Стив Джобс подаде оставка като изпълнителен директор на Apple

[vmаnkov]

Създателят на "C" Денис Ричи е несравним с търговеца Джобз.
Unix и откраднатата от UNIX OSX са построени на "C".

Лош вкус е да се слагат работягата и умния на едно ниво с крадливия търговец.
И е показател за неразбиране на истинския прогрес, доколкото все още го има.

[mechka 429]

Замина си и Денис Ричи. Май не успях да му стисна ръката. Единствения за който ми се е искало, измежду новопоявилите се след него хайтек гурута.

[vmankov]

мдам, а казват, че в наше време не можело да има култ към личността....

Амчи то си го има в душите на хората винаги - бащицата, той да води и той да отговаря. Ние да не се мъчим много-много да мислим.
Като децата.

Само че на години не сме деца...

[inokentii]

мдам, а казват, че в наше време не можело да има култ към личността....

[netware5]

Гениално! И типично по"епълски" - просто и минималистично. По новините казаха, че Apple Inc. вече са предложили работа на 19-годишния пич от Хонг Конг, измислил тази потресаващо проста модификация на отхапаната ябълка,,,,,,

[$]

20 велики цитата от Стив Джобс

„Дизайнът не е само как изглежда или как се усеща нещо. Дизайнът е как то работи.”

„Бъдете критерий за качество. Някои хора не са привикнали към среда, където отличните постижения се очакват.”

„Времето ви е ограничено, затова не го губете, живеейки живота на някой друг. Не попадайте в капана на догмите, които са да живеете с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте на шума от мнението на другите да заглуши вашия вътрешен глас. И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно…”

„Иновацията различава лидера от последователя”

„… почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целият страх на притеснението от провала, тези неща просто избледняват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно. Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин, който знам да избегнеш капана на това да мислиш, че имаш нещо за губене. Вече си беззащитен. Няма причина да не следваш сърцето си.”

„По-забавно е да си пират, отколкото да работиш във флота.”

„Дизайнът е фундаменталната душа на едно човешко творение, който приключва с това да се изразява в последвали външни форми на продукта или услугата.”

„Много компании избраха да се свият и може би това бе правилното нещо за тях. Ние избрахме различен път. Нашето разбиране беше, че ако продължаваме да излагаме пред потребителите страхотни продукти, те ще продължат да отварят портфейлите си.”

„Искам да поставя звънец във вселената.”

„Компютърът за мен е най-забележителното средство, което сме създавали някога. Той е еквивалент на велосипед за умовете ни.”

„Много е трудно да бъдат проектирани продукти за фокус групи. В много случаи хората не знаят какво искат докато не им го покажеш.”

„Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ.”

„Преди време мечтаехме за тези неща. Сега ги създадохме. Велико е.”

„Като цяло мислим, че се гледа телевизия, за да се изключи мозъка и се работи на компютър, когато човек иска да го включи.”

„Така отидохме в Atari и казахме „Хей, имаме това невероятно нещо, дори създадено с някои от вашите части, какво мислите за това да ни спонсорирате? Или ще ви го дадем. Просто искаме да го правим. Платете ни заплати и ще дойдем да работим за вас." Те казаха „Не”. След това отидохме в Hewlett-Packard и те казаха „Хей, нямаме нужда от вас. Вие дори още не сте завършили колеж.”

„Ако поради някаква причина направим грешка и IBM победи, моето лично усещане е, че ще влезем в тъмната епоха на компютрите за около 20 години.”

„Мисля, че ако направиш нещо и то се окаже доста добро, след това трябва да направиш нещо друго прекрасно, не да се спираш на него прекалено дълго. Просто разбери кое е следващото.”

„Останете си гладни, останете си глупави!”

„За да превърнеш наистина интересни идеи и новаторски технологии в компания, която продължава да е иновативна години, се изисква голяма дисциплина.”

„Не можеш просто да питаш потребителите какво искат и да опитваш да им го даваш. До времето, в което ще си го създал, те ще искат нещо ново.”

[$]

Няколко месеца буквално не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата, която са ми подали. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да се извиня, че съм се провалил така. Бях се провалил пред всички и дори обмислях дали да не напусна Силиконовата долина. Но постепенно започна да ме озарява мисълта, че аз все още обичах това, което правех. И развитието на събитията в "Епъл" не бяха променили това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. Затова реших да започна отначало.

Тогава не го виждах още, но се оказа, че уволнението ми от "Епъл" е било най-доброто нещо, което е могло да ми се случи. Тежестта от това да си успешен бе заменена от лекотата на това да съм отново начинаещ, по-малко сигурен в каквото и да било. Това ме освободи, за да започна един от най-креативните периоди в живота си.

През следващите 5 г. основах компанията NeXT, другата компания нарекох Pixar и се влюбих в изумителна жена, която стана моя съпруга. Pixar създаде първия в света филм с компютърна анимация - Toy Story, и в момента е най-успешното анимационно студио в света. В забележителния обрат на събитията "Епъл" купи NeXT, аз се върнах в "Епъл" и технологиите, които разработихме в NeXT, са основата на настоящия ренесанс на "Епъл". А с Лорен сме чудесно семейство.

Сигурен съм, че нищо от това не би се случило, ако не бях уволнен от "Епъл". Бе ужасно горчив хап, но изглежда пациентът е имал нужда от него. Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ме накара да продължа, бе, че аз обичам това, което правя. И това се отнася както до работата, така и до любимите ви. Работата ще запълни голяма част от живота ви и единственият начин да сте наистина удовлетворени е да работите това, което смятате, че е страхотно. А единственият начин да работите страхотно е да обичате това, което правите. Ако още не сте го открили, продължавайте да го търсите. Не спирайте. Като с всички съкровени неща - когато го откриете, просто ще разберете. И като във всяка чудесна връзка, с годините нещата ще стават все по-добре и по-добре. Затова продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте.

Когато бях на 17 г., прочетох нещо, което звучеше така - ако живееш всеки ден така, сякаш ти е последен, някой ден със сигурност ще е така. Запомних го и през следващите 33 г. всяка сутрин се поглеждах в огледалото и си казвах: "Ако днес е последният ден от живота ми, ще искам ли да направя това, което ще правя днес?" И когато отговорът беше "Не" в продължение на много дни, знаех, че трябва да променя нещо.

Да си напомням, че скоро ще умра е най-важният инструмент, с който разполагам, за да си помагам да правя важните избори в живота си. Защото почти всичко - всички външни очаквания, цялата гордост, всички страхове от неуспех или провал - всичко това изчезва пред лицето на смъртта и остава единствено това, което е наистина важно. Напомнянето, че ще умреш за мен е най-добрият начин да се измъкна от примката на мисълта, че имам какво да губя. Пред смъртта си гол. И няма никаква причина да не следваш сърцето си.

Преди година се установи, че страдам от рак

Бях на скенер в 7 и половина сутринта и той ясно показа рак на панкреаса. Нямах представа какво е панкреас. Лекарите ми казаха, че най-вероятно става дума за нелечим тумор и че мога да очаквам да живея не повече от 3 до 6 месеца. Лекарят ми ме посъветва да си отида у дома и да започна да си подготвям нещата, което е начинът на лекарите да ти кажат, че умираш. Това означава да се опиташ да кажеш за няколко месеца на децата си всичко, което си смятал да им кажеш през следващите 10 г. Означава да си подредиш нещата така, че да не създаваш трудности на семейството си. Означава да се сбогуваш.

Живеех с тази диагноза през целия ден. По-късно вечерта на същия ден ми направиха биопсия, спуснаха ендоскоп през гърлото и стомаха до вътрешностите ми, проникнаха с игла в панкреаса и взеха клетки от тумора. Бях упоен, но съпругата ми, която присъстваше, ми каза, че когато видели клетките под микроскоп, лекарите започнали да плачат, защото се оказало, че имам много рядка форма на тумор на панкреаса, който бил лечим с операция. Оперираха ме и сега съм добре.

Тогава се приближих близко до смъртта и се надявам да остана на това разстояние десетилетия. След като го преживях, сега мога да ви говоря по-уверено, отколкото когато смъртта е напълно интелектуално понятие:

Никой не иска да умре. Дори хората, които искат да отидат в рая, не биха искали да умрат, за да идат там. Но смъртта е крайната дестинация за всички ни. Никой не й е избягал. Така и трябва да бъде, защото Смъртта е най-доброто творение на Живота. Тя е агентът на промяната на Живота. Тя разчиства старото, за да стори път за новото. В момента новото сте вие, но някой ден, твърде далеч от днешния, постепенно ще станете възрастни и също ще бъдете отстранени. Съжалявам, че ви казвам нещо така драматично, но това е истината.

Времето ви е ограничено, затова не го губете,

като живеете нечий друг живот. Не се оставяйте в плен на догмата - да живеете с резултатите от мисленето на другите хора. Не позволявайте шума от мненията на другите да заглуши вътрешния ви глас. И най-важното - имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. По някакъв начин те вече знаят точно какви бихте искали да станете. Всичко друго е на втори план.

Когато бях млад, имаше едно изумително издание - The Whole Earth Catalog, то бе една от библиите на моето поколение. Негов автор бе Стюърт Бранд, която го правеше недалеч оттук, в Менлоу Парк, и му бе вдъхнал живот с поетично докосване. Беше краят на 60-те години, преди персоналните компютри и издателският софтуеър, и всичко в изданието бе изпълнено на пишещи машини, с ножици и полароиден фотоапарат. Беше нещо като Google в хартиен вариант, 35 г. преди да се появи Google - беше идеалистично и преливащо от прецизни инструменти и велики бележки.

Стюърт и екипът му издадоха няколко броя на The Whole Earth Catalog и тъкмо когато потръгна, пуснаха последен брой. Бе в средата на 70-те години и аз бях на ваша възраст. На задната корица на последния брой имаше снимка на междуградски път на разсъмване, на каквито всеки от вас, който обича да пътува на стоп, е попадал. Под нея имаше надпис: "Останете гладни. Останете безразсъдни." Това бе тяхното прощално послание. И аз винаги го пожелавам на себе си. Сега, когато вие се дипломирате и поемате по нов път, го пожелавам и на вас.

Останете гладни. Останете безразсъдни.

[$]

The text that you have entered is too long (11843 characters). Please shorten it to 10000 characters long.

Заради тази БГ кретения! трябва да кълцам речта на : Стив Джобс

Останете гладни! Останете безразсъдни!
Това пожелание отправя Стив Джобс, изпълнителен директор на Apple Computer и Pixar Animation Studios, на церемонията по дипломирането на випуска в университета Станфорд на 12 юни 2005 г.

За мен е чест да бъда днес с вас, при дипломирането ви в един от най-добрите университети в света. Аз не съм завършил колеж. Честно казано, участието ми днес тук е най-близкият ми досег с дипломиране.

Днес искам да ви разкажа три случки от моя живот. Само толкова, нищо особено, просто три истории.

Първата е за свързване на точките

Напуснах колежа "Рийд" 6 месеца след като започнах да уча там, но продължих да посещавам някои занимания още около 18 месеца, преди окончателно да напусна. Защо се отказах ли?

Всичко започва още преди раждането ми. Биологичната ми майка била млада, неомъжена колежанка и решила да ме даде за осиновяване. Била убедена, че трябва да ме осиновят образовани хора, и всичко било подготвено така, че да ме осиновят адвокат и съпругата му. Но когато съм се появил на бял свят, те в последния момент решили, че всъщност искат момиче. И тогава на родителите ми, които били в списъка на чакащите за осиновяване, им позвънили посред нощ с въпроса: "Неочаквано се появи едно момченце за осиновяване, дали ще го искате?". Отвърнали: "Разбира се." Биологичната ми майка впоследствие установила, че майка ми никога не е учила в колеж и че баща ми дори не бил завършил гимназия. Тя отказала да подпише всички документи за осиновяването ми. Склонила едва няколко дни по-късно, когато родителите ми й обещали, че един ден ще ме пратят в колеж.

И така, 17 г. по-късно се записах в колеж. Но наивно избрах такъв, който бе почти толкова скъп като Станфорд, и всичките спестявания на моите родители, които са от работническата класа, отидоха за такси за колежа. След 6 месеца там не виждах смисъл от това. Нямах представа какво искам да правя и как колежът щеше да ми помогне да разбера. А харчех парите, които родителите ми бяха спестявали през целия си живот. Затова реших да напусна и да вярвам, че всичко ще се нареди. Тогава бе малко стряскащо, но като обърна поглед назад, това бе едно от най-добрите решения, които съм вземал. В момента, в който напуснах, можех да спра да посещавам задължителните занятия, които не ме интересуваха, и да започна да посещавам онези, които ми бяха интересни.

Не беше особено романтично. Нямах стая в общежитие, затова спях на пода в стаите на приятели. Връщах празни бутилки от кока-кола за по 5 цента, за да си купувам храна, и всяка неделя вечер вървях 12 км през града за една топла вечеря в храма Харе Кришна. Обичах това. Много от нещата, на които връхлитах, следвайки любопитството и интуицията си, впоследствие се оказаха безценни. Ще ви дам пример.

По онова време колежът "Рийд" предлагаше най-добрия калиграфски курс в страната. Всеки постер, всеки етикет върху шкафче в кампуса бе прекрасно калиграфски изписан на ръка. И понеже аз отпаднах и не ми се налагаше да посещавам задължителните лекции, реших да отида в курса по калиграфия. Научих серифните и несерифните шрифтове, научих за различните разстояния между буквите и всичко, което прави добрата типография наистина добра. Бе красиво, запомнящо се, артистично изтънчено по начин, който е непостижим за науката. Бях възхитен.

Нямаше никакъв шанс нещо от това да намери практично приложение в живота ми. Но 10 г. по-късно, когато правехме дизайна на първия компютър Макинтош, цялото това познание се върна у мен. И го вложихме в Мак. Той бе първият компютър с красива типография. Ако не бях ходил точно на този курс в колежа, Мак никога нямаше да има толкова разнообразни шрифтове или пропорционално разпределени шрифтове. И понеже "Уиндоус" изкопира Мак, най-вероятно никой персонален компютър нямаше да ги има. Ако не бях напуснал, никога нямаше да отида в курса по калиграфия и персоналните компютри може би никога нямаше да имат прекрасната типография, която имат днес. Разбира се, нямаше да мога да свържа точките в бъдещето така, ако бях останал в колежа. Но всичко беше кристално ясно, когато обърнах поглед назад 10 г. по-късно. Не можете да свържете точките, като гледате напред, може да го сторите единствено, когато обърнете поглед назад. Затова трябва да вярвате, че точките ще се свържат по някакъв начин в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо - в инстинктите си, в съдбата, в живота, в кармата, в нещо - каквото и да е. Защото вярата, че точките ще се свържат някъде по пътя, ще ви даде увереността да следвате сърцето си, дори и то да ви отведе извън утъпкания път.

Втората ми история е за любовта и загубата

Имах късмет - установих какво обичам сравнително рано в живота си. Воз и аз създадохме "Епъл" в гаража на родителите ми, когато бях на 20 г. Работехме упорито и за 10 г. "Епъл" порасна от нас двамата в гаража до компания за 2 млрд. долара с над 4000 служители. Година по-рано бяхме пуснали най-доброто си творение - "Макинтош" и аз навърших 30 г. И бях уволнен. Как те уволняват от компанията, която сам си основал? Ето как - с нарастването на "Епъл" наехме човек, за когото мислех, че е много талантлив и че може да управлява компанията с мен. И през първата година и нещо всичко вървеше добре. Но след това възгледите ни за бъдещето започнаха да се разминават и стигнахме до срив. Когато това се случи, бордът на директорите зае неговата страна. И така, на 30 г. бях изхвърлен. Демонстративно. Всичко, върху което бе фокусиран съзнателният ми живот, си беше отишло и бях съкрушен.

[коки]

Стив Джобс през юни 2004 г. при представяне на нови приложения за Macs OSX в Сан Франциско, Калифорния.

Here's a collection of photos we've received from readers who have taken photos at Apple Stores around the world with small tributes to Apple's Steve Jobs who passed away yesterday>> http://www.macrumors.com/2011/10/06/...m-our-readers/

[Колчо Слепеца]

Цитат ...




...
"Мислим, че Mac ще се продаде в милиарди екземпляри, но ние не сме правили Mac за някой друг. Създавахме го за нас. Ние бяхме групата хора, които щяха да преценят дали той е велик, или не е. Нямаше да излезем и да правим пазарни проучвания. Просто искахме да създадем най-доброто, което бихме могли да създадем.

Когато си дърводелец, създаващ прекрасен скрин, ти няма да използваш шперплат на гърба, въпреки че той е към стената и никой никога няма да го види. Защото ти ще знаеш, че той е там, така че ще използваш красиво парче дърво за гърба. За да спиш добре нощем, естетиката, качеството трябва да бъдат навсякъде."
...


Без коментар ...

[Dreamer]

[Минaващ]

Мир на праха му. Все се надявах докато е там да реализират един интересен патент,
докато сега не е мн. ясно наследника му накъде ще отведе компанията.
Дали ще продължат с иновациите или ще вадят само S-ове (като новия айфон).

[inokentii]

[B][SIZE="4"]......

"Не губете вяра. Трябва да откриете това, което обичате. (...) Така че продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте", посъветва той завършващите студенти.

Ей това "Не се примирявайте!" е една причина човек да се разболее от рак.

Също и стиснатите устни и злобата, че някой ти е попречил да постигнеш фикс-идея.

Да не забравяме и това, че Стив Джобс направи много за зомбирането на милиони хора.

[Колчо Слепеца]

минутка мълчание и признателност за една достойна личност.

+1

[polina]

минутка мълчание и признателност за една достойна личност.