2.
Английският изследовател Дейвид Айк също твърди, че Луната е изкуствено тяло. Според него са налични множество факти, че съществуването на Луната и нейното въздействие върху Земята не е случайно. Твърди, че са открити множество доказателства, които не се разгласяват.
Какво е толкова дестабилизиращо в това твърдение?
Отговорът на този въпрос може да ви изненада, защото се твърди, че Русия и Америка през цялото време са знаели за съществуването на необясними обекти, още преди да бъдат на Луната. Дори са търсили политически и правни основания, за да оправдаят факта, че крият тази информация поради изключително сериозната опасност от културен и социален шок. Така погледнато, взетото решение да се прикрива всяко възможно откритие на обекти с извън земен характер изглежда разумно.
Луната винаги ни показва едно и също лице, поради ситуация наречена гравитационна приливно-отливна ключалка и гравитационното и въздействие предизвиква приливите и отливите. Тя стимулира и регулира силата на земното магнитно поле, което ни защитава от вредните слънчеви лъчения и радиация. Луната има изключително неравномерно гравитационно поле, което се равнява на 1/6 от това на Земята поради по малката си маса, но има райони в който гравитационното поле е много силно. Тези райони се идентифицират най вече с по-тъмните места /топографска долина или депресия/ и би следвало в тях да има проява на негативна гравитационна аномалия в смисъл, че гравитационното поле да е малко по слабо. Вместо това, то е много по силно. В тези зони няма по плътни слоеве базалтова лава, но въпреки това има нещо много плътно под тях или нещо много мощно, което предизвиква гравитационни аномалии.
Луната е куха. Това твърдение се основава на експеримент от 1969 г, когато космическият кораб „Аполо – 12” по време на мисия до Луната извършва преднамерена авария за да се узнае повече за геоложката структура на Луната. Пилотът на лунният модул Алън Бийн и командирът на екипажа Чарлз Конрад инсталират на лунната повърхност сеизмограф. Те насочват лунният модул към Луната и той пада на около 50 мили от мястото, където преди това са били астронавтите. Модулът се сблъсква с Луната със скорост 6115 km/h, като образува кратер на повърхността и. Ударът провокира изкуствено сътресение. Вълните от въздействието му върху Луната са записани от сеизмометър. Това което показва оборудването шокира. Колебанията продължават около половин час. Оказва се, че за разлика от Земята, на Луната възникват продължителни колебания, сякаш тя е камбана. Това е в основата на допускането, че Луната е куха.
На видео, направено в Германия, ясно се вижда как по повърхността на Луната „пробягват вълни”. И по точно – ивици, полоси. Кадрите са заснети в продължение на четири дни, считано от 7 юли 2014 г. Колкото и безумно да звучи, но точно тези полоси са засичани неведнъж с различни видеокамери и телескопи. Всеки човек, разполагащ с камера с добро разрешение, може да види същото.
Такива преходни лунни феномени са установени много преди космическата ера. Изразяват се в изменения на цветността или способността за отражение на лунната повърхност. Според НАСА от XVII век са каталогизирани не по малко от 583 различни преходни лунни явления. Повечето от тях са с продължителност от няколко минути до няколко часа и имат склонност да се струпват около определени места върху лунната повърхност – най често кратерите Алфонс и Аристарх. Преходните лунни явления варират от мъгляви петна до формации или други форми на затъмняване на лунната повърхност. Промените в оцветяването варират между червено, зелено, синьо или виолетово. Освен това има райони с увеличена яркост, както и места с увеличено затъмнение. Регистрирани са и луминисценции върху големи области на Луната.
Снимка направена от космическия кораб Лунар Орбитър, разкрива доста учудващи и странни предмети в нея: право нагоре високо на повече от миля височина от лунната повърхност се извисява нещо напълно не реално – Острието. Върху незащитената лунна повърхност, Острието е с крайно необичайна, предизвикателна игловидна структура, с неравномерно острие, с хлътнала средна част, с възлова и стесняваща се основа. Това не е фотографски дефект. Ясно различимата сянка, която то хвърля върху лунната повърхност, съответства на местния географски релеф, върху който е стъпило Острието. Именно тази сянка, потвърждава представите, че това е една изключително аномална лунна структура с потенциално неестествен произход.
Точно от ляво на Острието в кадъра се намира втора стъкловидна аномалия: феномена Кулата с диаметър над една миля и височина над седем мили. Проследяват се дълги вертикални преходни елементи, оформящи Кулата, както и видимо отразяващи ефекти, сякаш елементи от обекта са гледани през силно пречупващо светлината междинно тяло, намиращо се доста по близо до космическият кораб. Съществуването на Кулата е потвърдено и от друга снимка, направена от мисията Аполо - 10.
Сървейър 6 е безпилотна робот – сонда, успешно кацнала на Луната. Направен е набор снимки за проучване свойствата на разсейване на светлината в междупланетното пространство, породени от слънчевата корона.Тези снимки са истинска сензация. Вместо неясната слънчева корона, се вижда мощно светлинно сияние на хоризонта повече от час след слънчевият залез. Единственият правдоподобен отговор е, че вероятно е имало някакъв вид прозрачна междинна система на и отвъд хоризонта, която е пречупила слънчевата светлина. Тази междинна система е твърде вероятно да е стъклен купол. В потвърждение на това е снимка, разкриваща последователно различими геометрични слоеве стъклена маса, отразяваща ярката светлина на изгряващото Слънце почти директно срещу приближаващият се космически кораб.
Английският изследовател Дейвид Айк също твърди, че Луната е изкуствено тяло. Според него са налични множество факти, че съществуването на Луната и нейното въздействие върху Земята не е случайно. Твърди, че са открити множество доказателства, които не се разгласяват.
Какво е толкова дестабилизиращо в това твърдение?
Отговорът на този въпрос може да ви изненада, защото се твърди, че Русия и Америка през цялото време са знаели за съществуването на необясними обекти, още преди да бъдат на Луната. Дори са търсили политически и правни основания, за да оправдаят факта, че крият тази информация поради изключително сериозната опасност от културен и социален шок. Така погледнато, взетото решение да се прикрива всяко възможно откритие на обекти с извън земен характер изглежда разумно.
Луната винаги ни показва едно и също лице, поради ситуация наречена гравитационна приливно-отливна ключалка и гравитационното и въздействие предизвиква приливите и отливите. Тя стимулира и регулира силата на земното магнитно поле, което ни защитава от вредните слънчеви лъчения и радиация. Луната има изключително неравномерно гравитационно поле, което се равнява на 1/6 от това на Земята поради по малката си маса, но има райони в който гравитационното поле е много силно. Тези райони се идентифицират най вече с по-тъмните места /топографска долина или депресия/ и би следвало в тях да има проява на негативна гравитационна аномалия в смисъл, че гравитационното поле да е малко по слабо. Вместо това, то е много по силно. В тези зони няма по плътни слоеве базалтова лава, но въпреки това има нещо много плътно под тях или нещо много мощно, което предизвиква гравитационни аномалии.
Луната е куха. Това твърдение се основава на експеримент от 1969 г, когато космическият кораб „Аполо – 12” по време на мисия до Луната извършва преднамерена авария за да се узнае повече за геоложката структура на Луната. Пилотът на лунният модул Алън Бийн и командирът на екипажа Чарлз Конрад инсталират на лунната повърхност сеизмограф. Те насочват лунният модул към Луната и той пада на около 50 мили от мястото, където преди това са били астронавтите. Модулът се сблъсква с Луната със скорост 6115 km/h, като образува кратер на повърхността и. Ударът провокира изкуствено сътресение. Вълните от въздействието му върху Луната са записани от сеизмометър. Това което показва оборудването шокира. Колебанията продължават около половин час. Оказва се, че за разлика от Земята, на Луната възникват продължителни колебания, сякаш тя е камбана. Това е в основата на допускането, че Луната е куха.
На видео, направено в Германия, ясно се вижда как по повърхността на Луната „пробягват вълни”. И по точно – ивици, полоси. Кадрите са заснети в продължение на четири дни, считано от 7 юли 2014 г. Колкото и безумно да звучи, но точно тези полоси са засичани неведнъж с различни видеокамери и телескопи. Всеки човек, разполагащ с камера с добро разрешение, може да види същото.
Такива преходни лунни феномени са установени много преди космическата ера. Изразяват се в изменения на цветността или способността за отражение на лунната повърхност. Според НАСА от XVII век са каталогизирани не по малко от 583 различни преходни лунни явления. Повечето от тях са с продължителност от няколко минути до няколко часа и имат склонност да се струпват около определени места върху лунната повърхност – най често кратерите Алфонс и Аристарх. Преходните лунни явления варират от мъгляви петна до формации или други форми на затъмняване на лунната повърхност. Промените в оцветяването варират между червено, зелено, синьо или виолетово. Освен това има райони с увеличена яркост, както и места с увеличено затъмнение. Регистрирани са и луминисценции върху големи области на Луната.
Снимка направена от космическия кораб Лунар Орбитър, разкрива доста учудващи и странни предмети в нея: право нагоре високо на повече от миля височина от лунната повърхност се извисява нещо напълно не реално – Острието. Върху незащитената лунна повърхност, Острието е с крайно необичайна, предизвикателна игловидна структура, с неравномерно острие, с хлътнала средна част, с възлова и стесняваща се основа. Това не е фотографски дефект. Ясно различимата сянка, която то хвърля върху лунната повърхност, съответства на местния географски релеф, върху който е стъпило Острието. Именно тази сянка, потвърждава представите, че това е една изключително аномална лунна структура с потенциално неестествен произход.
Точно от ляво на Острието в кадъра се намира втора стъкловидна аномалия: феномена Кулата с диаметър над една миля и височина над седем мили. Проследяват се дълги вертикални преходни елементи, оформящи Кулата, както и видимо отразяващи ефекти, сякаш елементи от обекта са гледани през силно пречупващо светлината междинно тяло, намиращо се доста по близо до космическият кораб. Съществуването на Кулата е потвърдено и от друга снимка, направена от мисията Аполо - 10.
Сървейър 6 е безпилотна робот – сонда, успешно кацнала на Луната. Направен е набор снимки за проучване свойствата на разсейване на светлината в междупланетното пространство, породени от слънчевата корона.Тези снимки са истинска сензация. Вместо неясната слънчева корона, се вижда мощно светлинно сияние на хоризонта повече от час след слънчевият залез. Единственият правдоподобен отговор е, че вероятно е имало някакъв вид прозрачна междинна система на и отвъд хоризонта, която е пречупила слънчевата светлина. Тази междинна система е твърде вероятно да е стъклен купол. В потвърждение на това е снимка, разкриваща последователно различими геометрични слоеве стъклена маса, отразяваща ярката светлина на изгряващото Слънце почти директно срещу приближаващият се космически кораб.
Коментар