Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[precakanoto]

Благодаря! Намерих си вече мястото
Наздраве!

Е, леля ни е Оправна, както знаем
Наздраве!

[tnm]

Господ не дава своята благословия по парата, а по делата.....
За индулгенцията пред Всевишния е нужна само една жълта монета, а не гърне с жълтици.....
За да Фпечатлиш една дама и да ѝ размекнеш кунките е нужна само 25 гр блага ракия, а не цяла дамаджана.....

Наздраве !

пп И 20 стинки стигат....

Още един философ се пръкна у Кръчмата! Колееее, сипи едно двойно, че не се издържа вече
Наздраве!

[4i40]

Не бъди скръндза! Отиди у черквата и запали свещ, ама нека е поне от лев
Наздраве, 4i40!

Господ не дава своята благословия по парата, а по делата.....
За индулгенцията пред Всевишния е нужна само една жълта монета, а не гърне с жълтици.....
За да Фпечатлиш една дама и да ѝ размекнеш кунките е нужна само 25 гр блага ракия, а не цяла дамаджана.....

Наздраве !

пп И 20 стинки стигат....

[Lelq]

Сладкарница,кръчма, ресторант, пиано бар или друго ти е нужно ?
Ако е тип кръчма - на мен например ми харесваше една в лозенец, на "йоан екзарх" 25, до резиденцията, скътано, свежо, спокойно и приятно, изобщо лозенец за мен си остана най-готиното място, където усещах старата софия. Зеленината, старите сгради, обрщалото при строителния университет, (там се загубих на 3-4 годинки, та едва ме откриха, изобщо ми останаха трайни спомени и може би любим столичен квартал )

И да кажа Наздраве на всички, кръчмуващи

Благодаря! Намерих си вече мястото
Наздраве!

[tnm]

Хер Начев,
Написал си такъв убав разказ, за да ни подскажеш, че има големи кучки сред по-слабата, нежна, остъпчива, умна, прекрасна и раздаваща любов половина...
Чии, ние това си го знаем...
По някакво стечение на обстоятелства, съзвездия, късмет, висша сила и кво ли още не, точно нашите не са такива...

Наздраве !

пп Направо се чудя и мая, благодаря и се кланям на Господа, че ни дари с такива прекрасни, добронамерени, щедри форумни половинки....

Не бъди скръндза! Отиди у черквата и запали свещ, ама нека е поне от лев
Наздраве, 4i40!

[tnm]

Ветровете ме отвяха първо.
Веднъж, че дваж!
Не ми се влиза в подробности, но в резултат на една привидно невинна и битова грешка при едно завръщане, изживях нещо като културен шок. Може някога да съм в настроение и ще разкажа. Аз въобще съм пълен с истории. Целият номер се състои в това, да представяш историите по по-интересен и увлекателен начин от обикновената житейска слу(ка.

Да, ама това преля ръбчето на чашата. Отдолу вече бълбукаха мощно и изригваха миязми компрометираните политически и финансови обстоятелства на делника. Накратко - това ме доведе до такова емоционално и ментално състояние, че си отстъпих мястото в тъмното сепаре и се приютих в склада, при пиячката.

Аз всъщност не съм се завърнал, още не съм като "за пред Кръчма". Пък и лято иде, подходящо е виртуалността да отстъпи на място на по-главоболни, но и по-интересни занимания и контакти.

При споменаването на планината, не мога да не разкажа случка от неделя. Настигаме малка групичка, видимо семейство с детенце на 8-9 години. Лицето на таткото издава благост и някаква особена колебливост!? Странно е, че го казвам! Майката, за сметка на това, е сложила на лицето си една непоколебима физиономия, която безпогрешно издава, кой кара влака на групата. Още отдалеч се чуват едни характерни звуци. Не долавях още точните думи, но ясно се усещаше фелдфебелската интонация.
Не харесвам такива персонажи и комбинации, ма кой ли ме пита!?
Иначе кроткото детенце в един миг реши - ей-така напълно по детски, да си организира нещо като игра. Беше относително равно, а в единия края на пътеката любопитно стърчаха на равни отстояния заоблените глави на три камъка. И детето набързо реши да си поиграе на скок-подскок. Засили се изненадващо, отскочи от първия камък и се приземи на средния. В мига на втория отскок - към третия камък, буквално във въздуха го застигна командата на фелдфебела: Спри! Без риск и само на сигурно в планината! Горкото дете, имах усещането, че увисна във въздуха и се бореше неистово да накара гравитацията да спре, поне за малко.
Имаше назидателна тирада, малкият герой отпусна нещастно рамене и се отдалечи посрамен напред. Примерно на две, е ... може и да бяха три крачки.
Ускорих. Не исках повеч(е да съм наблизо.

Интересни неща разказваш за интуицията и инстинктите!

Наздраве,
U2 - Iris

В градска среда срещу теб е застанал човек. При водене на разговора ти добиваш понятие за неговите знания, умения, професионализъм ... на база на своите собствени знания, умения, професионализъм. Ако притежаваш интуиция и съответно можеш да я "разчетеш", за да приложиш я отношение на водения разговор, диалог и прочие, преимуществото ще е на твоя страна.

В планината е различно. Там срещу теб е застана околната среда, понякога твърде враждебна. Тя не ти говори, няма жестове и мимики. Потайна и подмолна е. Срещу нея освен уменията, знанията и професионализма си може да противопоставиш инстинктите си - първични, почти животински, но помогнали ни в процеса на еволюцията да оцелеем.

Преди няколко години бях в подножието на Стара планина, седнала удобно върху един камък в близост до малко дере. Мрачни, сивкави облаци се гонеха над билото на планина, но около мен времето беше прекрасно. В един момент почувствах как цялата настръхвам.

Огледах се, нямаше нищо притеснително - нито вятър, нито дъжд .. За всеки случай се преместих на няколко метра от дерето. След около 10-тина минути с грохот се появиха буйни, кални води, които изпълниха пресъхналото корито на потока. До преди малко водата не стигаше по-високо от глезените ми ... И досега нямам обяснение защо се почувствах притеснена.

Наздраве, хер!

[precakanoto]

Инсект, имам един приятел , дето не си пада по лудници! Само по мойта лудост Та вземи се в ръце и кажи друго!

Сладкарница,кръчма, ресторант, пиано бар или друго ти е нужно ?
Ако е тип кръчма - на мен например ми харесваше една в лозенец, на "йоан екзарх" 25, до резиденцията, скътано, свежо, спокойно и приятно, изобщо лозенец за мен си остана най-готиното място, където усещах старата софия. Зеленината, старите сгради, обрщалото при строителния университет, (там се загубих на 3-4 годинки, та едва ме откриха, изобщо ми останаха трайни спомени и може би любим столичен квартал )

И да кажа Наздраве на всички, кръчмуващи

[nachev]

Хер Начев,
Написал си такъв убав разказ, за да ни подскажеш, че има големи кучки сред по-слабата, нежна, остъпчива, умна, прекрасна и раздаваща любов половина...
Чии, ние това си го знаем...
По някакво стечение на обстоятелства, съзвездия, късмет, висша сила и кво ли още не, точно нашите не са такива...

Наздраве !

пп Направо се чудя и мая, благодаря и се кланям на Господа, че ни дари с такива прекрасни, добронамерени, щедри форумни половинки....

Ти па, Чиче!
Не съм целял подмолни внушения. Някак доста тематично тази история се намести в приказката ни с ТНМ относно водещите приоритети в поведението човешко в планината.
Аз самият се вслушах в разпореждането на майката и на връщане преодолях отделни морени по гъз. Поогледах се самокритично и си дадох ясно сметка, че ако счупя крак и ... съм дотук!
Е, някога отскачах на един крак по върховете им и дори да не съм го мислел, усещал съм се безсмъртен, ама то ... беше.

Аз жените ги обичам, знам, че са такива или онакива по еволюционни причини (социални и исторически) и по Божията воля и промисъл.
Е, може би още пищят при вида на мишка (но само ако наоколо има мъж), ама това е по-скоро традиция и социален рефлекс.
В тях има стаена огромна енергия и амбиция. За доказване, за реализиране, за реванш, ако щеш. Ако някои ден станат действително нещо като мъже, подозирам, че с писъци ще поискат да избягат от това положение. Мъжът е пушечното месо на историята. А тя е невероятна кучка.
В крайна сметка нещата винаги се подреждат по житейски правилния начин. Често става бавно, по трудния път и с огромна цена, ама става.

Да благодарим на обстоятелствата, че сме хора с късмет и сме случили.
А форумно сме направо щастливци!

Наздраве!
Така се върти кръгът на живота! Elton John - Circle of Life

[tnm]

Наздраве от болярия, седнал съм в една заведение Камбаната - много прилично и с хубава храна. Е, не е Щастливеца, но пак става. Наздраве!

Тегли една майна от мен на някой ендивид, де си е въобразил, че във вените му циркулира синя кръв.
Наздраве!

П.П. Тази бирария имаше лятна тераса, мисля. Вярно, че хапването там е на ниво.

[tnm]

Работа, неработа, ще гориш. 24-и наближава и требва се вземат мерки. За спасение на цялото отрудено мъжко население. Довечера ще е е огнения спектакъл. Наздраве, Дрънещице!

Сакаш повторение на 18.03.1314 година!? Аз мога да кълна до девето коляно и без да ми драскате клечката.
Наздраве, Мрънкало!

[4i40]

Хер Начев,
Написал си такъв убав разказ, за да ни подскажеш, че има големи кучки сред по-слабата, нежна, остъпчива, умна, прекрасна и раздаваща любов половина...
Чии, ние това си го знаем...
По някакво стечение на обстоятелства, съзвездия, късмет, висша сила и кво ли още не, точно нашите не са такива...

Наздраве !

пп Направо се чудя и мая, благодаря и се кланям на Господа, че ни дари с такива прекрасни, добронамерени, щедри форумни половинки....

[Lelq]

Ветровете ме отвяха първо.
Веднъж, че дваж!
Не ми се влиза в подробности, но в резултат на една привидно невинна и битова грешка при едно завръщане, изживях нещо като културен шок. Може някога да съм в настроение и ще разкажа. Аз въобще съм пълен с истории. Целият номер се състои в това, да представяш историите по по-интересен и увлекателен начин от обикновената житейска слу(ка.

Да, ама това преля ръбчето на чашата. Отдолу вече бълбукаха мощно и изригваха миязми компрометираните политически и финансови обстоятелства на делника. Накратко - това ме доведе до такова емоционално и ментално състояние, че си отстъпих мястото в тъмното сепаре и се приютих в склада, при пиячката.

Аз всъщност не съм се завърнал, още не съм като "за пред Кръчма". Пък и лято иде, подходящо е виртуалността да отстъпи на място на по-главоболни, но и по-интересни занимания и контакти.

При споменаването на планината, не мога да не разкажа случка от неделя. Настигаме малка групичка, видимо семейство с детенце на 8-9 години. Лицето на таткото издава благост и някаква особена колебливост!? Странно е, че го казвам! Майката, за сметка на това, е сложила на лицето си една непоколебима физиономия, която безпогрешно издава, кой кара влака на групата. Още отдалеч се чуват едни характерни звуци. Не долавях още точните думи, но ясно се усещаше фелдфебелската интонация.
Не харесвам такива персонажи и комбинации, ма кой ли ме пита!?
Иначе кроткото детенце в един миг реши - ей-така напълно по детски, да си организира нещо като игра. Беше относително равно, а в единия края на пътеката любопитно стърчаха на равни отстояния заоблените глави на три камъка. И детето набързо реши да си поиграе на скок-подскок. Засили се изненадващо, отскочи от първия камък и се приземи на средния. В мига на втория отскок - към третия камък, буквално във въздуха го застигна командата на фелдфебела: Спри! Без риск и само на сигурно в планината! Горкото дете, имах усещането, че увисна във въздуха и се бореше неистово да накара гравитацията да спре, поне за малко.
Имаше назидателна тирада, малкият герой отпусна нещастно рамене и се отдалечи посрамен напред. Примерно на две, е ... може и да бяха три крачки.
Ускорих. Не исках повеч(е да съм наблизо.

Интересни неща разказваш за интуицията и инстинктите!

Наздраве,
U2 - Iris

nachev , десен мигач, спирачки

https://m.youtube.com/watch?v=tX5jHN3PhSk

ляв мигач ...
потегляне с мръсна газ

[Lelq]

Рубин беше неприятно за мен заведение отстрани на Съдебната палата, срещу Св. Неделя. Там беше шумно и мръсно отвън. Отвътре по го биваше. А Домът на покойника беше на Раковска след финансовото м-во, на гърба на Народния театър. По някое време имаше заведение там. Сега май има някакъв коктейл-бар, но е голяма лудница там.

Инсект, имам един приятел , дето не си пада по лудници! Само по мойта лудост Та вземи се в ръце и кажи друго!

[Trakatrak]

Добро утро, Кръчма!
Тамън се навих , да гледам къде е бил Орфея и вие сте изсипали толко много нови за мен от старите Къде е бил сега тоя култов Рубин и верно ли е имало сладкарница Покойника ?
Дайте нещо съществуващо сега, че довечера трябва да се опия реално и да пропусна виртуала, щом ще има лов на вещици

Рубин беше неприятно за мен заведение отстрани на Съдебната палата, срещу Св. Неделя. Там беше шумно и мръсно отвън. Отвътре по го биваше. А Домът на покойника беше на Раковска след финансовото м-во, на гърба на Народния театър. По някое време имаше заведение там. Сега май има някакъв коктейл-бар, но е голяма лудница там.

[Lelq]

Добро утро, Кръчма!
Тамън се навих , да гледам къде е бил Орфея и вие сте изсипали толко много нови за мен от старите Къде е бил сега тоя култов Рубин и верно ли е имало сладкарница Покойника ?
Дайте нещо съществуващо сега, че довечера трябва да се опия реално и да пропусна виртуала, щом ще има лов на вещици