Първоначално изпратено от Kosmonavta
Разгледай мнение
Космо, при теб нещата само се очертават (щриховат), с което даваш възможност на всеки, който чете да развива тезата си в някаква посока, може и съвсем различна на твоята..., пък и не се сърдиш на различните мнения, което е ценното в случая... Маркирах част от темите, но това не е изваждане от контекста, а фиксиране на вниманието в определена посока. Най-общо, ако имаш идеята да обобщиш нещата по подходящ начин – като диалози и впечатления на публиката по твоите постове (макар и с циничен привкус на места, които изразяват нещата от живота, какъвто той е в действителност) – това (според мен) би се котирало като бестселър... и то – наистина динамично развиващ повествования и отношения между реални участници, макар и представени зад никове, което пък снема задръжките им – да използват неприятни за теб констатации, дори и обидни квалификации... (разбираш накъде бия)...
По същество: „Колегите са тъжни”..., това е временна тяхна реакция, разбира се, а хората СМЕ егоисти: повече „от носа си” не виждаме, ако ще някой да е бил нашият благодетел и ни е направил най-големите добрини в живота..., все пак – зависи и от чертите в характера НИ, но общо-взето – можем да помним някои хора с добро..., можем, а дали го правим – е друг въпрос... Тоя свят е свят на егоизма и това е водещото начало в отношенията ни..., чувства, сълзливост... са непонятни „качества”, които определено правят хората уязвими...

Не зная защо се впрягам да отговоря на следващата ти констатация, но решително не съм съгласен с това, че ако не е уволнен, човек сам не напуска... Напуска. И още как! Да де – вълчи закони и нам що си...., ако човек се е „врял” достатъчно тук-там, то има и доста възможности, за да излИЗА на пазара (на труда) – многократно, а каква ще е „раздялата” с работодателите, които са некоректни (по условие коректността не поражда необходимост от „натриване” на нечий нос...) – дали с показване на среден пръст, или ще е полураздяла, при която ще се „гоните” по съдебните зали..., това е въпрос на собствен избор... Не може някой да издевателства над някого и да не получи адекватна реакция, пък ако ще да носи гръмкото име "Работодател"...

Ето как опитвам индиректно да покажа това, че в много посоки трябва да се ангажираме, защото това са нещата от живота: разнообразен, неповторим, непредвидим...

За кукличката – зеленоока, да кажа и аз две думи на кръст: мисля, че някои дами вече доста широко са се усмихнали на вътрешната ти убеденост, че – която и да е от тях – е толкова крехка, че да може по време на секс да бъде „счупена”... Не мисля, че изобщо би я наранил физически..., но пък – може би (!) една здрава и мощна фигура като твоята, заедно с още много качества, които е фиксирала още при първите часове с теб – именно такива неща да стоят в основата на нейното „привличане” от теб..., но може и други фактори да има...(тук не ми се разсъждава, защото много ще разтегна времето)..., но във всеки случай искам да ти кажа, че нещата през тяхното мислене (на дамите) – изобщо не са такива, както ние ги виждаме..., може да й приличаш само на някого – и това да я привлича, което не е сериозно твърдение, де..., може да търси най-общо изживявания с определен човек..., но може и да не е тая, за която се представя (да е наета от някого, да е с фантазии и въображение..., но това са – от всякъде погледнати - вече най-фантасмагоричните ми фантазии)...


Иначе, всяка жена, която ни привлича с нещо, би трябвало да има излъчването си... Това и при мен е утвърдено..., а дрешките – дали са подчертаващи уникално тяло, или – не дотам..., все някога ще бъдат снети от уникалните форми... При мен „уникални” свързвам не толкова с „пищни”, колкото с „индивидуални”...



Накрая няколко думи и за здравословното състояние: няма как някой да живее с мисълта, че е „железен”, но фактът, че мърдаме – вече е достатъчен, за да докажем съществуването си...

Нали имаше една притча за тоя, който – отегчен от живота – тръгнал да се беси и харесал върбата над реката, вързал примката, надянал я през врата си и скочил във въздуха, при което клонът се счупил и нашичкият се изтрещял в реката, като с плуване едва се добрал до брега... При високият бряг, се измъкнал на сухото с големи усилия и разтреперан – си казал: „За едното бесене – щях да се удавя!”...
И също ми идва наум притчата за Сократ (дано не греша): събужда се с главоболие и извиква роба си, като му казва: „Ето ти 10 жълтици, иди при лекаря, за да ти даде рецепта за главоболието ми. После иди при аптекаря – ето ти още 10 жълтици, за да купиш лекарството, което е предписал лекарят.., когато свършиш всичко, ела и ми донеси лекарството...” След известно време робът се връща с лекарството и го подава на Сократ... , но какво било изумлението му, когато Сократ изхвърлил през прозореца лекарството!!!! И робът попитал: „Господарю, защо изхвърлихте това лекарство, което лекарят и аптекарят дадоха за вас и защо трябваше да платите толкова злато за това?” Сократ се усмихнал и отговорил: „Изпратих те за рецепта и платих на лекаря, защото той трябва да живее... Изпратих те за лекарството при аптекаря и платих за това, защото той също трябва да живее... Накрая – изхвърлих лекарството, защото и аз искам да живея...”

Космо, ако правилно те разбирам, ти често попадаш в ролята Сократова... (когато ни дойде времето –няма сила, която да ни върне...)..., все пак – ти най-добре знаеш кога е необходимо да предприемеш някакви мерки за здравето си. Ти – и никой друг! Но пък – да се виси само при лекари е другата крайност – и не ни е необходим такъв тормоз... Ти – и никой друг!
Поздрави!

Коментар