Първоначално изпратено от LuboKostov
Разгледай мнение
ЗАЩО ВСЕ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИ ПРЕДПОЧИТАТ
СКИ ТУРИЗМА В ДРУГИ СТРАНИ
Сядайки да пишем тези редове си даваме ясна сметка, че ще бъдем обвинени в много „грехове”. Именно затова ще кажем още в началото, че за нас би било най-доброто да караме ски в нашите прекрасни планини, но обосновано ли е, при всички проблеми и условия, наложени в българските курорти и случай, като описания.
На 14.01.2016г рано сутринта отидохме да караме с дообедни карти на „Пампорово”. Направихме едно спускане и за второто се качихме на новия четириседалков лифт. Още с качването се появи проблем и лифта спря, после отново и отново още в първите десетки метри. Така лифта спря по средата и ние останахме на едно място с надежда всеки момент да тръгне. След около 20-30 минути може би, започнахме с хората от седалката зад нас да си подвикваме кой какви идеи за телефони за съдействие има. Още на лифта започнахме да звъним на всякакви посочени телефони на „Пампорово”АД. Някои не отговоряха, от други ни казваха, че не трябва да се обръщаме към тях, а от трети ни казаха, че ще проверят и ще ни се обадят. Такова нещо не се случи. Така престояхме без никаква информация и действия 57 или 59 минути.
Още на лифта колегите зад нас ни увещаваха да направим група в електронното пространство, но ние взехме решение да поставим въпроса по друг също цивилизован начин- с жалби и очакване на отговори.
„Български” реалности - още със слизането на горна станция поискахме обяснение, казаха ни, че не могат да ни отговорят, а и не знаят към кого да се обърнем, „може би в Управлението”. Продължихме да звъним по различни телефони, докато след повече от половин час ни насочиха към секретарката на Изпълнителния директор и тогава тя каза, че е трябвало по-рано да ни насочат към нея и ни препоръча да отидем на касата на „Студенец”, да подадем жалби и че тя се ангажира да запознае Изп. директор и да получим своевременно отговор.
На касите ни дадоха отвън да напишем жалби, но ние им обяснихме, че не сме в състояние, тъй като сме премръзнали ( денят беше много студен, ние не можехме да говорим, камо ли да пишем с премръзнали ръце, а последното което може да се каже е, че сме зиморничави) и ще ги напишем след като се стоплим. Така и направихме и започнаха мъките. Над 15 пъти сме разговаряли с г-жа Марашлиева и всеки път тя поема ангажимент, че до края на седмицата или в други случаи до края на деня ще имаме отговор. И така два месеца. Имаше и отговор от рода- машина е и се чупи. Без значение дали е новият лифт бих дал пример, ако един превозвач договори да достави стока от Пловдив до София и му се плати предварително, а на Пазарджик превозното средство се повреди (нали е машина), то по техните разбирания собственика на товара следва да си търси друг транспорт за своя сметка до София. В последните отговори рефренът е, че е възложено на адвокатска кантора и че не могат да им се бъркат кога ще ни отговорят. Независимо какво ще ни отговорят и какви техни правила ще посочат, за всеки клиент е ясен. Платили сме си да караме три часа и половина, от които те са ни загубили ефективно час и половина и отделно се наложи да се топлим в различни заведения в част от останалото време. И това ако е извършена услуга. По тяхна вина да ти отнемат почти половината от заплатеното време.
На други наши приятели същите „гостоприемни” домакини при друга авария им бяха казали, като не им харесва да скочат от лифта .
Така обслужват клиенти тук. Но пък имат претенции. Срещу тях се водела необоснована атака от чужди страни, зелени организации (за тези отчасти имат основание) и всякакви други „врагове” - примерно като нас.
Сега да съпоставим малко цени и условия. У нас полудневна карта е около 20 Евро, целодневна приблизително 30 Евро. В големите европейски курорти съответно 30 Евро и 45 Евро. Цените по заведенията, по пистите и хотелите - съизмерими. Но когато заговорим за качество на предлаганите услуги, нещата стават несъизмерими.
Плащаме 45 Евро, обаче във всички случаи става въпрос за десетократно повече съоръжения и писти, а в повечето курорти за много над тези съотношения. Няма безконечни опашки, няма аварии, няма необработени и лошо обработени писти, няма лошо отношение, а напротив. И си личи, че си обгрижван. Описания случай е детайл, но е показателен.
Затова тази година при едноседмичния ни престой в Италия ни направи впечатление, че нямаше курорт и писта, на която да не се говори на български и то не е единичен случай, а на „Калотина” на връщане работеха седем гишета и се чакаше над 30 минути да се прибират такива като нас и от други дестинации, а не от български курорти.
В заключение пак ще повторим, бихме желали да караме у нас и да се гордеем с условията (природните си ги имаме), но това ще стане евентуално след като хора, които се занимават с туризъм се осъзнаят, че те следва да бъдат в услуга на клиента, а не обратно. За някои ще е трудно, защото получиха от държавата активи почти даром и очакват даряването да продължи. В това време заплащането срещу получаване на коректна услуга се случва в други небългарски курорти.
След написването на горните редове и преди излизането на статията се получи бихме го нарекли отговор-подигравка от „Пампорово”АД.
Текст без ангажирано длъжностно лице, в който дословно цитираме: „Съгласно чл.5.1.3. от Общите условия „Пампорово”АД не носи отговорност, не възстановява стойността на закупените лифт карти и не дължи парични обезщетения в случай, че закупените лифт карти не могат да бъдат ползвани поради частично затваряне на лифтовете- за профилактика, по съображения за безопасност или за провеждане на спортни състезания, тренировки и/или други мероприятия. В тази връзка считаме, че подадената жалба е неоснователна и не може да доведе до ангажиране на отговорността на „Пампорово”АД.”
Интересно би било да узнаем нашето висене на лифта в студа в хипотезата на кой от изброените случаи попада? Може би по съображения за безопасност, за профилактика или за провеждане на някакви нови видове техни спортни състезания, тренировки и/или други мероприятия?
След всичко написано всеки сам ще си направи изводите и ще реши имат ли основание твърденията ни.
СКИ ТУРИЗМА В ДРУГИ СТРАНИ
Сядайки да пишем тези редове си даваме ясна сметка, че ще бъдем обвинени в много „грехове”. Именно затова ще кажем още в началото, че за нас би било най-доброто да караме ски в нашите прекрасни планини, но обосновано ли е, при всички проблеми и условия, наложени в българските курорти и случай, като описания.
На 14.01.2016г рано сутринта отидохме да караме с дообедни карти на „Пампорово”. Направихме едно спускане и за второто се качихме на новия четириседалков лифт. Още с качването се появи проблем и лифта спря, после отново и отново още в първите десетки метри. Така лифта спря по средата и ние останахме на едно място с надежда всеки момент да тръгне. След около 20-30 минути може би, започнахме с хората от седалката зад нас да си подвикваме кой какви идеи за телефони за съдействие има. Още на лифта започнахме да звъним на всякакви посочени телефони на „Пампорово”АД. Някои не отговоряха, от други ни казваха, че не трябва да се обръщаме към тях, а от трети ни казаха, че ще проверят и ще ни се обадят. Такова нещо не се случи. Така престояхме без никаква информация и действия 57 или 59 минути.
Още на лифта колегите зад нас ни увещаваха да направим група в електронното пространство, но ние взехме решение да поставим въпроса по друг също цивилизован начин- с жалби и очакване на отговори.
„Български” реалности - още със слизането на горна станция поискахме обяснение, казаха ни, че не могат да ни отговорят, а и не знаят към кого да се обърнем, „може би в Управлението”. Продължихме да звъним по различни телефони, докато след повече от половин час ни насочиха към секретарката на Изпълнителния директор и тогава тя каза, че е трябвало по-рано да ни насочат към нея и ни препоръча да отидем на касата на „Студенец”, да подадем жалби и че тя се ангажира да запознае Изп. директор и да получим своевременно отговор.
На касите ни дадоха отвън да напишем жалби, но ние им обяснихме, че не сме в състояние, тъй като сме премръзнали ( денят беше много студен, ние не можехме да говорим, камо ли да пишем с премръзнали ръце, а последното което може да се каже е, че сме зиморничави) и ще ги напишем след като се стоплим. Така и направихме и започнаха мъките. Над 15 пъти сме разговаряли с г-жа Марашлиева и всеки път тя поема ангажимент, че до края на седмицата или в други случаи до края на деня ще имаме отговор. И така два месеца. Имаше и отговор от рода- машина е и се чупи. Без значение дали е новият лифт бих дал пример, ако един превозвач договори да достави стока от Пловдив до София и му се плати предварително, а на Пазарджик превозното средство се повреди (нали е машина), то по техните разбирания собственика на товара следва да си търси друг транспорт за своя сметка до София. В последните отговори рефренът е, че е възложено на адвокатска кантора и че не могат да им се бъркат кога ще ни отговорят. Независимо какво ще ни отговорят и какви техни правила ще посочат, за всеки клиент е ясен. Платили сме си да караме три часа и половина, от които те са ни загубили ефективно час и половина и отделно се наложи да се топлим в различни заведения в част от останалото време. И това ако е извършена услуга. По тяхна вина да ти отнемат почти половината от заплатеното време.
На други наши приятели същите „гостоприемни” домакини при друга авария им бяха казали, като не им харесва да скочат от лифта .
Така обслужват клиенти тук. Но пък имат претенции. Срещу тях се водела необоснована атака от чужди страни, зелени организации (за тези отчасти имат основание) и всякакви други „врагове” - примерно като нас.
Сега да съпоставим малко цени и условия. У нас полудневна карта е около 20 Евро, целодневна приблизително 30 Евро. В големите европейски курорти съответно 30 Евро и 45 Евро. Цените по заведенията, по пистите и хотелите - съизмерими. Но когато заговорим за качество на предлаганите услуги, нещата стават несъизмерими.
Плащаме 45 Евро, обаче във всички случаи става въпрос за десетократно повече съоръжения и писти, а в повечето курорти за много над тези съотношения. Няма безконечни опашки, няма аварии, няма необработени и лошо обработени писти, няма лошо отношение, а напротив. И си личи, че си обгрижван. Описания случай е детайл, но е показателен.
Затова тази година при едноседмичния ни престой в Италия ни направи впечатление, че нямаше курорт и писта, на която да не се говори на български и то не е единичен случай, а на „Калотина” на връщане работеха седем гишета и се чакаше над 30 минути да се прибират такива като нас и от други дестинации, а не от български курорти.
В заключение пак ще повторим, бихме желали да караме у нас и да се гордеем с условията (природните си ги имаме), но това ще стане евентуално след като хора, които се занимават с туризъм се осъзнаят, че те следва да бъдат в услуга на клиента, а не обратно. За някои ще е трудно, защото получиха от държавата активи почти даром и очакват даряването да продължи. В това време заплащането срещу получаване на коректна услуга се случва в други небългарски курорти.
След написването на горните редове и преди излизането на статията се получи бихме го нарекли отговор-подигравка от „Пампорово”АД.
Текст без ангажирано длъжностно лице, в който дословно цитираме: „Съгласно чл.5.1.3. от Общите условия „Пампорово”АД не носи отговорност, не възстановява стойността на закупените лифт карти и не дължи парични обезщетения в случай, че закупените лифт карти не могат да бъдат ползвани поради частично затваряне на лифтовете- за профилактика, по съображения за безопасност или за провеждане на спортни състезания, тренировки и/или други мероприятия. В тази връзка считаме, че подадената жалба е неоснователна и не може да доведе до ангажиране на отговорността на „Пампорово”АД.”
Интересно би било да узнаем нашето висене на лифта в студа в хипотезата на кой от изброените случаи попада? Може би по съображения за безопасност, за профилактика или за провеждане на някакви нови видове техни спортни състезания, тренировки и/или други мероприятия?
След всичко написано всеки сам ще си направи изводите и ще реши имат ли основание твърденията ни.
Коментар