От Швейк. Най-хубавото сбогуване:
"Прощавайки се с Водичка (всеки поотделно щеше да бъде отведен в частта си), Швейк каза:
— Като се свърши войната, ела да се видим. Ще ме намериш всеки ден след шест часа в „При чашата“ на Боище.
— Разбира се, че ще дойда — отговори Водичка, — там стават ли гюрултии?
— Всеки ден се случва по нещо — обеща му Швейк, — а ако пък тъкмо тоя ден е много тихо, все ще я нагласим някак.
Те се разделиха и когато бяха се вече доста отдалечили, старият сапьор Водичка извика подир Швейк:
— Ама да не забравиш да се погрижиш за някакво развлечение, като дойда?
Швейк пък извика:
— Ела, ама сигурно, щом се свърши войната!
Те продължиха пътя си и едва след известно време иззад ъгъла на дългата редица бараки отново се чу гласът на Водичка:
— Швейк, каква бира точат в „При чашата“?
И като ехо се понесе отговорът на Швейк:
— Големопоповишка.
— Аз мислех, че смиховска! — извика от далечината сапьорът Водичка.
— Има и гаджета! — провикна се Швейк.
— Значи, след войната, в шест часа вечерта — извика отдолу Водичка.
— Ела по-добре в шест и половина, за по-сигурно, ако закъснея някъде — отговори Швейк.
После Водичка вече съвсем отдалеч се обади още веднъж.
— А не можеш ли да дойдеш в шест часа?
— Добре де, ще дойда в шест тогава — дочу Водичка отговора на отдалечаващия се другар.
Така се разделиха добрият войник Швейк и старият сапьор Водичка. „Wenn die Leute auseinander gehen, da sagen sie auf Wiedersehen.“[27] "
"Прощавайки се с Водичка (всеки поотделно щеше да бъде отведен в частта си), Швейк каза:
— Като се свърши войната, ела да се видим. Ще ме намериш всеки ден след шест часа в „При чашата“ на Боище.
— Разбира се, че ще дойда — отговори Водичка, — там стават ли гюрултии?
— Всеки ден се случва по нещо — обеща му Швейк, — а ако пък тъкмо тоя ден е много тихо, все ще я нагласим някак.
Те се разделиха и когато бяха се вече доста отдалечили, старият сапьор Водичка извика подир Швейк:
— Ама да не забравиш да се погрижиш за някакво развлечение, като дойда?
Швейк пък извика:
— Ела, ама сигурно, щом се свърши войната!
Те продължиха пътя си и едва след известно време иззад ъгъла на дългата редица бараки отново се чу гласът на Водичка:
— Швейк, каква бира точат в „При чашата“?
И като ехо се понесе отговорът на Швейк:
— Големопоповишка.
— Аз мислех, че смиховска! — извика от далечината сапьорът Водичка.
— Има и гаджета! — провикна се Швейк.
— Значи, след войната, в шест часа вечерта — извика отдолу Водичка.
— Ела по-добре в шест и половина, за по-сигурно, ако закъснея някъде — отговори Швейк.
После Водичка вече съвсем отдалеч се обади още веднъж.
— А не можеш ли да дойдеш в шест часа?
— Добре де, ще дойда в шест тогава — дочу Водичка отговора на отдалечаващия се другар.
Така се разделиха добрият войник Швейк и старият сапьор Водичка. „Wenn die Leute auseinander gehen, da sagen sie auf Wiedersehen.“[27] "
Коментар