Ще се освободи ли България от съветско - руската окупация?

[4ervenasgan]

Апостолът ни завеща "да режем собственоръчно кунките на всички предатели, дръзнали да докарат в булгарско руския миризлив сапог".
Трябва да следваме заветите му и винаги да помним, че "който ни "освободи", той ще ни пороби"!

[technotronic]

Българите са може би единственият народ, който чества като
национален празник подписването на един договор за безсрочната окупация
на собствената му страна от чужда държава. Санстефанският договор не
съдържа никакви срокове за изтеглянето на руските войски от България и
фактически изключва възможността за международен контрол върху руската
окупационна администрация. На всичкото отгоре “никой член на
царствуващите династии във великите европейски сили не може да бъде
избран за български княз”. Освен всичко останало това означава, че за княз на
България спокойно може да бъде избран някой руски поданик като граф
Игнатиев, княз Александър Дондуков-Корсаков или Николай Мингрели, но не
и Александър Батенберг или Фердинанд Сакскобургготски, които са свързани
с царстващата династия във Великобритания. Всъщност българската
автономия получава реална международна гаранция с Берлинския договор,
който определя времетраенето на руската окупация на девет месеца и изрично
задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три
месеца след изтичането на деветмесечния окупационен период. Берлинският
договор предвижда от самото начало международен контрол върху руската
окупационна администрация и именно Берлинският договор прави възможен
избора на Александър Батенберг, а по-късно и на Фердинанд
Сакскобургготски благодарение на уточнението, че „никой член от
управляващите домове в европейските велики сили не може да бъде избран за
княз на България”.9

8 Н. П. Игнатиев. Записки (1875-1878). София, Издателство на Отечествения фронт, 1986. 818.

Еми нема втори такъв народ. Какво завеща Апостола ? България да е чиста и свята република, а какво направиха разни захари стояновци ??? Отидоха да ни търсят чуждоземен цар. И какво ни докараха - 2 национални катастрофи. И сега пак старата песен на нов глас. Такива като вас са СРАМ, СРАМ и пак СРАМ за България.

[stabwound]

По време на Втората световна война Сталин неведнъж
подчертава безапелационно както пред Хитлер, докато е в съюз с него, така и
пред новите си американски и британски съюзници след 22 юни 1941 г., че
България влиза в съветската „сфера на интереси”. Именно тази е и причината
за скоростната съветизация на страната след нахлуването на „червената
армия” през септември 1944 г., като за целта се използва не толкова местната
комунистическа мрежа, колкото структурите на КГБ. Още на 10 септември, в

10 L. A .Puntila. Histoire politique de la Finlande de 1809 à 1955. Neuchâtel, Editions de la
Baconière, 1966, pp. 138-211.
56
разгара на операцията по окупирането на България, е създадена „народната
милиция”, чиито кадри се подбират от доскорошни комунистически
терористи, както и от всякакви лумпенизирани елементи. На 16 септември са
уволнени всички полицаи, мнозина от които вече са избити като „фашисти”,
макар че в България никога не е имало фашистки режим. Драстично
прочистеният апарат на вътрешното министерство попада под
безпрекословния диктат на руски съветници, експедирани за целта от Берия.
Към 1948 г. голяма част от духовния, стопанския и политическия елит е вече
изтребен и България се намира под неумолимия контрол на КГБ. При тази
ситуация Сталин може спокойно да изтегли от страната съединенията на
„червената армия”, без да се притеснява от изненади. Механизмът действа
толкова безотказно, че и превантивната чистка на комунистическите редици,
намерила своята кулминация в показния процес и екзекуция на Трайчо
Костов, се осъществява общо взето по предварителния план, начертан в
Москва.
11
Хватката на Москва върху България се затяга още повече след
приемането на Гърция и Турция в НАТО през 1952 г. Така България попада на
границата на съветската империя с две натовски държави, едната от които –
Турция – има най-мощната армия в алианса след тази на САЩ. Румънската
„независимост”, строго дозирана от Москва, се дължи до голяма степен на
това, че Румъния е обградена отвсякъде или от самия СССР, или от подопечни
руски територии като България и Унгария. Единственото изключение е
Югославия, но и тя е под комунистически режим. По подобен начин Полша
също граничи навсякъде или със самия Съветски съюз, или с московски
владения като Чехословакия и така наречената „Германска демократична
република”, което позволява на Никита Хрушчов да преглътне спирането на
колективизацията и дори да сключи споразумение с полското комунистическо
ръководство за „ненамеса” във вътрешните работи. Разбира се, и

11 Д. Шарланов. История на комунизма… Т.І. 198-375.
57
„либерализмът” на комунизма в Полша се простира само дотам, докъдето това
е определено от Москва.
12
За България обаче не може да има никакви „екстри” нито от типа на
полския „либерализъм”, нито от сорта на румънската „независимост”. До 1956
г. ролята на московски наместници в страната се изпълнява направо от
съветски поданици – най-напред Георги Димитров, сетне Васил Коларов и на
края Вълко Червенков. От 1956 г. нататък за партиен, а по-късно и държавен
ръководител Москва налага Тодор Живков. Макар и да е първият „домашен”
комунист начело на страната, подчинението на Живков спрямо всичко руско и
съветско е дори по-силно, отколкото при предходниците му, тъй като е едва
ли не подсъзнателно. Твърде характерно в тази връзка е свидетелството на
писателя-дисидент Георги Марков, убит от агенти на комунистическата
„Държавна сигурност” през 1978 г. Той описва как в частни разговори Живков
се е оплаквал, че Леонид Брежнев го е „драл” заради някое негово
необмислено или по-скоро недобре съгласувано действие. Както се знае, на
разговорен български те „дере” началникът или фатмакът. С други думи,
Живков инстинктивно е възприемал съветския вожд за свое началство, а не за
човек, който поне теоретично му е равен по ранг.
13
Тодор Живков далеч не е единственото нищожество в съветска
Източна Европа, но той е несъмнено единственият, поел официално курс към
унищожаването на онова, което е останало от българската държава,
превръщайки я и формално в „съветска република” под пряката
администрация на комунистическа Русия. През 1963 г. е лансирана програма
за всестранно сближаване и пълно сливане със СССР, като Живков цинично
разгласява пред членовете на Политбюро, че „суверенитета народът го

12 Krieg und Frieden. T.1. Zwischen Bangen und Hoffen. Weltgeschichte von 1945 bis zur
Gegenwart. Bd.1. Hamburg, Jahr Verlag, 1976, Bd.2, S.395; Дж.Хаков. История на Турция през
ХХ век. София/Анкара, Международен център по проблемите на малцинствата и културните
взаимодействия/Център за проучвания „Ататюрк”, 2000, с.229-230; R.J.Crampton. Op.cit., p.
287.
13 Г. Марков. Задочни репортажи за България. София, Профиздат, 1990. 405-406. За
убийството на Георги Марков вж. Хр. Христов. Убийте „Скитник”. Българската и
британската държавна политика по случая Георги Марков. София, Ciela, 2005.
58
разбира да има ядене, да живее” и че сливането нямало да бъде „от ден до
пладне, а навеки”. Държавната измяна не се осъществява незабавно
единствено поради притесненията на Хрушчов от евентуални
външнополитически мъчнотии, както и поради очевидния му интерес да има
повече от един глас в различните международни организации. България в
известен смисъл е спасена и от октомврийския преврат през 1964 г., заменил
Хрушчов с Брежнев като партиен и държавен вожд на Съветския съюз. Това
не пречи обаче на Живков да влезе и под кожата на новия си господар и да му
предложи програма за „всестранно сближаване” през 1973 г., което довежда
до още по-плътното интегриране на „Държавна сигурност” в структурите на
КГБ и до ускорената русификация на просветната система. В икономиката
резултатите са доста по-скромни поради безнадеждно задълбочаващата се
стопанска неадекватност на комунизма, но при все това над 60% от външната
търговия на България се ориентира към Съветския съюз и българите не могат
да се освободят от сетнините на тази едностранна зависимост и до ден
днешен.
14
С усърдното си покорство пред Москва Тодор Живков смогва да се
задържи на най-високия пост в България повече от три десетилетия, като
става удобен за най-малко двама господари на Кремъл – Никита Хрушчов и
Леонид Брежнев. Лишен от всякакви национални инстинкти, Тодор Живков
сякаш съсредоточава в себе си целия комплекс от културноцивилизационни и
геостратегични фактори, които правят от България най-подчинената
подопечна съветска територия в Източна Европа. Не е изненадващо при тази
ситуация, че той се оказва добър наместник на комунистическа Русия, но
калпав диктатор, когато се опитва през втората половина на 80-те години да
се дистанцира от новото съветско ръководство начело с Михаил Горбачов и
от безрезултатните му усилия за реформиране на комунистическата система и
за спасяване на съветската империя.

14 Хр. Христов. Тодор Живков. Биография. София, Ciela, 2009. 186-191 и 247-250.

[stabwound]

Българите са може би единственият народ, който чества като
национален празник подписването на един договор за безсрочната окупация
на собствената му страна от чужда държава. Санстефанският договор не
съдържа никакви срокове за изтеглянето на руските войски от България и
фактически изключва възможността за международен контрол върху руската
окупационна администрация. На всичкото отгоре “никой член на
царствуващите династии във великите европейски сили не може да бъде
избран за български княз”. Освен всичко останало това означава, че за княз на
България спокойно може да бъде избран някой руски поданик като граф
Игнатиев, княз Александър Дондуков-Корсаков или Николай Мингрели, но не
и Александър Батенберг или Фердинанд Сакскобургготски, които са свързани
с царстващата династия във Великобритания. Всъщност българската
автономия получава реална международна гаранция с Берлинския договор,
който определя времетраенето на руската окупация на девет месеца и изрично
задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три
месеца след изтичането на деветмесечния окупационен период. Берлинският
договор предвижда от самото начало международен контрол върху руската
окупационна администрация и именно Берлинският договор прави възможен
избора на Александър Батенберг, а по-късно и на Фердинанд
Сакскобургготски благодарение на уточнението, че „никой член от
управляващите домове в европейските велики сили не може да бъде избран за
княз на България”.9

8 Н. П. Игнатиев. Записки (1875-1878). София, Издателство на Отечествения фронт, 1986. 818.

[Mario Teran]

Разследване на "Ню Йорк таймс":
Как Путин е притискал България за ”Южен поток”
Опит за корупция, контролирани партии и ВТБ

В обширна публикация "Ню Йорк таймс" изследва влиянието, което Русия оказва в България и конкретно натиска за реализиране на проекта "Южен поток", като разкрива подробности за срещи на руски представители с български политици и опити за корупция.

Статията е част от поредицата Putin’s Way, която изследва как създадената от Путин система - капитализъм за лична употреба, финансиран от държавата - му позволява да разширява властта си у дома и в чужбина. В статията за България за пръв път се разказва как действа властта в Москва зад граница.

Статията, цитирана от ”Дневник”, посочва, че БСП и ДПС са проруски партии, а правителството им зависеше от "Атака" - една от отглежданите от Кремъл крайно десни партии в ЕС.

В материала се посочва още, че едно от поделенията на руската държавна банка ВТБ заливаше България с политически стратегически инвестиции, докато Владимир Путин натискаше правителството да започне "Южен поток".

Руският депутат Александър Бабаков, един от специалните пратеници на Путин, е опитал на среща в софийски бар да подкупи български зам.-министър, отговарящ за енергетиката, твърди изданието.

Публикацията съдържа множество известни в България факти около "Южен поток", наречен "най-важният европейски проект на Путин, инструмент за икономическа и геополитическа власт, изключително важен за постигане на две цели - да държи Европа зависима от руския газ и да засили руското влияние в нестабилните бивши съветски сателити като част от по-мащабното усилие да се подкопае европейското единство".

Сред тези факти са одобряването на 4 април от парламента на "закон-мечта за Путин", части от който са писани по инструкции от "Газпром" и с който лично е свързан министърът на енергетиката на Русия, пише "Ню Йорк таймс".

Изданието дава като пример за употреба в чужбина на методите на руския "връзкарски капитализъм" тайна среща на премиера Пламен Орешарски с ръководителя на "Газпром" Алексей Милер. Тя се е състояла в София и е трябвало да е 40 минути, но е продължила 5 часа. Друг пример в този дух е раздаването на договорите за строителство на "Южен поток" на "компании, контролирани от член на най-тесния кръг на Путин и ”български компании с правилните политически връзки”

Разследването твърди, че "Атака" е била привлечена от Путин да прокара руските интереси и да провали плановете за проучване и добив на шистов газ в България през 2011г. по време на правителството на Бойко Борисов и как през март 2013г. отново нейни членове са излезли на протестите, довели до оставката на кабинета.

"Не става дума само "Южен поток" и не е само България. Руснаците подкрепят хора, които биха искали да пробият вулкан насред държавата си, без да се тревожат накъде ще потече лавата, стига да им се плаща", казва Божан Стоянов, който бе зам.-министър на енергетиката в служебното правителство на Марин Райков.

Неговият разказ за среща от пролетта на 2013г. е и може би най-колоритният момент в статията. Според "Ню Йорк таймс" в този момент Москва бързо започва да търси ключови фигури в българската администрация, имащи отношение към "Южен поток".

В частта "Валякът на Путин" статията разказва следното: "Срещата се е състояла след полунощ в бар La Casa del Habano (той се намира точно срещу Народното събрание в София - бел.ред.), след като стар познат на Божанов настойчиво го канил по телефона да се видят и да пият по едно.

Но Божанов бил изненадан, че приятелят му не е сам. С него бил Александър Бабаков, член на Думата и специален пратеник на Путин. (Бабаков е сочен от френски медии като посредникът, уредил кредит от руска банка за Националния фронт на Марин льо Пен).

Скоро става ясна целта на срещата. "Той искаше да провери какво мисля за "Южен поток", спомня си Стоянов. Според него проектът няма да намали българската зависимост от руския газ и ще донесе символични икономически ползи, но Бабаков не се заел да обсъжда това.

"С не много думи той каза, че той ще ми помогне много, ако участвам и помогна", разказва Стоянов и допълва, че е съобщил за срещата на българското разузнаване. "Не ми стана приятно от това, че той си мислеше, че просто ще си пасувам и ще забравя за българските национални интереси".

В статията се отделя внимание и на дейността в България на VTB Capital, "инвестиционното дружество на втората по големина руска държавна банка" и как в софийския офис са назначени бивш финансов министър и брат му (Милен и Георги Велчеви - бел.ред.), както и зам.-министър на финансите от същия екип. "След това VTB Capital си партнира за придобиване на дялове в компании като КТБ, известна като любимата банка на българските енергийни олигарси."

"Ню Йорк таймс" посочва още как точно в момента, когато Брюксел предупреждава да се следват европейските правила за "Южен поток" в България е започнала "неочаквана паника сред вложителите в КТБ (...) финансовата институция на държавната холдингова компания, наблюдаваща българското участие в "Южен поток". Имаше спекулации, че VTB Capital може да спаси банката, но след като премиерът Орешарски реши да замрази българската част от проекта руснаците отказаха, банката рухна и последвалата криза ускори падането на правителстгвото му."

[4ervenasgan]

За вас рушките слуги е мамковина. Коя е матушката ви знаем.
За нас това е нашата страна, която завинаги ще се откъсне от просташко-варварските лапи на азиатците и ще бъде горд и достоен член на ЕВРОПА и НАТО

[Mario Teran]

Егати истеричната нова тема, направо ставате за смях. Мамковината е най-гордата членка на ЕС и НАТО, бате премиер наскоро заяви че той единствен е спрял 3 руски проекта, Чехльо и дума не дава да се издума за Русия, каква руска окупация какви пет рубли

Интервю
Социалистическа България е субсидирала СССР

Вероятно щяхме да бъдем на нивото на Гърция, ако не бяхме попаднали в комунистическия блок, смята шефът на архивите Мартин Иванов
Любен Обретенов

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Мартин Иванов
Доц. д-р Мартин Иванов е председател на Държавна агенция "Архиви". Наскоро агенцията създаде нов сайт "Протоколи и решения на Политбюро на БКП (1944-1989)".





- Г-н Иванов, научихме ли нещо ново от архивите на Политбюро, които бяха публикувани наскоро? Или за повечето данни там сме се досещали, а сега просто получаваме потвърждение.

- Архивната колекция, която публикувахме, вече живее собствения си живот. Непрекъснато в различни медии се появяват нови информации от тези документи, като понякога те са нови и за мен. Тези документи бяха отворени в началото на 90-те години. Но вече 20 години те не бяха достатъчно добре обработени.

- От 1989 г. до сега са минали малко повече от 20 години. Тези документи според вас вече история ли са? Като че ли все още има достатъчно свидетели на онези времена и все още тази информация е по-скоро част от политиката.

- Може би наистина страницата все още не е затворена. Макар че още на Кръглата маса Жельо Желев призоваваше да я прочетем и да я затворим. Това е едно минало несвършващо, повтарящо се. Има едно натрапчиво усещане, че този период все още не е изцяло в историята. Може би точно заради това тези документи предизвикаха такъв гигантски интерес.

- Онова, което излиза като информация от тези документи в медиите, е предимно с критична насоченост към тогавашната власт. Вие успяхте ли да откриете и нещо положително за нея?

- Аз лично съм правил изследвания, посветени на непрестанните реформи, които онзи режим правеше, по-специално в сферата на икономиката. Това започва с един юлски пленум през 1964 г. и завършва с юлската концепция от 1986 г. Безспорно са свършени страшно много неща, в това няма никакво съмнение. Големият въпрос е дали те щяха да се свършат независимо от строя, дали щяхме да останем със 75% аграрно население или не. Според мен референтната точка за подобни разсъждения е Гърция. Известно е, че много българи дори сега предпочитат гръцката криза пред нашата стабилност. Гърция е била със сходни параметри спрямо нас през 1944 г. Не съм убеден, че режимът е допринесъл много радикално за модернизацията на България. Има една доста популярна теза, че срещу позицията ни на най-верен сателит на СССР сме инкасирали икономически ползи. Тези документи показват, че нещата не са точно такива. В края на 70-те и началото на 80-те години действително сме получавали някакви ресурси от СССР. През всички останали периоди нашият платежен баланс е негативен, т.е. ние субсидираме СССР, а не обратното.

- Какво точно е могла да предостави малка България на "великия Съветски съюз"?

- Субсидията е минавала през ниските цени. Например едно кило месо на съветския пазар сме го продавали за една рубла. Навсякъде другаде сме можели да го продадем за 5 долара. Дори по изкуствения курс, към който сме се придържали тогава, разликата е голяма. Да не говорим, че ние задължително купуваме огромни количества оръжие, които инак нямаше да купуваме. Освен това задължително участваме и в гигантски инфраструктурни проекти. Логично е да се помисли, че тогавашните ни управници не са допринесли с кой знае какво за развитието на България. Ако се сравним с Гърция, тя ни показва един постижим сценарий какво би се случило в България, ако тя не беше част от комунистическия блок.

- От друга страна, Гърция до ден днешен е галеното дете на Запада, каквото ние никога не сме били и едва ли щяхме да сме в същото положение като нея, дори да не бяхме комунистическа държава.

- Възможно е това също да има значение. Хубавото на историята е, че не е точна наука. Аз лично съм привърженик на варианта да мислим за алтернативните сценарии. Ясно е, че в историята няма "ако".

- Ако се базираме на информацията от документите, които бяха публикувани, каква оценка може да се даде на видни личности от онова време - Тодор Живков, Милко Балев и т.н.

- Общата оценка за режима е сбор от множество персонални оценки. Тези хора са били с достатъчен капацитет, за да оцелеят в тази все пак трудна система толкова дълго време. Тодор Живков е начело на държавата 35 години. Една от успешните негови стратегии е, че много добре е успявал да се ситуира спрямо Москва. Винаги е хубаво ти да си човекът на този, който дирижира музиката. Друг е въпросът как е успявал да го осъществи и как е блокирал алтернативните центрове на властта. Интересно за него е, че той не е особено образован, но всячески се опитва да подкрепи технологичното отваряне на българската икономика. Проблемът е обаче, че дори с един просветен абсолютизъм, на каквото е приличал тогавашният режим, нещата трудно могат да се случат, когато в системата има достатъчно вътрешни спирачки.

- Все още има много хора, които си спомнят с носталгия за онова време и за по-добрия стандарт на живот, който са имали тогава. Това вярно ли е и ако е вярно, как е било постигнато?

- От една страна, спомените не се простират до 40-те или 50-те години.

- Всъщност доста хора си спомнят за бедното си детство именно в този период.

- Така е, но отделят този период и си спомнят по-скоро 80-те години на XX в. В първата половина на това десетилетие има относителна стабилност на режима. Носталгията е естествен процес, всеки си спомня с хубаво за младостта. Честно ще бъде да се каже, че много хора през комунизма за пръв виждат течаща и топла вода в къщата си, вътрешна тоалетна, спят на легло, а не на земята върху черги. Това е радикална промяна в жизнения стандарт, която не може да не се отрази на хората. Как е изстрадано това, каква цена е платена - всичко това е описано много добре в "Хайка за вълци" на Ивайло Петров. Вече споменах, че референтните точки, с които бихме могли да се сравним, чертаят по-позитивни сценарии, ако не бяхме попаднали в подобен режим. Още повече че през 30-те години българското общество натрупва една критична маса в множество аспекти, което говори, че промяната е започнала да се случва още преди 1944 г. Тогава започва да намалява селското население и да се увеличава градското, да расте темпът на индустрията. Икономиката расте с 5% в рамките на 10 години - от 1934 до 1943 г.

- Дежурното обяснение за това е, че тогава Германия на Хитлер по това време е изкупувала всички наши стоки.

- Добре, но за германците продават и румънците, и унгарците. А те нямат такъв растеж. Раждаемостта също започва чувствително да намалява, което говори, че хората започват да ценят т.нар. социален капитал - имам едно дете, но знам, че мога да му гарантирам добро образование, вместо да имам 10 деца, за да имам работна ръка за нивата. Селяните са започнали да си купуват радиоапарати, които са стоката на лукса по онова време. Тази стока не ти носи нищо материално. Дори шевната машина, другата стока на лукса по онова време, все пак може да ти донесе доход. Докато радиоапаратът е просто солидна сума пари и непрестанна инвестиция в батерии, защото няма електричество. И всичко това само за да чуеш новините.

- Доколко тези архиви дават някакво обяснение за случилото се след 1989 г.?

- В тези документи се прокрадват някакви идеи как тогавашните управляващи си представят бъдещето. Те никога не са мислели, че ще има опозиция и капитализъм. Но има доста изказвания, включително на Тодор Живков, който казва - най-важното е как да се реформираме, без да изпуснем контрола.

- Има теории, че целият преход е бил планиран и програмиран.

- Аз съм скептичен. Но безспорно са искали да запазят контрол.

[technotronic]

Егати истеричната нова тема, направо ставате за смях. Мамковината е най-гордата членка на ЕС и НАТО, бате премиер наскоро заяви че той единствен е спрял 3 руски проекта, Чехльо и дума не дава да се издума за Русия, каква руска окупация какви пет рубли

[Mario Teran]

Хамериканските тролейбуси тръгнаха по нова линия.
Ей, тролейбуси, сега да не занемарите темата "Русия"....

Антибългарските изказвания ще ти изиграят лоша шега някой ден.
Обиждаш сънародниците си, отправяш обвинения на сляпо...

[dddd]

Не съм , но има други паметници от този период, както и бивши концентрационни лагери превърнати в музеи. И не само в Германия.

Музеи заклеймяващи режима. Подлагайки го на публична критика и позор. Много добра идея е концлагер Белене да се превърне в паметник на епохата. Това е мястото, където едни българи са изтезавали и убивали други българи по нареждане на съветският окупатор. Няма по-добро място, което да опише епохата. Всички паметници, които възхваляват насилника трябва да бъдат премахнати, както направиха и немците с нацистите.

[4ervenasgan]

Всъщност бананите, портокалите, тоалетната хартия и....почти всичко бяха и СА дефицит, точно в окупирани от червената чума страни, НО...много по-важно бе, че самите граждани (които тогава бяха просто поданици) бяха обградени от въоръжени слуги на червената проказа и заградени, като овце в кошара да не бягат от "рая".

[Mario Teran]

[gigow]

Хамериканските тролейбуси тръгнаха по нова линия.
Ей, тролейбуси, сега да не занемарите темата "Русия"....

[Mario Teran]

Аз смятам да приключа участието си в тази тема с един исторически факт! По време на съвецката окупация седерестията беше подложена на репресии, а именно: Имаше БАНАНИ само за Рождество!

В момента седерастията е вече 25 години свободна от съвецката окупация, ДОКАЗАТЕЛСТВО са: Бананите, които може да си купите където поискате и колкото си поискате....

Много лош и неприятен изказ, нека който трябва да се намеси.
Призовавам модератора да не допуска обидни и неприятни квалификации.

[Макс]

Аз смятам да приключа участието си в тази тема с един исторически факт! По време на съвецката окупация седерестията беше подложена на репресии, а именно: Имаше БАНАНИ само за Рождество!

В момента седерастията е вече 25 години свободна от съвецката окупация, ДОКАЗАТЕЛСТВО са: Бананите, които може да си купите където поискате и колкото си поискате....