IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Малко за събпрайм и банките

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Първоначално изпратено от EquityPrivate
    HSBC noemvri obiaviha US$3.4bn, a sega sigurno shte imat i oshte v nachaloto na godinata.
    Moita informacia e ot predi nqkolko dni ot edin report:

    Bank: Total Reported Loss:

    1) UBS 14.4$bn.
    2) Citigroup 13.3$bn.
    3) MS 10.8$bn.
    4) ML 8.4$bn. (bez Q4, expected release Jan 14)
    ....
    13) Goldman 1.5$bn.
    14) HSBC 0.9$bn. (bez Q4, expected release Mar. 3)

    Ne e otrazeno da sa obqvqvali noemvri tozi loss?!

    Коментар


    • Първоначално изпратено от 6u6umiga
      Джоана , споделям твоето мнение в една друга тема / на Кр. Петров/ ,
      че кредитната система у нас все още не е достатъчно развита.
      Смятам , че все още има потенциал и при кредитното проникване при населението.
      Да не забряваме и , че българите са с доста голям процент притежатели на частна недвижима собственост , т.е има какво да служи за обезпечение на нови кредити.
      Та мисля , че има перспектива пред банките .
      Може и да не съм прав , тава е само мое мнение.
      С което аз съм съгласна

      Просто исках да кажа, че всеки медал си има две страни - сега поради недоразвитостта на кредитната ни система е много възможно да се отървем "сухи" или "само леко намокрени" от обсъжданата тук криза. А също и от другата, свързана с тази - на цените на жилищата.

      Но след 20 години (примерно) с голяма вероятност вече сме ще напълно и изцяло "в кюпа".

      С което не правя никакви оценки или внушения, само споделям мисли

      Коментар


      • Първоначално изпратено от Joan
        Първоначално изпратено от 6u6umiga
        Joan , важен е завършека на статията , която подсказва , че пред българските банки има перспектива :-)

        През последните пет години в периода на бърз растеж на кредита за частния сектор банките, опериращи в страната, се придържаха към класическия модел на създаване и държане на кредитния риск. Това вероятно обяснява защо българската банкова система не изпитва проблемите, наблюдавани в развитите икономики. В определена степен този пример е показателен за известния в теорията за икономическото развитие аргумент за предимството на изостаналостта.
        6u6umiga,

        Има един принцип, който според мен важи както за техниката, така и за икономиката. "Колкото по-сложно е дадено устройство, толкова по-лесно и от там, по-вероятно е то да се прецака" Това е перефраза на принципа, цитиран от Христов за "предимството на изостаналостта". Та в този смисъл българските банки имат перспективата да настигнат американските си събратя със всички съпътстващи усложнения

        Но аз постнах това мнение на Христов във връзка със секюритизацията и нейните предимства и недостатъци. И във връзка с мнението му за бъдещето на рейтинговите агенции.
        Джоана , споделям твоето мнение в една друга тема / на Кр. Петров/ ,
        че кредитната система у нас все още не е достатъчно развита.
        Смятам , че все още има потенциал и при кредитното проникване при населението.
        Да не забряваме и , че българите са с доста голям процент притежатели на частна недвижима собственост , т.е има какво да служи за обезпечение на нови кредити.
        Та мисля , че има перспектива пред банките .
        Може и да не съм прав , тава е само мое мнение.
        най-голямия враг на човека се намира там , където никой не го търси

        Коментар


        • Първоначално изпратено от 6u6umiga
          Joan , важен е завършека на статията , която подсказва , че пред българските банки има перспектива :-)

          През последните пет години в периода на бърз растеж на кредита за частния сектор банките, опериращи в страната, се придържаха към класическия модел на създаване и държане на кредитния риск. Това вероятно обяснява защо българската банкова система не изпитва проблемите, наблюдавани в развитите икономики. В определена степен този пример е показателен за известния в теорията за икономическото развитие аргумент за предимството на изостаналостта.
          6u6umiga,

          Има един принцип, който според мен важи както за техниката, така и за икономиката. "Колкото по-сложно е дадено устройство, толкова по-лесно и от там, по-вероятно е то да се прецака" Това е перефраза на принципа, цитиран от Христов за "предимството на изостаналостта". Та в този смисъл българските банки имат перспективата да настигнат американските си събратя със всички съпътстващи усложнения

          Но аз постнах това мнение на Христов във връзка със секюритизацията и нейните предимства и недостатъци. И във връзка с мнението му за бъдещето на рейтинговите агенции.

          Коментар


          • Голдман за пореден път показаха, че на ниво борд мениджъри и стратегия са над всички други. Те знаеха, че тая криза идва, но не знаеха кога. Затова започнаха да се готвят за нея още година преди да започне. Въпроса "Кога ще се преебе пазара и ще започне крънча" се обсъждаше на повечето топ и по-ниски оперативни нива, така че беше залегнал добре в главите на всички.

            А че за да се отърват от тия токсични инструменти вероятно са ги надънили на клиенти е доста вероятно също.

            Най-интересното е, че тая задаваща се криза не беше някаква тайна, която Голдман са знаели.. всеки знаеше за това и никой не знаеше тайминга, но другите са били по-алчни явно.

            Първоначално изпратено от blah blah
            Първоначално изпратено от НЕСТОР
            EquityPrivate

            Бих прибавил и шеста точка:
            Лихвен процент от Федералния резерв 1 - 1.5 % по това време.
            Чак сега започнаха да се чуват гласове , които търсят някаква вина на Алън Грийнспан за поведението му в този период на ниски лихви , които са стимулирали взимането на такива кредити.

            Аз дори бих отхвърли първа точка, защото когато има кой да ти дава изгодно , човек трябва да е будала , че да не се възползва.
            Постави се на местото на обикновеният американски поданик - един работник млад човек имащ вече семейство с две деца и открилата се пред него възможност да си закупи недвижимост с период на издължаване 30 години за първоначално / не изяснено до кога ниска лихва / , той ще помисли малко и ще си каже: " Абе я аз да взема, пък после я камилата я камиларя "
            Но какво всъщност се получава след две три години когато лихвите набъбнат, той започва да изпада в просрочие и в повечето случаи се стига до ликвидация на имота му, същевременно и цените на подобни имоти падат или не са достигнали нива в които той да извлече, някаква макар и минимална изгода, банката одовлетворява до някаква степен вземането си, ликвидността и намалява и в крайна сметка се нуждае от рефинансиране от Федералният резерв срещу лихва. Кой печели!?
            Но не ги мислете големите американски банки те си имат инвестиционни фондове, които своевременно усещат какво се получава и удрят на "късо" всички подобни дългови инструменти.

            Ако някой си мисли, че подобен сценарии не се е състоял, нека напише опровержение или ако е съгласен да допълни.
            Всъщност освен Голдман, които са шортвали подобни инструменти има ли някой друг гигант, който да е спечелил от кризата?

            Коментар


            • Joan , важен е завършека на статията , която подсказва , че пред българските банки има перспектива :-)

              През последните пет години в периода на бърз растеж на кредита за частния сектор банките, опериращи в страната, се придържаха към класическия модел на създаване и държане на кредитния риск. Това вероятно обяснява защо българската банкова система не изпитва проблемите, наблюдавани в развитите икономики. В определена степен този пример е показателен за известния в теорията за икономическото развитие аргумент за предимството на изостаналостта.
              най-голямия враг на човека се намира там , където никой не го търси

              Коментар


              • Първоначално изпратено от НЕСТОР
                EquityPrivate

                Бих прибавил и шеста точка:
                Лихвен процент от Федералния резерв 1 - 1.5 % по това време.
                Чак сега започнаха да се чуват гласове , които търсят някаква вина на Алън Грийнспан за поведението му в този период на ниски лихви , които са стимулирали взимането на такива кредити.

                Аз дори бих отхвърли първа точка, защото когато има кой да ти дава изгодно , човек трябва да е будала , че да не се възползва.
                Постави се на местото на обикновеният американски поданик - един работник млад човек имащ вече семейство с две деца и открилата се пред него възможност да си закупи недвижимост с период на издължаване 30 години за първоначално / не изяснено до кога ниска лихва / , той ще помисли малко и ще си каже: " Абе я аз да взема, пък после я камилата я камиларя "
                Но какво всъщност се получава след две три години когато лихвите набъбнат, той започва да изпада в просрочие и в повечето случаи се стига до ликвидация на имота му, същевременно и цените на подобни имоти падат или не са достигнали нива в които той да извлече, някаква макар и минимална изгода, банката одовлетворява до някаква степен вземането си, ликвидността и намалява и в крайна сметка се нуждае от рефинансиране от Федералният резерв срещу лихва. Кой печели!?
                Но не ги мислете големите американски банки те си имат инвестиционни фондове, които своевременно усещат какво се получава и удрят на "късо" всички подобни дългови инструменти.

                Ако някой си мисли, че подобен сценарии не се е състоял, нека напише опровержение или ако е съгласен да допълни.
                Всъщност освен Голдман, които са шортвали подобни инструменти има ли някой друг гигант, който да е спечелил от кризата?

                Коментар


                • Първоначално изпратено от НЕСТОР
                  EquityPrivate

                  Бих прибавил и шеста точка:
                  Лихвен процент от Федералния резерв 1 - 1.5 % по това време.
                  Чак сега започнаха да се чуват гласове , които търсят някаква вина на Алън Грийнспан за поведението му в този период на ниски лихви , които са стимулирали взимането на такива кредити.

                  Аз дори бих отхвърли първа точка, защото когато има кой да ти дава изгодно , човек трябва да е будала , че да не се възползва.
                  Постави се на местото на обикновеният американски поданик - един работник млад човек имащ вече семейство с две деца и открилата се пред него възможност да си закупи недвижимост с период на издължаване 30 години за първоначално / не изяснено до кога ниска лихва / , той ще помисли малко и ще си каже: " Абе я аз да взема, пък после я камилата я камиларя "
                  Но какво всъщност се получава след две три години когато лихвите набъбнат, той започва да изпада в просрочие и в повечето случаи се стига до ликвидация на имота му, същевременно и цените на подобни имоти падат или не са достигнали нива в които той да извлече, някаква макар и минимална изгода, банката одовлетворява до някаква степен вземането си, ликвидността и намалява и в крайна сметка се нуждае от рефинансиране от Федералният резерв срещу лихва. Кой печели!?
                  Но не ги мислете големите американски банки те си имат инвестиционни фондове, които своевременно усещат какво се получава и удрят на "късо" всички подобни дългови инструменти.

                  Ако някой си мисли, че подобен сценарии не се е състоял, нека напише опровержение или ако е съгласен да допълни.
                  Ne6to ste v zabluda, kogato lihvite byaha tolkova niski, pove4eto mortgage holders v USA refinansiraha na 4.75%-5.00% s fiksirana lihva. Taka 4e ne znam za kakvi iznenadi govorite. ARMovete stanaha popularni ot 2005 natatak kogato lihvite byaha po-visoki.
                  In Goze We Trust

                  Коментар


                  • Първоначално изпратено от НЕСТОР
                    EquityPrivate

                    Бих прибавил и шеста точка:
                    Лихвен процент от Федералния резерв 1 - 1.5 % по това време.
                    Чак сега започнаха да се чуват гласове , които търсят някаква вина на Алън Грийнспан за поведението му в този период на ниски лихви , които са стимулирали взимането на такива кредити.

                    Аз дори бих отхвърли първа точка, защото когато има кой да ти дава изгодно , човек трябва да е будала , че да не се възползва.
                    Постави се на местото на обикновеният американски поданик - един работник млад човек имащ вече семейство с две деца и открилата се пред него възможност да си закупи недвижимост с период на издължаване 30 години за първоначално / не изяснено до кога ниска лихва / , той ще помисли малко и ще си каже: " Абе я аз да взема, пък после я камилата я камиларя "
                    Но какво всъщност се получава след две три години когато лихвите набъбнат, той започва да изпада в просрочие и в повечето случаи се стига до ликвидация на имота му, същевременно и цените на подобни имоти падат или не са достигнали нива в които той да извлече, някаква макар и минимална изгода, банката одовлетворява до някаква степен вземането си, ликвидността и намалява и в крайна сметка се нуждае от рефинансиране от Федералният резерв срещу лихва. Кой печели!?
                    Но не ги мислете големите американски банки те си имат инвестиционни фондове, които своевременно усещат какво се получава и удрят на "късо" всички подобни дългови инструменти.

                    Ако някой си мисли, че подобен сценарии не се е състоял, нека напише опровержение или ако е съгласен да допълни.
                    Проблемът на младия американски работник не е породем само от взимането на ипотека с фиксирана лихва през първите 2 години и плаваща такава след това.
                    Увеличаването на цените на жилищата по света създаде фалшивото усещане за богатство в масите. Накара хората да се почувстват успешни инвеститори само с купуването на едно жилище, да си мислят , че са супер и да взимат потребителски кредити за обзавеждане и пазаруване на просотии, да консолидират лизингите и потрбителските кредити заедно с ипотеките....
                    И като минаха първите 2 години, дойде новата и изненадваща лихва изчислявана върху главница по-висока от цената на жилището...И какво стана?!
                    Голям майтап.

                    Коментар


                    • EquityPrivate

                      Бих прибавил и шеста точка:
                      Лихвен процент от Федералния резерв 1 - 1.5 % по това време.
                      Чак сега започнаха да се чуват гласове , които търсят някаква вина на Алън Грийнспан за поведението му в този период на ниски лихви , които са стимулирали взимането на такива кредити.

                      Аз дори бих отхвърли първа точка, защото когато има кой да ти дава изгодно , човек трябва да е будала , че да не се възползва.
                      Постави се на местото на обикновеният американски поданик - един работник млад човек имащ вече семейство с две деца и открилата се пред него възможност да си закупи недвижимост с период на издължаване 30 години за първоначално / не изяснено до кога ниска лихва / , той ще помисли малко и ще си каже: " Абе я аз да взема, пък после я камилата я камиларя "
                      Но какво всъщност се получава след две три години когато лихвите набъбнат, той започва да изпада в просрочие и в повечето случаи се стига до ликвидация на имота му, същевременно и цените на подобни имоти падат или не са достигнали нива в които той да извлече, някаква макар и минимална изгода, банката одовлетворява до някаква степен вземането си, ликвидността и намалява и в крайна сметка се нуждае от рефинансиране от Федералният резерв срещу лихва. Кой печели!?
                      Но не ги мислете големите американски банки те си имат инвестиционни фондове, които своевременно усещат какво се получава и удрят на "късо" всички подобни дългови инструменти.

                      Ако някой си мисли, че подобен сценарии не се е състоял, нека напише опровержение или ако е съгласен да допълни.

                      Коментар


                      • http://www.capital.bg/show.php?storyid=447112

                        Защо развиващите се икономики не бяха засегнати от кризата

                        Предимството на изостаналостта
                        Калин Христов

                        ".............
                        Първо, секюритизацията създава възможност за разпределяне на риска между по-голям брой инвеститори, но също така създава възможност за инвеститорите да поемат по-голям риск, без да имат адекватна информация за оценка на нивото на този риск........

                        Второ, моделът на създаване и прехвърляне на кредитен риск води до загуба на информация, чието събиране и натрупване е скъп процес.....

                        .........
                        След преодоляването на кризата пазарните сили във взаимодействие с регулаторите ще отстранят значителна част от слабите места на секюритизацията (предефинирането на ролята на кредитните агенции е една от най-големите промени, които трябва да бъдат направени) и тя ще се превърне в един стандартен финансов инструмент. "

                        Коментар


                        • HSBC noemvri obiaviha US$3.4bn, a sega sigurno shte imat i oshte v nachaloto na godinata.

                          Коментар


                          • HSBC sa po-dobre i ot Goldman.

                            Коментар


                            • Re: Малко за събпрайм и банките

                              Нещата се повтарят - не е за първи път агенциите да се осерат жестоко и накрая инвеститорите да го изядат. Който е чел Ф.И.А.С.К.О ще намери доста прилики с 1994-5та и тогавашната мания по структурирани кредитни продукти.


                              http://www.amazon.co.uk/F-I-S-C-O-Bo...987478&sr=8-10



                              Първоначално изпратено от niki5
                              Първоначално изпратено от EquityPrivate
                              Niama greshki. Tova sa prazni prikazki. Horata vziaha zaemi zashtoto jilishatat se kachvaha i nikoi ne ikashe da izpusne pechalbite. Brokerite, biaha dlajni da davat ipoteki, zashtoto ot tova im zaviseha dohodite. Bankite triabvashe da securitizirat, zashtoto tova im nosi fee. Dori da sa znaeli, che shte doide problem ne e mojelo da se otkajat. Ako da kajem Bear Stearns spreshe securitizaciite, a drugite prodaljat, togava akcionerite na Bear i finansovata pressa shteshe da gi ziade, che ne uchastvat v golemite pechalbi ot securitizacia prez 2004, 2005 i 2006, toset nikoi ne mojeshe da spre, za da ne izostane ot drugite..sega ima prestrukturirane. Shte izlezne neshto novo....
                              Tova e sporno, zashtoto Bear, Citi, BOA i cie si zagubiha i gashtite pokrai subprime-a, a Goldman praveha pari i izlezoha (pochti) navreme. Timing-at e vsichko.
                              za reitinga sam mngo saglasen-kakto vinagi golemite agencies spjaha i ocenjava tranches s AAA, koito realno poglednatao bjaha BBB ili neshto po nadolu. V samite banki pove4eto hora ili po skoro executives si njamaha predstava sto e CDO, CDO^2 i.t.n. spored men intrenija risiko kontrol ne beshe tam na nivo, Goldmanite, koito spored men sa nai-dobrite sto kasae structured products, ne spjaha i izkjariha. Koeto ne moga da razbera e zasto nivo po-nagore, toest v samite banki vsi4ko taka se e skapalo, vse pak credit derivatives i asset backed ne sa ot v4era, a ot kraja na 80-riskovite sa poznati, mai kafeto e svarshilo i sa zaspali.

                              Коментар


                              • Re: Малко за събпрайм и банките

                                Първоначално изпратено от EquityPrivate
                                Niama greshki. Tova sa prazni prikazki. Horata vziaha zaemi zashtoto jilishatat se kachvaha i nikoi ne ikashe da izpusne pechalbite. Brokerite, biaha dlajni da davat ipoteki, zashtoto ot tova im zaviseha dohodite. Bankite triabvashe da securitizirat, zashtoto tova im nosi fee. Dori da sa znaeli, che shte doide problem ne e mojelo da se otkajat. Ako da kajem Bear Stearns spreshe securitizaciite, a drugite prodaljat, togava akcionerite na Bear i finansovata pressa shteshe da gi ziade, che ne uchastvat v golemite pechalbi ot securitizacia prez 2004, 2005 i 2006, toset nikoi ne mojeshe da spre, za da ne izostane ot drugite..sega ima prestrukturirane. Shte izlezne neshto novo....
                                Tova e sporno, zashtoto Bear, Citi, BOA i cie si zagubiha i gashtite pokrai subprime-a, a Goldman praveha pari i izlezoha (pochti) navreme. Timing-at e vsichko.
                                za reitinga sam mngo saglasen-kakto vinagi golemite agencies spjaha i ocenjava tranches s AAA, koito realno poglednatao bjaha BBB ili neshto po nadolu. V samite banki pove4eto hora ili po skoro executives si njamaha predstava sto e CDO, CDO^2 i.t.n. spored men intrenija risiko kontrol ne beshe tam na nivo, Goldmanite, koito spored men sa nai-dobrite sto kasae structured products, ne spjaha i izkjariha. Koeto ne moga da razbera e zasto nivo po-nagore, toest v samite banki vsi4ko taka se e skapalo, vse pak credit derivatives i asset backed ne sa ot v4era, a ot kraja na 80-riskovite sa poznati, mai kafeto e svarshilo i sa zaspali.

                                Коментар

                                Working...
                                X