„Всичко, което сме, е резултат от това, за което сме мислили. Съзнанието е всичко. Каквото мислим, такива ставаме”. – Приписано на Гуатама Сидхарта, Буда
Според д-р Джо Диспенца (Joe Dispenza) всеки път, когато научаваме или изживяваме нещо ново, стотици милиони неврони се реорганизират.
Д-р Диспенца е познат по света със своята иновативна теория, засягаща връзката между съзнанието и материята. Може би най-известен като един от учените, взели участие в бурно посрещнатата през 2004 г. документална драматизация „Какво знаем ние” (“What the Bleep Do We Know”), неговата работа е помогнала да се разбулят необичайни свойства на съзнанието и способността му да създава синаптични връзки чрез фокусиране на вниманието.
Просто си представете: При всяко ново изживяване се изгражда синаптична връзка. С всяко усещане, прозрение или емоция, които не са били изследвани преди, формирането на нова връзка между две от над 100 хиляди милиона мозъчни клетки е необратимо.
Но това явление се нуждае от фокусирано подсилване, за да донесе реална промяна. Ако изживяването се повтори в относително кратък период от време, връзката става по-силна. Ако изживяването не се случи отново за дълъг период от време, връзката може да отслабне или да се загуби.
Науката смяташе, че нашите мозъци са статични и свързани с постоянни връзки, с малка възможност за промяна. Но съвременните изследвания в неврологията са открили, че влиянието на всяко телесно преживяване в нашия мислещ орган (студ, страх, умора, щастие) работи за оформянето на мозъците ни.
Ако хладният бриз е способен да вдигне космите на ръката на човек, способно ли е човешкото съзнание да създаде същото усещане с идентичен резултат? Може би е способно на много повече.
„Ами ако просто с мисленето си ние караме вътрешната ни химия да излезе от обичайните си граници толкова често, че системата за саморегулация на тялото накрая да предефинира тези необичайни състояния като нормални състояния?”, пита Диспенца в издадената през 2007 г. негова книга „Развийте мозъка си: науката за промяна на вашето съзнание”. „Това е едва доловим процес, но може би просто не сме му отдавали толкова голямо внимание досега.”
Диспенца твърди, че мозъкът всъщност е неспособен да различи реално физическо усещане от вътрешно преживяване. По този начин сивото ни вещество лесно може да бъде заблудено да изпадне в нездравословно състояние, когато съзнанието ни е хронично фокусирано върху негативни мисли.
Диспенца илюстрира твърдението си, позовавайки се на експеримент, в който хора е трябвало да движат с безимените си пръсти механизъм на пружина за по един час дневно в продължение на четири седмици. След като многократно издърпвали пружината, пръстите на участниците в експеримента станали с 30% по-силни. Междувременно друга група участници трябвало да си представи издърпване на пружина, но без да докосват физически механизма. Четири седмици след започване на това умствено упражнение, тази група повишила с 22% силата на пръстите си.
От години учените изследват начините, по които съзнанието доминира материята. От ефекта плацебо (при който човек се чувства по-добре след вземането на фалшиво лекарство) до практикуващите Тумо (практика от тибетския будизъм, в която хората всъщност се потят докато медитират при минусови температури), влиянието на „духовната” част на човешкото същество над неоспоримата физическа същност предизвиква традиционните концепции, при които материята се управлява от физически закони и съзнанието е просто страничен продукт от химични взаимодействия между неутрони.
Отвъд вярата
Изследванията на д-р Диспенца водят началото си от критичен момент в неговия живот. След като е ударен от автомобил, докато кара колелото си, докторите настояват, че Диспенца се нуждае от съединяване на прешлени, за да може да ходи отново – процедура, която много вероятно би му причинила хронична болка до края на живота му.
Хиропрактикът Диспенца обаче решава да предизвика науката и всъщност променя състоянието на своята инвалидност чрез силата на съзнанието. След девет месеца на фокусирана терапевтична програма, Диспенца прохожда отново. Окуражен от този успех, той решава да посвети живота си на изучаването на връзката между съзнанието и тялото.
Воден от желанието си да изследва лечителната сила на съзнанието над тялото, „мозъчният доктор” интервюира повече от 10 души, изпитали това, което лекарите наричат „спонтанна ремисия”. Това са хора със сериозни заболявания, които са решили да игнорират конвенционалното лечение, но въпреки това са се възстановили напълно. Диспенца открива, че всички тези хора споделят, че техните мисли диктуват здравословното им състояние. След като фокусирали вниманието си върху това да си променят мисленето, заболяванията им като по чудо изчезнали.
Пристрастени към емоциите
Също така Диспенца открива, че хората всъщност притежават несъзнателна пристрастеност към определени емоции, негативни и позитивни. Според негово изследване, емоциите осъждат човек на повтарящо се поведение, развивайки „пристрастеност” към комбинация от специфични химически субстанции за всяка емоция, заливащи мозъка с определена честота.
Тялото отговаря на тези емоции с определени химикали, които от своя страна повлияват на съзнанието да получи същата емоция. С други думи би могло да се каже, че страхливият човек е „пристрастен” към чувството на страх. Диспенца открива, че когато мозъкът на такива хора успее да се освободи от комбинацията от химикали, принадлежаща на страха, рецепторите на мозъка за такива субстанции са съответно отворени. Същото е вярно за депресията, гнева, насилието и други страсти.
При все това, много хора са скептични относно откритията на Диспенца, въпреки неговата възможност да покаже, че мислите могат да променят физическото състояние на човек. Обикновено асоциирана като дял от псевдонауката, теорията на „вярвай във своята собствена реалност” не звучи научно.
Науката може да не е готова да признае, че физическото може да бъде променяно чрез силата на съзнанието, но д р Диспенца уверява, че процесът въпреки това се случва.
„Не е необходимо да чакаме науката да ни даде разрешение да правим необичайното или да отидем отвъд това, което ни е казано, че е възможно. Ако го направим, тогава науката ще е още една форма на религия. Трябва да бъдем отцепници; трябва да правим необичайното. Когато станем последователни в способностите си, ние буквално създаваме нова наука”, пише Диспенца.
Превод: Радослав Стоянов
http://www.epochtimes-bg.com/2009-03...2-04_01_d.html
Според д-р Джо Диспенца (Joe Dispenza) всеки път, когато научаваме или изживяваме нещо ново, стотици милиони неврони се реорганизират.
Д-р Диспенца е познат по света със своята иновативна теория, засягаща връзката между съзнанието и материята. Може би най-известен като един от учените, взели участие в бурно посрещнатата през 2004 г. документална драматизация „Какво знаем ние” (“What the Bleep Do We Know”), неговата работа е помогнала да се разбулят необичайни свойства на съзнанието и способността му да създава синаптични връзки чрез фокусиране на вниманието.
Просто си представете: При всяко ново изживяване се изгражда синаптична връзка. С всяко усещане, прозрение или емоция, които не са били изследвани преди, формирането на нова връзка между две от над 100 хиляди милиона мозъчни клетки е необратимо.
Но това явление се нуждае от фокусирано подсилване, за да донесе реална промяна. Ако изживяването се повтори в относително кратък период от време, връзката става по-силна. Ако изживяването не се случи отново за дълъг период от време, връзката може да отслабне или да се загуби.
Науката смяташе, че нашите мозъци са статични и свързани с постоянни връзки, с малка възможност за промяна. Но съвременните изследвания в неврологията са открили, че влиянието на всяко телесно преживяване в нашия мислещ орган (студ, страх, умора, щастие) работи за оформянето на мозъците ни.
Ако хладният бриз е способен да вдигне космите на ръката на човек, способно ли е човешкото съзнание да създаде същото усещане с идентичен резултат? Може би е способно на много повече.
„Ами ако просто с мисленето си ние караме вътрешната ни химия да излезе от обичайните си граници толкова често, че системата за саморегулация на тялото накрая да предефинира тези необичайни състояния като нормални състояния?”, пита Диспенца в издадената през 2007 г. негова книга „Развийте мозъка си: науката за промяна на вашето съзнание”. „Това е едва доловим процес, но може би просто не сме му отдавали толкова голямо внимание досега.”
Диспенца твърди, че мозъкът всъщност е неспособен да различи реално физическо усещане от вътрешно преживяване. По този начин сивото ни вещество лесно може да бъде заблудено да изпадне в нездравословно състояние, когато съзнанието ни е хронично фокусирано върху негативни мисли.
Диспенца илюстрира твърдението си, позовавайки се на експеримент, в който хора е трябвало да движат с безимените си пръсти механизъм на пружина за по един час дневно в продължение на четири седмици. След като многократно издърпвали пружината, пръстите на участниците в експеримента станали с 30% по-силни. Междувременно друга група участници трябвало да си представи издърпване на пружина, но без да докосват физически механизма. Четири седмици след започване на това умствено упражнение, тази група повишила с 22% силата на пръстите си.
От години учените изследват начините, по които съзнанието доминира материята. От ефекта плацебо (при който човек се чувства по-добре след вземането на фалшиво лекарство) до практикуващите Тумо (практика от тибетския будизъм, в която хората всъщност се потят докато медитират при минусови температури), влиянието на „духовната” част на човешкото същество над неоспоримата физическа същност предизвиква традиционните концепции, при които материята се управлява от физически закони и съзнанието е просто страничен продукт от химични взаимодействия между неутрони.
Отвъд вярата
Изследванията на д-р Диспенца водят началото си от критичен момент в неговия живот. След като е ударен от автомобил, докато кара колелото си, докторите настояват, че Диспенца се нуждае от съединяване на прешлени, за да може да ходи отново – процедура, която много вероятно би му причинила хронична болка до края на живота му.
Хиропрактикът Диспенца обаче решава да предизвика науката и всъщност променя състоянието на своята инвалидност чрез силата на съзнанието. След девет месеца на фокусирана терапевтична програма, Диспенца прохожда отново. Окуражен от този успех, той решава да посвети живота си на изучаването на връзката между съзнанието и тялото.
Воден от желанието си да изследва лечителната сила на съзнанието над тялото, „мозъчният доктор” интервюира повече от 10 души, изпитали това, което лекарите наричат „спонтанна ремисия”. Това са хора със сериозни заболявания, които са решили да игнорират конвенционалното лечение, но въпреки това са се възстановили напълно. Диспенца открива, че всички тези хора споделят, че техните мисли диктуват здравословното им състояние. След като фокусирали вниманието си върху това да си променят мисленето, заболяванията им като по чудо изчезнали.
Пристрастени към емоциите
Също така Диспенца открива, че хората всъщност притежават несъзнателна пристрастеност към определени емоции, негативни и позитивни. Според негово изследване, емоциите осъждат човек на повтарящо се поведение, развивайки „пристрастеност” към комбинация от специфични химически субстанции за всяка емоция, заливащи мозъка с определена честота.
Тялото отговаря на тези емоции с определени химикали, които от своя страна повлияват на съзнанието да получи същата емоция. С други думи би могло да се каже, че страхливият човек е „пристрастен” към чувството на страх. Диспенца открива, че когато мозъкът на такива хора успее да се освободи от комбинацията от химикали, принадлежаща на страха, рецепторите на мозъка за такива субстанции са съответно отворени. Същото е вярно за депресията, гнева, насилието и други страсти.
При все това, много хора са скептични относно откритията на Диспенца, въпреки неговата възможност да покаже, че мислите могат да променят физическото състояние на човек. Обикновено асоциирана като дял от псевдонауката, теорията на „вярвай във своята собствена реалност” не звучи научно.
Науката може да не е готова да признае, че физическото може да бъде променяно чрез силата на съзнанието, но д р Диспенца уверява, че процесът въпреки това се случва.
„Не е необходимо да чакаме науката да ни даде разрешение да правим необичайното или да отидем отвъд това, което ни е казано, че е възможно. Ако го направим, тогава науката ще е още една форма на религия. Трябва да бъдем отцепници; трябва да правим необичайното. Когато станем последователни в способностите си, ние буквално създаваме нова наука”, пише Диспенца.
Превод: Радослав Стоянов
http://www.epochtimes-bg.com/2009-03...2-04_01_d.html