If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
На Здраве и на забързаните и на забавилите темпо сладури!
Ама много сте се забързали с тези фалшиви концентрати, бре...и за къде?
У наш'то село пият, пият и бързат за едното място още ненавършили 50-така.
********** Много голям сантимент имам към този форум, защото вие ми дадохте началния шут към самопознание. И за Мечо съм се затъжила също с неговата философска софистика.
Влезнах в Инвестора уж да ставам инвеститЪр, и по някое време се усетих, че парите не са всичко и не на всяка цена трябва да се драпа за тях.
Кевчок, къде намери този спомен, чак сълза ми предизвика......
Хубави времена бяха.
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Е па..
Че завъртим сваДба за чудо и прикас...
нема дерт !!!
Е па, вий у Голямо Село сте твърде далеч. Що да блъскате толку път, че и да минавате от Южна в Северна България.. !?
Предлагам да ма упълномощите и аз да представлявам всичката клиентела на Кръмчата в предстоящото събитие
Наздраве!
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Ти изпълни Форума с оптимизъм...
Замислих се, че човек и добре да живее( като за последно ), над 50 + е вече за киреча....
Нещо топло и приветливо да се намира...
Не за друго, но от състрадание към пътниците....
Те много веселяци и оптимисти бяха....
Страха да се премахне и ще ти настане една душевна топлота, чак се зачервяват бузките.
Знанието само по себе си не струва много, ако липсва въображение.
На Здраве и на забързаните и на забавилите темпо сладури!
Ама много сте се забързали с тези фалшиви концентрати, бре...и за къде?
У наш'то село пият, пият и бързат за едното място още ненавършили 50-така.
**********
Много голям сантимент имам към този форум, защото вие ми дадохте началния шут към самопознание. И за Мечо съм се затъжила също с неговата философска софистика.
Влезнах в Инвестора уж да ставам инвеститЪр, и по някое време се усетих, че парите не са всичко и не на всяка цена трябва да се драпа за тях.
Кевчок, къде намери този спомен, чак сълза ми предизвика......
Ти изпълни Форума с оптимизъм...
Замислих се, че човек и добре да живее( като за последно ), над 50 + е вече за киреча....
Нещо топло и приветливо да се намира...
Не за друго, но от състрадание към пътниците....
На Здраве и на забързаните и на забавилите темпо сладури!
Ама много сте се забързали с тези фалшиви концентрати, бре...и за къде?
У наш'то село пият, пият и бързат за едното място още ненавършили 50-така.
**********
Много голям сантимент имам към този форум, защото вие ми дадохте началния шут към самопознание. И за Мечо съм се затъжила също с неговата философска софистика.
Влезнах в Инвестора уж да ставам инвеститЪр, и по някое време се усетих, че парите не са всичко и не на всяка цена трябва да се драпа за тях.
Кевчок, къде намери този спомен, чак сълза ми предизвика......
Знанието само по себе си не струва много, ако липсва въображение.
Аз пък днес бях на стоматолог (стоматоложка де), и не знам от това ли или от една нова муза която се появи преди известно време в живота ми, ме изби пак на поезия
Е, няма да ви напиша (поне не сега) това което сътворих за тежкото време докато чаках да седна на стола и щастливите мигове докато шофирах из града след това, защото е прекалено лично и предназначено за точно една жена на тая Земя, при все че половината от жените уж носели нейното име
Но се сетих за нещо което сътворихме заедно тук преди доста време и в една друга тема, и което с кеф си препрочитам когато се сетя. Е, ако някой от тук списващите го е пропуснал сега е моментът да му се наслади, щото според мен макар и импровизирано и написано за няма и половин час си е доста стойностно и хубаво произведение, родено от моментните емоции на сътворилите го съфорумци. Та:
ОДА ЗА ЗАБЪРЗАНИТЕ ХОРА
Къде сме се засилили тъй бясно,
без грамче милост и без капка жал,
но затова пък ненадейно, с тонове печал,
поглъща ни свирепо, твърде тясно място.
Защо да не забавим буйната мотриса,
да пожелаем ясна синева,
И в този миг ще станат чудеса,
тъй щото и Алиса ще се слиса.
Забързани пропускаме мига чаровен,
Олисани във дневна суета,
Изплъзва се животецът духовен
Отива си и малкото ни доброта
Забравяме луната и звездите
не се дивим на хладната роса
препускаме и преминават дните
задъхани, пропити с пустота
Децата ни израстват пред очите
Усмивките превръщат се в тъга
Не можем ли да се поспрем ни питат
Но, спира ли се мътната вода?
Тъй мислело си милото момиче
свенливо като пролетно кокиче
Алиса,синева,разни мотриси
а жизнь так простичко ни го натриса
А има нужда от разумни десни
щот таз не става само с гръмки песни
и заедно ще стигнем ний до края
в Родината, посрещайки Джулая
И изведнъж като проблясък в мрака
явява ни се истина една,
че истинското щастие ни чака
и то във нашта хубава страна.
Поспираме, отдъхваме си бавно
Усещаме върховна свобода
и осъзнаваме съвсем реално
пак същата онази пустота.
Поглеждаме луната и звездите
Докосваме прохладната роса
И като чудо се изпълват дните
Със смисъл, доброта и красота.
Наздраве!
Мдъъ,моето "участие" си стои с граматичните грешки
Наздраве!
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Аз пък днес бях на стоматолог (стоматоложка де), и не знам от това ли или от една нова муза която се появи преди известно време в живота ми, ме изби пак на поезия
Е, няма да ви напиша (поне не сега) това което сътворих за тежкото време докато чаках да седна на стола и щастливите мигове докато шофирах из града след това, защото е прекалено лично и предназначено за точно една жена на тая Земя, при все че половината от жените уж носели нейното име
Но се сетих за нещо което сътворихме заедно тук преди доста време и в една друга тема, и което с кеф си препрочитам когато се сетя. Е, ако някой от тук списващите го е пропуснал сега е моментът да му се наслади, щото според мен макар и импровизирано и написано за няма и половин час си е доста стойностно и хубаво произведение, родено от моментните емоции на сътворилите го съфорумци. Та:
ОДА ЗА ЗАБЪРЗАНИТЕ ХОРА
Къде сме се засилили тъй бясно,
без грамче милост и без капка жал,
но затова пък ненадейно, с тонове печал,
поглъща ни свирепо, твърде тясно място.
Защо да не забавим буйната мотриса,
да пожелаем ясна синева,
И в този миг ще станат чудеса,
тъй щото и Алиса ще се слиса.
Забързани пропускаме мига чаровен,
Олисани във дневна суета,
Изплъзва се животецът духовен
Отива си и малкото ни доброта
Забравяме луната и звездите
не се дивим на хладната роса
препускаме и преминават дните
задъхани, пропити с пустота
Децата ни израстват пред очите
Усмивките превръщат се в тъга
Не можем ли да се поспрем ни питат
Но, спира ли се мътната вода?
Тъй мислело си милото момиче
свенливо като пролетно кокиче
Алиса,синева,разни мотриси
а жизнь так простичко ни го натриса
А има нужда от разумни десни
щот таз не става само с гръмки песни
и заедно ще стигнем ний до края
в Родината, посрещайки Джулая
И изведнъж като проблясък в мрака
явява ни се истина една,
че истинското щастие ни чака
и то във нашта хубава страна.
Поспираме, отдъхваме си бавно
Усещаме върховна свобода
и осъзнаваме съвсем реално
пак същата онази пустота.
Поглеждаме луната и звездите
Докосваме прохладната роса
И като чудо се изпълват дните
Със смисъл, доброта и красота.
Намерила на кого да му мери работоизявите. Щом се фала, значи това изключително събитие за мен. Пък и дупките за дръвчетата не са 70х70х50, та дано се зафанат. Но зафанат ли се, ще си гарнирам коктейлите със собствено производство пресни фрукти, а не като Тянка да ручам габър, трънки и глогинки. Наздраве за дръвчетата прави!
Коментар