Бисери и вицове (2)

[Kiro]

Цветан Цветанов звъни на Бойко Борисов:
- Събуди се, стреляли са с гранатомет по Алексей Петров.
Бойко:
- Еее, значи е осем и половина вече, ставам, ставам.

[Kiro]

Чатят си две самотни бабички-наборки, едната нашенка, другата емигрирала преди бая години, в Германия.
"Германката":
- Аз си имам приятел.
- Браво! И как е?
- Ами всеки вторник той идва у нас, аз му готвя айсбайн, той носи цветя, вино и бонбони, хапваме, пийваме, после се прегръщаме и пеем тиролски песни...
- Секс не правите ли?
- Ами той е импотентен, ма Златке, затова не правим секс...
- И аз съм горе-долу така - всеки ден след работа при мен се качва бай Иван от втория етаж, ядем каквото има, пием каквото е останало, после правим секс...
- Правите секс ? ? ?
- Какво да правим, ма Станке, ние не знаем тиролски песни!...

[B.Graham]

[OMG]

[коки]

[коки]

[Balcerovich]

Днес ми е такова тематично;

- Най-много се страхувам от зъболекари и от тъмното.
- Защо те е страх от тъмното?
- Знаеш ли колко зъболекари може да се крият там...

[mimw]

- Просто невероятно е за колко кратко време построихте училището!
- Това стана благодарение на самоотвержения труд на нашите съграждани. Вярно, че до последния момент бяха убедени, че строят пивница...
Всички вицове от днес: http://daniivanov.blogspot.bg/2015/10/2015_29.html

[Trakatrak']

Шефката на ОИК-София рекла, никой от припадналите (в Залата на ужасите - б. р.) не ми се е обадил. Та, на другите избори като припаднете да се обадите, ей.

[Грую Груев]

Из ТъВъ рекламите:
- Това е майка ми.
- Наистина ли, на колко е била като те е родила?! На 12?
- Да, ние сме пазарджишки роми.

[Jekata]

[Грую Груев]

Из един дневник на мигрант:
Днес минах нелегално границата и пристигнах в Саудитска Арабия. По пътя изхвърлих личната си карта, издадена от Първо РПУ в Бургас, и казах на граничарите, че съм бежанец от Донбас, който търси спасение от терора на Путин. Веднага ми повярваха и ме качиха на влака за Риад.
Настаниха ме в 3-звезден хотел, макар че наблизо имаше 5-звезден, и ми казаха, че утре ще ми осигурят апартамент. Сутринта обаче взеха да ми се оправдават, че преместването щяло да се отложи с цял един ден. Това ме вбеси. Стъпках храната, която ми донесоха някакви насълзени правозащитници, плиснах им шишето с минерална вода, изпотроших скапаната хотелска стая, а дивана и фотьойлите изхвърлих направо през терасата. Някакви хора от улицата започнаха да ми крещят, но управителят на хотела им каза, че идвам от район на бойни действия, нося в душата си раните на войната, травмиран съм дълбоко и затова трябва да проявят разбиране. Проявиха.
В четвъртък изгониха двама арабски пенсионери от общинското им жилище, за да настанят мен. Нахалните старци протестирали, та се наложило да ги измъкват с полиция и сега ще ги съдят за дребно хулиганство. Мен обаче ме чакаха деца с цветя пред входа на блока. Отнякъде се появи крал Абдула бин Абдул Азиз ал Сауд и си направи селфи с мен. Дадоха ми 2000 долара да си покрия най-важните нужди.
В петък ме посети социален работник. Донесе ми брошура с първите 10 члена от арабската конституция, преведени на моя майчин украински език и ме попита дали имам нужда от нещо. „Кажи на оня, дето всяка сутрин се дере от минарето на джамията, да намали малко децибелите, че ми пречи да спя“, разпоредих му се аз и той чинно си записа.
В неделя се разходих да напълня малко окото, но всичките им жени бяха увити като пашкули. Много се ядосах и в понеделник внесох жалба в кметството. Още същия ден директорът на кварталната гимназия написа специално обръщение към ученичките да се въздържат от носенето на бурки, защото така накърняват чувствата ми. Препоръча им занапред да се обличат с изрязани блузки и къси полички, тъй като моята характерологична същност на европеец изисква да гледам цици и бедра. Листовката беше раздадена на родителите за сведение и изпълнение.
Оплаках се на социалния и от храната. Овнешкото е твърде мазно за деликатния ми стомах, а говеждото ми идва жилаво и си хабя зъбите. Обясних му, че предпочитам крехко месце - свински вратни пържолки, контрафиленца или в краен случай – бутче. Обеща ми да вземе мерки. Сега всички дюнерджии от квартала са инструктирани да не натрапват открито овнешкото месо, за да не ми причиняват душевен смут.
Не е лесно да си мигрант! Днес трябваше да се тътря цели триста метра, за да си взема социалните помощи – има-няма 2 хиляди долара. Това страшно ме изнерви и си го изкарах на една ученичка. „Що ходиш с бурка ма, нали ти казаха да сложиш мунижуп“, разкрещях й се аз. Тя нещо взе да ми се отваря, та й забих два-три шамара. Мислех да я замъкна в храстите и да я изнасиля, ама като си представих каква мъка ще е, докато я разопаковам, се отказах. После разбрах, че братята й не били о кей от боя, подали жалба в полицията и организирали някаква подписка срещу мен. Наложи се вътрешният министър да ме защити по телевизията. „Трябва да проявим разбиране към християните и да се надяваме утре, когато станат мнозинство в Саудитска Арабия, да имат същото отношение към нас“, заяви той.
Тази сутрин казах на социалния работник, че умирам от скука и му заповядах да се поразмърдат и да ми организират някакво шоу - гей-парад или нещо от сорта. Той се опули, но му обясних, че вече сме 21-ви век и тук трябва да се налагат новите ценности. „Всеки брак – еднополов, а всеки мъж – майка!“, казах му патетично аз. Не съм сигурен, че ме разбра, но си записа.
След обяд дойдоха някакви социолози да ме анкетират. Бях откровен с тях и им признах, че дълбоко презирам и ненавиждам страната, която ме прие, но нямам нищо против да ме хранят и да ми дават помощи. Не ми пречи.
Скандалът с ученичката пак набра скорост и централната телевизия покани на дебат някакви членове на Америка за Саудитска Арабия, Отворено отзад общество и Арабски хелзинкски комитет. Всички бяха съгласни, че съм обвинен несправедливо, а враговете ми са ксенофоби, расисти, фашисти, атависти, човекоядци и християнофоби. Половината от тях като деца били изнасилвани от бащите си или са спали с майките си. Успокоих се, защото разбрах, че ме мрази утайката на обществото, а прогресивната част ме подкрепя.
Днес социалният ме попита дали искам да се хвана на някаква работа. Отговорих му, че още не се чувствам интегриран, така че да не ме занимава. Оставам на социалните помощи! Вярно е - 2 000 долара са едно нищо, дето се казва, ама няма как – ще се търпи!

[B.Graham]

Малко момченце загрижено пита баща си: - Тате, татеее, колко лева струва мойта чурка? Бащата, силно изненадан от този въпрос, смутолевил: - Ами.. колко 100 лева. - А твойта колко струва тате? - продължило да пита детето. - Еее, 1000 лв. Още по-сконфузено отговорил бащата. - Ооооо - разочаровало се детето и почти се разплакало. - Защо сине, защо питаш? - Защото вчера, мама каза на чичо Кольо по телефона: Кольооо имаш х*й за милиони...

[B.Graham]

Наперен младеж в аптека си купува презервативи. Решил да се прави на отворко, наперил се и попитал: - А дали ще ми станат? Аптекарят, стар и "гърмян", кисел заради тежкия ден, го погледнал строго над рамката на очилата си и го посъветвал: - Ако много хлопат, уплътнявай с вестник!

[B.Graham]

Жената така бързо бягаше от сексуалния маниак в парка, че на втората обиколка го нападна в гръб.