ЕФЕКТЪТ НА РИНГЕЛМАН показва, че когато хора работят в група, винаги има няколко човека, които скатават и пестят енергията си, без да влагат оптимални усилия, като в крайна сметка 1 или 2-ма човека свършват цялата работа, а останалите само се ползват от създадените блага.
През 1927 г. е проведена поредица от много интересни експерименти, резултатът от които е забравен. Но не трябваше. Резултатите от тези експерименти са останали в психологията, известни като „Ефектът на Рингелман“.
Експериментите се състояли в следното. Взеха най-обикновените хора и им предложиха да вдигат тежести. За всеки се фиксира максималното тегло, което той "може да вдигне" След което хората се обединиха в групи, първо - двама, после - четирима души, осем.
Очакванията бяха ясни: щом един човек може да вдигне - условно - 100 кг, значи двама трябва заедно да вдигнат или 200, или - дори повече. В крайна сметка сред хората съществува митичната представа, че работата в екип позволява да постигнеш повече, че резултатът ѝ надвишава сумата от индивидуалните резултати на членовете на групата. И все още някои хора мислят, че екипът може повече от личностите.
Но - уви! Двама души вдигнали едва 93% от сумата на индивидуалните си показатели. А осем вече едва 49%. Тоест колкото повече хора се ангажирали с една задача, толкова спадала реалната производителност, защото някои просто се криели и не вършели нищо.
Проверили резултатите чрез други задачи. Например чрез дърпане, а не чрез вдигане на тежестите. И отново - същия резултат. Увеличили броя на групите - процентът паднал още.
Причината е ясна. Когато разчитам на себе си, правя най-много. А в групата можете да пестите енергия: никой няма да забележи, както в историята за жителите на селото, решили да си налеят бъчва водка на празника. По кофа от всеки двор. По време на разлива е установено, че варелът е пълен с най-чиста вода: всеки донесъл кофа вода, уж носейки водка, вярвайки, че в общата маса водка трикът му няма да се забележи и всички освен него ще донесат водка.
Така всеки си мисли, че е по-хитър от другите, но всъщност се крадем едни други и нищо не правим.
Съответно - в случая със социалната пасивност можем да кажем, че разбираме много добре произхода ѝ и че води до спад на резултатите до нула. Инерцията е страхотно нещо, но много хора скатават. Но - все пак.
Трябва да се каже веднага: никоя социална технология все още не е позволила да преодолее ефекта на Рингелман. Можете да слушате заклинанията на "гуруто на екипната работа", но колкото по-голяма е групата, толкова по-голяма пасивност е присъща на човек.
Коментар