Ще се освободи ли България от съветско - руската окупация?

[4ervenasgan]

Няма смисъл да се коментират писания на автор, който до вчера е писал за другият лагер. Не е достойно. Същият като Волен Сидеров.

Покажи ми ЕДНО писание от този автор от КОЕТО И ДА Е ВРЕМЕ, което да кореспондира с бялозлаткината проституция.

[Mario Teran]

Няма смисъл да се коментират писания на автор, който до вчера е писал за другият лагер. Не е достойно. Същият като Волен Сидеров.

Вие кога ще разберете, че друг лагер няма!!!
Има България и русофили предатели.

[Niki Gabrov]

Като не може да се коментира написаното, да се компроментира писача. Независимо с какви средства!

роспраспрескомнадзор

Няма смисъл да се коментират писания на автор, който до вчера е писал за другият лагер. Не е достойно. Същият като Волен Сидеров.

[Mario Teran]

Като не може да се коментира написаното, да се компроментира писача. Независимо с какви средства!

роспраспрескомнадзор

и Америка, не забравяйте Америка...

[4ervenasgan]

Ей този Иво Инджев от комунист, изучен и обучен от съветската власт, стана отявлен пропагандатор на американците. Явно по-добре плащат на днешен ден.

Като не може да се коментира написаното, да се компроментира писача. Независимо с какви средства!

роспраспрескомнадзор

[Niki Gabrov]

Ей този Иво Инджев от комунист, изучен и обучен от съветската власт, стана отявлен пропагандатор на американците. Явно по-добре плащат на днешен ден.

[4ervenasgan]

Робофилството и русофилството – двете лица на една и съща рубла
BY ИВО ИНДЖЕВ ⋅ МАЙ 12, 2015

От опит знам, че всяка моя телевизионна изява с критична позиция по адрес на руската политика предизвиква пореден изблик на омраза срещу скромната ми персона. И този път не беше по-различно след цели три мои участия в трите водещи по аудитория телевизии в националния ефир миналия уикенд.





Интересно е обаче да се отбележи, че злобата на русофилите този път си намери още една цев за стрелба, срещу още нещо казано от мен, което удвои количеството храчки на русофилите.



По експериментален път се потвърди знакът на равенство между русофила и робофила в България. Скачените съдове на любовта към Русия и към робството се проявиха в пълната си грозна взаимна зависимост.





Колкото по-силно един русофил люби Русия и всичко руско (без автомобилите, компютрите и всяка друга електроника, битовата техника и обзавеждането, дрехите, храната, климата, мебелите, университетите, работните места, местоживеенето и дори екскурзиите в Русия), толкова по-силно мрази някой да му каже, че не е бил роб в Османската империя. Ето това робските русофилски души, жадни да бъдат освобождавани от друг ( и този друг да бъде непременно Русия, а не Европа, която свиква Цариградската конференция след Априлското въстание; после втората Цариградска конференция след Съединението 1885 г., на която спасява България от руско-австрийската претенция българите да бъдат наказани за нарушаването на Берлинския конгрес с възстановяване на турската окупация в Източна Румелия; после с общоевропейски усилия, включително чрез масови граждански протести срещу руската агресивна политика срещу България, препречва пътя на задаващата се руска повторна пряка окупация през 1886 г., замислена от българомразеца Александър ІІІ , но изродила се „само” в серия от русофилски метежи и т.н.).



Списъкът с онова, което българският русофил обича с етикета „Русия” е далеч по-кратък от споменатия по-горе списък на санкциите, които и най-заклетите туземни русофили негласно налагат на „сделаното” в Русия. Не щат пустите русолюбци да ходят доброволно в Русия нито да живеят, нито да работят, нито да учат. Но пък с неистова злоба заклеймяват сънародниците си, които им напомнят този факт.



Русофилите са безпомощни да (си) отговорят на въпроса , защо в днешно време на доброволен избор българите не отиват да учат в Москва, а практически всички, до последния озъбен от злоба срещу Запада русофил, пращат децата си да учат и работят на Запад.



Клатейки се върху кокилите на невъзможните си „аргументи” в морето от доказателства за несъстоятелността на противоречивата им вяра в ирационалната Русия – такава, каквато пропагандата е натъпкала в мозъците им- русолюбците в България всъщност имат две основни опорни точки: благодарността към „двойните освободители” и „великата руска култура” ( сякаш другите европейски нации, от които Русия е прекопирала и превела с векове закъснение на руски живопистта, оперното и изобразителното изкуство, литературата и класическата музика), нямат също велики култури.



Робофилията на русофилството е на практика подточка на първата опорна точка: ако не сме били роби вкупом, как ще да ни е освободила от робството Русия? Значи всинца сме били роби- повече и от истинските роби, каквито са били самите руснаци в много по-голяма степен. Това се опитват да ни кажат робофилите у нас. Което е не само нихилизъм- то е диагноза, която се нарича мазохизъм. Става им едно приятно и уютно, говорейки за българите, като потомци на роби, защото северните робовладелци така се издигат в очите им.



Да откажеш да си потомък на роби, да претендираш да си наследник на горди българи, които са искали да се освободят сами , както са проповядвали титаните на българското национално-освободително движение, начело с Раковски, Левски и Ботев, е истинско кощунство за робските души, вкопчени в руския прочит на българската история. А най-абсурдното е, че дори професионални историци, които иначе признават правилото да не се говори в условно наклонение по отношение на минали събития, „забравят” този принцип, когато тълкуват в руска полза хипотезата за българската свобода като евентуална производна от самостоятелни българските усилия: АКО не беше Русия, нямаше да ни има, щяхме да сме с фесове днес ( макар, че точно фесовете ги премахва Ататюрк в самата Турция преди сто години), кланят се на ушанките нашите русофили.



Е, добре тогава, щом е позволено да си служим с АКО, хайде да опитаме с обратен знак:



АКО Русия не се беше постарала да смаже в зародиш всеки порив за самостоятелност в национално-освободителното движение на българите във Влашко, в България и в самата Русия ( в Одеса например), то и нашето „племе” можеше да постигне успеха на сърбите, власите и особено на гърците, които от самото начало на 19 век руската империя не просто подкрепя, а превръща в своя пета колона в европейската част на Османската империя- включително за мачкане и подчиняване на българското етническо мнозинство в центъра на региона, намразило не случайно фанариотите тогава повече и от самите турци.



АКО Русия беше подкрепила поне едно българско въстание през века на освободителните борби на Балканите, както системно е подкрепяла с пари, оръжие, логистика и дипломация сръбските, черногорските, влашките, гръцките ( но никога българските с ясната идея, че етническото българско мнозинство на полуострова трябва да бъде „редуцирано” чрез масово обезбългаряване след всеки руски военен поход и държано на руска каишка срещу „опасността” българите да създадат своя голяма и независима от Санкт Петербург държава в центъра на полуострова и да се превърнат в проблем за руската мания да достигнат Проливите)- дали АКО Русия беше мерила българите със същия аршин, както останалите етноси на полуострова, Апостолът и неговите съмишленици нямаше да успеят в делото си ?



АКО Русия не си беше замълчала съучастнически с османлиите по време на процеса срещу Дякон Левски и дори не беше сложила подписа си под смъртната му присъда чрез своите представители в Съдебната комисия (посланикът в Цариград Граф Игнатиев е имал своя квота в нея и турските власти биха му угодили, както са му угаждали, когато по негова заръка пращат на конвейр на заточение български владици, „провинили” се пред Русия с борбата си за църковна независимост от Гръцката патриаршия и руските й благодетели)- АКО Русия се беше намесила, дали пък Левски нямаше да се превърне от умъртвена икона в жив водач на българите към тяхната свобода, но като противник на руската намеса, какъвто е бил приживе?



АКО руските шпиони, внедрени в българските революционни комитети, не бяха громили отвътре огранизация след организация, за да не допуснат революционните комитети да се отвържат от руската каишка ( изтъкана с много подкупи)- АКО не беше това системно прилагано руско вероломство, разпознато от Левски, дали щеше изобщо да се стигне до руската военна намеса за освобождаване на „славяните и православните” ( но никога на българите, каквито не съществуват в официалния руски речник по онова време)?



АКО българите не бяха въстанали през април 1876 г. и ако Англия не беше се превърнала в изразител на европейския гняв от османските кланета , предизвикали огромно възмущение най-вече в Англия, превръщайки я в инициатор на свикването на Цариградската конференция в края на годината, дали Русия щеше да получи лелеяният от нея повод за реванш за загубената Кримска война ( 1856 г.) и доближаване на проливите под предлог, че жажда да освобождава „славяните и православните” ( но никога българите)?



АКО Русия не беше се споразумяла в секретна клауза с Австро- Унгария през лятото на 1876 г. в договора от Райхщад двете империи да не допуснат на Балканите да бъде създадена „голяма православна славянска държава”, дали Берлинският конгрес две години по-късно щеше да бъде толкова успешен в разпокъсването на българските земи, поради което самоосъзналите се българи въстават и се освобождават ( най-вече от руския диктат) през септември 1885 г.?



АКО българите не бяха победили ( именно Русия при целия й натиск да не допусне независима Българска екзархия), откъде щеше Граф Игнатиев да черпи основания да импровизира в Сан Стефано за границите на фикцията „Санстефанска България” (импровизация, за която руският външен министър Горчаков после го мъмри, но заради която днешната руска пропаганда го слави с цветя и венци на паметника му в София като велик руски интригант, заложил бомбата със закъснител в душите на българите за век и половина напред), маркирани точно от границите на Българското екзархийско присъствие на полуострова?



АКО „славяните и православните” по българските земи не бяха принудени от първите дни на руската окупация да си плащат за нея в злато по силата на специално създадения за целта Руски окупационен фонд – дали стартът на българската свобода и нейното продължение нямаше да са доста по-успешни?



АКО болшевиките не бяха достатъчно тъпи да отменят всички международни договори на Русия, дали нямаше и днес да плащаме лихвите на поисканите от Русия милиони рубли за българската свобода, чийто еквивалент е бил 53 тона злато?



АКО пък подходим със същия хипотетичен аршин и към по-новата ни история, в която съветска Русия брутално прекъсна европейското развитие на България, съвсем ще се размирише…



Едно обаче е сигурно: ако лишиш русофила от комплексите му на български роб, робуващ на руските интереси, то той ще загуби основание да бъде роб до гроб на тези интереси. А те са му по-важни от въздуха и слънцето, дозирани за всяко живуркащо същество в клетката на комплексарщината.



АКО не вярвате, питайте който е и да европеец ( на Балканите или не), защо не желае да се определя като потомък на роби и неизбежно ще стигнете до извода, че българското русофилство и робофилството му са откачената спойка на тези скачени съдове.

[Mario Teran]

Урок за тайните фалити на комунизма

Защо и по какъв начин режимът на БКП е фалирал три пъти България в периода 1960-1987 г. научиха дванадесетокласници от Математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе по време на открит урок, изнесен пред тях от разследващия журналист и основател на desebg.com Христо Христов в началото на октомври. Беседата е част от поредицата открити уроци в страната в рамките на инициативата "25 години свободна България" под егидата на президента Росен Плевнелиев. Христо Христов е член на Инициативния комитет. В открития урок участваха помощник директорът Мариана Севева и д-р Магдалена Желязкова, ръководител на клуб "Дебати" в гимназията.

"Избрах да ви говоря за икономиката по времето на комунизма, тъй като за нея са отделени съвсем оскъдни факти в учебниците по история и има изключително ограничен кръг от източници. В същото време вие постоянно чувате отнякъде, че при социализма се е живяло по-добре и една от причините за тази носталгия по комунистическото минало е фактът, че обществото не е знаело реалната цена, която плаща", обясни журналистът, подкрепил изложението си с видеоматериали и архиви документи.

Той провокира учениците с въпроса има ли смисъл да се говори и да се познава миналото, особено когато то се отнася за един тоталитарен режим? "Миналото трябва да се познава, за да не се повтаря", отговориха дванадесетокласниците. По думите на Христов знанието и информацията за това минало за младите хора е важно и за да не позволяват да бъдат манипулирани.

Христов им разказа, че след 1947 г., когато БКП се е разправила в политическата опозиция в България, комунистическата партия е взела решение страната да се развива по съветски образец, като е извършена национализация и насилствено отнемане на земята. Частната собственост е ликвидирана напълно, а частната инициатива е отнета, като партията-държава е обещала на хората, че ще изгради едно справедливо общество, в което благата ще се разпределят по равно.

След малко повече от четири десетилетия този огромен социално-икономически експеримент се сгромолясва и в основата на краха е икономическата несъстоятелност на строя.

През 1956 г. начело на комунистическата партия е утвърден непопулярният дотогава дори сред партийните среди Тодор Живков, който решава, че един от начините бързо да се хареса на обществото, е да подобри неговото жизнено равнище.

Журналистът посочи, че в резултат на погрешни икономически решения за развитието на селското стопанство и бързо изхарчени кредити от СССР политиката, възприета от Живков, се проваля.

Това довежда до невъзможност страната да изплаща предоставените от Съветския съюз валутни кредити, който тогава е основен кредитор на България. Съветският ръководител Никита Хрушчов отказва да разсрочи дълговете и Живков се принуждава да продаде на съветската страна изнесения уж на съхранение в Държавната банка в Москва български златен резерв в размер на 24 тона. Нито един цент от продаденото от Москва на международните борси българско злато не се връща в България, тъй като с получените милиони са погасени дълговете на комунистическото управление.

"Продажбата на златния резерв на СССР Живков извършва в пълна тайна не само от обществото, но и от партийното ръководство", посочи Христов.

Той добави, че тогава Живков е разбрал, че не е в състояние на управлява страната без постоянна съветска подкрепа, което го е мотивирало на два пъти – през 1963 г. и 1973 г. - да предлага България да стане 16-та съветска република.
Урок за тайните фалити на комунизма
Последната страница от изложение на председателя на БНБ Васил Коларов от октомври 1987 г. до Тодор Живков, в което той открито му заявява, че плащанията по външния дълг надхвърлят 100 процента от валутните приходи на страната, изпаднала за трети път във фалит
[desebg.com]

Разследващият журналист разказа и за другите два фалита по времето на управлението на БКП. През 1977 г., когато в резултат на хвърлянето на огромни средства за развитието на тежкото машиностроене и покачването на международни цени на петрола НРБ отново изпада в дългова криза с над 6 млрд. долара задължения, включително и към западни банки. Положението е спасено благодарение на благосклонното отношение на тогавашния съветски ръководител Леонид Брежнев, който отпуска финансова помощ на Живковото управление, но същевременно го предупреждава, че финансовите дългове рано или късно се превръщат в политически проблем.

Третият фалит става факт през 1987 г., когато председателят на БНБ Васил Коларов докладва лично на Живков, че обслужването на задлъжнялостта на НРБ към западните банки надхвърля 100 процента от общите валутни приходи на страната.

"През всичките години на управление обаче Живков изгражда една кула на илюзиите, че обществото се развива и върви напред, а това не се оказва вярно, тъй като тогавашното управление е представяло статистика (стъкмистика), която се е основавала на неверни данни и е целяла да се крие истината от хората", каза още Христо Христов.

През 1987 г. Живков не се решава да разруши "кулата на илюзии" на социализма и продължава да трупа нови дългове, които през 1989 г. вече са – външен дълг над 11 млрд. долара и 26 млрд. лева вътрешен дълг, включващ общата задлъжнялост на селското стопанство, електрониката и военнопромишления комплекс.

Той обясни, че всички тези факти е научил от архивите и подчерта огромното значение на отварянето на архивите на БКП, на комунистическите тоталитарни служби и проучването на съдебните архиви, свързани с разследванията на престъпленията на комунистическия режим.

Учениците казаха, че не са знаели, че по времето на комунистическия режим страната три пъти е изпадала в неплатежоспособност и че, когато той е рухнал през 1989 г. е завеждал такива големи дългове.

"От всички източноевропейски страни от бившия Източен блок комунистическият режим в България е завещал най-лошия икономически старт по пътя към демократични промени", добави Христо Христов.

Той посочи, че до фактите за трите фалита на управление то БКП е достигнал, след като е проучил най-обемното разследване в историята на българската прокуратура, а именно дело №4 от 1990 г., разследвало причините за икономическата катастрофа на комунизма.

"В тези над 1300 тома се съдържа истината за стопанската история на България в периода от средата на 50-те години до края на 80-те години на ХХ век, когато Живков сам признава, че социализмът е едно недоносче", заключи изследователят.

Той отбеляза, че в онези изследвания на историци и особено на бивши служители на Държавна сигурност, където трите фалита са удобно "пропуснати", младите хора няма да намерят отговор на един основен въпрос, който защитниците на комунизма никога не дават: Защо след като уж толкова добре се е управлявала и развивала страната под ръководството на БКП това не е продължило и след 1989 г.?

"Причината се крие в това, за което говорихме този час с вас: несъстоятелността на икономическо развитие по съветския модел и командно-планова икономика, довели до краха на цялата комунистическа система", заключи Христо Христов. Той пожела на младите хора да бъдат добре информирани и да не се оставят да бъдат заблуждавани и им подари своето документално изследване "Тайните фалити на комунизма".

[Mario Teran]

Чугунени глави винаги ще се намерят.

Чугуноглав сърпичукояд...

[Jimmy]

но има фенове, чуждестранни.. от шуменско и плевенските села..

Чугунени глави винаги ще се намерят.

[Mario Teran]

Баси и "великата държава" в която 1/3 от болниците нямат топла вода, а 8% нямат въобще вода и канализация!!! Това в 21-ви век!

но има фенове, чуждестранни.. от шуменско и плевенските села..

[Pyramid]

Ще се освободи постепенно, но все още има много продажна сган от рубладжии-родоотстъпници, финансирани от кремълската хунта.

Няма разлика за какво те продават, щом те продават. А това, че /уж/ сме "независими", който го каже, да вземе и да го докаже, че не виждам признаци за подобни екстри.

[Jimmy]

Ами да бяхме станали!
Сега щяхме да сме част от велика държава

Баси и "великата държава" в която 1/3 от болниците нямат топла вода, а 8% нямат въобще вода и канализация!!! Това в 21-ви век!

[Jimmy]

Ще се освободи постепенно, но все още има много продажна сган от рубладжии-родоотстъпници, финансирани от кремълската хунта.

[Mario Teran]

ко стана, танка пали ли последно?