Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето... (архив до 20.09.2012 г.)

[ravnovesie]

Кое пък му е трудното на Фокнър?

От него съм чел само врява и безумство и ми беше леко трудно да си представя света през погледа на олигофрен

[mechobikov]

Няма по-сигурно средство да се надникне в нечия душа от това да си представиш човека облечен с неограничена власт, благодарение на която има право да налага безпрекословно волята си.

Вече зная, че всеки пази у себе си — и някак над себе си — крехък и сложен градеж от привички, заключения, рефлекси, механизми, терзания, мечти и взаимообвързаности, който е придобил облик и непрекъснато мени облика си от нескончаемия допир със себеподобните. Лишен от жизнени сокове, този нежен цъфтеж залинява и се затрива. Другите — този крайъгълен камък на моята вселена…

Има само една гледна точка — моята, лишена от всякакви потенциални заложби. И това обедняване не се извърши просто за ден. Отначало, следвайки несъзнателния подтик, аз се съобразявах с евентуални наблюдатели — параметри — навръх хълма, зад тая канара или в клоните на онова дърво. Така светът се оказваше разделен на квадранти и обхванат от мрежа интерполирани и екстраполирани величини, които го разчленяваха и внасяха яснота. По същия начин постъпва всеки разумен човек в естествена обстановка. Осъзнах тази дейност — както и много други — едва с нейния упадък в мене. Сега фактът е налице. Моята представа е сведена до собствения ми поглед. Онова, което не виждам, е съвършена неизвестност. Навсякъде, където не присъствувам понастоящем, царствува непроницаема тъма. Впрочем уверявам се, пишейки тези редове, че опитът, който те се стремят да възпроизведат, не само няма подобен в миналото, а оборва дори същината на употребяваните от мене слова. Езикът по естество наистина се корени в тази обитаема вселена, където другите са сякаш лъчисти извори, създаващи край себе си островче светлина, в което всичко е ако не познато, то поне познаваемо. Светлоизточниците изчезнаха от моето полезрение. Подхранван от въображението ми, техният светлик още дълго след това достигаше до мен. Вече е свършено, обгражда ме мрак.

Може би притежаването на власт не е проблем за човек, който може да чете мазниците и да улавя оттенъците на одобрение и укор вътре в самото мазнене. Така мазниците се превръщат в най обикновени други, и власт имащия съхранява себе си .

[val/she]

Няма по-сигурно средство да се надникне в нечия душа от това да си представиш човека облечен с неограничена власт, благодарение на която има право да налага безпрекословно волята си.

Вече зная, че всеки пази у себе си — и някак над себе си — крехък и сложен градеж от привички, заключения, рефлекси, механизми, терзания, мечти и взаимообвързаности, който е придобил облик и непрекъснато мени облика си от нескончаемия допир със себеподобните. Лишен от жизнени сокове, този нежен цъфтеж залинява и се затрива. Другите — този крайъгълен камък на моята вселена…

Има само една гледна точка — моята, лишена от всякакви потенциални заложби. И това обедняване не се извърши просто за ден. Отначало, следвайки несъзнателния подтик, аз се съобразявах с евентуални наблюдатели — параметри — навръх хълма, зад тая канара или в клоните на онова дърво. Така светът се оказваше разделен на квадранти и обхванат от мрежа интерполирани и екстраполирани величини, които го разчленяваха и внасяха яснота. По същия начин постъпва всеки разумен човек в естествена обстановка. Осъзнах тази дейност — както и много други — едва с нейния упадък в мене. Сега фактът е налице. Моята представа е сведена до собствения ми поглед. Онова, което не виждам, е съвършена неизвестност. Навсякъде, където не присъствувам понастоящем, царствува непроницаема тъма. Впрочем уверявам се, пишейки тези редове, че опитът, който те се стремят да възпроизведат, не само няма подобен в миналото, а оборва дори същината на употребяваните от мене слова. Езикът по естество наистина се корени в тази обитаема вселена, където другите са сякаш лъчисти извори, създаващи край себе си островче светлина, в което всичко е ако не познато, то поне познаваемо. Светлоизточниците изчезнаха от моето полезрение. Подхранван от въображението ми, техният светлик още дълго след това достигаше до мен. Вече е свършено, обгражда ме мрак.

[vmаnkov]

А, то така значи може да се различават приятели от мазници !!! Ама не е достатъчно, щото заподозрения може и да е приятел, който не владее познанието.

Е-е-е.
Познанието е едно на ръка, а приятелите сме тези, които си имаме вътрешно познаване.
Никой приятел нема да ми се сърди, ако зема да го критикувам.
Ше спориме, ше се смеем, ше се караме.
По приятелски.

Като това:

Повечето пъти съм бил отляво, но познавам и положението отдясно

[mechobikov]

Или дърваря и мечката.

Е-е-е, оная шопска приказка - имам я оригинална.

Те се харесали, че и побратимили;
целунали се, и шопът ин ги казал, че има лош дъх от устата мечока...

Тогава мечокът казал: удари ме с брадвата в челото или те изяждам...
Побратимът, хък-мък... нема кво да прави... мечокът го гледа стръвно... та го дръннал с брадвата по челото...

Разделили се, много години не се срещнали, но, не щеш ли - един път се виждат...

- Здравей, побратиме!
- Здравей. Помниш ли, как те накарах да ме удариш?
- Е, помня, побратиме...

- À сега виж, дали има следа от брадвата?
- Нема.
- Забравих я тая брадва, но не мога да забравя лошата дума, побратиме - казал мечокът и си отишъл.

А, то така значи може да се различават приятели от мазници !!! Ама не е достатъчно, щото заподозрения може и да е приятел, който не владее познанието.

[vmаnkov]

Като приказката за змията и камъка

Или дърваря и мечката.

Е-е-е, оная шопска приказка - имам я оригинална.

Те се харесали, че и побратимили;
целунали се, и шопът ин ги казал, че има лош дъх от устата мечока...

Тогава мечокът казал: удари ме с брадвата в челото или те изяждам...
Побратимът, хък-мък... нема кво да прави... мечокът го гледа стръвно... та го дръннал с брадвата по челото...

Разделили се, много години не се срещнали, но, не щеш ли - един път се виждат...

- Здравей, побратиме!
- Здравей. Помниш ли, как те накарах да ме удариш?
- Е, помня, побратиме...

- À сега виж, дали има следа от брадвата?
- Нема.
- Забравих я тая брадва, но не мога да забравя лошата дума, побратиме - казал мечокът и си отишъл.

[val/she]

Личното ми мнение е че Фокнър не се вмества в тази група Пък и ме съмнява заместването на Цвайг с Фокнър да направи нещата по разбираеми

Кое пък му е трудното на Фокнър?

[mechobikov]

Той е лош и слаб.

Не прощавай - не заради възмездие, а заради това: обидилият те да се усети.

А ако си много лош - прости му и го остави в неговата кална локва, свинска.
Но ако го мислиш - недей го прощава. Бъди взискателен към него.

И ти си прав !!!

Като приказката за змията и камъка

[mechobikov]

Добро утро, Мечо!
Добро утро, тайфата!

Трънките наистина са вкусни и полезни, обаче избягвай да ги береш в близост до пътищата. Чрез дъждовната вода тежките метали се просмукват в почвата, а от там - в растенията и техните плодове.

В нашата гора нямаме. Сега има само дренки. Бера си сутрин ако бягам. До поляните и храсталаците с трънки е много вървене. Ама утре сутринта може и да отида. Ще те послушам за крайпътните.

[vmаnkov]

...
— Не— казал Банкеи.— Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам."

Това сякаш го разбрах

Той е лош и слаб.

Не прощавай - не заради възмездие, а заради това: обидилият те да се усети.

А ако си много лош - прости му и го остави в неговата кална локва, свинска.
Но ако го мислиш - недей го прощава. Бъди взискателен към него.

[vmаnkov]

Фукането задължава.

Да. За истинската фукара.

[vmаnkov]

Моето е професионално изкривяване.

Още преди да се съглася да го взема, правя задълбочено проучване.После се вмъквам в него - минало, настояще и най-вече бъдещи цели.Ако почне да играе някакъв театър, намирам начин и го спирам.И така, докато постигна усещането че аз съм той.

Чак тогава хващам иглата.
И така му правя гардеробите.Неговите.
И изграждам стила му.Неговият.

И клиента вече може сам да продължи с убедеността, че има моите умения и възможности.А аз знам какво ще му трябва и след година, две ......

Иба си!

Ако верно така работиш, начи си намерил твоето.

А шъ моеш ли на некой богат, но тъп, да му намериш неговото облекло?

[tnm]

Вече трънките са почти узрели. Не стипцосват, но все още леко накиселяват. Много вкусни и полезни. Няма нужда да се дават кинти. Берат се от храстите край пътя. Набрах си малко.

Добро утро, Мечо!
Добро утро, тайфата!

Трънките наистина са вкусни и полезни, обаче избягвай да ги береш в близост до пътищата. Чрез дъждовната вода тежките метали се просмукват в почвата, а от там - в растенията и техните плодове.

[Kiro]

http://www.youtube.com/watch?v=uiLgS...feature=share:)

[mechobikov]

Аз затова купувам от там, само сушени боровинки ..........

пп След ден, два ще се оправиш...не се кахъри...

Вече трънките са почти узрели. Не стипцосват, но все още леко накиселяват. Много вкусни и полезни. Няма нужда да се дават кинти. Берат се от храстите край пътя. Набрах си малко.