Към бройката на Стара Загора не трябва да се забравят и избитите от ордите на Сюлейман паша. Според някои докъм 15000 граждани.
-
-
Тц тц тц Бургас 37-миПървоначално изпратено от Kiro Разгледай мнениеНаселението на България по градове след Освобождението. Това е било първото преброяване на Царска България.
7
Коментар
-
Населението на България по градове след Освобождението. Това е било първото преброяване на Царска България.
7
Коментар
-
Националният футболен отбор на Съветския съюз, 1927 г.
Коментар
-
АРБАЛЕТЪТ - ОРЪЖИЕТО ОМРАЗНО НА БОГ
През 1096 година византийската принцеса Анна Комнина описва нормандския арбалет като варварско и жестоко оръжие. Ето как описва тя варварския лък: „ ... стрелите, използвани от този лък са много къси, но дебели и тежки, с железни накрайници. Тетивата изпраща стрелата с ужасна сила и когато тя попадне във война, тя не отскача от щита, а напротив, тя го пробива изцяло, след това преминава през дебелите железни пластини и излита от обратната страна ... “
Описаните къси, дебели и тежки стрели им дават и тяхното наименование: болт, болтове (на англ. Bolt, на немски Bolzen). За арбалетни стрели може да се говори само при съвременните арбалети.
Приблизително по същото време – през 1139 година това оръжие е забранено (поне за използване срещу християни) от папа Николай II на II Латерански събор (1059), и то под заплахата от отлъчване от църквата, а това в тогавашната Европа е било сигурна смърт с много други последствия. Папата нарича арбалетите „artem mortiferam“-(смъртоносно изкуство) и „deo odibilem“ – (мразени от Бога). Една от целите на забраната е била и да се отнеме от простолюдието едно оръжие, което правело възможно убийството на рицари от засада и от разстояние. Използването на арбалети срещу неверници било разрешено, даже поощрявано.
Въпреки това забраната не е била спазвана и затова по-късно забраната и била подновена от папа Инокентий III специално срещу Ричард I (Лъвското сърце) Английски и Филип Август Френски. Немският крал Конрад III също забранява арбалетите в своето кралство. Когато, при обсадата на замъка Шалю, при Лимож във Франция, Ричард Лъвското сърце, страстен привърженик на арбалетите и радетел за тяхното разпространение, е ранен от арбалетна стрела и умира 11 дни по-късно (6.4.1199), смъртта му се приема като небесно наказание, което му е присъдено за неподчинението му към църквата. Разказва се, че преди да умре, Ричард, сам изкусен арбалетчик, помилва стрелеца, но след смъртта му арбалетчикът бива одран жив за назидание. Твърди се, че ислямския свят от времето на кръстоносните походи също забранява арбалетите – поради формата им на кръст (на английски арбалет дори се нарича crossbow), защото се използват от кръстоносци, а и вероятно защото от коня е практически трудно арбалетът да се запъне. Документирано е обаче използването им в ислямския свят в съоръжения за защита на крепости, както и от отделни войници, а също така има и запазени екземпляри.
След завръщането си във Франция от Кръстоносния поход Филип Август създава редица редовни отряди арбалетчици, а също така и отряди конни арбалетчици.
Коментар
-
Първият български автомобил „Балкан 1200”...
Той е разработен през 1960 г. в завод „Балкан” в Ловеч. За образец е използван лек автомобил VW. Направено е функциониращо копие на предоставен оригинален двигател.
Коментар
-
Безвъзвратно изчезнал артефакт. Това древно оръжие, беше "на въоръжение" и през 60-70-80-те...
Коментар
-
Курт Книспел - унищожителят на танкове. Със 168 (всички потвърдени, с непотвърдените броят им достига 195) унищожени танка, Курт Книспел е най-успешният войник служил в бронираните сили по време на Втората световна война. Той се сражава на почти всеки танк като пълнач, стрелец и командир. Бива награден с орден „Железен кръст“ – I-ва степен след като унищожава петдесетия си противников танк и златна „Танкова щурмова значка“ след стотната си танкова победа. Когато Книспел унищожава 126 вражески танка (и още 20 непотвърдени) той бива награден със златен „Германски кръст“. Той е и единственият без офицерски ранг в германските бронирани сили, който е споменат в комюникето на Вермахта. Като командир на Тигър и Кралски Тигър Книспел унищожава още 42 противникови танка. Това прави общо 168 унищожени танка, повече от всеки друг танков ас. Въпреки че е предлаган четири пъти, Книспел не получава желания „Рицарски кръст“, отличителен белег на повечето танкови асове през Втората Световна Война.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%82_%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D1%81% D0%BF%D0%B5%D0%BB
Коментар
-
Давид и Голиат. 228-сантиметров немски войник се предава на британски ефрейтор. 3 юли 1944 година.
https://www.telegraph.co.uk/news/uknews/defence/11902927/5ft-3in-soldier-who-captured-Germanys-tallest-Nazi-awarded-highest-French-honour.html
Коментар
-
Нашият излаз на Бяло море, карикатура на Ал. Божинов.
Карикатурата вероятно визира опитът на Стамболийски, България да получи определени права, за собствен достъп на Егейско море. Такива са заложени в Ньойския договор, и е постигната принципна уговорка с Гърция, България да получи право да изгради собствени кейови места в Порто Лагос.
Стамболийски обаче е свален и убит и гърците се отмятат...
Коментар
-
При влизането си в Атина Марк Антоний бил посрещнат с радостни викове и раболепно наричан бог Бакхус. Предложили му да го оженят за закрилницата на град, богинята Минерва, която отхвърлила предложенията на всички богове, нейни кандидати.
- Приемам с радост предложението ви! – казал Марк Антоний на атиняните. – Но понеже Минерва е велика богиня, от само себе си се разбира, че трябва да й бъде дадена прилична зестра. Смятам, че по-малко от шестстотин хиляди таланта вие не ще дадете, за да не оскърбите богинята си.
Коментар
-
Поздравления за интересните постове Киро!Коментар
-
И „Олинклузив“ е пазарджишки патент
Една от многото нови думи, навлезли в българския език е думата „олинклузив“. Формата и значението ѝ са изведени от английското прилагателно all-inclusive – т.е. „който включва всичко“ – всичко е включено в цената.
Още в началото на миналия век съобразителен кръчмар в Пазарджик въвел олинклузив в своята кръчма. В десетките кръчми и ханове в града се предлагали вина от най-известните винарски къщи в страната, но избягвали „тънкото“ вино, каквото било памидовото. Цената на това вино била ниска и в горещия Пазарджик, за разлика от хладните софийски кръчми, такова вино бързо се разваляло. Предлагали се предимно мелнишки и асеновградски вина, които били на висока цена.
„В началото на нашия век един находчив кръчмар, прякоросан Пис Тодор (Лошия Тодор), намерил нов търговски маниер за продажба на вино. Той обявил, че срещу минимална такса всеки посетител на неговата пивница може да пие и яде колкото си иска. Обявената такса била много ниска и отначало предизвикала недоверие, но любопитството растяло, клиентите задръствали пивницата и очакванията на конкуренцията, че Пис Тодор ще фалира, не се сбъднали. Напротив, „откривателят“ разширил заведението си и в целия Пазарджик се заговорило, че той забогатява, макар че клиентите му ядат и пият без мяра при много ниска цена. Къде е обяснението?
Виното, което този кръчмар доставял от Карабунар, било много по-евтино. Входната такса била установена на цената на два литра вино, но по цените на асеновградските вина. Това съблазнило големите пиячи, че ще платят за два литра, а ще изпият повече и мезетата ще им излязат без пари. Имало посетители, които изпивали много вино. Но мнозина не могли да достигнат „нормата“ от два литра и сметките на кръчмаря излизали:с редно на посетител се падало по-малко от два литра изпито вино. Неограничената консумация привличала хората, а кръчмарят доставял евтино карабунарско вино. Не се затруднявал находчивият кръчмар и с доставката на мезетата, които също се давали неограничено, „на корем“, и влизали в общата такса за два литра вино. Мезетата били дроб, далак, шкембе, крачка, чревца и други дреболии, които по онова време практически нямали цена. Касапите от кланицата, редовни клиенти на тази кръчма, срещу вино обилно снабдявали собственика с такива кръчмарски деликатеси.
Нововъведението имало и друго предимство: Пис Тодор се избавил от продажбата на кредит (вересиите), които тогава били много разпространени и довеждали до фалит някои кръчмари. Онези, които прекрачвали прага на кръчмата, били длъжни веднага да платят. Ако се засуетели, вратаря – Черни Михал – веднага го изхвърлял навън.
Шумно и весело било в тази кръчма. Любопитните да си опитат възможностите в пиене „на корем“ не били малко. Мнозина пък отивали за да гледат „резила“ на лакомниците, които ще препият. Получило се така, че тази форма на търговия бързо станала обичайна в Пазарджик и се прехвърлила в някои други градове.
Кръчмите, в които се ядяло и пиело „на корем“, просъществували до началото на Втората световна война.“
Историята е разказана в „Книга за виното“, но не става известно за коя кръчма става въпрос. В своите спомени за далечната 1939 г. и Клисурския хан в Пазарджик, Илия Джонев пише: „Виното, ако се поръчваше в чаша, а не в юзчетата с високите шийки, се изпълняваше в три разновидности, според поръчката на клиента: чисто, шприц или тънък шприц. Шприцът беше повечко вино и отгоре да се пръкне в чашата от старите сифонови бутилки малко газирана вода. Тънък шприц означаваше половината чаша с вино и останалата половина до горе с газирана вода. Цената и за трите вида беше една и съща. По едно време виното беше толкова евтино, че на другия край на града, в Жабарския хан до Маришкия мост се пиеше вино на корем. Даваш 2 лева и пиеш, колкото можеш да изпиеш.“
Много са веселите истории, свързани с виното, което се леело в ханове и кръчми. Но едно чисто българско търговско откритие, тръгва именно от Пазарджик, където предприемчиви търговци наложили олинклузива като форма на търговия още в началото на миналия век.
Снимка-в-к "Лозарь", 1943г.
Коментар
-
Джордж Оруел: „Журналистика – това е да публикуваш онова, което властта не иска да види публикувано; другото е пропаганда”.Коментар
-
Лъвът на Шипка първоначално е трябвало да стои на върха на паметника, който наподобява средновековна крепост. Такава е била идеята на автора му - скулптора Александър Андреев. По негов модел с помощта на Кирил Шиваров, който прави гипсовите шаблони на плочите - лъвът е отлят от бронз в артилерийския Арсенал в София. През 1929 г. лъвската фигура е поставена на корниза над главния вход на Паметника на Свободата, тъй като огромният и тежък лъв нямало как да се покачи отгоре върху самия паметник.
Коментар
Коментар