Защо Русия продава петрола си за долари

[fon]

Не говориш сериозно. Един запас се брои доказан, ако е измерено, с достатъчна за практиката точност, количеството суровина. Няма изискване, в допълнение към това, тя още да е и икономически изгодна за добив при текущите технологии.

Proven reserves are those reserves claimed to have a reasonable certainty (normally at least 90% confidence) of being recoverable under existing economic and political conditions, with existing technology.
http://en.wikipedia.org/wiki/Oil_reserves

Това е световно приета дефиниция и се спазва навсякъде. А твойта дефиниция я взе от някъде или ти си я сглоби?

[DidoDinev]

Който държи правото да емитира световната валута, държи световната власт.

Точно и ясно. Остава Форекса да ни обясни как рублата ще стане световна валута при положение, че дори руснаците (даже те особено) обръщат всяка копейка в долари.

А иначе евала на Литва:
http://www.investor.bg/sviat/6/a/lit...ia-gaz,172227/

Значи все пак имало начин да се набие канчето на ГП, само смелост и воля да има.

[nacheff]

Ха, гледам, че сам съм се съм се ограничил.
Не е необходимо.
Смисълът на това изказване, адаптирано към съвременността, може да се разбира и така.
Който държи правото да емитира световната валута, държи световната власт.

[fairfax]

Спокойно до 15 години всички ще караме на ток и жица.

+100
До 15 години поне половината коли в ЕС ще са електрически и поне 50% от тока ще идва от ВЕИ. Не знам що толко ви пука за нефта.

[nacheff]

Няма да отговоря на въпроса за продажбата на руския петрол. Поне не пряко.
За сметка на това искам да ви припомня, какво е казал един от фамилията Ротшилд за парите. Вече не съм сигурен кога е направено това изказване, но вероятно е старо.
Смислово звучи така:
Дайте ми правото да държа контрола върху емитирането на парите на една нация и на мен въобще няма да ми пука, кой прави законите.

В перефраза това може да се формулира примерно и така: Който държи правото да емитира пари, има в ръцете си цялата власт.

В нета има много източници на мъдри мисли от мъдри хора относно парите.
Ето един от източниците

[michaelis]

През камената епоха са вярвали, че с изчерпването на кремъка ще се срути цивилизацията. Най-доброто определение давано за златото е "варварски пари".

мхм сигурно определението за долара и еврото са "ангелски пари" ...
мен повече ме кефят варварските, те са вечни или поне още поне ше властват докато съм аз на тая земя ...

[dddd]

На по долния ми коментар обаче, за моята баба в какво вярва тя и колко банки са фалирали от тогава и колко валути са се сменили, никой не дръзва нищо да каже ...

През камената епоха са вярвали, че с изчерпването на кремъка ще се срути цивилизацията. Най-доброто определение давано за златото е "варварски пари".

[andy2000]

Ето на пръв поглед, какво се забелязва тук : и тукянките някак никакви ги няма.

http://www.economy.bg/home/view/4873...-zlato-v-sveta

http://en.wikipedia.org/wiki/Gold_reserve

http://www.investor.bg/surovini/365/...ezervi,167451/

Колко изкривена може да бъде информацията
Това според мен е най-обективното, но ти трябва регистрация - http://www.gold.org/download/private...ay2014_IFS.pdf

[michaelis]

""""""""""""""""""""""

Всичко започва на 4 февруари 1965 г.. "Трудно е да си представим, че може да има какъвто и да било друг стандарт, освен златото. - просвещавал журналистите на своя традиционен брифинг в Елисейския дворец президентът на Френската република. - Да, златото не се променя: то може да бъде на слитъци, кюлчета, монети; то няма националност, то отдавна и целия свят се приема като неизменна ценност. Несъмнено и днес стойността на всяка валута се определя на основата на преки или косвени, реални или предполагаеми връзки със златото".
.

На по долния ми коментар обаче, за моята баба в какво вярва тя и колко банки са фалирали от тогава и колко валути са се сменили, никой не дръзва нищо да каже ...

[Сините камъни]

""""""""""""Триконтурната система на паричните потоци в СССР след Втората световна война

Следвоенният СССР се защитава от колонизаторската политика на западната кредитно-финансова система посредством създаването на собствена триконтурна кредитно-финансова система (КФС):

Първи контур – на ВАЛУТНИЯ оборот – обслужвал външната търговия в условията на държавен монопол върху внос-износните операции. Това изключвало пряката финансова намеса на външни сили в управлението на народното стопанство на СССР и било бариера за паразитизъм от отвън.

Втори контур – на БЕЗНАЛИЧНОТО разплащане в рубли във вътрешния оборот – обслужвал производството в държавния и кооперативно-колхозния сектори на икономиката.

Трети контур – на НАЛИЧНОТО разплащане в рубли – обслужвал търговията на дребно и едноличната трудова дейност[i].

Разделянето на контура на наличния оборот (за лични и семейни нужди) и контура на безналичния оборот (обслужващ производственото потребление) препятства легализацията на нетрудовите доходи на семейства и кланове от вътрешни паразити.

Такава организация на КФС може да се нарече наистина демократична, защото като цяло защитава интересите на трудовите хора, т.е. на болшинството от народа. Ако КФС е удобна за олигарсите и мафиотите да държат народа в икономическо робство, то за демокрация не може да се говори.

По принцип нищо в триконтурната КФС не пречи в нея да се допуснат и частни предприемачи-труженици или организатори на колективна дейност. При условие, че техните доходи са ограничени от някакъв разумен таван, гарантиращ че няма да се „уядат”, и се гарантира свободата на инвестиция в обществено-полезно производство, то би се получила много по-ефективна икономика от икономиката на която и да е капиталистическа страна.

Ако емисията на парични знаци изостава от ръста на производство, изчисляван по неизменни (базови) цени, такава КФС неизбежно ще доведе до понижаване на номиналните цени, което гарантира ръст на благосъстоянието на всички (освен на лихварите и борсовите спекуланти). И при контрол над минимума и максимума на потребителските доходи (разходи) на гражданите се гарантира отсъствието на бедност и мизерия, които иначе са неизбежни в исторически наложилата се всепозволеност в ценообразуването на стоковия пазар и пазара на труда.

Ако номиналните цени растат, това означава че:

– Или управляващият режим е антинароден, марионетен;

– Или обществото преживява продължително стихийно или социално бедствие, обективно неподвластно на държавно регулиране.

На практика триконтурната КФС успява да обезпечи икономическия и общокултурния възход на страната след войната. Но тази схема е пречеше на паразитите, които:

- за себе си признават едни нравствено-етични принципи,

- от другите искат съблюдаването на други нравствено-етични принципи,

- и декларират своята привързаност към „общочовешките ценности”, затваряйки си очите за милиардите разорени, експлоатирани и оставени да тънат в нищета (материална и духовна).

В случая със СССР външните паразити не бяха в състояние да се избавят от триконтурната КФС до момента, в който на власт в СССР не дойдоха вътрешните паразити.

И триконтурната КФС беше ефективна докато не беше изчерпана инерцията на епохата на Сталин, докато не бяха отстранени от ръководни постове мислещите професионалисти в партията, науката, отраслите на промишлеността и селското стопанство, и бяха заменени от рушветчии и безволеви приспособленци, прикриващи се зад идеите на социализма или неспособни да ги защитават в политиката (от страх или безволие).


[i] Броят на едноличните предприемачи и обемът на тяхното производство на стоки и услуги са били нищожно малки. На практика функционирането им не е било винаги икономически изгодно. От политико-идеологическа гледна точка, с оглед на построяването на социализма и комунизма, съществуването им също не е било оправдано. Но от разстоянието на времето сега се вижда, че е било изгодно в глобалния сценарий като лост за извращаването на социализма и недопускане на построяване на комунизъм в някоя конкретна страна. Точно върху този лост беше натиснато при разрушаването на СССР – под ръководството на „елитизиралата” се върхушка и под погледа на останалия народ.

Автор: Константин П.Петров

[Сините камъни]

Ударът на Сталин по МВФ

Автор: gogo7 Категория: Политика
Прочетен: 1990 Коментари: 14 Гласове: 2

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



Измежду всички удари на Сталин върху "Финансовия интернационал", има един, който е достоен да се счита за един от определящите фактори на своето време. Интересното е, че около този особено болезнен за американо-ционистите удар е създадена такава завеса на мълчание, че това важно събитие е известно само на специалистите. Но дори и те избягват да споменават за него, за да не дадат пример за повторение.



Накратко. В края на втората световна война, когато икономическата мощ на Великобритания отслабва, пада стойността на нейния фунт стерлинг. В същото време нараства силата на САЩ, които не са пострадали от битките зад океана и богатеят от чуждите беди. Тогава в курорта Бретон-Ууд (юли 1944 г.) се състояла конференция на финансовите играчи. Възползвайки се от ситуацията, банкерите на САЩ постигнали признаване на долара в качеството на световна валута, измествайки фунта стерлинг на заден план. Така, не златото, не обезпечения със злато фунт стерлинг, а просто американската хартийка станала мерило за стойността. И била създадена специална организация за упражняване на натиск от страна на долара върху валутите на другите страни, за тяхното финансово и промишлено заробване – родил се Международният валутен фонд, който започнал оттогава агресивна дейност в полза на американо-ционистския капитал.



Благодарение на неуморната грижа на своите създатели МВФ бързо укрепнал и разпространил влиянието си върху много държави. До ден днешен той надеждно служи на своите "родители", подтискайки националните валути, изсмуквайки богатствата на страните, които са попаднали в неговия обсег и са станали негови длъжници. Нещо като онази печално известна от литературата лавка на евреина-лихвар, само че увеличена до огромни, глобални размери.



Няколко години Сталин внимателно наблюдавал тлъстеещия „кърлеж”. В своя сейф вече бил натрупал доста документи за дейността на МВФ, постъпващи по различни канали, най-вече по линия на А. А. Андреев. И нанесъл върху МВФ удар, който се оказал особено силен и болезнен, защото бил съвършено неочакван за чуждестранните банкери. Постановлението на Съвета на Министрите на СССР, подписано от Сталин, гласяло:



"От 1 март 1950 година да се прекрати определянето на курса на рублата по отношение на чуждите валути на базата на долара и да се приведе на по-устойчива, златна основа, в съответствие със златното съдържание на рублата".

На Държавната банка на СССР се заповядвало оттук нататък да обменя рублата според курса ѝ по отношение на другите валути.

Само няколко абзаца, на които в СССР малко хора са обърнали внимание, но каква паника предизвикали в останалия свят, как разтресли основите на капиталистическата икономика! Всъщност Сталин прекъснал каналите за изтичане на златото от държавите на социалистическия лагер в американските банки, подбил авторитета на долара на световния пазар. За целия соцлагер стойността на долара била сведена до стойността на хартията, на която се печатали знаците, плюс боята, самото печатане, превоза, тоест до стойността на производството на купюрите. А това са само жалки центове.



Трябва да се отчете и факта, че тази важна акция по издигане престижа и стойността на рублата била проведена след жестока война, в която СССР понася огромни икономически загуби. На празно място такова нещо не се прави. Към момента на излизането на постановлението златният запас на Съветите е бил 2500 тона, което и станало причина за вземането на решението. Благодарение на него Сталин успял да съхрани и увеличи златния запас на страната.



Империалистите претърпели поражение, сравнимо само с поражение в глобалната битка за преразпределение на света. Когато могъщият и самоуверен Уинстън Чърчил научил за случилото се, възкликнал в силно вълнение: "Какво прави този чичо Джо! Даже аз бях принуден в Бретон-Ууд да се съглася да сменя фунта с долара! Ех, чичо Джо, подписа си смъртната присъда!"



Разбира се, Чърчил по-добре от всички други познавал нравите на финансовите акули. Те били способни да простят много. И разширението на социалистическия лагер, и ръста на военните възможности на СССР, и конкуренцията, и така нареченото преследване на техните събратя-евреи... Но да простят краха, опустошил джобовете им, сринал плановете им за икономическо световно господство, това било прекалено. И започнали борба със Сталин без всякакви правила. (из книгата на В.Успенски "Тайный советник Вождя")

[Сините камъни]

Заради долара си отиват и Саддам Хюсеин, отива си и Кадафи!

А да, много преди Де Гол Линкълн!

А сега всичко, което става около Путин и Русия, пак е същата играта.! Доларът!



""Де Гол и златния резерв на САЩ" така потърсена тази статия излиза в един блог.
Имам някои мои виждания относно статията, но като цяло си е вярна…….

[Сините камъни]

Добре а как Никсън 1971 изведнъш решава да спре да обезпечава долара със злато. Имам предвид тогавашните времена и отношенията между СССР и САЩ. Как СССР приемат това не ли имало там някакви дипломатически игри и намеци за ядрени игри. Все пак те правят експорт на петрол в долари, а САЩ прватя с тези долари оръжия

""""""""""""""""""""""
През пролетта на 1965 година в Ню-йоркското пристанище пуска котва френски кораб. Така започнала една война. Корабът не бил боен, но в трюмовете му се намирало оръжие, с помощта на което Париж се надявал да постигне победа във финансовата схватка с Америка. Французите докарали в Щатите доларови купюри на стойност 750 милиона с цел да получат за тях "живи пари" - тоест злато. Това бил само първия транш, предявен за обмяна пред Федералната резервна система на САЩ. По-нататък процесът нямал спиране. Форт-Нокс, където се съхранявал американския златен запас, в края на краищата не издържал на потока хартиени парични знаци и златният стандарт паднал. От всеобщо мерило за стойността парите се превърнали във виртуална разчетна единица, не обезпечена в по-голямата си част с нищо, освен с доброто име на един или друг глава на централната банка, чийто подпис стои на банкнотите. И виновен за всичко това бил един човек - Шарл Андре Жозеф Мари де Гол.



Casus belli



Президентът на Франция, между другото, изобщо нямал намерение да разбива златния стандарт, обезпечаващ устойчивостта на световната финансова система. Напротив – плановете му били да закрепи златото, а не долара в ролята на всеобщ еквивалент.



Всичко започва на 4 февруари 1965 г.. "Трудно е да си представим, че може да има какъвто и да било друг стандарт, освен златото. - просвещавал журналистите на своя традиционен брифинг в Елисейския дворец президентът на Френската република. - Да, златото не се променя: то може да бъде на слитъци, кюлчета, монети; то няма националност, то отдавна и целия свят се приема като неизменна ценност. Несъмнено и днес стойността на всяка валута се определя на основата на преки или косвени, реални или предполагаеми връзки със златото".



Генералът със своя характерен маниер – бавно и важно - четял от записки, но по всичко се чувствало, че текстът му е познат и близък до всяка запетая. Де Гол обхванал с поглед над очилата си пълната зала на Елисейския дворец и продължил със сух, обработен глас: "В международния обмен най-висшия закон, златното правило, тук е уместно да кажем „правилото, което трябва да възстановим”, това е задължението за обезпечаване на равновесието на платежния баланс в различните валутни зони посредством действителни разплащания със злато".



Веднага щом създателят на Петата република свършил речта си, представителите на пресата се втурнали към телефонните апарати извън залата. Всички разбирали: току що официално е обявена война. Война на долара. Де Гол предлагал да не се признава следвоенното преустройство на финансовия свят в полза на долара в качеството на основна валута, практически приравнена на златото. Призовавал да се върне старата предвоенна система в международните разплащания. Другояче казано, да се върне класическият златен стандарт, когато всяка валута има реална стойност ако е обезпечена със злато.



"Старецът окончателно се е побъркал" – ахнал президентът на САЩ Линдън Джонсън в Белия дом , когато му донесли изпратената от посолството в Париж депеша с отчет за пресконференцията на де Гол. Американците, разкъсани между войната във Виетнам и проблемите в Карибския басейн, се надявали, че антидоларовата риторика на френския лидер ще остане само на думи. Нали сам казвал: "Политикът до такава степен не вярва на думите си, че винаги се удивлява, когато околните го разбират буквално"? Но този път нещата се подреждали другояче. Генералът, откровено тъгуващ по имперското минало на Франция, се готвел за "златен Аустерлиц"."""""""""""""""""""""""""""

Точно това струват и скалъпените "студентски стачки" и пращането на Де Гол не просто в историята, а на оня свят!

После, и Кенеди си отива, убит на рождения ден на Де Гол! Странна не"случайност".

[Legioner]

Добре а как Никсън 1971 изведнъш решава да спре да обезпечава долара със злато. Имам предвид тогавашните времена и отношенията между СССР и САЩ. Как СССР приемат това не ли имало там някакви дипломатически игри и намеци за ядрени игри. Все пак те правят експорт на петрол в долари, а САЩ прватя с тези долари оръжия

[Сините камъни]

http://www.ebay.com/itm/CGA-GRADED-V...item461f8882ac


Много се радвам на такива доларчета, дето на тях не пише, че са банкови билети…………..