Тази статия обяснява целите на саботажа, развихрил се във форума напоследък...
Отстрелването на Дянков продължава
Едвин Сугарев
Очевидно той е големият трън в очите на президента, БСП и отгледаната от тях пасмина от олигарси и ДС-спецове. След президентската атака на арената са пуснати верните червени кучета – синдикалистите от “Подкрепа” и КНСБ, които вече близо две десетилетия играят заедно – като организират протести най-вече когато на власт се окаже дясно правителство – при левите такива само симулират активност.
Това единодействие датира още от началото на прехода – от 1992 г., когато не друг, а Константин Тренчев бе острието на атаката срещу правителството на Филип Димитров, при падането на което избухна всеобща синдикална радост – още повече, че на власт дойде правителство, съставено под давлението на близката до сърцето на всеки синдикалист Мултигруп (близка дотолкова, че вицепрезидентът на “Подкрепа” Радослав Ненов стана вицепрезидент на същата тази групировка).
Виждаме същите тези синдикални лидери и сега, понатежали и охранени – още не начело на синдикални протести, но вече фактори в активните мероприятия на левицата. Именно те разпространиха сред медиите скандалния списък с антикризисни мерки, от които правителството незабавно се отрече, а финансовият министър спомена, че били част от “мозъчната атака” на неговото ведомство, което обсъждало всякакви възможности, но още не било решило какъв ще бъде реалния пакет, който ще внесе за обсъждане в края на седмицата.
Целта тази предварителна атака е очевидна – чрез изпреварващо раздухване на недоволството от страна на засегнатите – държавни служители, пенсионери, майки и бизнесмени – да поставят правителството в ситуация, при която никакви реални реформи няма да бъдат възможни. Сценарият е елементарен, но работещ: пуска се един “предварителен”, напомпан и хиперболизиран вариант от реформи; създават се апокалиптични настроения, които подклаждат “народното” недоволство; блокират се всички възможности да бъдат запушени дупките в бюджета – след което България бавно потъва като торпилиран крайцер и се озовава на финансовото дъно – редом с южната си съседка. Нейде към края на това потъване правителството пада. Целите са постигнати, спектакълът може да приключи.
Ще попитате какви цели, щом България е на дъното. Питате, защото не познавате психиката на тези господа. Тяхната логика е: какво като е на дъното, важното е, че това проклето правителство падна и настана хаоса. Това е времето, в което всеки може да спечели – власт, позиции, финикийски знаци – от всичко по много и набързо – за наша сметка, разбира се. Риба се лови в мътна вода.
В случая обаче синдикалните кучета имат и една предварителна задача. Те са хайката, която гони Дянков към червената пусия, дето дебне едно Гоце с много скъпарска пушка. Червените стратези не са вчерашни и знаят много добре, че отстрелването на финансовия министър в такава ситуация води неизбежно до правителствен фалит. И още – че същото това отстрелване праща на кино доверието, на което това правителство разчита – и пред своите привърженици, и пред външния свят. Че само ден след като отстрани Дянков по чисто популистки причини, политическите мускули на Бойко Борисов ще се спихнат като пробит балон.
Та това е, накратко казано, целта на размахания предварително списък от къде реални, къде пресилени, къде чисто измислени антикризисни мерки. Хайката дава резултат – и първите изстрели вече ехтят: БСП призовава за незабавното отстраняване на Дянков, ДПС по чисто ченгеджийски тертип се опитва да припише на самото правителство развихрилото се активно мероприятие, като говори за “метода на пробата и грешката”,
Движението на българските майки подготвя протест, а Яне хероично заплашва да радикализира своите привърженици и да окупира (!) самото министерство на финансиите, ако правителството не напъди незабавно този народен изедник.
Някакви там икономисти говорят за това, че рестриктивните мерки няма как да ни се разминат – и че по-добре е държавните чиновници да си поорежат поне бонусите и да останат само на заплати, докато изобщо имат такива – ама кой ги слуша: наплашените и “радикализирани” народни маси имат само един лозунг и той гласи “Дай чорба!” – при скандирането му чуваемостта е нулева, а привеждането на каквито и да било аргументи – предварително обречено.
Това е прочее ще бъде моментът, в който жребецът на протеста ще е изведен от яхъра и доведен пред прага на ония, които в такт 3-5-8 ограбиха за пореден път България и ни докараха до това дередже. Те вече потриват ръце и се представят как ще го яхнат, как ще го пришпорят и ще препуснат в галоп по жълтите павета – към сградата с надписа “Съединението прави силата”.
Отстрелването на Дянков продължава
Едвин Сугарев
Очевидно той е големият трън в очите на президента, БСП и отгледаната от тях пасмина от олигарси и ДС-спецове. След президентската атака на арената са пуснати верните червени кучета – синдикалистите от “Подкрепа” и КНСБ, които вече близо две десетилетия играят заедно – като организират протести най-вече когато на власт се окаже дясно правителство – при левите такива само симулират активност.
Това единодействие датира още от началото на прехода – от 1992 г., когато не друг, а Константин Тренчев бе острието на атаката срещу правителството на Филип Димитров, при падането на което избухна всеобща синдикална радост – още повече, че на власт дойде правителство, съставено под давлението на близката до сърцето на всеки синдикалист Мултигруп (близка дотолкова, че вицепрезидентът на “Подкрепа” Радослав Ненов стана вицепрезидент на същата тази групировка).
Виждаме същите тези синдикални лидери и сега, понатежали и охранени – още не начело на синдикални протести, но вече фактори в активните мероприятия на левицата. Именно те разпространиха сред медиите скандалния списък с антикризисни мерки, от които правителството незабавно се отрече, а финансовият министър спомена, че били част от “мозъчната атака” на неговото ведомство, което обсъждало всякакви възможности, но още не било решило какъв ще бъде реалния пакет, който ще внесе за обсъждане в края на седмицата.
Целта тази предварителна атака е очевидна – чрез изпреварващо раздухване на недоволството от страна на засегнатите – държавни служители, пенсионери, майки и бизнесмени – да поставят правителството в ситуация, при която никакви реални реформи няма да бъдат възможни. Сценарият е елементарен, но работещ: пуска се един “предварителен”, напомпан и хиперболизиран вариант от реформи; създават се апокалиптични настроения, които подклаждат “народното” недоволство; блокират се всички възможности да бъдат запушени дупките в бюджета – след което България бавно потъва като торпилиран крайцер и се озовава на финансовото дъно – редом с южната си съседка. Нейде към края на това потъване правителството пада. Целите са постигнати, спектакълът може да приключи.
Ще попитате какви цели, щом България е на дъното. Питате, защото не познавате психиката на тези господа. Тяхната логика е: какво като е на дъното, важното е, че това проклето правителство падна и настана хаоса. Това е времето, в което всеки може да спечели – власт, позиции, финикийски знаци – от всичко по много и набързо – за наша сметка, разбира се. Риба се лови в мътна вода.
В случая обаче синдикалните кучета имат и една предварителна задача. Те са хайката, която гони Дянков към червената пусия, дето дебне едно Гоце с много скъпарска пушка. Червените стратези не са вчерашни и знаят много добре, че отстрелването на финансовия министър в такава ситуация води неизбежно до правителствен фалит. И още – че същото това отстрелване праща на кино доверието, на което това правителство разчита – и пред своите привърженици, и пред външния свят. Че само ден след като отстрани Дянков по чисто популистки причини, политическите мускули на Бойко Борисов ще се спихнат като пробит балон.
Та това е, накратко казано, целта на размахания предварително списък от къде реални, къде пресилени, къде чисто измислени антикризисни мерки. Хайката дава резултат – и първите изстрели вече ехтят: БСП призовава за незабавното отстраняване на Дянков, ДПС по чисто ченгеджийски тертип се опитва да припише на самото правителство развихрилото се активно мероприятие, като говори за “метода на пробата и грешката”,
Движението на българските майки подготвя протест, а Яне хероично заплашва да радикализира своите привърженици и да окупира (!) самото министерство на финансиите, ако правителството не напъди незабавно този народен изедник.
Някакви там икономисти говорят за това, че рестриктивните мерки няма как да ни се разминат – и че по-добре е държавните чиновници да си поорежат поне бонусите и да останат само на заплати, докато изобщо имат такива – ама кой ги слуша: наплашените и “радикализирани” народни маси имат само един лозунг и той гласи “Дай чорба!” – при скандирането му чуваемостта е нулева, а привеждането на каквито и да било аргументи – предварително обречено.
Това е прочее ще бъде моментът, в който жребецът на протеста ще е изведен от яхъра и доведен пред прага на ония, които в такт 3-5-8 ограбиха за пореден път България и ни докараха до това дередже. Те вече потриват ръце и се представят как ще го яхнат, как ще го пришпорят и ще препуснат в галоп по жълтите павета – към сградата с надписа “Съединението прави силата”.
Коментар