Това се случва в "най-добрия град за живеене"...СРАМ И ПОЗОР

[ACTA]

По-бързо се осъзна от колкото на БФБ. Но по-добре късно от колкото никога.

Срам ме е ,че съм гласувал за този кмет и този общински съвет...

[BOBAN1]

Срам ме е ,че съм гласувал за този кмет и този общински съвет...

[BOBAN1]

Общината оставя на улицата 35-годишната Грета, прикована за инвалидна количка

„Никога не съм мислила за самоубийство, но този път вече нямам изход”, плаче жената

„До края на седмицата ще ми вземат общинското жилище от 36 кв.м. в ж.к. „Меден рудник”, в което живея от 2 години. Ако Общината ме остави без дом – ще ми вземе живота. Никога досега, през каквито и трудности да съм минала, не съм мислила за самоубийство, но този път ще трябва да умра. Пречупват ми всички надежди, въпреки че съм борбена”. Това са емоционалните думи на 35 –годишната Грета Аспарухова, която трогна със своята драматична история не само приятелите си, но и непознати бургазлии. Въпреки опитите си да преглътне болката, Грета избухна в сълзи, защото до края на седмицата очаква известието от Община Бургас за извеждането.
Младата жена е от Монтана, красива и лъчезарна, на която обаче животът се преобръща зловещо, когато преди 23 години пада от деветия етаж на блок заради детска щуротия. Грета остава неподвижна от кръста надолу, но не загубва вярата си и продължава да се бори и да живее като нормално момиче, доколкото това й се позволява от институции, достъп до сгради, отношение на работодатели и ред други неуредици, които буквално парализират живота на инвалидите. Грета успява да завърши Американски колеж, записва се студентка в Бургаски свободен унивеститет и през 2007 година идва в Бургас да учи „Бизнесадминистрация”, настаняват я в общежитията на държавния университет „Проф. д-р Асен Златаров”. Момичето работи, не се поддава на отчаяние от положението си, бори се с живота, има приятели и колеги, които я обичат. През 2010 година е била настанена в общинско жилище от общинския фонд „Резервен”, което се намира в бл. 403 в най-големия бургаски комплекс и представлява стая с малка кухня. Грета сама е правила рампите пред жилището си, за да може да влиза във входа.

„Договорът ми за този апратамент изтича в края на юни 2012 и комисията по настаняване в общински жилища в Бургас ми отказа пренастаняване поради 2 причини: защото имам висок доход и защото не съм регистрирана по постоянен адрес.

При срещата ми с въпросната комисия опровергах и двете точки: доказах, че не съм получавала трудово възнаграждение повече от 6 месеца, т.е. доходът ми не само, че не е висок, а е почти никакъв. А адвокат Росиана Василева - моя приятелка и бивша колежка във фирмата, в която работех, доказа на комисията, че точката с постоянния адрес може да бъде четена в моя полза и част от комисията се съгласиха с нея, което означава, че мога да бъда пренастанена, без да се нарушават правилата и нормите, описани в наредбата.

Уча от 2006 г., в Бургас съм от 2007 г., имам регистрация по постоянен адрес от 28 май 2007 г., а по настоящ от 19 юли 2010 г. Доказах, че съм живяла постоянно в Бургас през последните 5 години.

След като бъда принудена да освободя това жилище, аз нямам къде да отида - буквално съм на улицата”, казва Грета.

За нея като млад, образован човек, това ще бъде край на пребиваването й в Бургас, сочен за най-добрия град живеене. Тя в момента е безработна, тъй като фирмата, в която е работила като административен секретар е била засегната от кризата и престанала да й плаща заплата.


„Ще трябва да се върна в Монтана, имам възрастни родители, които живеят в селска къща в с. Крапчене. Къщата е недостъпна за мен - банята и тоалетната са външни, за да вляза или изляза от къщата трябва да бъдат изкачени 7 стръмни стъпала. Баща ми претърпя операция и след нея не може да вдига нищо, по-тежко от 2 кг, а майка ми има проблем с кръста и също не би могла да ме предвижва. Най – елементарното, за да отида до тоалетна, аз трябва да мина през тези стълби поне 5 пъти на ден.”, разказва младата жена.

Грета каза, че е имала сблъсък с шефа на „Жилищна политика” Радослав Овчаров, който през цялото време я уверявал, че въпреки изтичащия й договор за жилището – няма никакъв проблем тя да бъде пренастанена в друг дом, дори по-оборудван за живот на човек в инвалидна количка. В писмо до кмета на Община Бургас Димитър Николов, Грета се оплаква от условията на живот в настоящата си гарсониера и нейното местоположение и според нея това е повратна точка в позицията на Овчаров, който вика втората комисия по жилищно настаняване, която отхвърля възможността Грета да обитава общинско жилище.

Днес Грета със сълзи очаква края на седмицата и се надява да има някакъв лъч в тунела през останалите два дни.

Радослав Овчаров категорично отказа да вземе отношение по темата.


Потърсихме мнението на Илияна Гъбева – общински съветник в комисията по жилищно настаняване. „Решението е взето въз основа на действащата Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани и настаняване под наем, която е от 2009 година. Грета Аспарухова може да остане в резервно жилище само две години, а този срок изтече. Не може да бъде пренастанена, защото не отговаря на условията като едно от тях е, че няма постоянен адрес в Бургас от 5 години. Не можем да направим един компромис, защото това ще се отнася после за всички”, коментира тя.

http://www.besove.com/%D0%BD%D0%BE%D...87%D0%BA%D0%B0