If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
"Имало едно време град наречен Алопат. Там живеели много хора, имало много улици и коли, но поради бюджетни ограничения, нямало пътни знаци и светофари. Не е за учудване, че автомобилните катастрофи били нещо обичайно, почти на всеки кръстопът. Но бизнесът за ремонт на коли процъфтявал, както и местните болници, които доминирали икономиката на Алопат.
С нарастване на населението на града, пътните катастрофи достигнали едно тревожно ниво, което наложило градският съвет да доведе доктор Уест (запад) от Моторната Дивизия (MD=medical doctor), за да се опита да намери решение на проблема.
Д-р Уест прекарал дни наред в изследване на пътните злополуки. Той използвал цял набор от технически средства като микроскопи, екипировка за химически анализ, лабораторни пособия. Хората наблюдавали с голямо любопитство работата на д-р Уест, как подробно документирал и анализирал всеки инцидент, и очаквали с нетърпение крайното му заключение.
След седмици на проучване, д-р Уест събрал хората на Алопат пред общината, за да чуят неговия доклад и това, което открил било, че “автомобилните катастрофи са в резултат на следи от поднасяне”. Д-р Уест обяснил, че е открил и документирал почти 100%-ова връзка мъжду пътните инциденти и следите от поднасяне. “Където се сблъскват коли, винаги се забелязват и следи от поднасяне,” обяснил той.Д-р Уест допълнил, че градът страдал от така наречената “Болест на Следите от Поднасяне” и че решението на тази епидемия от инциденти е “да се атакува като се направят улиците устойчиви на поднасяне”, което предизвикало възторг и облекчение у жителите на града.
Градът платил на д-р Уест таксата за консултация и попитали добрия доктор дали може да им предложи метод за справяне с тази болест. Както се случило, д-р Уест бил наскоро в Хавай на командировка, платена от химична компания, произвеждаща пътнецевтични (по аналогия с фармацевтични) продукти: специални химикали, използвани за покритие на пътища като тези в града. Той предложил специално химическо покритие: тефлон.
“Можем да премахнем последиците от тази болест като покрием пътищата с тефлон,” обяснил д-р Уест. “Тогава, улиците ще бъдат устойчиви на поднасяне и няма да има повече катастрофи.” Продължил с обяснения за качествата на тефлона и как те ще предотвратят почти 100%-ово поднасяне на автомобилите.
Градската управа радушно приветствала заключението на д-р Уест и за целта издали нови обществени облигации, за да съберат необходимите средства, с които да се закупи достатъчно количество тефлон за покриване на всички пътища. До няколко седмици, улиците били напълно покрити и следите от паднасяне изчезнали.
Платили на д-р Уест още един хонорар и му благодарили за неговата експертно мнение. Така, помислили си те, проблемът с автомобилните катастрофи бил решен. Въпреки, че лечението било скъпо, те били уверени, че си струвало.
Но нещата не потръгнали добре. Инцидентите се увеличили 4 пъти. Не достигали легла в болниците. Бизнесът с ремонт на коли толкова процъфтявал, че повечето от градската управа решили да отворят свой собствен бизнес или да инвестират в някой от съществуващите. Седмица след седмица, все повече жители на Алопат ставали жертва на злополука, а колите им били постоянно на ремонт. Купища пари се изсипали по ремонт на коли, болници, пътна помощ и автомобилни части.
Икономическият съветник към общинската управа, наблюдавайки този бум на икономическа дейност, обявил, че градът процъфтявал. Икономиката на Алопат била по-жизнена от всякога и градът можел да очаква една година на невиждан просперитет. Имало нужда от работна ръка за автомонтьори, недостигали сестри по болниците, навсякъде имало табели “Търсим работници”. Безработицата достигнала ниво 0. Но пътните катастрофи не спирали и даже се увеличавали. И въпреки това не се забелязвали следи от поднасяне.
От общинската управа били в невидение. Те си мислели, че проблемът бил решен. Болестта на Следите от Поднасяне била изкоренена от лечението с тефлон. Защо все още ставали катастрофи?
Свикали събрание, на което да обсъдят проблема. Изказал се и един стар отшелник, който живеел в гората извън града. “Няма такова нещо като Болест на Следите от Поднасяне,” казал той. “Тази болест е измислена от компанията, която произвежда пътнецевтичните материали, за да ви продават тефлоново покритие.”
Хората били ужасени да чуят подобно твърдение. Те знаеха, че такава болест има. Докторът им каза така. Как е възможно този отшелник, който няма диплома от Моторната Дивизия, да смее да говори обратното? Как си позволява той да поставя под съмнение тяхната колективна далновидност и мъдрост?
“Проблемът е много прост,” продължил той. “Това, което трябва да направим е да построим улични знаци и светофари. Тогава катастрофите ще спрат.”
Един от членовете в градската управа моментално направил забележка, “Но ние не можем да си позволим разходите, нали похарчихме всичко за тефлоново покритие!” Всички се съгласили, че пари нямало и било изключено да се закупят пътни знаци.
Друг добавил, “А как ще спираме, изобщо? Улиците са покрити целите с тефлон. Ако сложим знаци, ще хвърлим парите за тефлон на вятъра!”
Всички пак се съгласили. Каква е ползата от знаци ако те не могат да спират колите им?
Отшелникът отговорил, “Знаците ще отхвърлят нуждата от тефлон. Хората ще спират колите си и няма да се стига до инциденти. Решението е просто.”
Но какво щяло да се случи ако наистина знаците вършели работа? Как това щяло да се отрази на процъфтяващата икономика на града? Осъзнавайки последствията, някои собственици на бизнес за ремонт на коли веднаги скочили като опарени, “Ако сложим тези знаци и инцидентите намалеят, ще трябва да уволня голяма част от моите работници!”
Точно тогава хората разбрали, че можели да си загубят работата. Някои работели в бърза помощ, други в болниците, трети били монтьори, четвърти поддръжка на тефлоновото покритие. Някои станали представители на пътецевтичната компания. Други внасяли стъкло, гуми, стомана и други резервни части. Няколко по-съобразителни направили състояние като продавали инвалидни колички и патерици на пострадалите. Един предприемчив младеж, пък, започнал да издава научно списание, което публикувало доклади от изследвания на различните форми на болестта, които се наблюдавали и документирали. Друг организирал годишен маратон за набиране на средства за намиране на лечение срещу Болестта на Следи от Поднасяне. По един или друг начин всички жители на града били икономически зависими от болестта. За да не загубят икономическия си просперитет, жителите гласували да създадат агенция за сигурност: Асоциация на Редовните Шофьори (АРШ), която щяла да отговаря за приемане или отхвърляне на сигнализация, технология и химически покрития, съобразени с изискванията на пътната настилка в града.В борда на директорите влизали собствениците на автосервизи, на бърза помощ и разбира се, д-р Уест.
Скоро след създаването си, АРШ обявила, че Болестта на Следи от Поднасяне е съвсем реална, тъй като е била внимателно документирана от лекар и публикувана в списание. Понеже нямало каквито и да било изследвания, които да доказват ефективността на пътните знаци за намаляване на катастрофите, АРШ ги обявила за незаконни и всеки, който се опита да продава знаци щял да бъде съден за измама и тикнат в затвора. Това успокоило хората. Те знаели, че така щели да запазят работата си. Все още имало много катастрофи, но поне работата им била сигурна.
Но пътните инциденти стигнали опустошителни размери. Нямало човек, който да не е пострадал, да не е в болница или убит. С течение на времето, населението се стопило. Някога процъфтяващият град Алопат сега бил почти призрачен град. Болницата затворила, АРШ била разпусната и списанието вече не се издавало. Малкото останали осъзнали, че нищо добро не излязло от цялата работа с болестта, тефлона и Асоциацията на Редовните Шофьори. Били загубили работата си, здравето си, а доста дори и живота си.
А отшелникът продължил да си живее извън града, в гората, без коли, пътища, тефлоново покритие и АРШ. Той надживял всички в града. През свободното си време, правел пътни знаци в очакване на следващите заселници и надявайки се те да послушат съвета на един стар отшелник, който имал една налудничава идея:
....че решението е профилактиката, а не лечението на симптоми."
1. Леглата се постилат със специални Г-образни завивки, които стигат до мишниците на жените и едва до кръста на мъжете, които лежат до тях.
2. Вентилационната система на която и да е сграда е перфектното скривалище.Никой няма да се сети да те потърси там, а освен това от там можеш да достигнеш до всяка точка на сградата, до която си поискаш.
3. Ако искаш да минеш за немски служител, не е необходимо да говориш немски. Достатъчен е и немски акцент.
4. Мъжете не дават никакви признаци, че ги боли, дори когато върху тях се изсипва една гора бой, но когато някоя жена започне да им почиства раните, винаги запримижват от болка.
5. В кухните няма ключове за лампи. Вместо това влизаш в кухнята, отваряш хладилника и той ти свети.
6. Всеки, който се събужда от кошмар, скача внезапно и сяда запъхтяно в леглото.
7. Кашлицата обикновено е признак за смъртоносна болест.
8. Всички бомби имат дисплей с големи червени цифри, така че винаги да знаеш кога точно трябва да избухнат.
9. Ако решиш да се разтанцуваш насред улицата, се оказва, че всеки знае стъпките на танца.
10. Когато се изправиш лице в лице със зъл международен терорист, най-доброто ти оръжие срещу него са сарказмът и остроумието.
11. Един мъж, който стреля по 20 други мъже, има по-голям шанс да ги убие, отколкото 20 мъже, които стрелят по един мъж.
12. Всеки лаптоп е достатъчно мощен, за да навлезе в комуникационната система на настъпваща чуждопланетна цивилизация.
13. Повечето хора си събират изрезки от вестници в специални тетрадки - особено ако някой от близките им наскоро е умрял при странен инцидент с плавателно средство.
14. Детективите са способни да разрешат заплетените случаи единствено след като бъдат отстранени от служба.
15. Когато са насаме чужденците предпочитат да си говорят на английски.
16. Ако си герой, никога няма да те обвинят в масово клане или криминално нанесени щети, дори да изравниш цял град със земята чрез действията си.
17. Винаги, когато ти потрябва ножовка, ще я намериш наблизо.
18. Всяка ключалка може да бъде отключена с помощта на кредитна карта или кламер и то за секунди - с изключение на случаите, когато става въпрос за врата, която води към горяща сграда, в която има оставено невръстно дете.
19. Когато караш кола, нормално е през цялото време да гледаш не пътя, а човекът на седялката до теб или зад теб.
20. Дори да караш по абсолютно прав път, необходимо е от време на време рязко да завърташ волана.
21. Шофьорите на такси никога не искат да им плащаш точно или дори приблизително - първата банкнота, която извадиш от джоба си винаги е подходяща.
22. Честните и работливи полицаи обикновено ги застрелват три дни преди да се пенсионират.
23. Колкото повече се мразят един мъж и една жена, толкова по-вероятно е да се влюбят един в друг.
24. Ако голямото стъкло на прозореца се вижда добре, значи след секунди някой ще бъде изхвърлен през него.
25. Айфеловата кула се вижда от всеки прозорец в Париж.
26. Вероятността да оцелееш в каквато и да е битка, в която и да е война е почти 100%, освен ако не направиш грешката да покажеш на някого снимка на любимата си, която те чака у дома.
27. Веднъж червисаш ли се, червилото остава на устата ти завинаги - дори когато се гмуркаш на дълбочина.
28. Във всяка пазарска чанта има поне по една франзела.
29. Вместо да си хабят куршумите, мегаманиаците предпочитат да уморят най-големите си врагове като използват сложни механизми, включващи фитили, въжета, смъртоносни газове, лазерни лъчи и човекоядни акули, които да дадат на пленниците поне двайсет минути за бягство.
30. Ако си руса и красива, вероятността да станеш експерт по ядрена физика на 22 е наистина много голяма.
31. Няма значение дали по време на битка, включваща източни бойни изкуства, противниците ти са много: те търпеливо ще се изчакват да те нападат един по един като те обикалят със заплашителни стъпки, докато не се справиш с този, който в момента се бие с теб.
32. Ако решиш да обезвреждаш бомба, не се притеснявай коя жица да срежеш - винаги ще уцелиш тази, която трябва.
33. Поне единият от двама еднояйчни близнака се ражда зъл по природа.
34. Широките и просторни апартаменти в Ню Йорк са по джоба на почти всеки - независимо дали работи или не.
Една жена искала да си изтегли лихвите по депозита на датата на падежа. Казала на служителката от банката:
- Искам да си изтегля лихвите. Днес ми е - забравила думичката "падеж" - термина на депозита.
Учителката от детската градина:
- За да отиде от другата страна на пътя.
Платон:
- За свое добро.
Аристотел:
- Това е в природата на пилетата - да пресичат пътища.
Карл Маркс:
- Исторически неизбежно е.
Садам Хюсеин:
- Посоченото действие е непровокиран акт на бунт и ние съвсем справедливо ще изсипем пет тона нервно-паралитичен газ върху него.
Роналд Рейгън:
- Забравих.
Хипократ:
- Заради излишък на флегма в неговия панкреас.
Мойсей:
- И дойде господ от небето и каза на пилетата - "Пътят ще требва да се прекоси". И пилетата започнаха да прекосяват пътя и настъпи радост.
Ричард Никсън:
- Пилетата не са прекосявали пътя. Повтарям! Пилетата НЕ СА прекосявали пътя.
Симеон II
Пилето ще пресече пътя! Вервайте ми!
Фройд:
- Фактът, че вие изобщо сте загрижени за това, че пилетата прекосяват пътя, разкрива вашата сексуална несигурност.
Дарвин:
Още от векове пилетата съвсем естествено са се селектирани по такъв начин, че те в момента генетично са предразположени да пресичат пътя.
Исак Нютон:
- Всяко пиле във вселената винаги ще може да пресича пътя перпендикулярно на дължината на пътя в една безкрайно дълга права линия с постоянна скорост, освен ако пилето не спре в резултат на небалансирани противодействащи сили от противоположната на пилешкото движение посока.
Айнщайн:
Дали пилето пресича пътя или пътя се движи под краката на пилето зависи от гледната точка.
Хайзенберг:
- Никой никога не знае със сигурност дали в действителност то ще стигне до другата страна на пътя.
Буда:
- Задаването на този въпрос отрича природата на пилето.
Ърнест Хемингуей:
- За да умре в дъжда.
Снупи:
- Беше тъмна, бурна нощ. Някъде в дъжда едно пиле пресичаше пътя.
Eeeee както сме започнали, ето Ви няколоко напълно истински случаи!!!
"Ало,добър ден, имам 25 депозитари от Масовата приватизация! Вие на колко ги купувате?"
"Алооооо, как вървят днеска земите" - имайки предвид ПКБ-та
"Добър ден, имам компенсаторни бонове от масовата приватизация, вие на колко ги купувате?" Отговор - "Последната сделка е на 68%" - Следва "Аууууу, мошеници такива, комшийката ги е продала по 1.10лв, ти кой шъ лъжиш,ле, момче!!! Така ли се прави име!!!"
Правила за работа с банкомат, Пламен Енчев, "Труд" 8 юли 2005 , 11 стр.
Тегленето на пари от банкомат може да заприлича на ходенето по голяма нужда в суровите сибирски условия.
1. С риск да си развалите семейните отношения не казвайте ПИН кода си дори на най-близките. Нещо повече - не споделяйте с никого, че ви предстои операция за теглене на пари от машина.
2. Огледайте внимателно подходите към банкомата. Ако ви направят впечатление безцелно шляещи се наоколо подозрителни типове или съмнителни автомобили, паркирани в близост, въобще и не помисляйте за каквато и да е транзакция.
3. Застанете пред банкомата, така че да го закривате напълно от недоброжелателни погледи. Ако носите чадър, разтворете го зад гърба си. Можете да използвате за целта и по-голям номер шлифер, палто или дамски шал.
4. Носете си задължително отвертка и джобно фенерче. Осветете процепа за картата на банкомата и бръкнете с отвертката вътре. Ако забележите чуждо тяло - "ливанска примка" или минискенер, бягайте по-далеч от тази машина.
5. Огледайте се дали до банкомата няма кутия за рекламни материали. Бандитите обикновено слагат там миниатюрни камери, за да засекат вашия ПИН. Ако намерите обектив, просто го замацайте с червило, а най-добре го изтръгнете. Не правете това с охранителните камери на банките, където ги има, разбира се.
6. Запишете се на курс за радиолюбители. Можете да сглобите вкъщи с поялник и няколко транзистора антисканиращо устройство. Включете го незабелязано, преди да застанете пред банкомата. Така ще блокирате дебнещата електроника на измамниците и ще ги вкарате в непредвидени разходи за усъвършенстване на ноу-хауто им.
7. Ако въпреки взетите от вас предпазни мерки все пак банкоматът ви глътне картата или след няколко часа установите, че сметката ви е олекнала, просто пийте една студена вода. (Може и нещо по-силно, ако са ви останали пари.)
Съвет: Ако не ви се пие нищо, напишете предложение до Народното събрание как да бъде решен проблемът с безработицата у нас. Пред всеки банкомат (2107 в цялата страна) денонощно да има бодигард. При трисменен режим това прави поне 6321 нови работни места.
Хе-хе, винаги се сещам за едно от момчетата в Еврофинанс... щом дядката (примерно) се обърнеше за момент с гръб, след като брокерът безрезултатно му бе обяснил едно нещо около 8 пъти, изтормозеният пич беснееше беззвучно зад гърбът му и правеше душащи жестове, гледайки ме отчаяно. Хем жал за него ми беше, хем ме напушваше зверски на смях.
Мразете ме ако щете - Гарванът Селдън тоже не са го обичали :-)
Коментар