ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[ravnovesie]

Наскоро прочетох една много готина мисъл.

"Това което не знаеш не те тревожи, защото то не същиствува. В онази книга това беше наречено Идеализъм." " Ако си Идеалист няма значение какво вършиш и какво става около теб, защото всичко това е нереално, то не съществува"

Та и аз споделям тази гледна точка, ако царя винаги е гол, всякакъв идеализъм изчезва. Всичко става болезнено реално. Всичко тревожи човек. И от тази гледна точка единствените два изхода от идеализма са цинизма или апатията. А е по-готино човек да е идеалист.

[zarco]

Оплакване от сексизъм!!!

Точка 5 в анкетата е дискриминация на женското начало. Требе да се сложи и нещо за жените, иначе...

Къде спят толерастите?

Смисълът на въпроса е следният: да се "мотаеш" и да търсиш красивото в природата - е по-скоро нещо, което ни тежи /на нас мъжетО/..., аВе - едно наздраве - с вярното аверче - не може да се сравни с мотаенето по красиви места и превъзнасяне по природата..., ама - с жена..., ако ще - и Дулсинеята - над Дулсинеите да ни се е паднала "от тотото"...

В тоА смисъл - въпросната формулировчица касае по-скоро по-слабата откъм емоции част на планетата...

СЯ пък, след тоя отговор, вероятно ще скочи някоя защитничка на мъжете, за да ме обвини в сексизъм, но тоА път - в полза на мъжете......, май ТНМ е готова да го направи..., пантерата се готви за скок...

Ми, в тоА смисъл казах, че угодия няма..., важно е всичко да е в рамките на добрият тон...

Аде, чаУ от мен за сега...Приятен и успешен ден, дано - заедно сме поразчупили шаблона на /понякога/ скучният ден...

[zarco]

Няма да изпадам в много подробности, но поне ще казвам, какви са били мотивите ми, за да направя някои от снимките…

Много повече от едно – са основанията ми, за да отида в Созопол - в сезона на плажовете, когато е фрашкано с туристи…. Много история има в тоя град… Ама, защо не се прехласвам и по други български градове, ли? Защо мислите, че не съм го правил??? Ми – да: правил съм превъзнасянето си /наскоро в една друга тема – се презаредих с история – в Рилският манастир/! Нали все отнякъде трябва да се почне, но няма възможност човек да бъде навсякъде за кратко време.
Мотивите, за да приоретизирам щъканията си, подобно частица, описваща Брауновото движение са необозрими /на пръв поглед/, но са също толкова неразбираеми, колкото и елементарни….

История, представена тук с различни снимки /няма да се уливам, защото не съм историк, а там има доста материали, наслагвани от историци, обслужващи интереси на управляващи през определен период от тяхното “владичество” през вековете…, намесват се и чужди историци, както е със Созопол, за да изнесат към Лувъра / Le musée du Louvre/ – доста ценни археологически находки, докато ние влюбено сме гледали и сме помагали за изнасянето – ПРЕДПОЛАГАМ – срещу няколко петачета, но с мислЪта: “абе тоя, ОТИ е толкова проЗ, за да раздава пари, а да изнася боклуците, изкопани от зИмятЪ…, не се свършиха проЗтИтИ с парИтИ…, отгде ги вадят тия пари…” …, а “проЗтИтИ” – малко по малко – едно Лувърче си обзавелииии…
Ми, като не могле да изнесат всичко… Камъните – тонове!...

АдИ стига съм се праИл на знаещ, а да продължавам с мотивите ми, за да избера компактността на сравнително малкият град /фрашкан с народ/…

Това си ми е навик: да видя за пореден път паметната плоча http://snimki.be//store/1/241344812258.JPG , пред Централният плаж на един много добър певец и композитор от близкото минало – Георги Минчев… Докато, още в началото – бързам през паркчето с църквите в Старият град, за да стигна до нея, вече си тананикам част от текста -“химн” на Созопол, написана върху плочата: “Преди години, когато рокендролът беше млад…” Тачат си го Жоро Минчев, мир на праха му!

http://vbox7.com/play:a2756a7e
Пък и – като помисли човек, текстът е толкова земен, а мелодията – запомняща се от раз, че – наистина се иска голям талант, за да можеш да пласираш нещо толкова елементарно и близко съзнанието на всеки човек, който – в младостта си, независимо и влюбен в живота, почти никога няма възможност да се докосне до лукса на част от възрастните… “…а без пари не пускат в ресторант, дори и най-добрият музикант…, блажени години – рокендролът беше млад…” Тук се получава леко двусмислие: очевидно блажени са годините, когато рокендролът е прохождал, но определението “блажени” – по добре пасва на безпаричните млади, които нямат достъп до ресторанта /толкова реалистично ми изниква картинката в представите, че не може да бъде…/ …

…но има и още едно точно фиксирано основание, за да съм там /колкото и да не ви се вярва – морето с плажовете, на които човек може да се поизпържи от всички страни – бавно и методично - е на по-задно място в класацията на причините, за да съм в Созопол…., но него /морето/ ще “величаем” следващият път, защото постът отсега усещам, че става прекалено дълъг и има опасност да си изгубя многобройната аудитория…, т.е. – ще поддържам интригата с очакване на следващ “епизод”…/…

Та, друга съществена причина – са ония, които след време ще заместят Жоро Минчев…?!? Децата, де, мъничките!… Може да ви е впечатлила шатрата с девиз “Нарисувай сам!”, както и друга: “Рисунки с пясък”…. Мноооого ми харесва да гледам там прехапаните езичета на малките, които надничат от всички страни, за да обхванат по-добре с поглед – оцветяваната от тях фигурка . Ама как само се стараят…, разбира се – не без “компетентната” помощ на амбициозните майки и на художничките…
http://snimki.be//store/1/201344811811.JPG
http://snimki.be//store/1/901344811957.JPG
http://snimki.be//store/1/911344814367.JPG
http://snimki.be//store/1/771344814429.JPG
http://snimki.be//store/1/571344842241.JPG
http://snimki.be//store/1/561344842306.JPG

Ама това, “амбициозните” майЧЕТА – понякога се поизкривява - и – вместо да ги амбицираме да творят, то ги насочваме към стола за тату…http://snimki.be//store/1/701344813042.JPG
Не критикувам, само изказвам мнение…, все пак майките са, които имат призванието да насочват малките в определени ареали /най-общо/…Не оспорвам истината, че момиченцата трябва да са куклички и по отношение на някои нови виждания за екстравагантност и грабнат поглед…Все пак – всеки е свободен да прави онова, което му носи някаква естетическа наслада…, както и това, което по един или друг начин – го кара да се усмихва, т.е. – прави го щастлив…Затова, когато таткото попита момиченцето: “Боли ли, тате?”, то – гордо отговори: “Не!”…, ето пък видът закалка, с която почваме от най-ранната детска възраст…

…доста галерии има в Созопол, много /според мен – добри/ художници излагат платна направо по улиците…, но и тук – съвсем накратко, въпреки че – като сериозна мотивация – и тая е - не на последно място…, имам си определени пристрастия към акварелите, но – когато човек открие възможността – светкавично да запечата много красота за кратко време – с фотоапаратЧЕ…, нещата кривват в друга посока и друг вид художествени “похвати”… /друг път, ако остане повече време, ще пусна и други неща, но не съм убеден, че ще намеря много свободно време, де – отсега да си го кажа…/
http://snimki.be//store/1/241344841671.JPG



И – понеже беше фрашкано с руснаци и чехи /вероятно – повече от 2/3 от почиващите, то не мога да не спомена и Ваня, комуто постоянно правеха забележки, а той – като всички момченца – търсеше камъчета, за да ги хвърли по-далеч в морето…Така разбрах името му, а когато швъргалцето мина близо до мен, го попитах: “А, тьi девочка?”, той ме изгледа с такова недоумение и се произнесе – ясно и категорично: “Я мальчик!” http://snimki.be//store/1/221344813469.JPG
И, за да приключа впечатленията си, ще пусна и снимка на “наследниците” на Иречек…, знаем как той – ученият – се изумява от фриволното поведение на нашият Бай Ганьо… Та, сега наследниците на самият Иречек виждаме в ролята на търсещите келепира… На снимката виждате: таткото и двете дечица, които са се качили върху парапета, обирайки смокинята, а майката поема плодовете и ги подрежда на стената зад себе си – до фотоапарата им… http://snimki.be//store/1/251344814038.JPG Ами, да отбележа и това, че почти до всяка трета къща, върху масички, има – както сладко от смокини от предната година, така и чашки с пресни смокини по левче…

Разбира се – смокините в по-голямата си част зреят в края на август и началото на септември, но и сега има от тоя сочен плод… До тогава може още веднъж да се отиде…/но може да се отиде и на друго място/…
Други чужденци пък виждаме да спят около обяд в градинката /вероятно са “повалени” и по други причини, защото отпред е заведенийцето “Малката текила”, а много на брой малки текили – знаем, че водят до нещо, което е много по-голямо от една “голяма текила”…, та си нанкат, младежите, докъдето са им стигнали силиците, не усещайки, че денят отдавна е почнал, а около тях оживлението е сериозно… http://snimki.be//store/1/941344814471.JPG

Та се замислих, тия чужденци по каква точно логика харесват да прекарват тук почивката си, година след година? Част от причините ще изясня следващият път: между тях са – специфичната архитектура, произведения на изкуството, спокойствие и различна атмосфера на Старият град /не че колите не са фраш, де/, но има нещо, което зарежда хората с положителни емоции…, а морето…, ама там – върху тия източно разположени канари - пък си беше наистина една стихия… Направих аналогия със структурата на тия скали и ония, за които писах в една друга тема – скалите около Боянският водопад, Бистришката река, върховете, Камен дел… и на други места от Витоша…

Пак ще се чуем - с продължение…/важно е на човек да му доставя истинско удоволствие онова, което върши…, същото важи и за моментите, когато се отдава на почивка/…То при мен почивката е в един различен от общоприетото – вариант… Все пак, твърдя /и съм убеден, разбира се/, че сам човек – не се отъждествява със самотен… И си мисля за момент, в който /произволен пример/ той й казва: мила, днес ще ходим… /еди къде си/…, а на нея й се иска цял ден да си изтряска една жестока лежачка…, а – ми – по логиката, че сънят разхубавявал жената, мъжете би трябвало да обичаМЕ само “Спящите красавици”…, ми – как се обича една спяща красавица, която спала, спала, та се забравила – 100 години…, ми как да събудиш с целувка, една толкова голяма красавица…, защото – няма съмнение, че това е най-голямата красавица, де – няма такова чудо на тоя свят…., но това вероятно ще разискваме и по-натам в темата…


Ама – как няма да спи една жена, ако е домакинствала? Ше спи, я! Бееее, и аз домакинствам, но си имам по-хубави занимания /не искам да съм красивО!/: ето, пералнята ми вече центрофугира, а аз съм почти готов с писанията си…/Усещам удоволствието от това, как Ше изгубя времето НА НЯКОИ ОТ ВАС, докато четат…/


Много усмивки за дамите в темата! Пожелавам ви – да не сте толкова красиви, колкото Спящата красавица… Ние си ви харесваме и с това, деТ Господ ви е дал…Ми той – давал, давал, та се позабравил…, льошо няма, де!

[vmаnkov]

Оплакване от сексизъм!!!

Точка 5 в анкетата е дискриминация на женското начало. Требе да се сложи и нещо за жените, иначе...

Къде спят толерастите?

[zarco]

Успех с темата ! Дано да е на първо място в коментарите и да се подновява много пъти.....
Аз не мълчах..просто се надявах мълчанието ти в другата тема да е до вечерта.....
И така го писах....

Стига си се оправдавал...

Това беше едно от решенията ми, които вземам "на кръстопът" от живота..., или - когато съм в някаква специфична обстановка - изпъстрена с много нови впечатления /които ни зареждат за живота!/, ЧАСТ от които ви пускам след малко, а после ще ходя, че имам едни уговорки......, но довечера - задължително ще осмислям казаното от вас, приятели!

Приятен ден на всички!

[zarco]

Ено време, га играех волейбол, преди началото на срещата отборите се поздравяваха, като шесторките, наредени в редица на задната линия, скандираха групово някакво приветствие към противника.

Например, така:
Капитанът прави крачка напред и казва:
- На противника привет!
Махва с ръка и шесторката извиква заедно:
- Привет!

Изборът на приветствие беше произволен, та често заради не напълно едновременното извикване и заради акустиката на залата въобще не се разбираше, какво е изревал отборът. Но се смяташе, че приветствието е направено.

Това го намирахме малко нещо като лицемерно, та нашият отбор поздравяваше така:
- На противника (махване с ръка)...
- Въгъзъ!

Сега няма да търся снимки с майтапи, в които "класни" футболисти /и друг вид спортисти/, в борба за топката - такива пръсти поставят на някои места на съперниците, че човек почва да се чуди...

[4i40]

Успех с темата ! Дано да е на първо място в коментарите и да се подновява много пъти.....
Аз не мълчах..просто се надявах мълчанието ти в другата тема да е до вечерта.....
И така го писах....

[zarco]

Здрасти, Зарко!
Здрасти, банда!

П.П. Зарко, понеже учтиво помоли, ще използвам "Здрасти", а не "Добро утро",

Здравей, ТНМ, ама много провокативно почваш, де... Искаш още в началото да ми покажеш, че ще се съобразяваме - само и единствено с нашите виждания по въпросите... ОК! Така е правилно! Както и да отстояваме правилната теза!

Правилна теза, разбира се - е единствено нашата! ДНЕС! Две мнения по въпроса няма!

Утре, независимо, че съм "победител" в спора, бих могъл да поставя аргументи в другата посока, които нашият опонент не е използвал навреме, та - да сменя позициите си... Но това ще е утре!

Усмивки!

[vmаnkov]

Ено време, га играех волейбол, преди началото на срещата отборите задължително се поздравяваха, като шесторките, наредени в редица на задната линия, скандираха групово някакво приветствие към противника.

Например, така:
Капитанът прави крачка напред и казва:
- На противника привет!
Махва с ръка и шесторката извиква заедно:
- Привет!

Изборът на приветствие беше произволен, та често заради не напълно едновременното извикване и заради акустиката на залата въобще не се разбираше, какво е изревал отборът. Но се смяташе, че приветствието е направено.
(след това се влизаше в полето и следваше първият съдийски сигнал, за сервиз)

Това го намирахме малко нещо като лицемерно, та нашият отбор поздравяваше така:
- На противника (махване с ръка)...
- Въгъзъ!




П.П. Ето тук имаме ситуацията "царят е гол" с един донякъде лицемерен поздрав.
Начи съм в темата и не спамя.

[zarco]

Ауу, конкуренция...

Но да не се развихри война - "нашата" тема срешу "вашата"?


(никът ВГЗ би бил по-цветист)

Не мисля, че конкурирам определена тема, определен сайт, нито определен блог и т.н...

..., още повече, че няма "наша" и "ваша" тема - ВСИЧКИ СА НАШИ, щом можем да участваме СВОБОДНО в тях, нязависимо кои са ги създали, кои со най-чести посетители, кои се дракат най-силно, кои псуват най-цветисто и др.п....

...все пак - не ви съветвам да се отпускате - за да пишете тук, защата може да се тълкува, като навлизане в една друга възрастова група - на ония, които са НАД 30+..., това - разбира се - е казано със шеговит тон, няма да си броим годините пък сЯ...

[tnm]

Здрасти, Зарко!
Здрасти, банда!

П.П. Зарко, понеже учтиво помоли, ще използвам "Здрасти", а не "Добро утро",

[vmаnkov]

Ауу, конкуренция...

Но да не се развихри война - "нашата" тема срешу "вашата"?


(никът ВГЗ би бил по-цветист)

[zarco]

Прочетох някои мнения на съфорумци от друга тема. Това е ценното на такива форуми, че можеш да почерпиш идеи от всякакви хора, стига да имаш необходимото търпение, за да ги осмислиш, според своите разбирания за нещата, които ни поднася животът.

Разсъждавайки в тая посока, си казах, че съм “узрял”, за да пусна тук своя тема и да я поддържам. Не мисля, че правя паралелни на други теми във форума, но – ако МИСЛЯ, че имам какво да кажа на хората, то не е задължително това да свързвам непременно с материални облаги, като например: да си създам сайт или блог, да се промъквам “тихомълком” в чужди сайтове – и да си правя реклама на онова, което ми носи доходи /на чужд гръб/. Многократно съм доказвал мисленето си в тая посока – и съм опитвал /доколкото зависи от мен/ - да парирам “чужди набези”, въпреки, че – погледнато обективно – нямам основания да протестирам срещу нерегламентирани реклами на сайта – очевидно се изживявам като част от форумното общество…, което пък е някаква непозната за мен форма на коректност към хора, които са създали сайт, но очевидно и проявяват търпимост към някои от постовете ми, с които и аз не съм до край съгласен… ОчевАдно и аз понякога ставам жертва на собствената си припряност и желание да поставя някого на мястото, което мисля, че заслужава…

Ако съм решил, че ще поддържам тема, това означава, че би трябвало и по подходящ начин да озаглавя същата. От последните дебати подбрах нещо – според мен знаково, за да имам някаква що-годе – мотивация, за да развивам нещата и в бъдеще…

Въпреки, че не очаквам някаква голяма посещаемост, то няма да пропусна коментар – дори и с необходимата жлъчност, т.е. – за всекиго по нещо, според неговата нагласа за диалог. Разбира се – обидни думи – няма да има, но лично аз ценя точната приказка, както и тънкият хумор, стига нещата да не минават в злобни нападки, защото знаем, че “всеки може да си намири майстора” на тоя свят…

Та, стигнах до мислЪта, че заглавието на темата трябва да бъде за: “Чарът на живота…”, или: “Защо царят трябва да бъде гол…винаги!”

Първата част от темата ще /ме/ подканва да доказвам, кои са нещата, които ни очароват в тоя свят – от природните красоти – до възможността – човек да се напие като талпа, но това да му достави върховно удоволствие, което не би получил по никакъв друг начин…/такава тема до сега не е имало, а тук наистина има какво да се пише…/… Втората част ще бъде свързана с разсъждения /философстване/, логически умозаключения върху неща, които осмисляме постоянно в живота си, отвлечени теории, фиксирани “истини”, отношения между хората, отношения между половете, всякакви отношения…/тая част ще е логическо продължение на първата…, поне за мен е така: ако видя нещо красиво, то веднага опитвам да мобилизирам мисълта си, за да пресъздаде по някакъв начин това съвършенство…, защо пък не и да се появи нова форма на изразяване на красотата: мелодия, стих…

Ясно е, че първо очаквам появата на провокативни мнения /но не съм толкова силен психолог – може и без тях да мине/ – все пак - без тях е невъзможно да съществуваме, предвид различните характери, които имаме… Ето сЯ: на мен ми казва /някой си/, примерно, че нямам право да пиша в нечия темааа… Хората наоколо мълчат. На това аз му казвам мълчаливо съгласие с казаното от някого, защото ограничения в тематиката и мненията – не е възможно да се правят в условията на “гласност”, нищо, че и тая характеристика на обществото ни е прекалено рехава откъм съдържание… И какво? Ми – създавам тема, за да не “вадя нечии очи” – абсолютно адекватна моя реакция…Та – така: ще избягвам да пиша в определена тема, защото тя била създадена от някого в чужд сайт, което пък - не ми давало право да пиша в такава тема, въпреки че съм се съгласил с условията на сайта… Ето как, разсъждавайки правилно – ще положа усилия, за да успокоя “страстите”: отварям си темата, ако има мнения – вземам отношение /ако, разбира се – имам какво да кажа/, затварям темата… Всичко – както се казва – е мирно и тихо… И мненията ми няма да са разсипани из темите, нито пък ще се чудя, ако имам мнение – в коя точно тематика да го забутам: нещата, за които пиша – са обобщени в някакви подобни на споменатите горе два основни раздела, с много на брой конкретни варианти…

Дълга анотация… /да се разберем: тя е в унисон със следващите мнения…, ето още един стимул за хората, които не ме четат – ще знаят къде е концентрацията на моите мнения и няма да губят време…/…Моля, обръщайте внимание на смисълът на емотиконите: много от нас не различават усмивката от намръщеното лице!!!

Уффф, как ме засърбяха ръцете, усещам, че нещата ще тръгнат сериозно…

Тъй като пиша почти всеки ден, то смятам да актуализирам темата постоянно. Тук ще разкажа и мои впечатления от възможността да изгубите важна информация в ПС-то си, независимо дали ще наречем това “бъгване”, или “заразяване с вирус”, т.е. – мога открито да поспоря за неоснователното твърдение на Съни, за това, кое попада и кое – не попада в създадена от нея “графа - вируси” /ще разкажа конкретно за променени настройки на обслужващи програми и затриване на част от ценна информация, която определям като следствие от заразяване - именно с вирус/... Ще се надявам да споделите мнения и в тая посока, защото това е въпрос от първостепенно значение за всички нас. Зная, че много от нас “пазят” знанията си и не може така лесно да се взаимства от тях. Разбираемо е – всеки да пази ревностно полученото с много труд, време и средства. Въпреки, че - също споделям донякъде такова мнение, понякога ми се иска да предам някои научени от мен неща на хората, за да ги облекча, донякъде – да им спестя време, което да отделят на подходяши хора: зная как съм почвал винаги от “А – Бе” и как времето, което съм искал да отделя на хора в моя живот – винаги е било недостатъчно, независимо, че винаги съм обгрижвал близките ми хора…

Та, така… На добър час на поддържана и от мен тема /което някои тук смятат, че е пряко моите сили и не бих могъл да осъществя…, авееее – дилетанти…, кВо друго мога да кажа за такива самовлюбени “герои”…!

Препоръка, но и не нещо наложено на всяка цена: моля, не почвайте постовете си /примерно/ с “Добро утро, Пижо!”, нито с отговор: “Добро утро ВГЖ!” /никнеймите не съществуват, а са подбрани съвсем случайно, само за илюстрация на препоръката ми/, защото – щом не сте поздравили поименно /с конкретен ник/ - всички, това тълкуваМЕ - най-малко като неуважение към други ваши приятели… Достатъчно е да си казвате интимни неща и поздрави – на лични съобщения!.../в друга тема няколко човека опитаха да обяснят нещата на уважавани от мен участници, но нямаше ефект от обясненията/…

Все пак, не съм аз, който определям правилата за участие във форума, НИТО ПЪК ТОВА Е “МОЯ” ТЕМА, за да забраня участието на някого тук, това не е И мой блог, т.е. - и аз съм един изпълнител на зададени правила, защото съм тук “на гости” - като всички вас…, просто имам /субективни/ виждания по отношение на правила за коректно поведение, т.е. – горното е само моя препоръка…

Но, ако “Пижо” и “ВГЖ” – вземат, че се пръкнат от нищото, та почнат да се поздравяват в тая тема, обещавам да съм безпристрастен и да осигуря необходимият виртуален комфорт на които и да са две /а защо не – и повече на брой в конфигурацията/ - влюбени гълъбчета…, ама че пък – като се обичат, нека се вземат, де…Да се обичат – и всичко останало, както си му е редът – мир и любов да има на планетата, да се множат българчетата и да пребъде във вековете красивата ни страна - с умни, приветливи и предприемчиви хора…, но как ще ги наричаме, дали “ВГЖ”, “ЛМН” или по друг начин – повярвайте – няма никакво значение…


Ама, кой е казал, че трябва да се прехласваме в чуждото? Нека направим нашето такова, че да конкурира чуждото и да нямаме желание да излизаме навън, а не – когато някой ни каже, че морето е замърсено – ние да бягаме, за да търсим чистото море - навън…, а после да се “киснем” взаимно – ти защо не си патриотИН, бе? Къде си тръгнал, а не си стоиш тук?

Ако някой е ходил до Япония, а друг – “само” до Китай, кой е по-голям патриотИН от двамата, а? …, ама аз се зачудих…, вероято тоя, който е по-близо, би го давал по-големият…, нали?... /риторична питанка/…

Приятен и успешен ден, уважаеми дами и господа!