Кръвопускането заема централна част от медицинската практика от 17 век. Тази манипулация се прилагала, за да може пациентът да се „отърве” от излишната кръв. Един от начините болните да се подложат на този вид терапия през 17 век бил посещението при бръснар-хирурзите през 17 век. Хирудотерапията (лечението с пиявици) се "радвала" на голяма популярност в Европа по времето на династиите на Тюдорите (1485 до 1603) и Стюартите (управлявали във Великобритания от 1707 до 1714 г.). Пиявиците, се впиват в кожата със своите (около) 300 малки хитинови зъби. Те били изключително ефективни при „кръвопускане” и не причинявали дискомфорт на пациента. Освен това те не можели да се превърнат в опасност за него. Употребата на кръвосмучещите животинки имала и допълнително предимство – те напускали „гощавката” веднага след нахранването си. Източик - Фрамар





Коментар