Уф цяла нощ не спах.. Изпохапах си цялата уста (на сън си стискам зъбите и се будя от болка защото си отхапвам парчета месо от устата) и все ми се чува че разни хора ходят във другите стаи или в коридора.. Чак си взех една дървена тояжка до кревата... Свалил съм още 2 килограма (вчера от това треперене на ръцете така и не можах да ям нищо).. Кръвното 110 на 80 ???? - сега пък падна, но пулса ми е 110... Почвам трети ден как не съм пил, не съм се сбил и не съм.... Мани за мен - Та по темата -
Всъщност когато човек е достатъчно интелигентен и чувствителен няма как да бъде щастлив - парадокс.. От години психолозите не могат да разберат защо няй интелигентните хора са най тъжни, угрижени и песимисти... То истината я е казал един философ - Че колкоот повече научаваш, толкова повече разбираш колко малко знаеш... Странно... Формулата на щастието е да се научи човек да се радва на малките неща коиот притежава (семейство, активи, любов, Цеца Величкович, сутрешната цигара итн..) Аз не успях да го постигна и с годините тази постоянна неудволетвореност се трансформира в агресия, загуба на инстинкти за самосъхранение, загуба на желание да си щастлив.... И понеже съм изключително точен човек (в смисъл поема ли ангажимент го правя) със граничеща със лудост дарба да планирам (палнирам си дори кога ще дефекирам) и ето ти факт - планирам си морета за след 5 години, планирам си каква кола ще си купя след 3 години.. Планирам си смъртта... Не сме много в ред усещам го... Но пък то това ни е и чара.. Иначе какви ли дебили и сухари щяхме да сме.. Какво ще си помислят за мен приятелите ми ако поне два пъти в месеца не ме изкарат я от някое районно я от някой изтрезвител? Как мога да разочаковам леките жени на българия, като аз съм им важен корпоративен клиент (Large corporate client) както викаха на времто в Лимън брадърс.... Току що му фанах цаката как да ям - трябва да позиционираш храната (не да я държиш на ръце) и като куче да я взимах с уста - така преодоляваш треперенето на ръцете.... което пък си има и своето предимство, защото докато пикаеш и си парвиш че...я...
Всъщност когато човек е достатъчно интелигентен и чувствителен няма как да бъде щастлив - парадокс.. От години психолозите не могат да разберат защо няй интелигентните хора са най тъжни, угрижени и песимисти... То истината я е казал един философ - Че колкоот повече научаваш, толкова повече разбираш колко малко знаеш... Странно... Формулата на щастието е да се научи човек да се радва на малките неща коиот притежава (семейство, активи, любов, Цеца Величкович, сутрешната цигара итн..) Аз не успях да го постигна и с годините тази постоянна неудволетвореност се трансформира в агресия, загуба на инстинкти за самосъхранение, загуба на желание да си щастлив.... И понеже съм изключително точен човек (в смисъл поема ли ангажимент го правя) със граничеща със лудост дарба да планирам (палнирам си дори кога ще дефекирам) и ето ти факт - планирам си морета за след 5 години, планирам си каква кола ще си купя след 3 години.. Планирам си смъртта... Не сме много в ред усещам го... Но пък то това ни е и чара.. Иначе какви ли дебили и сухари щяхме да сме.. Какво ще си помислят за мен приятелите ми ако поне два пъти в месеца не ме изкарат я от някое районно я от някой изтрезвител? Как мога да разочаковам леките жени на българия, като аз съм им важен корпоративен клиент (Large corporate client) както викаха на времто в Лимън брадърс.... Току що му фанах цаката как да ям - трябва да позиционираш храната (не да я държиш на ръце) и като куче да я взимах с уста - така преодоляваш треперенето на ръцете.... което пък си има и своето предимство, защото докато пикаеш и си парвиш че...я...
Коментар