Наскоро прочетох една много готина мисъл.
"Това което не знаеш не те тревожи, защото то не същиствува. В онази книга това беше наречено Идеализъм." " Ако си Идеалист няма значение какво вършиш и какво става около теб, защото всичко това е нереално, то не съществува"
Та и аз споделям тази гледна точка, ако царя винаги е гол, всякакъв идеализъм изчезва. Всичко става болезнено реално. Всичко тревожи човек. И от тази гледна точка единствените два изхода от идеализма са цинизма или апатията. А е по-готино човек да е идеалист.
"Това което не знаеш не те тревожи, защото то не същиствува. В онази книга това беше наречено Идеализъм." " Ако си Идеалист няма значение какво вършиш и какво става около теб, защото всичко това е нереално, то не съществува"
Та и аз споделям тази гледна точка, ако царя винаги е гол, всякакъв идеализъм изчезва. Всичко става болезнено реално. Всичко тревожи човек. И от тази гледна точка единствените два изхода от идеализма са цинизма или апатията. А е по-готино човек да е идеалист.
Коментар