Първоначално изпратено от fbr65
Разгледай мнение
-
Тук нищо не е, факт...Виж, Полша... -
Тази сутрин гледах статистика по БНТ, ами че те половината влезли в България украинци вече са я напуснали. С помощите по яваш-яваш.Коментар
-
И да не забравя нещо важно. Знам, че тук сте финансово образовани хора, но все пак внимавайте на кого помагате. Има прекалено много измамници и може би е най-добре човек да помогне директно на нуждаещите се или чрез реномирана (според него) организация. Идеята на помощта не е да си измием съзнанието, че сме помогнали, а да помогнем наистина на някой, който има нужда.Коментар
-
Място, където всеки може да помогне с малко от свободното си време, с много малко труд и с идеи и съвети.Коментар
-
Ако ми позволят, искам да оставя това тук:
https://www.facebook.com/Animal.Resc...60122030332360Коментар
-
Ако някой няма собствена идея как да помогне на другите, ето една платформа за доброволчество, която събира много идеи на едно място:
https://timeheroes.org/bg/
Един пример от тази платформа е, група колеги ходихме в отдалечено село в планината да помагаме на стари хора. Прекопахме градинката на една баба. Нацепихме малко дърва на един дядо. Хората са възрастни, изолирани и самотни. Имат нужда не само от малко помощ, а и от това да знаят, че не са забравени. Тя държавата ясно, че ги е забравила, но имам предвид човечеството. Имат нужда от малко общуване. И във всяка къща, където помогнеш те черпят с хубава домашна ракия
Подобни платформи за доброволчество има много - потърсете в Гугъл.
Ясно е, че всички тук сме сребролюбци. Едно добро дело няма да спаси душите ни. Но чувството да помогнеш на непознат е хубаво
Помнете, че не става въпрос за дарение на пари!!! Идеята е да дадем малко от времето си в почивния ден или след работа. И много малко труд. Има например много инициативи за обучение. Ето например Императора все повтаря, че в гетата не са образовани. Има и такива инициативи - помагаш с обучение. Вместо да мрънка, че държавата не ги е обучила, може сам да помогне като им преподава ценности. По начин, който той намери за добре. Нека не чакаме на държавата за свърши онова, за което сме и платили прескъпо с данъците си. Пишете ги заминали в някое чекмедже. Дайте да си подредим къщата сами.Last edited by anonymous6718; 17.02.2022, 20:49.Коментар
-
Всички тук сме надмогнали първичните си нужди. Можем да гледаме по-далеч от „свети първи“. Можем да видим света отвъд себе си. Отвъд нашите собствени нужди и проблеми. Но можем ли да видим света през очите на другите? Да усетим техните мисли? Да почувстваме тяхната болка? Щом можем да предвидим движението на индексите, стоките, инфлацията и имотите, значи можем да усетим мислите на останалите. Всички искаме да бъдем успешни. Но какво е успехът? Можем ли да го постигнем, помагайки на ближните? Разбира се, след като вече сме помогнали на себе си. Можем ли да бъдем доволни в свят от недоволни? Можем ли да намерим покой и щастие в свят пълен с болка?
Казват, че е добре човек да отделя 10% от печалбата си за дарение. Аз обаче не вярвам в класическото дарение. Искам да видя с очите си, да усетя със сетивата си нуждите. Не пускам СМС-и и не давам пари на фондации. Искам да помагам на хората в нужда. А не да пълня джобовете на офисни костюмари, които кръвопият от страданието на хората.
Работодателя ми, ни дава един ден годишно допълнителна отпуска, за благотворителност. С колегите сме участвали с много благотворителни мисии през годините. Боядисвали сме ръждясалите пушки на оградата на музея в Плевен. Събирали сме боклуци от Бонсови поляни над Горна баня. Ремонтирали сме детски градини в провинцията. Боядисвали сме бивше ТВУ. Безплатно и безвъзмездно. С наш труд и наши материали.
Най-хубаво е, не да нахраниш гладния. Най-хубаво е, да му помогнеш да си хване хляба сам в ръцете. Безценно е.
Вие помагате ли на хора, които не познавате?
Защото ние във фирмата и пари събираме. Всеки месец ги разпределяме. Инициативите за благотворителност са много. Парите също са много. Но никога не стигат. Събирали сме пари за най-различни хора, включително и за колеги. За колеги е тежко, защото ги познаваш. За всички сме събирали. За някой успяхме. Други се оказаха куца инвестиция. Взеха, че се споминаха въпреки скъпото лечение в чужбина, което бяхме платили всички заедно. Най-гадно обаче е да събираш за дете на колега. Не го познаваш. Детето де. Колегата си го знаеш - пич та дрънка. Един така се сдуха, че свали теглото на половина. А ние събираме ли събираме. Но сметката дебела и все не я стигаме. Детето му на две години и не ги разбира тези неща. Накрая за срамотите на голямата ай-ти компания с многото служители, на окльощавелия му се обади черепа. Извика го и му даде парите. В брой. Срам за нас. Важното е, че детето е добре. То и черепа си е добре де. И колегата е добре. По-здравословно му е така с по-малко килограми.
Вярвате ли, че ставате по-успешни, ако сте полезни, ако помагате на околните. Дори да са хора, които никога не сте срещали. Които никога повече няма да срещнете?
Ако хванем закона на джунглата къде отиваме? Всеки сам за себе си. По-добре ли ще живеем? По-щастливи ли ще бъдем? Можем ли изобщо да сме щастливи ако хората наоколо не са?
Ако споделяте подобно виждане, огледайте се - пълно е с благотворителни инициативи. Където можете да отделите малко лично време или малко труд или малко пари, но право в целта - в десетката, точно там, където някой има истинска нужда…
Коментар