Алоу-у-у,
Манчо-о-о?
Да не мислиш че съм свършил?
Вервай си!
Та,
Вчера имах работа. Не че я свърших, де. Пък другите се чудят от де иде моят чар. Даже ме пунтират.
Нека.
Доде икиндия, без да смогна да се плицикна, ченчих дрешляка и са натопорчих в нея кръчма.
До тука добре. Държа да забележа - в мойта особа немаше ниц войнственост.
Аз и сега, гат тупуркам по клавиатурата, не виждам нищо осъдително в оная исконна човешка потребност - да се натаралянкаш с ора, дет си ги учил на туй изкуство преди четвърт век. Пък си имаше и повод.
Не ли?
Ма не би!
Начи, редко давам съвети. Ма щото живота ме притисна, та съм принуден.
Манчо, щом ти насмърди на женка - бегай.
Бегай, бегай, бегай, бегай..........
Усвет бегай!
Щото нещата нивга не отиват къмто на добре.
Къфто е моят случай.
Да се чувствам употребен!
На тоа светъл празник?
Та, да си изплача мъката:
- Неква кака, как ме замота и ей на .... ся пиша от нейния комп, в нейния партмент, в нейна си хавлия.....
И съм наредил пет чишета. Пак от нейните.
Саде нящо, кат "полу-шпек", това са нейни думи - се мандахерца сред чатала ми на воля.
А каква баня имма-а-а........
Аз, ако мое да спестя за такваз - нема и седмица я да пропусна.
Та да ти го рекна:
- Една женка, щом ти фане мерника - пиши се бегал!
Нема мърданье!
Шаваш ли, ща те отстреля, като стой та гледай!
Ей на, чак сега си отчитам грешката:
- Кой ме е бил през зурлата преди сто единици време, да се кипра пред нея с мойта седем годишна девственост?
Прошка нема, брато!
Кажувам ти.
Не и в този свет.
Манчо-о-о?
Да не мислиш че съм свършил?
Вервай си!
Та,
Вчера имах работа. Не че я свърших, де. Пък другите се чудят от де иде моят чар. Даже ме пунтират.
Нека.
Доде икиндия, без да смогна да се плицикна, ченчих дрешляка и са натопорчих в нея кръчма.
До тука добре. Държа да забележа - в мойта особа немаше ниц войнственост.
Аз и сега, гат тупуркам по клавиатурата, не виждам нищо осъдително в оная исконна човешка потребност - да се натаралянкаш с ора, дет си ги учил на туй изкуство преди четвърт век. Пък си имаше и повод.
Не ли?
Ма не би!
Начи, редко давам съвети. Ма щото живота ме притисна, та съм принуден.
Манчо, щом ти насмърди на женка - бегай.
Бегай, бегай, бегай, бегай..........
Усвет бегай!
Щото нещата нивга не отиват къмто на добре.
Къфто е моят случай.
Да се чувствам употребен!
На тоа светъл празник?
Та, да си изплача мъката:
- Неква кака, как ме замота и ей на .... ся пиша от нейния комп, в нейния партмент, в нейна си хавлия.....
И съм наредил пет чишета. Пак от нейните.
Саде нящо, кат "полу-шпек", това са нейни думи - се мандахерца сред чатала ми на воля.
А каква баня имма-а-а........
Аз, ако мое да спестя за такваз - нема и седмица я да пропусна.
Та да ти го рекна:
- Една женка, щом ти фане мерника - пиши се бегал!
Нема мърданье!
Шаваш ли, ща те отстреля, като стой та гледай!
Ей на, чак сега си отчитам грешката:
- Кой ме е бил през зурлата преди сто единици време, да се кипра пред нея с мойта седем годишна девственост?
Прошка нема, брато!
Кажувам ти.
Не и в този свет.
Коментар