Италия изхвърля ромите без да привлича вниманието
“Вход забранен за амбулантни търговци, просяци и цигани” - табела на сграда в Торино. Снимка: фейдинг
----------------------------------------
Великобритания не желае повече имигранти и се опасява от бързото издаване на български паспорти.Франция и Италия спазват законите в страната.В България цялото общество търпи кражбите,просията и убийствата от циганите.Те не опазват собственото си имущество,а какво остава за чуждото?Правозащитниците трябва да имат еднакво отношение към гражданите,защото иначе къде остава ПРАВОТО?
“Вход забранен за амбулантни търговци, просяци и цигани” - табела на сграда в Торино. Снимка: фейдинг
27 Септември 2010
Стефан Фарис, сп. Тайм
Настъпва нов ден и нов разнебитен лагер, в който са живели роми, е разрушен. Колибите от талашит са сравнени със земята, палатките - свити, а обитателите - разпръснати. В Рим прогонването на ромите - малцинствена група в Европа, наричани още цигани - се извършва с пълната строгост на закона - военна полиция, булдозери, немски овчарки и прочие. За разлика с ожесточената международна критика към Франция заради подобни прогонвания, Италия не привлече особено внимание.
Дори в момент, в който френският президент Никола Саркози беше вкопчен в пререкания с Европейския съюз заради репатрирането на десетки роми към Румъния (въпреки сходството в имената в исторически план Румъния не е родина на ромите, въпреки че много от тях живеят в тази страна), кметът на Рим обяви, че ще срути 200-та нелегални цигански гета със скорост по три-четири на седмица.
Това означава нова вълна на експулсирания на роми, срещу които се предприемат подобни мерки и на други места в Италия. Вътрешният министър Роберто Марони обяви в ефира, че проблемът на страната с ромите - а тук мнозина наистина ги възприемат като проблем - е “на практика решен”. Той добави: “Посрещнах полемиката около решението на Саркози с лека усмивка. Този филм ние вече сме го гледали”.
Ромите и техните катуни се намират в италианските земи още от Средновековието. Рязкото увеличаване на техния брой след влизането на Румъния в Европейския съюз обаче засили напрежението в страната, в която предразсъдъците са пуснали дълбоки корени. Ако в Италия наречеш някого циганин, това означава да го набедиш за крадец и лъжец.
В своя пик ромското население в Италия се беше удвоило до около 160 000 души, много от които живеят в нерегистрирани селища без течаща вода, електричество и санитарни възли. Те не са добре дошли. През 2008 г., след като ромско момиче беше заловено в апартамент в Неапол при предполагаем опит да открадне бебе, се събра тълпа и изгори най-близкия катун.
Правителството обяви извънредно положение и се закани да събере пръстови отпечатъци от всички роми, както и да изгони онези, които пребивават нелегално. След възражения от страна на Европейския съюз вземането на отпечатъци беше спряно, но ограниченията към действията на правителството също спряха дотук.
Ако Италия успя да избегне хулите, които се изсипаха върху Франция, това не е защото се отнася към ромите по-добре. Критиките срещу Франция бяха отправени по подозрение, че Саркози е нарочил конкретен етнос за престъпен. Кампанията срещу ромите в Италия започна в контекста на цялостната ксенофобия. Дискриминацията срещу ромите не е кой знае колко по-силна, отколкото например тази към румънците. В действително много италианци не правят разлика.
Италианските политици настояват, че не извършват масови изселвания, а просто прилагат закона, като затварят бордеи и арестуват престъпници. За много роми обаче двете формулировки означават едно и също. Честите прогонвания, масовата дискриминация и рискът от насилие от страна на италианците постоянно притискат ромите да се махнат.
Ребека Ковачиу, 14-годишна имигрантка от Румъния, е прекарала две години на път, през които е преживяла полицейски операции, побои от хулигани и близка среща с гневна тълпа в Неапол, преди в крайна сметка да се установи със семейството си в апартамент в Милано. “Родителите ми ужасно трудно си намериха работа”, разказва тя. “Като видят, че сме роми, ни казват, че не търсят хора, а щом излезем от вратата, на прозореца се появява табела, че се търсят работници”.
На теория изгонените от гетата роми трябва да бъдат пренастанени, но недоверието е толкова силно, че когато през септември властите в Рим започнаха да разрушават лагерите, обитателите им, предупредени от пристигането на журналисти, се разпръснаха, преди да пристигнат полицаите и хората от социалните служби. Прогонванията продължават, въпреки че дузина нови жилищни комплекси, планирани от градските власти, няма да бъдат завършени още няколко месеца. Други общини също следват примера на Рим. В резултат на това, според активисти, повечето ромски имигранти в Италия вече са заминали - за Испания, Швейцария, Франция и по-далеч.
Действително, докато други страни следват примера на Италия и Франция, съществува риск техният модел на социално напрежение да се пренесе в на общоевропейско ниво. Италиански политици яхнаха шумотевицата и вдигнаха летвата, като предложиха закони, които ще позволят на Италия да депортира и да забранява достъп до своята територия на граждани на ЕС, които нарушават условията на престой - за всеки случай, ако ромите, прогонени от Франция, решат да се насочат натам.
http://e-vestnik.bg/10046/italiya-iz...ha-vnimanieto/
Стефан Фарис, сп. Тайм
Настъпва нов ден и нов разнебитен лагер, в който са живели роми, е разрушен. Колибите от талашит са сравнени със земята, палатките - свити, а обитателите - разпръснати. В Рим прогонването на ромите - малцинствена група в Европа, наричани още цигани - се извършва с пълната строгост на закона - военна полиция, булдозери, немски овчарки и прочие. За разлика с ожесточената международна критика към Франция заради подобни прогонвания, Италия не привлече особено внимание.
Дори в момент, в който френският президент Никола Саркози беше вкопчен в пререкания с Европейския съюз заради репатрирането на десетки роми към Румъния (въпреки сходството в имената в исторически план Румъния не е родина на ромите, въпреки че много от тях живеят в тази страна), кметът на Рим обяви, че ще срути 200-та нелегални цигански гета със скорост по три-четири на седмица.
Това означава нова вълна на експулсирания на роми, срещу които се предприемат подобни мерки и на други места в Италия. Вътрешният министър Роберто Марони обяви в ефира, че проблемът на страната с ромите - а тук мнозина наистина ги възприемат като проблем - е “на практика решен”. Той добави: “Посрещнах полемиката около решението на Саркози с лека усмивка. Този филм ние вече сме го гледали”.
Ромите и техните катуни се намират в италианските земи още от Средновековието. Рязкото увеличаване на техния брой след влизането на Румъния в Европейския съюз обаче засили напрежението в страната, в която предразсъдъците са пуснали дълбоки корени. Ако в Италия наречеш някого циганин, това означава да го набедиш за крадец и лъжец.
В своя пик ромското население в Италия се беше удвоило до около 160 000 души, много от които живеят в нерегистрирани селища без течаща вода, електричество и санитарни възли. Те не са добре дошли. През 2008 г., след като ромско момиче беше заловено в апартамент в Неапол при предполагаем опит да открадне бебе, се събра тълпа и изгори най-близкия катун.
Правителството обяви извънредно положение и се закани да събере пръстови отпечатъци от всички роми, както и да изгони онези, които пребивават нелегално. След възражения от страна на Европейския съюз вземането на отпечатъци беше спряно, но ограниченията към действията на правителството също спряха дотук.
Ако Италия успя да избегне хулите, които се изсипаха върху Франция, това не е защото се отнася към ромите по-добре. Критиките срещу Франция бяха отправени по подозрение, че Саркози е нарочил конкретен етнос за престъпен. Кампанията срещу ромите в Италия започна в контекста на цялостната ксенофобия. Дискриминацията срещу ромите не е кой знае колко по-силна, отколкото например тази към румънците. В действително много италианци не правят разлика.
Италианските политици настояват, че не извършват масови изселвания, а просто прилагат закона, като затварят бордеи и арестуват престъпници. За много роми обаче двете формулировки означават едно и също. Честите прогонвания, масовата дискриминация и рискът от насилие от страна на италианците постоянно притискат ромите да се махнат.
Ребека Ковачиу, 14-годишна имигрантка от Румъния, е прекарала две години на път, през които е преживяла полицейски операции, побои от хулигани и близка среща с гневна тълпа в Неапол, преди в крайна сметка да се установи със семейството си в апартамент в Милано. “Родителите ми ужасно трудно си намериха работа”, разказва тя. “Като видят, че сме роми, ни казват, че не търсят хора, а щом излезем от вратата, на прозореца се появява табела, че се търсят работници”.
На теория изгонените от гетата роми трябва да бъдат пренастанени, но недоверието е толкова силно, че когато през септември властите в Рим започнаха да разрушават лагерите, обитателите им, предупредени от пристигането на журналисти, се разпръснаха, преди да пристигнат полицаите и хората от социалните служби. Прогонванията продължават, въпреки че дузина нови жилищни комплекси, планирани от градските власти, няма да бъдат завършени още няколко месеца. Други общини също следват примера на Рим. В резултат на това, според активисти, повечето ромски имигранти в Италия вече са заминали - за Испания, Швейцария, Франция и по-далеч.
Действително, докато други страни следват примера на Италия и Франция, съществува риск техният модел на социално напрежение да се пренесе в на общоевропейско ниво. Италиански политици яхнаха шумотевицата и вдигнаха летвата, като предложиха закони, които ще позволят на Италия да депортира и да забранява достъп до своята територия на граждани на ЕС, които нарушават условията на престой - за всеки случай, ако ромите, прогонени от Франция, решат да се насочат натам.
http://e-vestnik.bg/10046/italiya-iz...ha-vnimanieto/
Великобритания не желае повече имигранти и се опасява от бързото издаване на български паспорти.Франция и Италия спазват законите в страната.В България цялото общество търпи кражбите,просията и убийствата от циганите.Те не опазват собственото си имущество,а какво остава за чуждото?Правозащитниците трябва да имат еднакво отношение към гражданите,защото иначе къде остава ПРАВОТО?
Коментар