Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на модерния свят

[val/she]

Аха!
Тук, в удебеленото, споря и питам.

Защо трябва да бъде обуздано*?

Какво е "по-конструктивно"**?


---------------
* - коренът на тази дума е "юзда"
** - по вестникарски ли ми говориш, миче?

Примерно- да седна да уча, но решавам, че ще се забавлявам. От вътрешни угризения- забавата страда.

[ravnovesie]

Човек не иска да развали мнението си за самия себе си. не иска да признае пред себе си че не е идеален. Иска да се възприема като добър, разумен, уважаван, вписан в обществото индивид.

Но това е само едната част от него. Светлата страна, идеала му за личност който му е наложен от най-ранна детска възраст. Другата страна - хаоса, неограничените желания, инстинкти, лоши емоции - всичко това е скрито - табутата не позволяват да излезат на повърхността. Не позволяват човек да живее пълно. Защото той е и тази тъмна страна. И колкото повече не си я признава, толкова по ограничен, несвободен, завързан ще се чувства.

защото светлата страна никой не иска да му я ограничава, включително и той самия, ограничава се мрака. Всъщност направо не се признава правото му на живот. Но тъмното АЗ си е там. то не изчезва и колкото повече не му се признава правото на живот, толкова по-силно става то. Защото неговата сила е под равнището на разума, човек може и трябва да му ограничава действията - но не трябва да го отрича. Иначе губи всякакъв шанс да го държи под контрол. Или както се казва дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо.

[vmankov]

Понеже страдам, от време на време, от липсата на силна воля/постоянство и производните му, мога да кажа, с голяма убеденост, че това не е свобода. То е близко до онова детско състояние на безотговорност, но не е свобода, а е точно обратното- причинява ти вътрешен дискомфорт и чувство за безвъзвратни пропуски, дори когато си обслужвал желанието си/порива/мързела- всичко онова, което е трябвал да бъде обуздано, за да дадеш ход на нещо по- конструктивно . Борба м/у две състояния е, но не е свобода. Не ти дава онази безтегловна блаженост, каквато би трябвало да е свободата.

Аха!
Тук, в удебеленото, споря и питам.

Защо трябва да бъде обуздано*?

Какво е "по-конструктивно"**?


---------------
* - коренът на тази дума е "юзда"
** - по вестникарски ли ми говориш, миче?

[kev]

Държа да се подчиня?!
Как ти хрумна тази глупост?

Очевидно е, че усещането за свобода идва от отношението ни към дадената ситуация, което си е чисто субективно и пак може да бъде извън контекста- греша/не греша. Грешиш, но не си свободен- поради някакви вътрешни твои фрустрации или неосъзнатости и обратното.

Кев, ти какво мислиш?

Та на въпроса. Ами в случая съм го измислил почти като теб :

"Свободата е индивидуално усещане, чувство, състояние. Тя не може да е колективна и точно определена. За всеки човек тя е нещо различно. Също така чувството за свобода не може да е постоянно, а се изпитва за кратко и после изчезва, за да се появи след време пак и така до безкрай. Хората могат да се почувстват свободни и само след малко отново да попаднат в капана на грижите, обкръжението, ежедневните проблеми, и дори на собствените си мисли. Свободата е само и единствено свързана с вътрешното състояние на човека, и не зависи от външната среда и факторите които и влияят..."

[ravnovesie]

Ммммм на колко водки си ???

На една бира съм

Въпросът за свободата е винаги засенчван от етични табута. Табута, които се възприемат като даденост. Свободата, ограничена от свободата на другите. Личната свобода ограничена от понятията за добро и зло.

За това и се получават тези противоречия, това чувство за вина или стремеж към рационално оправдание на свободата. Защото човек не иска да прекрачи табутата - те са вградени в съзнанието му. Като нашийник даващ токови удари, когато човек дори започне да се приближава до тях.

За това и свободата е толкова болна тема - защото човек иска да се чувства свободен, иска да усеща свободата, но вътрешно усеща че нещо го ограничава, връзва, контролира. Без той да го вижда, без да го разбира. Защото табутата са невидими, толкова сме свикнали с тях.

[val/she]

А бре, за свободата ли си говорите или да?
Вал, какво да мисля? Аз каквото съм измислил по темата, съм го написал.... в няколко абзаца ми е в един текстов файл на компа. Както и по други теми де

Чакай, че аз помня 2 минути с подсказване.
Да, видях. Относно грешката и отношението беше.

[mechobikov]

Мммм, сигурен ли си

Ммммм на колко водки си ???

[ravnovesie]

Добре, когато не упражниш волята си за неща, за които знаеш, че трябва да проявиш лична дисциплина, как се чувстваш? Мисля, че чувството дава точния отговор- свободен ли си или не.

Аз се чувствам много кофти когато се ограничавам изрично. не проявявам лична дисциплина, ако нещо не става лесно го заебавам. За щастие повечето неща стават лесно

[kev]

А бре, за свободата ли си говорите или да?
Вал, какво да мисля? Аз каквото съм измислил по темата, съм го написал.... в няколко абзаца ми е в един текстов файл на компа. Както и по други теми де

[ravnovesie]

Нямам предвид това. Не говоря за воля, а за двата начина на мислене които използват всички хора. Това садо мазо няма връзка. Сигурно се шегуваш.

Мммм, сигурен ли си

[ravnovesie]

Понеже страдам, от време на време, от липсата на силна воля/постоянство и производните му, мога да кажа, с голяма убеденост, че това не е свобода. То е близко до онова детско състояние на безотговорност, но не е свобода, а е точно обратното- причинява ти вътрешен дискомфорт и чувство за безвъзвратни пропуски, дори когато си обслужвал желанието си/порива/мързела- всичко онова, което е трябвал да бъде обуздано, за да дадеш ход на нещо по- конструктивно . Борба м/у две състояния е, но не е свобода. Не ти дава онази безтегловна блаженост, каквато би трябвало да е свободата.

Причинява ти страдание защото вътрешния ти цензор се чувства слаб. теглиш една майна на цензура, казваш му че веднъж се живее и се отдаваш смело и безотговорно на желанията си.

Първо е малко кофти - човек се чувства лош. Ама то добър и лош са субективни определения от същия този цензур. Така че не го слушай, иска отново да вкара под контрола си. Или поне да те кара да страдаш поради чувство за вина, че не го слушаш. Ама той е просто един ши..ан цензур, за какво ти е да изпитваш вина че не му се подчиняваш. Освободи съзнанието си от него и свободата ще ти даде крила

[mechobikov]

Ъхъ, за това хората със силна воля всъщност са хора които се подчиняват добре сигурно за това аз съм със слаба воля

Нямам предвид това. Не говоря за воля, а за двата начина на мислене които използват всички хора. Това садо мазо няма връзка. Сигурно се шегуваш.

[val/she]

Силната воля Е липса на свобода. Човек налага собствената си воля над самия себе си. А след като налага волята си, дори и над себе си, то значи ограничава собствените си желания и действията си за задоволяване на тези си желания. А ограничаването на желанията и действията си чрез сила, макар и сила на собствената воля си е ограничаване на свободата

Добре, когато не упражниш волята си за неща, за които знаеш, че трябва да проявиш лична дисциплина, как се чувстваш? Мисля, че чувството дава точния отговор- свободен ли си или не.

[val/she]

Какво е това робуване? Как така?
Можеш ли да обясниш с не вестникарски думи?

Понеже страдам, от време на време, от липсата на силна воля/постоянство и производните му, мога да кажа, с голяма убеденост, че това не е свобода. То е близко до онова детско състояние на безотговорност, но не е свобода, а е точно обратното- причинява ти вътрешен дискомфорт и чувство за безвъзвратни пропуски, дори когато си обслужвал желанието си/порива/мързела- всичко онова, което е трябвал да бъде обуздано, за да дадеш ход на нещо по- конструктивно . Борба м/у две състояния е, но не е свобода. Не ти дава онази безтегловна блаженост, каквато би трябвало да е свободата.

[mechobikov]

Еее, така се отхвърля всяко познание. Това е само формално подчинение, а точната му дума е опит- житейски, научен..всякакъв (според мен).

Не се отхвърля всяко познание. Използвам думата подчинение, не като нещо лошо за отхвърляне, а за да разгранича ясно двата типа мислене, които всеки човек сменя постоянно в главата си.

Важното е да го разбереш, а ако искаш можеш свободно да замениш всяка моя дума, с думи които на теб ти харесват. В това е смисъла на Дзен мъдростта, че думите са за да се улови смисъла, а когато се улови смисъла думите се забравят. Търся човек, който е забравил думите за да си поговоря с него.

Мъдростта е една. Няма източна и западна мъдрост.