Интересни факти - Знаете ли че?

[Асо Пика]

ЛАМБОРДЖИНИ – ЕДНА СУПЕР КОЛА

В начало бе …. тракторът


В началото Енцо Ферари основателят на „Ферари“ и Феручо Ламборгини са в добри отношения, но Ферари скъсва всички връзки с Ламборгини след като последният основава Lamborghini Automobili. И никога повече не му проговаря.

Всичко започва през 50-те години на миналия век, когато Феручо е успешен предприемач, който прави цяло състояние от селскостопанските си машини, основно трактори – Lamborghini Trattori и Lamborghini Bruciatori, а също и от парни инсталации и климатици. Феручо е голям фен на спортните коли, от които има цяла колекция, включваща Alfa Romeo 1900 Super Sprint, Lancia Aurelia B20, Mercedes-Benz 300 SL, два броя Maserati 3500GT и Jaguar E-Type Coupe.

През 1958 г. Феручо отива във Ferrari, където си купува 250 GT, направено от Pinifarina. Автомобилът му харесва и затова си купува още два. По-късно се сдобива с 250 GT 2+2 от Pininfarina, което решава да настрои по собствен вкус. Феручио обаче се сблъсква с проблем – съединителят на колата се поврежда, а когато се обръща за помощ към сервиза на Ferrari, оттам не му обръщат никакво внимание. Тогава Ламборгини отишъл при своя приятел Ферари да се оплаче от качеството на съединителя на неговото Ферари 250 GT. Енцо Ферари казва на Феручо Ламборгини : „Отивай си на село и се занимавай с твоите трактори, а остави спортните коли на професионалистите”. Ламборгини ядосано му отвърнал, че ще му покаже как се прави спортна кола и решава да докаже, че не е прост селянин. Захваща се за работа и след 5 години на бял свят се появява първия модел на Lamborghini.

Всъщност именно въпросното 250 GT с проблемния съединител става единственото Ferrari в историята, което може да се „похвали” с тунинг от Lamborghini. Феручо използва работилницата, в която сглобява тракторите си, за да смени съединителя с нов, произведен от компанията Borg & Beck. Премахва и горния разпределителен вал на двигателя, като го заменя с нов, собствена конструкция. Добавя и 6 карбуратора с хоризонтална струя. По ирония на съдбата оригиналният мотор V12 в прототипа Lamborghini 350 GTV е проектиран от Джото Бизарини, (Giotto Bizzarrini) един от главните инженери на Ferrari, които напускат компанията по време на „голямата стачка” през 1961 г.

След като привлича Джото Бидзарини Ламборгини започва работа по своя проект. Новият 12 цилиндров двигател има 4 разпределителни вала – по 2 за всяка група цилиндри, 2 клапана на цилиндър и е с мощност от 350 конски сили. Моторът е и с алуминиева конструкция, колянов вал, поддържан от седем основни лагера, ковани алуминиеви бутала и разпределителни валове със собствени зъбни колела и вериги. Моделът на този автомобил е 350GTV и е по дизайн на студиото на Франко Скалионе „Scaglione-Touring“. За емблема на марката Феручо Ламборгини избира своя зодиакален знак – телец.

За пръв път прототипът Lamborghini 350 GTV е представен на авто изложението в Торино. Продажбите на серийния модел 350 GT започват година по-късно, като са продадени над 130 броя. Следва моделът 400 GT. Тези два модела донасят доста добра печалба, с помощта на която е създаден и първият супер спортен автомобил в историята на компанията – Lamborghini Miura, който днес е истинска легенда за марката. За пръв път колата е показана на авто изложението в Торино през 1965 г. лично от собственика на компанията. Дизайнът е дело на Марчело Гандини. За първи път Lamborghini стават известни със спортното купе на Miura, което утвърждава средноразположения двигател със задно задвижване на колелата като стандартно оформление за високо ценени и доставящи удоволствие спортни автомобили на епохата. Името на модела е взето от това на испанеца Едуардо Миура, собственик на един от най-прочутите развъдници на бикове за кориди. През 1967 г. са продадени 111 броя.

Самият Енцо първоначално не обръща особено внимание на действията на Ламборгини. Мечтата на Енцо Ферари са състезателните автомобили и победите на пистите. Той е на мнение, че „цивилните” версии на неговите коли трябва да носят приходи, с които да се финансира състезателната дейност на компанията. Нещата обаче постепенно се променят, защото в периода 1963 -1974 г. производителят от Санта Агата дава на света Miura, Islero, Espada, Jarama, Urraco и прототипа на Countach – вероятно и до ден-днешен най-известното Lamborghini.

Останалото, както се казва, е история.

На снимката - Lamborghini Aventador

[Kiro]

Най елегантната кола на Соца- Полски Фиат 125Р...Багажникът може да се отваря от купето. Невиждана екстра..

[Kiro]

Д-р Мери Едуард Уокър е американска феминистка и военен хирург по време на Американската гражданска война. Единствената жена в историята на САЩ, която е удостоена с медал за чест.
Снимка от 1910-те.

[Kiro]

Среща на фанатизирани фенове на Мики Маус. 1930 г.

[Kiro]

Екатерина Велика е била пристрастена към силното кафе. В чашата ѝ задължително имало по шест лъжички смляно кафе. През XVIII - ти век кафето се смята за изключително мъжка напитка. Екатерина подчертава, че не е по - лоша от всеки мъж. Има легенда , че веднъж с разрешение на императрицата държавният секретар Сергей Козмин, опитва кафето, приготвено за нея. Сърцето му започва да бие толкова бързо, че се налага да викнат лекар.

Портрет на Екатерина Велика от Иван Саблуков през 1770г.
Public Domain

[Kiro]

Реклама на Застава...Едва ли мацките са се възбуждали от вида и..

[Kiro]

Влюбените от Теруел.
Действието се развива през 13- ти век. В градчето Теруел живели двама млади и влюбени още от деца- Исабел и Хуан. Те мечтаели да се оженят. Тя била от богато семейство, а той беден идалго. Семейството на Исабел му дало срок от пет години. Да се замогне и тогава да иска ръката на дъщеря им.
Той заминал на война, това бил единственият начин да натрупа пари. През тези пет години Исабел напразно чакала вест от него. Когато крайният срок наближил, баща и се изнервил и решил да даде ръката на дъщеря си на богат благородник.
Малко преди церемонията Хуан си тръгнал за в къщи. Научавайки, че любимата му Исабела се е омъжила, той изпаднал в отчаяние. Отишъл до брачното ѝ ложе и я помолил да го целуне. Но, тя отказала за да не наруши брачните клетви. От мъка паднал и издъхнал. По време на траурното бдение Исабел се навела да го целуне. Останала толкова дълго,че решили да я поместят. Тогава установили, че е издъхнала. Решили да ги погребат заедно. Погребани са в мавзолей в църквата " Сан Педро". Фигурите им в цял ръст са изработени от алабастър. Те протягат ръце един към друг, но не се докосват.

[Грую Груев]

Истински патриот





Един голям горд българин - Капитанът на „Байерн”
Единственият български футболист, носил капитанската лента на германския гранд „Байерн” (Мюнхен) е перничанинът Михаил Лозанов. Той е централен нападател на “Байерн” в периода от 1937 г. до 1939 г.По това време Германия се управлява от диктатора Адолф Хитлер и е истинско чудо чужденец да бъде избран за капитан на баварците.
Българинът е студент в Мюнхен и бързо се налага като най-добрия футболист на „Байерн”.Бележи гол след гол за своя отбор, който е безспорно най-силният в страната. Става шампион на своята провинция. По това време не е имало единна Бундеслига, както е сега.
Един от мачовете на Лозанов за България никога няма да бъде забравен. Двубоят е срещу Турция,в Истанбул.Годината – 1932. Раната от петвековното турско робство е още прясна и мачът,който се води приятелски,е зареден с огромно напрежение.Турците повеждат с 2:1. Тогава се случва нещо неочаквано. Лозанов събира съотборниците си в центъра и изкрещява: „На тия джегали ли ще се дадем”…И запява химна „Шуми Марица окървавена”.Песента отеква на терена пред онемелите трибуни. България печели с 3:2, а футболистите са посрещнати в София като герои.
„Татко беше по немски педантичен” – разказва Магда,дъщерята на Лозанов. – От него съм запомнила един съвет: „Внимавай какво обещаваш.Защото после трябва да го изпълниш.”..

А, Кире, кажи, че е левскар и в кръвта си, добави, че това е най-високо достигналият българин въобще (няма кюрди, няма супи, няма нспп) - капитан на Байерн (е, Байерн не е това, което става после - също факт), и кажи как е прякора му - Танка. Голям българин, голям левскар - левскар не ставаш, левскар се раждаш, нищо че сегашният отбор и най-вече мениджмънтът му е тотална пародия и посмешище

[Kiro]

Хубаво е да се напомня!!!!

Няма никакви "държавни" пари. Има само пари на данъкоплатеца.
М, Тачър

[Kiro]

Истински патриот





Един голям горд българин - Капитанът на „Байерн”
Единственият български футболист, носил капитанската лента на германския гранд „Байерн” (Мюнхен) е перничанинът Михаил Лозанов. Той е централен нападател на “Байерн” в периода от 1937 г. до 1939 г.По това време Германия се управлява от диктатора Адолф Хитлер и е истинско чудо чужденец да бъде избран за капитан на баварците.
Българинът е студент в Мюнхен и бързо се налага като най-добрия футболист на „Байерн”.Бележи гол след гол за своя отбор, който е безспорно най-силният в страната. Става шампион на своята провинция. По това време не е имало единна Бундеслига, както е сега.
Един от мачовете на Лозанов за България никога няма да бъде забравен. Двубоят е срещу Турция,в Истанбул.Годината – 1932. Раната от петвековното турско робство е още прясна и мачът,който се води приятелски,е зареден с огромно напрежение.Турците повеждат с 2:1. Тогава се случва нещо неочаквано. Лозанов събира съотборниците си в центъра и изкрещява: „На тия джегали ли ще се дадем”…И запява химна „Шуми Марица окървавена”.Песента отеква на терена пред онемелите трибуни. България печели с 3:2, а футболистите са посрещнати в София като герои.
„Татко беше по немски педантичен” – разказва Магда,дъщерята на Лозанов. – От него съм запомнила един съвет: „Внимавай какво обещаваш.Защото после трябва да го изпълниш.”..

[Kiro]

Дръжте се здраво Бонд, Джеймс Бонд . Шон Конъри, който след две седмици ще стане на 90 г.

[Kiro]

Римски златен пръстен, от чиято съдба се заинтересувал Дж. Р. Толкин. Пръстенът е датиран към 350 - 400 г. сл. Хр. Открит е от селянин през 1785 г., който обработвал нивата си край гр. Силчестър, Хемпшир, Англия. Този римски пръстен е изработен от 12 гр. злато и носи латинския надпис „ Seniciane vivas in Deum .“, което говори, че собственикът на пръстена се е казвал Сенициан. Артефактът кротко си стоял в музея на имението Уини в Хемпшир, докато през 1900 г. в района бил открит друг артефакт от Римска Британия. Глинена плочка е открита само на стотина километра от мястото, където бил открит пръстена. Човек на име Силвиан се оплаквал, че пръстенът му е откраднат от Синициан. На плочата било отправена молба до келтския бог на изцелението Ноден с текст: „Нека този, който носи името Сенициан, да няма здраве, докато не върне пръстена в храма на Ноден“. Така един криминален случая на около 1600 г. намерил своето разрешение. Твърди се, че Толкин разбрал за този случай и го разследвал, вероятно използвайки прокълнатия пръстен, като вдъхновение за „Властелинът на пръстените“.

[Kiro]

С


Познахте ли ги..

[Kiro]

Истинският граф Монте Кристо.
Всичко започва от една кратка история, написана от Жак Пеше, със заглавие "Диамант и отмъщение" Тази история привлича вниманието на Дюма и той започва свое разследване на случая. А какъв е случаят?
Франсуа - Пиер Пико е роден на 2 май 1780 година в Ним. Той е бил обущар и сигурно би останал такъв до края на живота си, ако в него не се влюбва една девойка от аристократично семейство - Маргарита Вигору. Семейството не е против тази връзка, защото Пико е бил интелигентен и амбициозен млад човек, с изгледи за кариера в градската управа. Имал е подкрепата на гражданите. И така, Пико и Вигору определят дата за сватбата.
Бързият възход на Франсуа предизвиква и съответната завист.
Местният кръчмар Матьо Лупиан, който отдавна жадува за общинска служба, сътворява заедно с още трима свои сподвижника донос, в който се казва, че Пико е английски шпионин и враг на Наполеон. Доносът попада в ръцете на шефът на полицията Савари и на следващия ден Франсуа Пико изчезва. Той излежава 7 години в затвор. Бил е в една килия с милански прелат, чието име не се споменава. Високопоставеният църковен служител също е бил несправедливо обвинен. Бил е и болен. Франсуа се грижи за него колкото му е било възможно, но не успява да го спаси. Преди да умре, прелатът написва завещание, в което оставя цялото си имущество на Пико. Опис на имуществото му е бил оставен при адвокат в Амстердам. Когато Наполеон се отказва от властта, Франсуа Пико е помилван. Той веднага заминава за Амстердам и урежда документите за наследството, а то се оказва невероятно: огромна вила в Милано, голяма сума пари и скъпоценности. Франсуа се оказва милионер.
Първото, с което се заема е да разбере как и защо е попаднал в затвора. Под името абат Балдини отива в Рим при приятеля си Антоан Алю - един от заговорниците. За да не се увличам в подробности, ще кажа, че Алю разказва всичко срещу един пръстен на стойност 50 000 франка. Алю продава пръстена за 60 000, убива ювелира, обира го и избягва с жена си в Марсилия.
Отмъщението си Пико започва с Лупиан, който междувременно е женен за Маргарита Вигору и има две деца. Под името Проспер, Франсуа започва работа в кръчмата на Лупиан като сервитьор. Първият от предателите е намерен с нож в гърдите. На ножа е било написано №1.Вторият е отровен. На ковчега е имало бележка № 2.
Най жестокото отмъщение е било предвидено за Лупиан. Първо някакъв уж благородник изнасилва дъщеря му. После тя става любовница на Проспер и завършва като обикновена уличница. Следва пожар в кръчмата и всичко изгаря. Синът на Лупиан е обвинен за участие в разбойническа банда и осъден на 20 години затвор. Маргарита умира от мъка. Доносникът Лупиан се премества в Париж. Една нощ, в градините на Тюйлери го напада мъж с маска. Франсуа Пико се разкрива пред предателя и го убива. На гърдите му оставя бележка №3.
Всичко би завършило справедливо, ако Алю не се досетил, че абат Балдини е Пико. Полудял от алчност, Алю проследява Франсуа, отвлича го, измъчва го, за да каже къде са парите и съкровищата. Пико не казва нищо и Алю го убива.
В 1828 година, на смъртно легло, Алю се изповядва. Свещеникът записва тази история, потресен от коварството на Алю, той го принуждава да се подпише и изпраща признанието в полицията. Там, след години го намира Жак Пеше и публикува под името "Диамант и отмъщение".
Разказът се харесва на Ал. Дюма и така се появява граф Монте Кристо, но с хепи енд.

[Kiro]

Макуахуитъл е ръкопашно оръжие, издялано от дърво във формата на меч, използвано от ацтеките. То е снабдено с остриета от двете срещуположни страни, изработени от залепени близо едно до друго или на интервали остри парчета обсидиан или кремък. Първите европейци, които се сблъскват с Макуахуитъл го класифицират като меч или бойна палка, но тези определения трябва да се смятат за примерни, понеже в европейската оръжейна култура няма еквивалент на това бойно приспособление и първите изследователи не са имали отправна точка за сравнение. Оръжието се среща само в Мезоамерика, където съществуват и други подобни оръжия, от които най-близкото се казва Макана – дървен меч-палка, използван от араваките Таино.