Първоначално изпратено от 4i40
Разгледай мнение
Та ... вчера хубав зимен ден. Обикновено в събота сутрин ходим до едно планинско селце, по-скоро дори махала, да си купуваме прясно мляко и яйца от един местен животновъд. Той и двамата му синове се грижат за 75 глави едър добитък, някоя друга кокошка, около 15 котки и едно куче.
Обичам да си говоря с бай ти Р. Помежду ни тече обмен на информация относно изкупните цени на млякото, телешкото, яйцата и пчелния мед. Също така редовно се правят справки и анализи на движението на цените на земеделските земи - у хабитата и у Чужденеция.
След това аз правя дегустация на последните му достижения, свързани с производството на саламурено сирене и кашкавал и си чукваме среща за следващия уикенд. През това време по-едрата 1/3-та пълноправен член стои в колата и фърля боб, че да разбере кога ще си тръгна.
Наздраве!
П.П. Тази събота премеждие ми се случи. Реших, че съм затрила връзката си с ключове. Ключовете не са проблем. Към тях имам закачен малък родопски чан, подарък от скъп приятел и така като се замисля това е нещото, с изключение на няколко книги, което съм получила от някого и съм запазила най-много години във времето. Много се изнервих а и пустата ми краткосрочна памет въобще не беше услужлива. Добре, че по-едрата 1/3-та пълноправен член на домочадието ме успокои с твърдението, че 99% е убеден, дето ключовете висят на бравата на врата. И праф се оказа.
Коментар