Честит Празник!!!
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Честит ден на Гръцката революция и на освобожданието от османски режим.
Collapse
X
-
-
Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнениеМУРУТИС - Честит празник... Какво става в Гърция- подобрява ли се положението..Last edited by Mouroutis; 27.03.2012, 13:35.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Mouroutis Разгледай мнениеВчера гърците от Гърция, ....
Скоро има ли друг комшийски национален празник, да очакваме ли включване
Коментар
-
Вчера гърците от Гърция, Кипър и живеещите по целия свят в различни страни празнуваха историческата годишнина от избухването на голямата революция на гърците срещу Османската империя. На практика отбелязваме революцията, започнала с .........
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=1&cp=0&newsid=5279
Коментар
-
Честит ден на Гръцката революция и на освобожданието от османски режим.
25/3, Гърците са първия народ за който се е приемало по време на войната, че е завладян от Османската империя, и същевременно е първия придобил своя независимост.
Въстанието срещу османската власт е подигнато от група заговорници, водена от Александър Ипсиланти - предимно руски офицери от гръцки произход, т.е. дейци с военна подготовка и опит. Ипсиланти начело на въоръжена група пресича на 6 март 1821 г. руската граница на река Прут и навлиза на територията на днешна Молдова. На 1 май 1821 г. е разбит от османската армия при Галац.
Междувременно избухва въстание в южната част на Пелопонес (Морея на 25 март, което в рамките на 3 месеца обхваща целия Пелопонес, част от Същинска Гърция, Крит, Кипър и някои Егейски острови. Въстаниците завземат голяма площ. На 22 януари 1822 г. е свикано първото Народно събрание в Пиада (близо до Епидавър). Гръцките андарти обявяват независимостта на Гърция от Османската империя, приемайки демократична конституция. Военните действия срещу османските сили продължават сравнително успешно. В отговор на съзаклятието, в Константинопол е публично обесен за назидание цариградския патриарх Григорий V. Това е възприето изключително неодобрително в Западна Европа, като британското и френското правителство започват да подозират, че въстанието е претекст, от който да се възползва Руската империя с цел да овладее някогашния Константинопол. В резултат от западноевропейската политика настъпва разрив сред бунтовниците, който води до междуособна борба. Избухва гражданска война в края на 1823 - май 1824 и през 1824-1825 г. [3]
Поради невъзможност за друго, и поради неконторолируемия еничарски корпус, султана се обръща за военна помощ към своя египетски васал Мохамед Али, която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед - Ибрахим Али се отправят към Егейско море. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в Триполи - административен център на региона.
Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричасност към гръцките борци за независимост, се намесват великите сили и изхода от конфликта намира своето бързо разрешение. През 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския вицеадмирал Едуард Кондрингтон навлиза в гръцки води и в четири часовата битка при Наварин, съюзниците разгромяват обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.
След тази победа, съюзниците не предприемат по-нататъшни съвместни действия, насочени към подкопаване на военната мощ на Османската империя, поради настъпили разногласия в лагера относно разделянето на бившите османски владения. Възползвайки се от тази неоценима помощ, Махмуд II през декември 1827 г. (след като е ликвидирал еничарския корпус) обявява война на Русия. Започва Руско-турската война от 1828-1829 г., която завършва с безпрецедентен турски разгром и с подписването на Адрианополския мирен договор от 1829 г. с който Османската империя признава независимостта на Гърция.
На 3 февруари 1830 г. в Лондон е подписан и Лондонския протокол, по силата на който е официално призната независимостта на Гърция и от международната общност. До средата на 1832 г. е осъществена и демаркацията на границите на новата европейска държава.
След успешния край на гръцкото движение за независимост, в страната е установена монархия и така е до 1974 г. когато е проведен референдум за република.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%...BE%D1%81%D1%82Last edited by Mouroutis; 27.03.2012, 05:32.Тагове: Отмаркиране на всички
Коментар