Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Интересни факти - Знаете ли че?
Collapse
X
-
През 1999 год. при археологически разкопки в гр Тлателолко, днешно Мексико, археолозите намират в ацтекска гробница скелет на обезглавен мъж, който държи в двете си ръце глинени свирки под формата на човешки черепи. Прибират ги в кутия и я надписват "Ритуални предмети". Минават почти 15 години преди някой да се сети да свирне с тези свирки и се установява, че от тях излиза зловещ звук, силно наподобаващ пронизителен човешки писък. Наглед простите глинени свирки се оказват нелесни за копиране. Дълго време от имитациите не могат да извлекат силния и страшен звук. Получава се подобие на жалко котешко мяукане. Все още не е напълно изяснено с каква цел са правени свирките - дали за да плашат враговете си в джунглата или за да смразяват кръвта на определените за жертвоприношение пленници. По-късно биват открити много такива свирки на почти всички места, населявани от ацтеките. Може би те са били там и при предишни разкопки, но не им е било обръщано внимание, тъй като са много миниатюрни. Най-старата подобна свирка "Писъкът на смъртта" е от почти 3 000 г. пр.н.е.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнениеДжордж Бърнард Шоу към Уинстън Чърчил: „Приложил съм два билета за първата вечер от новата ми пиеса. Доведете приятел… ако имате такъв.”
Уинстън Чърчил: „Нямам възможност да дойда на първата вечер. Ще дойда на втората… ако има такава.”
- 1 like
Коментар
-
"Атентатът" срещу Тодор Живков. На 1 юни 1980 г. във Враца младеж изскача от тълпата, дошла да посрещне Тодор Живков за традиционните Ботеви чествания. Първият пада, а милицията задържа "атентатора" - така започва историята за опита за "покушение" над човека, владял България повече от 35 г. Т Неслучайно в града на Ботевата слава са освирквани доста първи мъже - от княз Фердинанд до Росен Плевнелиев. Историята с "атентата" обаче е комична. Младежът, който "напада" Живков, е 20-годишният Цветан Килограмски, родом от Кнежа. Събитието пък остава в историята, като опит за покушение срещу Живков. Всъщност Килограмски просто искал да говори с първия човек в държавата. Младежът разбрал, че Живков ще присъства на Ботевите тържества във Враца. И отишъл. Искал да говори с него заради болния си баща, който след като бил трудоустроен, не можел да си намери работа. Килограмски видял пролука в тълпата и хукнал към Първия. Хванал го за ръката, но уплашеният Живков пада на ръце и колене. Едва тогава охраната от УБО реагира. Цветан Килограмски е задържан и откаран с кола. Тоталитарната власт обаче налага пълно информационно затъмнение над случая. Медиите отразяват само официалната част от посещението на Тодор Живков. Снимките, направени от присъстващия фотограф на БТА Димитър Викторов излизат наяве едва след 10 ноември 1989 г.
Коментар
-
Васко Абаджиев – име, което за огромно съжаление е малко познато, незаслужено забравено или по една или друга причина напълно заличено от историята ни.
Едва на 7-годишна възраст, Васко заминава заедно с баща си за Виена, където участва на Първия международен конкурс по пеене и цигулка и смайва с таланта си над двадесет световни виртуози.
Уникалният дар му позволява изключително бързо да напредне в изучаването на цигулката. Така на 9-годишна възраст, Васко завършва Консерваторията в класа на баща си. Това го прави най-младия абсолвент на музикалното училище, както и безспорно дете-чудо от ранга на австрийския гений Моцарт.
С всяка изминала година българинът не престава да покорява различни международни конкурси и да спира дъха на публиката и на журито. На 12-годишна възраст печели конкурса в Париж “Фриц Крайслер”, а една година по-късно, едва на 13 години, завършва с пълно отличие Брюкселската консерватория.
Считан е за единствения цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те капричии на Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози, а на следващия ден ги изпълнява отново, но в обратен ред.
Цяла Европа познава името му, възхищава се на таланта му, превърнал се в същинска сензация. В България обаче той става жертва на комунистическия режим и е принуден да избяга в Западна Германия през 50-те години на миналия век. Името му е забранено за произнасяне, книгите, в които се споменава за гения му са премахнати от книжарниците и са унищожени.
Намерен е мъртъв в железница в Хамбург. Днес той няма нито паметник в България, нито улица с неговото име.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнениеТова е барон Хирш.
Коментар
-
Това е барон Хирш. Той е контролирал най-важните железопътни връзки в България в края на 19ти век. Баронът е бил трън в плътта на българското правителство защото е държал цените на превозите високи. Монополист.
За да го принудят да клекне, нашите започнали да строят успоредна линия на неговата железница. Но се провалили. Не си направили сметката, а и барона не клекнал. И за да бъде провалът пълен му отдали новопостроените линии на 25 годишна концесия.
Та урокът за мен е - когато искаш да притиснеш монополист, единствения начин е повече конкуренция с дерегулация.
Коментар
-
"Зилберфогел" (Сребърната птица) - проект на височинен суборбитален бомбардировач космолет, разработен от австрийския учен д-р Ойген Зенгер в нацистка Германия по времето на Втората световна война. Първи детайлен проект на хиперзвуков самолет и на авиационнокосмическа система. Основното предназначение на този апарат е бомбардировки на територията на САЩ и поспециално – на Ню Йорк, както и на далечни промишлени райони в СССР, (Урал и Сибир). По проект Сребърната птица трябва да носи до 30 тона бомби. Теглото на бомбения товар зависи от разстоянието до целта (при разстояние от 6500 km до Ню Йорк, разчетът е 6 тона бомби). През 1941 г., заедно с всички останали амбициозни проекти, непредполагащи незабавна възвръщаемост, проектът е временно замразен. Към края на Втората световна война (1944 г.) проектът е възобновен, придобивайки статус на „оръжие на възмездието“. Въпреки това, при тогавашната ситуация, неговата практическа нереализуемост е очевидна дори за немското командване и работата по проекта стига не по-далеч от предварителните чертежи.
- 1 like
Коментар
Коментар