Интересни факти - Знаете ли че?

[Грую Груев]

не знаех, че най-старата все още действаща компания у нас е Арсенал

[bonboniada]

МИСЛЕЩОТО ДЪРВО НА 1500 ГОДИНИ ПУЛИЯ, ИТАЛИЯ. Красота!

https://www.nationalgeographic.bg/?c...7795&img=18451

[Pyramid]

Нерядко в историите на революционерите ни се среща едно място, обвито в мистерия, ужас и страх.

Диарбекир е символ на най-тежкото наказание за будните българи в пределите на Османската империя, които се борят за свободата си в онези тъмни времена.

В следващите редове ще Ви представим през спомените на заточеници какво е представлявал Диарбекир и защо малцина са оцелели там.








bulgarianhistory.org
Диарбекир – крепостта на ужасите
Неслучайно Освобождението на България е събитие, определяно като дълго чакано и изстрадано. Не един виден възрожденец е затворен в тъмница, изпратен на заточение и...

А сега, остана да уточним, че се казва и пише "ДиарБАКЪР...

[mailoff]

За грейпфрута:
"If you see grapefruit growing on a tree, you will notice that they grow in clusters. It is suggested that these clusters resemble the shape of large yellow grapes and so the fruit was called a grapefruit. Another explanation is that the premature grapefruit looks similar in shape to unripe green grapes"

[Kiro]

Нерядко в историите на революционерите ни се среща едно място, обвито в мистерия, ужас и страх.

Диарбекир е символ на най-тежкото наказание за будните българи в пределите на Османската империя, които се борят за свободата си в онези тъмни времена.

В следващите редове ще Ви представим през спомените на заточеници какво е представлявал Диарбекир и защо малцина са оцелели там.

















bulgarianhistory.org
Диарбекир – крепостта на ужасите
Неслучайно Освобождението на България е събитие, определяно като дълго чакано и изстрадано. Не един виден възрожденец е затворен в тъмница, изпратен на заточение и...

[NordWest]

Колкото Фани Попова-Мутафова е красива и крехка, толкова грозни и груби са слуховете срещу нея, които се вихрят през целите 33 години, които живее след Девети септември. Та и до наши дни. Макар поетът Кирил Христов да я определя като „най-високия връх, достигнат от българската жена“. С 35-те си книги, написани преди Девети, тя е най-популярната писателка в България. В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на 29-те „фашисти“ – негови членове, на съюза, тя обаче се нарежда четвърта, само защото догмата не позволява да е преди Богдан Филов. За „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“ Фани е осъдена на седем години затвор. Само грижите на сестрата от болницата в тъмницата Оля Опълченска помагат на крехката писателка да оцелее. Тя е великодушно помилвана след 11 месеца, но литературната й смъртна присъда не подлежи на преразглеждане.

[Kiro]

Вегетарианска наденица за немската армия през 1918 г. Преди Първата световна война прасетата в Германия са били хранени с ечемик, който е закупуван от Русия. Но през войната Русия се бие срещу Германия, така че търговията между тях спряла. Още през 1915 г. Германия се сблъсква с недостиг на храна. Правителството решава, че прасетата са твърде голям лукс. Те нямали храна да хранят хората, камо ли животни. Пет милиона прасета са изклани, за консервирано месо, а ечемикът и картофите са били използвани само за хората. Идеята се оказва пълен провал. Месото е изядено, а реколтата от ечемик и картофи спада драстично на следващата година, защото няма достатъчно свинска тор. Ето защо през зимата на 1917 г. цяла Германия преминава на ряпа. Не е много подхранващо, а германците гладуват масово. Това, което спасява немците от глад е вегетарианската наденица! Тогава кметът на Кьолн Конрад Аденауер изобретява колбас, направен от смес от соя, пшенично брашно, царевица, ечемик и ориз.


https://www.youtube.com/watch?reload...LiylasrbDGNwKY

[Иван Петкандраганов]

За името на Черно море.

И аз като вас съм се чудил, защо пък да е черно, като в хубаво време си е не по-малко синьо от другите (да не говорим пък за северните морета).

https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Sea#Name

Най-често споменаваното у нас древно име е древногръцкото Понт Евксинос, Póntos Eúxeinos, което означава Море Гостоприемно. Гърците най-много са плавали из него в древността. На кораби.
Но преди това същите тези гърци го наричали съвсем обратно, Понт Аксинос, Póntos Áxeinos, Море Негостоприемно. Въх!

Ето къде може да е разгадката:
Историците казват, че думата "аксинос" гърците възприели звуково (но не смислово) от думата на древните перси, които наричали морето ни "аксина",
Old Persianaxšaina- (turquoise colored), Middle Persianaxšēn/xašēn (blue), and New Persianxašīn (blue)
то ест тюркоазено или синьо.
И после от "аксинос", негостоприемно, суеверните моряци го прекръстили на обратното, на гостоприемно, на "евксинос", та да избегнат лошата поличба.


Но защо пък "Черно"?
Това "черно" идва от тюркските езици на племената по южните брегове някъде в началото на Средновековието. То може да произлиза от тогавашната цветова схема за наричане на главните посоки на света. Черно съответствало на "север", червено – юг, зелено - изток и бяло – запад. Ако се поставим в Анатолия , то ще е на север, то Черно Море ще е на север, а Бяло море (така те са наричали Средиземното) – на запад.

Има и предположение, че е наречено "черно", защото металните котви на корабите потъмнявали поради повишеното съдържание на сероводород в дълбочината на морето.



Съвременни имена сред народите му:

• Abkhazian: Амшын Еиқәа, IPA: [ɑmʂɨn ɛjkʷʰɑ]
• Adyghe: Хы шӏуцӏэ, IPA: [xə ʃʼəw.t͡sʼa]
• Bulgarian: Черно море, IPA: [ˈt͡ʃɛrno moˈrɛ]
• Crimean Tatar: Къара денъиз, Qara deñiz IPA: [qɑrɑ deŋiz]
• Georgian: შავი ზღვა, romanized: shavi zghva, IPA: [ʃɑvi zɣvɑ]
• Laz and Mingrelian: უჩა ზუღა, IPA: [utʃɑ zuɣɑ], or simply ზუღა, IPA: [zuɣɑ], "Sea"
• Romanian: Marea Neagră, pronounced [ˈmare̯a ˈne̯aɡrə] (listen)
• Russian: Чёрное мо́рe, IPA: [ˈtɕornəjə ˈmorʲə]
• Turkish: Karadeniz, IPA: [kaˈɾadeniz]
• Ukrainian: Чорне море, IPA: [ˈtʃɔrnɛ ˈmɔrɛ]

(от тук виждам, че "Дениз" в тюркските езици е "море")

[Kiro]

В средновековието и Ренесанса хората са били луднали по легендата за еднорога и се считало, че рог на еднорог притежава вълшебни качества, сред които да пречиства вода от отрови, да лекува и предпазва от болести и други, заради което е бил високо ценен, изключително скъп и търсен. Легендите за митичното същество датират от много по-рано. Печати изобразяващи еднорог били намерени в древните градове Мохе́нджо-Да́ро и Харапа, споменавал се и в индийските епоси Махабхарата и Атхарва веда, за него знаели в Китай и Япония, през древните гърци, Александър Македонски, Рим и така до средновековието, когато толкова били луднали по рога на еднорога, че бил изключително ценно притежание на кралски особи, които се пазели от отрови и се лекували с тях. А фактът, че никой не е виждал еднорог не било пречка да се продават рога на еднорог на баснословни цени. Обяснението било, че еднорог се ловувал изключително трудно - трябвало млада и красива девственица с чисто сърце да го омае в гората, той да заспи в прегръдките ѝ и чак тогава ловците да го убият. Не можел да живее в плен, защото бил много буен и умирал бързо. Ето защо хората виждали само рог от еднорог, но не и самият еднорог, чийто образ и описание варирало през епохите от нещо средно между носорог и козел със слонски крака, чифтокопитен кон със свинска опашка и, разбира се, рог... Карл VI от Франция имал такъв, Кралица Елизабет I похарчила 10 000 паунда - приблизително цената на замък по нейно време за рог на еднорог, от който бил направен кралския ѝ скиптър, дори Иван Грозни също имал жезъл от рог на еднорог. До ден днешен в гербовете на Шотландия и Великобритания еднорогът присъства като хералдически символ въпреки, че никой не е виждал еднорог. Защото се оказва, че рогът на еднорога всъщност е левия зъб на мъжки кит от вида нарвал, който обитава северните ширини. Защо точно левият зъб и защо точно на мъжки кит, ще оставя на любопитните да открият сами. Въпросът, че цялото човечество в огромна част от своята история е било заблудено и вярвало в митични същества, творило легенди как лично Луната ги сътворила от сняг и морска пяна още преди Слънцето да се появи на Земята, харчило луди пари за някакви зъби, вярвайки ги за рог на еднорог и приписвайки им вълшебни лечебни свойства, е забавна история, която много ми прилича на сегашната ситуация с експерименталното генно инженерство, наречено "ваксини" и лозунга "Вярвайте на науката"! Коя наука? Тази, която си прави експерименти с хората и не носи никаква отговорност за това, но твърди, че е наука, докато всъщност е политика?...
Защото науката е наука тогава, когато 2+2=4 в Африка, в Азия, в Европа и на полюсите, въобще навсякъде. А не навсякъде вирусът да ги изненадвал, те не знаели нищо, понеже бил нов, не се знаело нищо за него, нямало как да се предвиди нищо, но за сметка на това имало страхотни ваксини, които работели почти 100%, ама никой не поемал отговорност за това...
Автентичността на рога на еднорога се проверявала по следния начин - слагате паяк в кухината в основата му. Ако паякът се засели и си направи паяжина - рогът е фалшив. Ако умре, значи е автентичен и пази от отрови.

[hazard]

Храната на спартанците - супа от свинска кръв.

Black pudding е шотландско национално ястие за закуска.
Евтино ястие със протеин и желязо за студените зимни дни.
Черният пудинг, иначе известен като кръвен колбас, е тъмен колбас, пълнен с животинска кръв, подправен и приготвен с пълнители като парченца месо, овес или ечемик, лук и втвърден до твърдо състояние.

[Kiro]

Храната на спартанците - супа от свинска кръв. Непростим грях за всеки спартанец било да се храни у дома например. Всички членове на военизираното общество трябвало да ядат само в общи трапезарии, наречени обедни клубове или систии. Всеки спартанец бил отговорен за менюто, защото трябвало да носи някаква храна. Донесеното се слагало в общ котел и от него се раздавало на всички. Заслуга за този метод на ядене имал известният закодател цар Ликург. Според него това било в основата на идеалния ред в Спарта. Само така воините се чувствали наистина равни. Освен това ужасната храна, съставена от какви ли не продукти, приучавала бойците към суровата реалност. За лукс не можело и да става дума, както и за удоволствие. Спартанците обаче не бивало да забравят, че служат най-вече на полиса и своите командири. Затова всеки бил длъжен да издава свой колега, дошъл нахранен в столовата. Всеки, който се гнусял от храната веднага ставал обект на подигравки и се пораждали съмнения за неговата мъжественост и коравост.

Не много често в града се появявали и чужденци, които с интерес изучавали философията за живот на местните хора. Така един европеец се погнусил от един от деликатесите на спартанците - черната супа. Тя се приготвяла редовно, за да дава сили на воините в тежките тренировки. Но била отвратителна за всеки обикновен човек. Правела се от оцет, сол и свинска кръв. Според странниците, които стъпвали на спартанска земя, това бил ключът към желанието на бойците да умрат в битка - за да се отърват от ужасното гастрономическо преживяване. Истината е, че тя била питателна и давала неподозирана сила, но вкусът й можел да извади от строя всеки друг грък.

Когато не се сервирал този деликатес, най-често в чиниите на войниците попадали грах и фасул, както и ръж и овес. Въпреки усилените денонощни тренировки обаче, количествата храна едва успявали да заситят глада на силните мъже. Според техните командири, младежите само така можели да калят волята си. Освен това по този начин щели по-дълго да издържат на оскъдицата по време на евентуална война и да победят врага

[Асо Пика]

Как иноватори в "Балкантурист" измислиха леденото хоро на Йордановден

.................................................. ..................................................

Тестват атракцията за първи път през 1973 год., за да забавляват екскурзианти от Чехословакия

ЮНЕСКО отхвърля ритуала като традиция, защото трябва да бъде предаден на 3 поколения в продължение на 50 години

През 1973 год. държавният туристически оператор "БАЛКАНТУРИСТ" неистово се опитва да повиши интереса на чужди екскурзианти към страната и в нечии глави почва да се върти идеята българи в народни носии да играят хоро в ледените води на буйна река. И така няколко поредни години на Йордановден в Калофер започва да се извива странното хоро, но заради комунистическия режим отбелязването на Богоявление е забранено. Чествало се тайно в църквите, но без да се прави водосвет с хвърля не на кръста в реката.

Едва след 1989 год. ритуала постепенно започва да се възстановява, а през 2000 год. в местния вестник се споменава, че кръста е изваден от реката под звуците на гайда. Три години по- късно вестник „Дума“ публикува снимка от мъжко хоро във водите на река Тунджа и оттогава (2003 год.) се смята, че това е част от тържеството на Йордановден. Тези факти се потвърждават и от най- възрастните калоферци, които твърдят, че хорото не е част от традициите през десетилетията.

Историческите хроники показват, че празника се отбелязвал в годините около Втората Световна Война. Навсякъде в страната се правела тържествена богоявленска литургия. Под звуците на камбаните хората се отправяли към близка река, където бил построен аналой, украсен със много зеленина и националните знамена трибагреници. Около него били строени частите от гарнизона. След като попа освещавал водата с хвърлянето на кръста няколко души се втурвали да го извадят. През тези десетилетия обаче не е съществуват данни да се е играло мъжко хоро като част от обичая.

[Kiro]

За Александър Македонски

" На Александър Македонски, който като победител на Изтока смятал, че се е извисил над обикновените хора, коринтяните чрез легати изпратили поздравления и го дарили с коринтско гражданство. И когато Александър посрещнал с насмешка странния жест, един от легатите му рекъл: " Гражданство сме поднасяли само на теб и на Херкулес. ". Тогава той охотно приел тази върховна чест, поканил легатите и го оградил с любезност, мислейки не за това, кой му подарява гражданство, а кому е било дарено то преди. И този човек, отдаден на славата, чиято природа не познавал, тъй както и мярата в нея, той, вървящият по дирите на Херкулес и Либер, който не спирал дори там, където тези дири били изчезнали, от дарителите прехвърлил вниманието си към своя другар по привиегия, сякаш притежавал небето, което суетният му ум вече виждал в своя власт, понеже се бил изравнил с Херкулес.
А какво общо имал с Херкулес този налудничав младеж, у когото вместо достойнства имало само една късметлийска дързост ? Херкулес не жънел победи за себе си - той пребродил земната шир не поради каприз, а поради разумна преценка какво да победи, като враг на злото, защитник на доброто, миротворец по суша и море. А Александър от малък си бил разбойник, бич за народите, гибелен както за врагове, така и за приятели, който считал за върховно благо да бъде ужасът на всички смъртни,забравяйки, че страх вдъхват не само най свирепите, но и най - ленивите твари с опасната си отрова. "

Луций Аней Сенека - " За Благодеянията. Книга Първа ", С., 2001 г., с. 37

[vm20]

Алберт Едуард, принц на Уелс, известен още като "Мръсният" Берти със своя „фотьойл на любовта“, проектиран така, че да може да забавлява две жени едновременно. Използвано е в личната му стая в Le Chabanais, известен парижки публичен дом...

https://www.chr.bg/…/tsaryat-e-gol-lyubovniya-stol-na…/

Е качи снимка и на стола, що ме караш да се напрягам, или викаш на кой му трябва да си го намери. Видях го, бива

[Kiro]

Алберт Едуард, принц на Уелс, известен още като "Мръсният" Берти със своя „фотьойл на любовта“, проектиран така, че да може да забавлява две жени едновременно. Използвано е в личната му стая в Le Chabanais, известен парижки публичен дом...

https://www.chr.bg/…/tsaryat-e-gol-lyubovniya-stol-na…/