Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

Попай Моряка (Франк „Скалата” Фийгъл) Морякът, който яде спанак е герой, който всички пазим в сърцата си. Но вдъхновението за силния мъж дошло в Честър, Илинойс (родният град на аниматора). Там живеел Франк „Скалата” Фийгъл – малък жизнерадостен човек, но много жилав. Фийгъл пушел лула, нямал зъби и често се биел, точно както Попай.

[Kiro]

За "Люти чушки", излязла 1968 г. и къдравата опашка на прасето, наподобяваща подписа на Т. Живков.
Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. И набързо инкриминирана, изтеглена от книжарниците още преди да се продадат и 2-3 хил. броя. Днес е антикварна рядкост.Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г.
Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя златна монета от баба и дядо, стар меден съд, наследена книга отпреди век…
БЮРОТО НА ГК НА БКП
ТУК
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА от комисия в състав: Ст. Белчев, Л. Лазаров, Р. Карарусинов, Д. Ананиев и Ю. Емилова
"ДРУГАРИ,
Преди известно време излезе от печат книгата „Люти чушки“ от Радой Ралин, в която са събрани епиграми на автора с илюстрации от художника Борис Димовски. В нея се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на Българската комунистическа партия.
Перифразирайки народни мъдрости и поговорки, авторът прави редица обобщения на нашата действителност, които имат клеветнически характер и са насочени към разпалване ту на дребнобуржоазни и сектантски настроения, ту на ревизионистични страсти.
В книгата е даден простор на нихилистичните и политически объркани концепции на автора, които много старателно са подсилени и защитени от илюстрациите на Борис Димовски. Двамата автори често си сменят ролите, взаимно се допълват. Там, където текстът на Радой Ралин е лишен от „оригиналност“ и „остроумие“, на помощ идва рисунката на Борис Димовски, която тъй да се каже „изплюва камъчето“.
Ето няколко примера:
Под заглавие „Реорганизация“ Радой Ралин перифразира известната пословица по следния начин: „Променил се Алия, погледнал се, пак в тия“. А отгоре е нарисувано дрипаво плашило. Явно насочена против нашата икономическа политика е и епиграмата: „Икономически ефект“, която гласи: „Голямо чудо над малко блюдо“. В нарисуваното блюдо се вижда само една оглозгана риба. Под заглавие „Бедността не е порок, а урок“ е поместена епиграмата: „Кой постъпва честно, не живее лесно“. В „Отчитане на успехите“ се казва: „Думба-лумба два дни, а година — гладни“. Под заглавие „Цени и качество“ е сложена епиграмата: „Да би се яло, не би висяло“. Друга епиграма гласи: „Кой излезе прав, не излиза здрав“. Подобна клевета лъха и от епиграмата „Кадрова политика“ — „Който дрънка, е за вънка“. А като обобщение за целия живот у нас звучи епиграмата: „Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща“.
.....
"

[Kiro]

Мостът Ракоцбрюке (Дяволският мост) в парка Кромлау в Германия. Абсолютно кръглата му форма го прави удивителен. Построен е през 1860 г.

[Ender]

Крушата не пада по-далеч от дървото. Ози Осбърн с внучката си Анди-Роуз...

Играчката кефи!
На концерт през 1981г. някой от публиката хвърля прилеп на сцената. Ози го хваща и му отхапва главата, мислейки го за гумена играчка. Концертът е прекратен, а Ози веднага откаран в болница, за да му бъде бита ваксина против бяс.

[Kiro]

Мерилин Монро, снимка от 1951 г.

[Kiro]

Hippie girl selling flowers, 1972.

Хипи момиче продава цветя, 1972. г.

[Kiro]

Крушата не пада по-далеч от дървото. Ози Осбърн с внучката си Анди-Роуз...

[Kiro]

Мара Бранкович (1416 - 1487) е дадена за жена на султан Мурад ІІ. Наричали са я Лепа (хубава) Мара.
Лепа Мара Бранкович измолва разрешение мощите на св. Иван Рилски да бъдат пренесени от Търновград в Светата Рилска обител през 1469 г. Тя дарява манастира с чудотворната икона на Божията майка.
Има предположения, че тая песен е на основата на забравена песен за другата Мара - Кера Тамара (Мара хубава българка), щерката на цар Иван Александър и сестра на цар Иван Шишман, дадена на султан Мурад І.

Jeдрен* граде, jедан ли си,
лепа Маро, лепа ли си,
лепа Маро, лепа ли си?
Због тебе су град градили,
лепа Маро, град градили.
лепа Маро, град градили.
Због тебе су град срушили,
лепа Маро, лепа ли си,
лепа Маро, лепа ли си.

* Сега Одрин.



About this website

[Kiro]

Знаете ли, че:
Официалният световен рекорд по дълголетие принадлежи на Жана Луиза Калман. Тя живяла 122 години и 164 дни – пушачка, която изяждала близо килограм шоколад седмично.

За своя дълъг живот тя видяла какво ли не. Жана се родила през 1875 година. На 14 години станала свидетел на строежа на Айфеловата кула. На същата възраст в магазина на баща ѝ идвал да пазарува тогава никому неизвестният художник Ван Гог. По-късно Жана си го спомняла като „мръсен, лошо облечен и намръщен“. На 21 години тя се омъжила за далечния си братовчед Фернан Калман, който бил доста заможен и така Жана можела да не работи, а да се отдаде на любимите си занимания - тенис, плуване, колоездене, кънки, свирене на пиано и опера. На 21 години Жана пропушила, но никога не си позволявала повече от няколко цигари на ден. Отказала цигарите на 117 години и то не по здравословни причини, а защото вече недовиждала и не искала всеки път да търси някой да ѝ даде огънче.

Жана Калман надживяла всичките си роднини– мъжа си, сина си и дори внука си, който загинал при злополука. На 90 години, останала сама и без наследници, тя завещала къщата си на познат адвокат, с условието той да ѝ изплаща пожизнена рента. Жана не само го надживяла, но и получила като издръжка близо два пъти сумата, която струвала къщата.

“Имам само една бръчка и седя върху нея.”
Каква всъщност била тайната на Жана Калман? Има какви ли не обяснения – от любовта ѝ към зехтина, чесъна и шоколада, до активния ѝ начин на живот – тя карала колело на 100 годишна възраст, а до 110 живяла съвсем сама и се справяла с домакинството. Но най-впечатляващ бил нейният дух. До последния си ден Жана Калман запазила чувството си за хумор - тя казвала „Имам само една бръчка и седя върху нея“. Когато един журналист на сбогуване ѝ казал, че се надява да я види и следващата година, тя му отвърнала – „Възможно е, вие не изглеждате чак толкова зле“. А на въпроса как вижда бъдещето, който ѝ задали на 120-тия ѝ рожден ден, Жана отговорила: „Много кратко“.
В края на дългия си живот Жана вече не се шегувала с годините си и казвала с огорчение "Бог е забравил за мен". Тя починала през 1997!година и досега никой не е подобрил нейния рекорд.

[Kiro]

Библията - изгубени в превода
Първият превод на Библията е от арамейски на гръцки. Много специалисти твърдят, че при превода са допуснати много неточности. Една от най-фрапиращите грешки касае Дева Мария - майката на Исус. В оригиналният текст на иврит тя се споменава като "алма", което означава "жена достигнала зряла възраст за брак". Но на гръцки думата е преведена като "девица". Или непорочно заченала. Нещо което преобръща цялата Библия с главата надолу.
След 11 век всеки английски крал е поръчвал превод и ново издание на Библията в негова чест - с изобразен ликът му на корицата. Това довежда до още повече грешки в преводите.
Първото издание на Библията е през 313 г по заповед на император Константин Велики, който приема християнството за официална религия в Римската империя.

[Kiro]

Йеронимус Бош (около 1450-1516 г.)

Изкушението на Свети Антоний, около 1500-масло върху дърво 128 х101x2 см - Музей на изкуството Сао Пауло

Според хипотезата на Lievens-de Waegh творбата ще бъде версия с автограф (изследване или версия, отхвърлена от художника) преди централния панел на известния триптих на Бош, в Националния музей за древното изкуство в Лисабон, от които има около 16 версии, разпръснати из музеи и частни колекции. За Lievens-de Waegh версии на Сао Пауло и Филаделфия биха били предварителни проучвания за централния панел на триптиха, мнение, одобрено от Роберто Лонги и Еторе Камеска. Съвременната европейска литература е склонна да разглежда версиите на Сао Пауло и Фидаделфия за стари копия. Последните научни изследвания, проведени във версията на Сао Пауло, откриха някои пентименти ("съжаления", рисунки, скицирани, но покрити върху повърхността на творбата), подобни на тези пентименти на Лисабонския панел. Този факт предполага, че който и да е автор на творбата, той принадлежи към най-прекия кръг на Йеронимус Бош и присъства на екзекуцията на Лисабонския панел. MASP поддържа приписването на Bosch.

[Lelq]

Чудя се коя да избера.

Съгласната

[Kiro]

https://fakel.bg/%d1%81%d1%82%d0%be%...wXgz_q_pXYIvMU


Из книгата „По пътя на Злото“ от Илия Луканов

Eто този убива с два куршума Ботев. След първия Войводата остава жив
и само успява да извика с пълната си с кръв уста:“Бляди!“ (Курви, гадове, боклуци). С втория изтрел го довършва. В присъствието на Георги Апостолов, който също участва в убийството и в последвалото мародерство – двамата пребъркват още топлото тяло на поета и открадват всиките му лични вещи, парите на четата, парите на Ботев. И всички опасни за тях документи.

След години, когато мръснишката душица на Обретенов се възкачва пред Небесното събрание, той почва да повторя като невменяем към Христо Ботев: „Просити ми, бакьо, прости ми, сгреших!“ Всичко било заради онези изчезнали пари, парите за пушките, револверите и патроните, които още преди четата да тръгне към България са откраднати от бъдещите убийци. Както казва народът, който лъже – краде, който краде – и убива!


Румен Леонидов

[Kiro]

„Куруто Симолу е родом от Ески Джумая. С нищо особено не се отличава байрактарят на Ботйова освен с това, че като бил рая още в родния си град, по двадесет пъти в годината влизал в затвор все за едно и също: че пукал глави на турските чапкъни и немилостиво се биел с тях, без да прави разлика, че е позорен рая. Занаятът му бил да продава с кон по турските тузлушки села антерии, памук и пр. Тук той се настървил и увълчил. Бабаитлъкът му станал дотолкова известен, щото самите турци ходели да го търсят и да искат помощта на ножа му. Например някоя кадъна взели я едни, а други подсмърчат отстрана, с нож трябва да се вземе. „Куру, хайде бе, направи ни туй добро“ – говорят страшливите. „Добре, 25 оки брашно и 2 оки маджун давате ли?“ – пита Куруто. „Халал да ти са“ – отговарят турците и нашето Куру засуква ръкави.“

[Kiro]

Мис Франция-1920г.