Симеон Дянков - икономическото гуру на ГЕРБ :)

[модератор]

http://forum.investor.bg/viewtopic.php?t=10663&r=8377

[netware5]

Ако ще разчитаме на такива икономисти...

Ти пък ..... То министър-председателят не знае разликата между еврозоната и ЕРМ2, та за некъв си Дянков ще ми говориш! Аз от сума ти време разправям тук във форума, че на тая тема доста форумци са по в час от измислените политици и експерти ..... И най-тъпото е, че всичките тия неща може всеки средно интелигентен човек да ги разбере с прочитането на основополагащи и публично достъпни документи......, но .... "чукча не читатель - чукча писатель...."

[polki]

Ако ще разчитаме на такива икономисти...

........................ видяхме ги и икономистите на НДСВ какви Джеймс Бонд-ове бяха - нека не си припомняме за тях

[VKVK]

Ако ще разчитаме на такива икономисти...

[VKVK]

Икономическият Джеймс Бонд най-накрая дойде в България
Владимир Каролев, CFA Председател на Съвет по Икономика и Финанси към НДСВ
Васил Караиванов, хон. преподавател по инвестиции в магистърската програма по финанси и икономика на СУ, докторант по икономика
Мнението на авторите е лично и не обвързва институциите, с които те са свързани.

Лятото дойде, слънцето жарко пече и горещи страсти се пръскат навред. Това е идеалното време за приключения и може би едно кино. Сценарият е прост, сюжетът – познат. Шефът на тайните служби е установил, че света е пред унищожение. Затова ще извика Бонд, Джеймс Бонд, агентът който отново ще спаси света. Ефекти , адреналин и разбира се едно приятно изживяване. Бленувани мечти по време на криза...
Сюжетът наистина е същия. Само че не е филм, а реалност. Не е шефът на тайните служби, а Бойко Борисов. Не света, а България е в опастност. Не е унищожение, а само криза. И накрая, агентът е Симеон! Симеон Дянков! Питието може би няма да е мартини с две маслини, а айрян – разбира се смесен, а не разбъркан.
Каквото и да говорят, не му е лесно на г-н Дянков. На 11 юни 2009 г. в интервю за в-к Труд, той разказа как се е озовал в България: „В края на февруари Бойко Борисов беше дошъл във Вашингтон на среща с МВФ и Световната Банка. И имаше среща в банката с регионалната директорка за Централна и Източна Европа, която е гъркиня. Тя ме беше поканила, тъй като аз се занимавам с антикризисни мерки. Честно казано, дотогава не следях много политиката в България, защото семейството ми не етук и общо взето отидох там не като българин, а като експерт.”.
Нали знаете, че Агент 007 никога не знае къде трябва да отиде. Г-н Дянков сам си признава, че не знае много за България. В такива случаи на Бонд винаги му дават оперативна информация. В нашия случай явно е станало същото, пък и нашия Шеф е спец в тази област.От февруари досега, доста информация е била предадена със сигурност. Само че, за разлика от Бонд, който винаги отива на правилното място, г-н Дянков успя вече да се вкара в грешното лозе – необраното. И това си личи много силно от интервюто му за Агенция „Фокус” от 17 юни 2009 г. със заглавие „Кризата в България все още не е достигнала своята дълбочина”.
Ще започнем с това, че г-н Дянков има малко по-различно мнение за развитието на България през последните няколко години, от това което показват данните. На въпроса „Има ли българската икономика някакви плюсове в условията на сегашната криза?”, г-н Дянков отговаря по следния начин: „Като за начало плюсове има, защото бюджетът тръгна от излишък, за разлика от няколко други държави в този регион. Другото положително нещо беше, че безработицата не само в България, но и в целия регион падаше значително през последните години. От тази гледна точка е интересно да се каже страната беше под средното за региона като процент на създаване на работни места и като процент активност на икономическия растеж. Тези разговори, които се водят тук от време на време, за това, че сме се справили добре в последните четири години на фона на миналите е така, но на фона на останалите държави в региона България е под средното за Източна Европа в последните четири години като растеж.”

Тези твърдения за икономическия растеж и нивото на безработица и създаването на работни места, са неверни.Ще разгледаме първо реалния икономически растеж на България през последните четири години, сравнен с този на останалите държави от Централна и Източна Европа. В Таблица 1 по-долу са показани данните от Евростат:
Таблица 1: Икономически растеж на страните от Централна и Източна Европа (2005 – 2008):
Място 2005 2006 2007 2008
1 Латвия 10.6 Латвия 12.2 Словакия 10.4 Румъния 7.1
2 Естония 9.2 Естония 10.4 Латвия 10.0 Словакия 6.4
3 Литва 7.8 Словакия 8.5 Литва 8.9 България 6.0
4 Словакия 6.5 Румъния 7.9 Словения 6.8 Полша 4.8
5 Чехия 6.3 Литва 7.8 Полша 6.6 Чехия 4.4
6 България 6.2 Чехия 6.8 Естония 6.3 Словения 4.4
7 Словения 4.3 България 6.3 България 6.2 Хърватска 3.5
8 Румъния 4.2 Полша 6.2 Румъния 6.2 Литва 3.1
9 Хърватска 4.2 Словения 5.9 Чехия 6.0 Гърция 2.9
10 Унгария 4.0 Хърватска 4.7 Хърватска 5.5 Унгария 0.5
11 Полша 3.6 Гърция 4.5 Гърция 4.0 Естония -3.6
12 Гърция 2.9 Унгария 4.1 Унгария 1.1 Латвия -4.6
13 ЕС - 27 2.0 ЕС - 27 3.1 ЕС - 27 2.9 ЕС - 27 0.9

Източник: Eurostat
Данните от Таблица 1 ясно показват, че растежът на Бълария е медианна величина (медианата е средната стойност в извадката) за 2005 - 2007, т.е. това е средното ниво на растеж от дадената извадка. Ако обаче се вземе средно-претеглената величина на икономическия растеж, спрямо размера на всяка една икономика, тогава ще растежа на българската икономика ще бъде и над средното, защото растежа на трите най-големи икономики в извадката – Полша, Унгария и Гърция, че дори и този на Чехия, са или под или близо до нивото на България. Когато някои от тях са имали по-висок ръст, като Чехия през 2005 и 2006 г. и Полша през 2007 г., растежът на тези икономики е бил незначително по-висок от българския. Но когато са имали по-нисък растеж, нивото на българския е бил много по-висок. Малките икономики като Литва, Латвия и Естония, които реализираха почти двуцифрени ръстове през 2005 – 2007 г., но се сринаха силно през 2008 г., ще имат малко относително тегло и Българската икономика пак ще има относително по-висок ръст от средния за региона. През 2008 г. ръстът на икономиката ни е трети в региона и дори в целия ЕС.
Сега да разгледаме безработицата и създаването на работни места. Отново ще се допитаме до статистическите данни, публикувани от Евростат, които са представени в Таблица 2, по-долу:
Таблица 2: Безработица в страните от Централна и Източна Европа (2005 – 2008):

Място 2005 2006 2007 2008
1 Словения 6.5 Литва 5.6 Литва 4.3 Чехия 4.4
2 Унгария 7.2 Естония 5.9 Естония 4.7 Словения 4.5
3 Чехия 7.9 Словения 6.0 Словения 4.9 Естония 5.5
4 Естония 7.9 Латвия 6.8 Чехия 5.3 България 5.6
5 Литва 8.3 Чехия 7.2 Латвия 6.0 Литва 5.7
6 Латвия 8.9 Унгария 7.5 България 6.9 ЕС - 25 7.0
7 ЕС - 25 8.9 ЕС - 25 8.2 ЕС - 25 7.1 Полша 7.1
8 Гърция 9.9 Гърция 8.9 Унгария 7.4 Латвия 7.3
9 България 10.1 България 9.0 Гърция 8.3 Гърция 7.7
10 Хърватска 12.7 Хърватска 11.2 Полша 9.6 Унгария 7.9
11 Словакия 16.3 Словакия 13.4 Хърватска 9.6 Хърватска 8.4
12 Полша 17.8 Полша 13.9 Словакия 11.1 Словакия 9.6

Източник: Eurostat
За безработицата и създаването на работните места, изводите са почти същите както за растежа на БВП, представени по-горе. Може би само през 2005 и 2006 г. сме под средното за региона, но ако се вземат относителните стойности, спрямо размера на иконмиките, може да се окажем и близо до средното ниво. Но през 2007 и 2008 сме определено над средното ниво.
Сега ще продължим с това, че на г-н Дянков май не му е много ясна разликата между Еврозона и механизма ERM-2, както и условията за влизането във всеки от тях. Съгласни сме с него, че влизането на България в Еврозоната ще бъде много положителна стъпка, но определено не е възможно това да се случи „най-рано след година-година и половина”. За година-година и половина може да се влезе в еврозоната само ако сме в Страната на чудесата и Алиса е в нашия отбор. По принцип, за да може да влезе в Еврозоната, една държава-член на ЕС трябва първо да се присъедини към механизма ERM-2, да престои в него най-малко две години и едва след това може да влезе в Еврозоната.
Г-н Дянков дори е направил екшън план за влизане в ERM-2. Крайният резултат от този план е: „След година и половина ние можем да сме в ERM-2 и аз не виждам реални пречки това да не стане.” Нали уж до година и половина щяхме да сме в Еврозоната?!? Сега излиза, че ще сме на две места едновременно! Още едно негово твърдение ни навява на мисълта, че не знае разликата между Еврозоната и механизма ERM-2: „Кризата дори може да помогне заради инфлационния критерии, защото единствения критерий, според който България не влизаше в системата ERM-2 беше именно инфлацията, която трябваше да бъде под 3%. Инфлацията тази година ще бъде определено под 3%. Даже бих казал, че ще бъде 1,5% - 2%.”. Само ще споменем, че за влизане в механизма ERM-2 няма никакви допълнителни критерии, за разлика от влизането в Еврозоната, където всеки кандидат трябва да покрие 5 критерия, един от които е ниската инфлация.Да, кризата може да помогне за ниската инфлация. Поне засега е така. Не се знае обаче дали няма да има още по-висока инфлация в бъдеще, генерирана именно поради кризата и пак да не отговаряме на инфлационния критерий тогава. Последното нещо, което ще споменемв тази връзка е, че Българското правителство вече започна разговори за включването на страната към ERM-2. А що се отнася до нашето мнение – влизането в Еврозоната е възможно след около 3-4 години, т.е. в края на мандата на следващото правителство, ако то изкара пълен мандат.
Нали знаете, че Джеймс Бонд винаги има супер оръжия за борба с лошите: часовник с лазер, супер автомобил, който стреля с ракети и още какви ли не скъпи „играчки”. Ако разгледаме „оръжията” на г-н Дянков за борва срещу кризата, поне засега нищо не предвещава, че те ще имат ефекта, който той самия се надява да види.
„Оръжие Номер 1”: Намаляване на осигуровките с 5%.
Ефектът се очаква да бъде следния: „Аз съм изчислявал, че ако се намалят осигуровките с 5%, то около 100 000 работни места могат да се запазят. Иначе си представете, че ако 100 000 безработни излязат от икономиката, това колко ще струва на държавата. Така че това според мен е номер едно – може да стане лесно и за седмица.”
Г-н Дянков май не е наясно, че в момента не разходите, а всъщност приходите са проблем за фирмите в страната. Фирмите не могат да продават, защото няма къде. След като не можеш да продаваш и нямаш приходи, единственото решение е да нямаш и разходи. Не можеш да прилагаш половинчати мерки – намаляване само на част от разходите. Също така трябва да се има в предвид, че разходите за труд (заплата и осигуровки) не са най-голямото перо в разходите на фирмите. Ако осигуровките, които в момента са около 32% от заплатата, се намалят с 5% пункта, т.е. с около 15%, едва ли ще има огромен ефект върху общите разходи на фирмите. Да не говорим че още съществуват бизнеси, където част от осигуровките не се плащат по принцип. Точно в ситуация на криза не можем да очакваме точно те да излязат „на светло”.
„Оръжие Номер 2”: Спиране на големите инфраструктурни проекти
Ето защо: „...не бива да се правят големи инфраструктурни проекти, какъвто е най-общо казано плана „Станишев”. Той казва, че ще се влеят 6 милиарда евро в магистрали. Това и в България и по света не е добра мярка. Защо? Защото това отнема време – година, две три докато се напишат проектите, докато се приемат, докато се организират. До тогава ние или ще сме в дълбока криза или кризата ще е минала...”
Ето няколко аргумента, защо това не е добро „оръжие”. Парите за магистралите така или иначе ще влязат от по Оперативна програма Регионално развитие, т.е. от Еврофондовете. Също така за проектите за АМ Тракия, части от АМ Марица и Ам Струма са вече готови. Няма да се ноалжи въобще да чакаме 2-3 години. Може още тази година да започваме с тези проекти и те със сигурност ще са нещо хубаво за икономиката ни. А що се отнася до съмнението на г-н Дянков дали да се изгради АЕЦ Белене, ще споменем, че Правителството вече реши, че няма да даде държавна гаранция за този проект. Проектът трябва да се финансира от частни източници. Затова ако частните инвеститори решат, че е добър проект, ще инвестират и това ще бъдат Преки Чуждестранни Инвестиции, които ще влязат в страната.
„Оръжие Номер 3”: Вместо инфраструктурни проекти ще се правят по-краткосрочни строителни проекти.
Ето как точно: „...Вместо това трябва (бел. ред. инфраструктурни проекти) да се правят по-краткосрочни проекти, които за три-четири месеца могат да влязат хора, особено от строителството. Това означава примерно подобряване, построяване на детски площадки, здравни заведения. Това помага особено на строителния сектор...”
Здравните заведения като, че ли много бързо се строят?!? За тях да не би да не трябват разрешителни, специални проекти и т.н Може би се изграждат за 3-4 месеца? Относно детските площадки по принцип нямаме нищо против, но колко такива може да се направят в България и с какви пари – пак ще трябва да са от бюджета. Плюс това, хайде, ще направим площадките за 3-4 месеца, ами после какво ще правим? И докога държавата ще има пари да финансира такива проекти? Ефекта от тях определено ще бъде маргинален и незначителен.
„Оръжие Номер 4”: Запазване рейтинга на България.
Ето какво би станало, ако не реализира това „оръжие”: „...Друго важно нещо е запазването на рейтинга на България. Ако той падне дори с една част, то това ще увеличи цената на заемите на чуждестранни банки към български банки с около 2%-3% пункта. Те като го минават тук върху кредитите, не го увеличават само с толкова, а поне с пет процентни пункта. И така внезапно кредитите, които вече съществуват ще се увеличат с 5%. Това е огромно увеличение, ако трябва да се плаща...”
Запазването на кредитния рейтинг на странта наистина е важно. Но твърдението, че падането на рейтинга дори и с малко ще доведе до нарастването на лихвите по кредитите с 5%, няма как да не ни провокира да коментираме, защото е наистина абсурдно.
Ето няколко факти и мисли по темата. Емисията глобални облигации на България с падеж 2015 г. която е в долари, се търгува при доходност до падежа от 7.20% или 425 базисни точки спред – това ще рече премия за риск за страната от 4.25%. Тази емисия е със срок до падежа от по-малко от 6 години. Затова премията за риск на България за 5 годишен период не би била по висока от 5% и то в долари. Другата емисия облигации която е в евро и е с падеж 2013 г., се търгува при доходност до падежа от 8.08% или около 6% премия за риск на страната. България е с кредитен рейтинг ВВВ (негативен), получен от рейтинговата агенция Страндард енд Пуърс (S&P). За сравнение Унгария има рейтинг ВВВ- (или една част по-нисък от този на България). Унгарска емисия облигации с падеж 2013 г. се търгува при доходност до падежа от 6.07% или около 4% премия за риск на страната. Друга унгарска емисия с 2015 г. в долари се търгува при доходност до падежа от 7.05% или 4% премия за риск на страната в долари. Определено цената на риска за Унгария е по-ниска от българския, защото българските емисиите облигации са по-малки като размер (по-неликвидни) и също така, не трябва да се забравя, че Унгария има споразумени с МВФ. Следователно не може чак толкова лошо нещо да ни се случи. Например Бразилия, която има кредитен рейтинг ВВВ- има премия за кредитен риск от 1.5% за 3 годишен риск, 2% за 5-годишен риск и 2.2% за 10-годишен риск. През м. март 2009 беше най-високото ниво за премия за български риск за последните 8 години – почти 7% (а в момента премията за риск на страната в евро е около 6%). Дори това нарастване на премията за държавен риск обаче не доведе до нарастване на лихвите по кредитите в България с 5%. Това обаче се случи при изключително неликвиден пазар. Оттогава централните банки на големите икономики в света взеха много мерки за вкарване на ликвидност във финансовата система, за да не се повтарят подобни ситуации.
Сега ще поговорим за банките. Първото нещо е, че те като си договарят кредитите от чужбина (чужди банки), лихвата има два компонента: фиксиран и плаващ. Фиксираната част от лихвата е премията за риск, която включва риска на страната. Плащавата компонента е междубанковата лихва EURIBOR (българските банки се финансират предимно в евро). Затова единствения начин да се увеличат разходите за лихви на банките, е да се повиши EURIBOR или ако не се налага да се предоговаря някакво краткосрочно финансиране, което е с настъпващ падеж. Само че, когато една българска банка взима от чужбина кредит, тя прави това с помощта на банката-майка, което спомага за по-ниската надбавка за риск. Все пак банката не може безкрайно да вдига лихвите, защото клиентите й ще фалират и ще остане без нищо. Тук ще споменем един много важен факт - българсктие банки от няколко месеца се финансират предимно от депозити – и то предимно от България. Затова като дават кредити, те ги дават при лихва равна на банковия лихвен процент, който отразява разходите за лихви, плюс надбавка от по 3-4 %. За да нарастне лихвата с 5% трябва да се промени цена на финансирането на банката, но депозитите са от България и лихвите им не отразяват международните нива, а самоблгарските. Принципно банковия лихвен процент в момента е следния: 6% за кредити в евро и около 7 – 7.5% за кредити в лева.
Но да видим как е финансирана банковата ни система. Данните, които ползваме са публикувани от БНБ в сайта й и са към 30.4.2009 г. От общо 60 млрд. лева (левов еквивалент) привлечени средства, близо 23 млрд. са от граждани и домакинства (депозити), 19.3 млрд. лв. от институции различни от кредитни (т.е. фирми), близо 16 млрд. лв. от кредитни институции, от които само около 1 млрд. лв. е краткосрочно финансиране, а останлите около 3 млрд. са от подчинени дългове на банките. Тоест, дори това, което г-н Дянков казва, да е вярно, то важи само за около 1 млрд лева или за по-малко от 2% от задълженията на банките. Дори всички задължения от кредитни институции да се повлияят – това е само 27% от финансирането, което пак няма как да доведе до 5% увеличение на лихвите по кредитите. Останалите задължения на банките няма как да се афектират от нарастването на премията за риск на страната толкова много.

„Оръжие Номер 5”: Инвестиции в образованието
Ето какво има в предвид г-н Дянков: „...Според мен трябва да влязат повече инвестиции – особено в образователната система. Вместо те да стоят безработни, те могат да се преквалифицират. Около 12 000 души в България получават степен бакалавър, но не магистър. Ако тези хора излязат в момента на трудовия пазар, няма да си намерят работа. Ако останат за още една година в университета, ситуацията може да е много по-добра...”
Е сега ако не се научиме, няма кога. Всеки българин, независимо дали е учил или не, сега ще учи и то магистратура. Между другото най-вероятно г-н Дянков не знае още (сигурно няма оперативни данни), че Министър Даниел Вълчев още преди няколко години реши този въпрос с едно много просто решение. Местата в университетите са повече от броя на всички желаещи да бъдат студенти. По този начин който иска да учи в униврситет, независимо дали за бакалавър или магистър, може да направи това при това почти безплатно. Дори може да избира в кой университет да учи и каква специалност. Сега остава хората да имат желание да учат, защото насила не може никой да ги накара. Но да не забравяме, че за всеки студент е необходима издръжка – жилище, храна, дрехи, транспорт, учебни материали и други. Тях кой ще ги финансира? Сигурно пак държавата. Но с какви пари?
Във връзка с образованието обаче се надяваме хората от икономическия екип на ГЕРБ да дадат пример и първи да отидат и да си доучат. Ако искат за бакалаври, ако искат за магистри – няма значение. Въпросът е да са първи!
„Оръжие Номер 7”: Запушване на течовете в бюджета
Ето как: „...Готви се един пакет, който сигурно ще се казва нещо от сорта „Пакет за стабилност”, в който ще има около 15 и 30 различни идеи в областите на икономиката, финансите и образованието. Една част от тях ще бъде запушване на течове в бюджета... Ако всичко това стане, тези мерки възлизат някъде на 3 до 4 милиарда лева. Тези пари ще бъдат спестени...”
Това не изглеждат ли твърде много пари?!? 3 до 4 милиарда лева като се има в предвид, че бюджетните разходи през 2008 г. са били малко над 25 милиарда лева, си е едно спестяване от около 12% до 16%. Чак толкова ли никой досега не го е видял този теч?
„Оръжие Номер 8”: Намаляване на първоначалния капитал на нова фирма от 5,000 лв. до 1 евро
А знаете ли какъв ефект ще има от това? Ето го и него: „...Също така намаляване на първоначалния капитал на новите фирми до едно евро от 5,000 лева, за да могат тези пък, които останат безработни да започнат някакъв бизнес и да се прехвърлят от другата страна...”
Всъщност не е необходимо веднага да вкарваш 5000 лв., за да регистрираш ООД (или ЕООД). По закон трябва да вкараш минимум 35% от капитала или 1,750 лв., а останалите трябва да ги вкараш до 2 години. Плюс това всеки знае, че можеш да вземеш тези пари на заем, да регистрираш фирмата и после да ги върнеш. Това не е толкова голяма болка за умиране. Всеки, който досега е искал да направи фирма-капиталово дружество, вече си я е направил, А тези които не искат ООД, си правят Едноличен търговец (ЕТ) – там капитал не е нужен.
А ако една фирма може да се регистрира с капитал само 1 евро, ведна изниква един голям проблем и той е, че още при създаването си фирмата ще бъде в несъстоятелност. За да регистрираш фирма най-малкото трябва да откриеш набирателна сметка в банка, а таксата за откриване на такава сметка е 10 лв. Имаш и разходи за адвокати, такси за Търговския регистър и какво ли още не. Затова може би 1 евро не е най-разумното ниво за капитал на фирма.
„Оръжие Номер 9”: Бързо връщане на ДДС и плащане на лихва от държавата при забава.
Ето как работи това „оръжие: „...Аз се срещам в последно време с много бизнес организации и това, които ще помогне много е връщането на ДДС в период на един месец. Това е в програмата и не само в програмата – сега го допълваме с идеята, ако това не стане по някаква причина за един месец, държавата общо взето плаща един вид лихва на това, което е задържала повече...”
Отлична идея, която е разработена от икономическия екип на НДСВ много отдавна. Така, че с нея няма да се открие „топлата вода”.
„Оръжие Номер 10”: Преорентиране на заетите към земеделието
Това на помня на лозунга „Който не учи ще ходи да копа”. Но вижде предисторията за изобретяването на това „оръжие”: „...Кризата е и проблем, но тя може да бъде и възможност за ново начало. Ново начало за преструктуриране и за взимане на някои от възможностите, които ще се отворят от европейския пазар. От това, което наблюдавам в някои от нашите съседни страни, които са влезли по–рано в кризата, както Унгария и Русия, виждам два основни аспекта. Единият е рязко спиране на строителството. Което значи, че хората от строителния сектор трябва да се преориентират в други посоки. В България най-смисленото преориентиране ще бъде в земеделието...”
Хората ще отидат да работят в земеделието – това добре. А с какво ще работят? С мотики и лопати ли? Откъде бързи пари за инвестиции и закупуване на машини? Освен това сезонната заетост в земеделието си я има всяка година – тази година няма много да се промени положението. Единствения проблем е, че поради сушата, реколтата пак ще бъде слаба. Поради това няма да има много нужда от работна ръка, просто няма да има какво да се работи.
„Оръжие Номер 11”: Финансисти стават инженери и управляват софтуерни фирми.
Не вярвате ли? Ето вижте: „...Освен това аз очаквам от финансистите да станат инженери, които ще се занимават с управление на софтуер компании...”
Г-н Дянков, надяваме се че не сте слънчасал от силното слънце! Тази идея определено не може да се квалифицира! Забележете само: от финансист, ставаш инженер и започваш да управляваш софтуерна компания. Това със сигурност отнема доста време – може би години. Дори и да стане – къде ще продаваш софтуера? На нашия „агент” май-единствения проблем му е, че не е разбрал, че тази криза няма аналог в света досега. Той се е занимавал с малки кризи в малки държави, когато големите икономикики са разцъфтявали и са купували всичко, което се предлага на пазара. Ама сега големите икономики са с проблем и тези трикове този път няма как да минат – просто засега няма Купувач.
„Оръжие Номер 12”: Намаляване на енргоемкостта на Българската икономика
Ето и аргументите: „...България от енергийна гледна точка има най-големи загуби в икономиката на фона на другите държави. На единица производство, ние използваме 30%-35% повече енергия отколкото средното за ЕС. Тези проценти трябва да изчезнат...”
Защо ли нашето производство е енергоемко. Отговорът е прост - нашата ел. енергията е много по-евтина от европейската. Тогава защо да не харчим повече ток?!?!? Имаш крава – пиеш мляко!!! Когато токът поскъпне, енергоемкостта ще намалее.
Дотук много хубаво, арсенал – голям! Само, че знаете ли какъв е истинския проблем? Не дай боже Латвия да падне, тогава какво ни чака...
Вижте защо: „...България, Македония и трите балтийски републики имат под една или друга форма валута, която е фиксирана спрямо еврото. В момента, в който се види, че в една от тези държави валутата е нестабилна, се смята, че всички други държави ще ги удари този ефект. Анализаторите не правят някаква особена разлика между Латвия и България, защото и двете са с фиксирани курсове. Ако Латвия падне, на нас положението ни става много тежко...”
Е то какво се оказа?!? Същинският проблем бил дали Латвия ще падна. Ако тя потъне, ние каквото и да правим, пак потъваме. Тогава защо да правим изобщо нещо, за да се стремим да останем на сухо и да спасяваме от кризата?!? Стратеията ни е проста: не правим нищо и стискаме палци Латвия да не пропадне. Играеме по схемата „Всичко или нищо”.
Ако се питате откъде идват тези идеи на г-н Дянков, той и това е обяснил: „...Кризите се различават от добрите икономически времена по две неща. Първото е понеже икономиката спада. Но второто, понеже икономиката пада, някои икономически актьори почват да се паникьосват и почват да правят неща, които допълнително усложняват положението на цялата икономика...”
Това последното е много вярно! Най-големият пример са актьорите на ГЕРБ! Паника и то голяма! Чакаме да видим какво ще стане с Латвия, че ние сме следващите?!?!? Вижте още: „...По мои (на Симеон Дянков) изчисления за тази година държавата върви към дефицит. Нямаме всичката информация, понеже една част от нея е публична, друга ще излезе реално след изборите. Според публичната информация, която съществува, бюджета за тази година върви на дефицит от над 4 милиарда лева - на фона на това, което е планувано. Може да се стигне и до 6 милиарда лева дефицит...”. Паниката наистина витае наоколо... И е обхванала и останалите опозиционни сили... Ама избори идват, какво да правиш... Паникьосваш се...
Да завършим обаче с нещо по-приятно. Всички знаем, че около Джеймс Бонд винаги има по една знойна хубавица, която също е специален агент. Коя ли ще бъде тази дама в нашия случай? Тъй като още не знаем коя е тя, с радост обявяваме конкурса „Момиче на Дянков”! Кандидатките да се обърнат към Шефа!