2ра част:
Всички горепосочени привилегии те отстояват с нарастваща агресивност и арогантност.
Резултатът е известен: демографски взрив при циганите. В услуга на този процес е поставен целият държавен ресурс на България.
Вместо интеграция на европейски основи, се получава хаотична, примитивна демографска експанзия, с всички произтичащи от това последици за страната. Това е вредно за всички български граждани, включително и за тях самите.
Интеграция се прави без привилегии и чрез равнопоставеност, при пълно комплектоване на правата с реални конституционни задължения. Това азбучно правило се знае много добре както от апологетите на ориенталския модел за България (вътрешни и външни), така и от техните помагачи - псевдоправозащитниците. Но една истинска европейска интеграция на циганското малцинство неизбежно ще стопира демографската му експанзия, а това не влиза в плановете на тези господа.
Поради тази причина те поддържат изкуствено фалшивия мит за нарушените човешки права на малцинствата в България - главно на циганите. Защото едно е временно да се подпомогне социално дадено малцинство, а съвсем друго е постоянното финансиране на демографския му взрив от българския данъкоплатец.
Псевдоправозащитниците, като тези от проект "Права на човека", внушават на това население навици, изразяващи се в безкрайни консумативни претенции. По този начин те пречат за изграждане модела на отговорно и законосъобразно поведение на циганите в обществото. Така спъват и цивилизованата интеграция на това малцинство. При абсурдната ситуация в България много по-вероятно е българите да бъдат асимилирани и насилствено интегрирани в ориенталските етноси. Този процес вече е започнал, близко е до критичната точка и скоро ще стане необратим, ако не се вземат спешни законови мерки.
Нищо по-лошо от това не може да се случи на България. Зараждащото се гражданско общество по никакъв начин не трябва да допусне такава цивилизационна катастрофа за българите с европейска ценностна система.
В България са създадени идеални условия за бърза фактическа подмяна на българите с двата основни ориенталски етноса, най-вече с циганския:
• Налагане на пълно информационно табу на цялата проблематика, касаеща високоскоростното обезбългаряване на България;
• Фрапираща недостоверност на данните на Националния статистически институт относно числеността на населението по етнически групи у нас;
• Почти пълна неадекватност на българския политически елит към течащата реална деевропеизация;
• Липсата на балансирана национална програма за изграждане на отговорно гражданско и социално поведение на циганите. Програма, която да обвързва в пакет правата с конституционните задължения. В съществуващата "Национална програма за работа с ромите" се говори само и единствено за права;
• Абсурдната и безкритична система за социално подпомагане, която стимулира родителската безотговорност и примитивната форма на многодетство;
• Повсеместно използване на мнимото сирачество като начин за прехвърляне на родителските задължения върху гърба на българския данъкоплатец;
• Извеждането като основен приоритет за бюджета безкритичното отпускане на всевъзможни социални помощи на циганското население, без да се отчита промененият социален статус на една голяма част от него. Това е една от основните причини за демографския взрив при тях;
• Регистрацията на втора, чисто етническа партия - "Свободна България". Всичко това - мълчаливо и в пълно противоречие с Конституцията на Република България;
• Пълно засекретяване на размера, вида, характера и етническата принадлежност на ескалиращата битова престъпност;
• Прикриване и мълчалив отказ за съдействие на огромен брой сигнали, молби и жалби до полицията и основните държавни институции, подадени от граждани - жертви на развихрилия се битов терор, дело, предимно на цигани;
• Масово неприлагане на административните и наказателни разпоредби на редица закони от съответните институции и ведомства. Така те на практика поощряват постоянно ескалиращите битови кражби и крупни незаконни посегателства. Например срещу горското и билково богатство на България;
• Наличието на активни и толерирани от държавата псевдоправозащитни организации като проект "Права на човека". Те пречат на цивилизованата интеграция в обществото, най-вече на циганите, като постоянно им внушават безкрайни консуматорски претенции;
• Прикрито и нечистоплътно сътрудничество между псевдоправозащитници и самозвани лидери на отделни етнически групи. В резултат България се оклеветява по един съвършено недопустим и неправомерен начин пред европейските институции;
• Формално хармонизиране на българското законодателство с европейското, без отчитане на специфичните особености у нас, в резултат на което то има практическа неевропейска насоченост. Красиви мъртви текстове, които институциите не прилагат. Пример: Законът за горите и законът за ветеринарното дело;
• Продължаващата емиграция от България на млади българи. Като една от основните причини, изтъквана от младите, е силно замърсеното, от европейска гледна точка, културно пространство.
Изключителната неравнопоставеност между европейското и ориенталското светоусещане у нас се илюстрира от повсеместното прилагане на т.нар. кръвна и безкръвна циганска вендета. Чрез този похват това малцинство държи в страхово подчинение българите в цели региони на страната. А какво ли ги очаква, когато циганите станат мнозинство, при пълната липса на толерантност у тях!?
Широко разпространеното самонастаняване в пустеещи частни жилища и тяхното плячкосване не само обругава бащините огнища на няколко поколения българи, но наслоява тежки душевни травми в родовата им памет.
Целият този вандализъм не среща никакъв отпор от съответните ведомства и институции и с това на практика се поощрява от тях. В същото време ушите на международната общественост са пропищели от изявленията на псевдоправозащитниците, че правата на циганите в България са нарушени.
На фона на интензивното обезбългаряване на България, ширещият се национален нихилизъм и безродничество започват да вземат патологични измерения. Никой досега не е дал пред обществото що-годе смислено обяснение на въпроса защо българските политици се гордеят толкова много с т.нар. български мултиетнически модел. Модел, при който големият губещ е българският етнос.
Кой и защо построи точно такъв модел, при който са нарушени фундаментални принципи на културното съжителство между етносите у нас?
Кой и защо постоянно полага усилия за отклоняване на общественото внимание от извънредните обстоятелства, съпътстващи течащата в момента дебългаризация и деевропеизация у нас?
Каква е ролята на основните държавни институции в създадената безпрецедентна ситуация в България?
Досега никъде и под никаква форма официален представител на основните държавни институции у нас не е изразил становище относно надвисналата етно-демографска и етнокултурна катастрофа над българския етнос.
Постоянно увеличаващата се пропаст между кухите декларации за европеизация на страната и реалният процес на ускорена ориентализация оформя най-тежкия рецидив в новата история на България. Рецидив, който ще направи невъзможно ефективното членство на България в Европейския съюз.
Няма никакво съмнение, че България е вкарана в една пагубна геополитическа схема, която постоянно и методично отдалечава страната ни от лоното на европейската идентичност. Същата тази схема отрежда на българския етнос затихващи функции.
Съвсем закономерен и логичен е въпросът има ли изобщо България самостоятелна политика и някакъв, макар и относителен, суверенитет?
Възпирането на ориенталската инвазия може да стане чрез използването на строго демократични и законови средства при пълно съблюдаване на европейските цивилизационни стандарти. Но затова е необходима политическа воля, която в момента липсва.
Настъпващата цивилизицонна катастрофа за хората с европейска ценностна система у нас ни дава изключителното морално право и задължение за предупреждение и граждански протест.
Няма никакво съмнение, че съхранението и утвърждаването на европейската идентичност на българския народ се очертава като основна доминанта в съвременното развитие на България.
Ние искаме нашите деца и внуци да живеят в европейска културна среда тук, в България. " .
Всички горепосочени привилегии те отстояват с нарастваща агресивност и арогантност.
Резултатът е известен: демографски взрив при циганите. В услуга на този процес е поставен целият държавен ресурс на България.
Вместо интеграция на европейски основи, се получава хаотична, примитивна демографска експанзия, с всички произтичащи от това последици за страната. Това е вредно за всички български граждани, включително и за тях самите.
Интеграция се прави без привилегии и чрез равнопоставеност, при пълно комплектоване на правата с реални конституционни задължения. Това азбучно правило се знае много добре както от апологетите на ориенталския модел за България (вътрешни и външни), така и от техните помагачи - псевдоправозащитниците. Но една истинска европейска интеграция на циганското малцинство неизбежно ще стопира демографската му експанзия, а това не влиза в плановете на тези господа.
Поради тази причина те поддържат изкуствено фалшивия мит за нарушените човешки права на малцинствата в България - главно на циганите. Защото едно е временно да се подпомогне социално дадено малцинство, а съвсем друго е постоянното финансиране на демографския му взрив от българския данъкоплатец.
Псевдоправозащитниците, като тези от проект "Права на човека", внушават на това население навици, изразяващи се в безкрайни консумативни претенции. По този начин те пречат за изграждане модела на отговорно и законосъобразно поведение на циганите в обществото. Така спъват и цивилизованата интеграция на това малцинство. При абсурдната ситуация в България много по-вероятно е българите да бъдат асимилирани и насилствено интегрирани в ориенталските етноси. Този процес вече е започнал, близко е до критичната точка и скоро ще стане необратим, ако не се вземат спешни законови мерки.
Нищо по-лошо от това не може да се случи на България. Зараждащото се гражданско общество по никакъв начин не трябва да допусне такава цивилизационна катастрофа за българите с европейска ценностна система.
В България са създадени идеални условия за бърза фактическа подмяна на българите с двата основни ориенталски етноса, най-вече с циганския:
• Налагане на пълно информационно табу на цялата проблематика, касаеща високоскоростното обезбългаряване на България;
• Фрапираща недостоверност на данните на Националния статистически институт относно числеността на населението по етнически групи у нас;
• Почти пълна неадекватност на българския политически елит към течащата реална деевропеизация;
• Липсата на балансирана национална програма за изграждане на отговорно гражданско и социално поведение на циганите. Програма, която да обвързва в пакет правата с конституционните задължения. В съществуващата "Национална програма за работа с ромите" се говори само и единствено за права;
• Абсурдната и безкритична система за социално подпомагане, която стимулира родителската безотговорност и примитивната форма на многодетство;
• Повсеместно използване на мнимото сирачество като начин за прехвърляне на родителските задължения върху гърба на българския данъкоплатец;
• Извеждането като основен приоритет за бюджета безкритичното отпускане на всевъзможни социални помощи на циганското население, без да се отчита промененият социален статус на една голяма част от него. Това е една от основните причини за демографския взрив при тях;
• Регистрацията на втора, чисто етническа партия - "Свободна България". Всичко това - мълчаливо и в пълно противоречие с Конституцията на Република България;
• Пълно засекретяване на размера, вида, характера и етническата принадлежност на ескалиращата битова престъпност;
• Прикриване и мълчалив отказ за съдействие на огромен брой сигнали, молби и жалби до полицията и основните държавни институции, подадени от граждани - жертви на развихрилия се битов терор, дело, предимно на цигани;
• Масово неприлагане на административните и наказателни разпоредби на редица закони от съответните институции и ведомства. Така те на практика поощряват постоянно ескалиращите битови кражби и крупни незаконни посегателства. Например срещу горското и билково богатство на България;
• Наличието на активни и толерирани от държавата псевдоправозащитни организации като проект "Права на човека". Те пречат на цивилизованата интеграция в обществото, най-вече на циганите, като постоянно им внушават безкрайни консуматорски претенции;
• Прикрито и нечистоплътно сътрудничество между псевдоправозащитници и самозвани лидери на отделни етнически групи. В резултат България се оклеветява по един съвършено недопустим и неправомерен начин пред европейските институции;
• Формално хармонизиране на българското законодателство с европейското, без отчитане на специфичните особености у нас, в резултат на което то има практическа неевропейска насоченост. Красиви мъртви текстове, които институциите не прилагат. Пример: Законът за горите и законът за ветеринарното дело;
• Продължаващата емиграция от България на млади българи. Като една от основните причини, изтъквана от младите, е силно замърсеното, от европейска гледна точка, културно пространство.
Изключителната неравнопоставеност между европейското и ориенталското светоусещане у нас се илюстрира от повсеместното прилагане на т.нар. кръвна и безкръвна циганска вендета. Чрез този похват това малцинство държи в страхово подчинение българите в цели региони на страната. А какво ли ги очаква, когато циганите станат мнозинство, при пълната липса на толерантност у тях!?
Широко разпространеното самонастаняване в пустеещи частни жилища и тяхното плячкосване не само обругава бащините огнища на няколко поколения българи, но наслоява тежки душевни травми в родовата им памет.
Целият този вандализъм не среща никакъв отпор от съответните ведомства и институции и с това на практика се поощрява от тях. В същото време ушите на международната общественост са пропищели от изявленията на псевдоправозащитниците, че правата на циганите в България са нарушени.
На фона на интензивното обезбългаряване на България, ширещият се национален нихилизъм и безродничество започват да вземат патологични измерения. Никой досега не е дал пред обществото що-годе смислено обяснение на въпроса защо българските политици се гордеят толкова много с т.нар. български мултиетнически модел. Модел, при който големият губещ е българският етнос.
Кой и защо построи точно такъв модел, при който са нарушени фундаментални принципи на културното съжителство между етносите у нас?
Кой и защо постоянно полага усилия за отклоняване на общественото внимание от извънредните обстоятелства, съпътстващи течащата в момента дебългаризация и деевропеизация у нас?
Каква е ролята на основните държавни институции в създадената безпрецедентна ситуация в България?
Досега никъде и под никаква форма официален представител на основните държавни институции у нас не е изразил становище относно надвисналата етно-демографска и етнокултурна катастрофа над българския етнос.
Постоянно увеличаващата се пропаст между кухите декларации за европеизация на страната и реалният процес на ускорена ориентализация оформя най-тежкия рецидив в новата история на България. Рецидив, който ще направи невъзможно ефективното членство на България в Европейския съюз.
Няма никакво съмнение, че България е вкарана в една пагубна геополитическа схема, която постоянно и методично отдалечава страната ни от лоното на европейската идентичност. Същата тази схема отрежда на българския етнос затихващи функции.
Съвсем закономерен и логичен е въпросът има ли изобщо България самостоятелна политика и някакъв, макар и относителен, суверенитет?
Възпирането на ориенталската инвазия може да стане чрез използването на строго демократични и законови средства при пълно съблюдаване на европейските цивилизационни стандарти. Но затова е необходима политическа воля, която в момента липсва.
Настъпващата цивилизицонна катастрофа за хората с европейска ценностна система у нас ни дава изключителното морално право и задължение за предупреждение и граждански протест.
Няма никакво съмнение, че съхранението и утвърждаването на европейската идентичност на българския народ се очертава като основна доминанта в съвременното развитие на България.
Ние искаме нашите деца и внуци да живеят в европейска културна среда тук, в България. " .
Коментар