Събота
Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...
Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите – искрици,
но пропускаме някак в света...
Днес е ден, в който правя магии,
от онези – които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях – да растат.
Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.
Всичко друго – търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.
irini
В Р Е М Е
Текат минути, часове и дни,
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени,
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: младостта е изживяна!
И как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още не живял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но в тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
До тука свършва моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа!
Текст: Roger Waters
Превод: Петя Дубарова
Изпълнява: PINK FLOYD
http://www.bghelp.net/forums/printth...&pp=10&page=62
Само в Събота няма да бързам.
Тоз живот и без мен си тече...
И проблеми на възел завързани
нека друг вместо мен разплете...
Днес е ден за любов. И за птици.
И за още милиарди неща,
дето носим в душите – искрици,
но пропускаме някак в света...
Днес е ден, в който правя магии,
от онези – които мълчат.
Ще засаждам цветя във саксии,
и ще чакам до тях – да растат.
Днес е ден за летящи небета.
Всичко в Събота май е възможно.
И запяла песента на сърцето си,
цяла обич ще съм. Неотложно.
Всичко друго – търпи на отлагане.
Да не чувам забързани стъпки!
Тоз живот не е вечно надбягване.
Той е миг. Тишина. И прегръдка.
irini
В Р Е М Е
Текат минути, часове и дни,
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени,
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: младостта е изживяна!
И как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още не живял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но в тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
До тука свършва моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа!
Текст: Roger Waters
Превод: Петя Дубарова
Изпълнява: PINK FLOYD
http://www.bghelp.net/forums/printth...&pp=10&page=62
!
Коментар