М-м да-а,
Онова чудо, дето го наричаме жена!
Малките часове на него ден, един прашен харлемски локал в подземията на централна София, където се свири истински джаз, уискито е от неустановен произход, пурите димят от всеки пепелник, който не се чисти и редом до архаичен столичен гей седи посланика на съседна нам страна, ме докопа една прекалено млада суинг-хип-хоп певица от Бургас.
За първи път през последните десет години имах щастието да общувам с равностоен противник от "другата" планета.Три-четри часов разговор за нещата от живота, в който единият започваше изречението, а другият с лекота го завършваше.
Съешаване между две същества без пол и възраст.В безвремието, което ни обгръща изсмуквайки последните живителни сили, които природата така милостиво ни е отпуснала.
И звукът на тишината/Саймънт и Гарфънкъл/, идващ от онези стари джазмени на които светът им е оставил само две неща - натрупаните сметки за ток и правото да свирят за собственото си удоволствие.
Преди два часа се измътих.
Докато пия кафетата, разхвърлях работата.
Изгоних един новопостъпил "моделиер".
После се дръпнах в хралупата.
Сипах си от домашната, която щях да пращам на Маранди.
И сега се взирам в празнотата.
На един вече изживян живот.
Онова чудо, дето го наричаме жена!
Малките часове на него ден, един прашен харлемски локал в подземията на централна София, където се свири истински джаз, уискито е от неустановен произход, пурите димят от всеки пепелник, който не се чисти и редом до архаичен столичен гей седи посланика на съседна нам страна, ме докопа една прекалено млада суинг-хип-хоп певица от Бургас.
За първи път през последните десет години имах щастието да общувам с равностоен противник от "другата" планета.Три-четри часов разговор за нещата от живота, в който единият започваше изречението, а другият с лекота го завършваше.
Съешаване между две същества без пол и възраст.В безвремието, което ни обгръща изсмуквайки последните живителни сили, които природата така милостиво ни е отпуснала.
И звукът на тишината/Саймънт и Гарфънкъл/, идващ от онези стари джазмени на които светът им е оставил само две неща - натрупаните сметки за ток и правото да свирят за собственото си удоволствие.
Преди два часа се измътих.
Докато пия кафетата, разхвърлях работата.
Изгоних един новопостъпил "моделиер".
После се дръпнах в хралупата.
Сипах си от домашната, която щях да пращам на Маранди.
И сега се взирам в празнотата.
На един вече изживян живот.
Коментар