Прогнози и развитие през 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014

[Jay Gould]

И да върне малко, страшно няма. Не вярвам да е повече от 340:

Както видяхме Софикс наистина обърна на 343, но все още има риск.
Едно спадане на цените под 340 би пратило индекса в средносрочен план на Юг, но е силно вероятно оформяне на една сложна корекция на пазара в следващите дни и седмици, между максималните нива и 340. В момента като, че ли всички чакат, но какво едва ли някой знае.

[blah blah]

Мрише ми все повече на инфлация

все повече анализатори говорят за хиперинфлация

Hyperinflation Could Hit US In 5-10 Years: Dr. Doom

Faber e velik!

Марк Фабер и Джим Роджърс са най - добрите анализатори, които Блумбърг интервюира.

Наскоро поръчах двете книги на Фабер, мога да ги снимам и да ги кача онлайн.

Ще бъде много хубаво, ако го направиш.

[polki]

Мрише ми все повече на инфлация

все повече анализатори говорят за хиперинфлация

Hyperinflation Could Hit US In 5-10 Years: Dr. Doom

Не се изсилвам чак за хипер, но ще се повторят 70 те и началото на 80 - те години.. И да се обезцени обаче доларът няма да е веднага

ами те нещата опират само до определяне на понятията - иначе говорим за едно и също

Фабер говори за 10-20% годишна инфлация за следващите 5 до 10 години. В този ред на мисли за нас българите това е нещо нормално и сме свикнали, но за западна европа и сащ тези цифри са си направо хипер-хипер инфлация.

и при тях също като при нас се отчита стъкмистика, а не се води истинска статистика за инфлацията :

These numbers rise so speedily because the government "massively" understates the country's rate of inflation, Faber said. To get a true reading, he said, people need to ditch core inflation numbers and include CPI in their analysis.

[Optic]

Мрише ми все повече на инфлация

все повече анализатори говорят за хиперинфлация

Hyperinflation Could Hit US In 5-10 Years: Dr. Doom

Faber e velik!

Марк Фабер и Джим Роджърс са най - добрите анализатори, които Блумбърг интервюира.

Наскоро поръчах двете книги на Фабер, мога да ги снимам и да ги кача онлайн.

[Jay Gould]

Мрише ми все повече на инфлация

все повече анализатори говорят за хиперинфлация

Hyperinflation Could Hit US In 5-10 Years: Dr. Doom

Не се изсилвам чак за хипер, но ще се повторят 70 те и началото на 80 - те години.. И да се обезцени обаче доларът няма да е веднага

[blah blah]

Мрише ми все повече на инфлация

все повече анализатори говорят за хиперинфлация

Hyperinflation Could Hit US In 5-10 Years: Dr. Doom

Faber e velik!

Марк Фабер и Джим Роджърс са най - добрите анализатори, които Блумбърг интервюира.

[Optic]

Мрише ми все повече на инфлация

все повече анализатори говорят за хиперинфлация

Hyperinflation Could Hit US In 5-10 Years: Dr. Doom

Faber e velik!

[polki]

Мрише ми все повече на инфлация

все повече анализатори говорят за хиперинфлация

Hyperinflation Could Hit US In 5-10 Years: Dr. Doom

[Jay Gould]

Мрише ми все повече на инфлация

Захар - Вероятно покачване! До 20-21$ и ако ги премине до 26$. В дългосрочен план ако премине 20$ целта ще е между 35 и 45$. 12 е ниво на подкрепа, а сегашното покачване ще продължи до дата ....

Какао - В дългосрочен план, покачване, но само ако минем 2700. В момента, опрели сме на много силното ниво на подкрепа създадено от дъното на 1986г., върховете от 1997-1998г. и от тези в 2005-та и 2006г. Имахме оформен Тр. който изпълни целта си. В момента развитие на Юг до 2200. При пробив над 2700 покачване, което ще продължи до дата .... При Юг до дата ... Дългосрочно - Един спад под 1900 би свалил цените до 1000-1100 ..

Кафе - Покачване. Оформен и завършен спад. с пробив на север и цел 138 -145$, ако я подмине 160, като 114 и 120 играят роля на силна подкрепа. Качване над 170 би означавало дългосрочно повишение на цените на кафето до 205$, ако подмине тях до 270$ ..........

[индианеца]

Чакам българският Кервиел или Коломбо, как дойде ..

[Zaki]

Re: Аферата в Лугано, 1972 - 1974 год.

Коломбо е действал ръководен от амбиции да се докаже, Момбели от глупост и наивна доверичивост.

Разстрел на площада, за да не си помислят и други, да правят като тях.

[Jay Gould]

Аферата в Лугано, 1972 - 1974 год.

Аферата в Лугано, 1972 - 1974 год.



Един надъхан за подвизи 26 годишен младеж, на име Марк Коломбо постъпва на работа като валутен дилър в клона на банка Лойдс в Лугано.
Младият швейцарец е работил преди това в "Мидланд" друга банка, която напуска за да поеме по пътя на търговията с валута в Лойдс.

Офиса в Лугано е малък и се управлява от Еджидо Момбели 38 годишния директор на малкия банков клон.
Заплата с която постъпил Коломбо не била голяма, но от ръководството на Лойдс го уверили, че парите му ще нарастват в пъти ако реализира печалба.
Коломбо се заловил за работа и скоро постигнал резултати заради които бил похвален от ръководството и предложен за повишение.
Търговията, а и целия банков клон се ръководели от наръчник издаден от централата в Лондон които описвали правомощията на отделните служители и техните права да се разпореждат с парите на банката.
Нов импулс обаче за младия Коломбо била току що започналата война в Близкия изток.
На 6 октомври 1973 година Египет атакувал Израел точно на свещен за евреите празник. Докато Египет атакувал от Юг, Сирия атакувала от север и заела Голанските възвишения.
В тази война, Коломбо видял своя шанс.
САЩ се обявили в подкрепа на Израел, а всички арабски държави разгневени от това наложили петролно ембарго на САЩ , съкратили въобще добивите на петрол и отделно започнали да искат срещу доларите си злато, което тогава било фиксирано като златен стандарт върху долара. В света настанала криза. Европейските страни на 80 % зависими от вноса на горива, изпаднали в криза, САЩ също. Опашките по бензиностанциите станали факт, в валутите полудели чудейки се на къде да поемат.
Коломбо решил, че е настъпил неговия час и продал 34 милиона долара (колосална за него време сума) на пазара на форуърдни сделки (Тоест, в рамките на 3 месеца той ще достави тези 34 милиона, с надеждата, че доларът ще падне жертва на кризата)
Напук обаче на всичко, доларът не само не паднал, ами се качил!
Коломбо стискал зъбим, но Януари 1974 година вече бил с двата крака на сериозна загуба.
Решил ако не може да спечели поне да ограничи загубите и започнал да купува долари (До тогава доларът се качвал)
Тази първа голяма сделка приключила на загуба от няколко милиона долара.
Проблема бил не само в загубените пари, а и в това, че многократно бил превишил дневния разрешен от централата в Лондон лимит.



Сега ще попитате как става тези неща ли?

Ето как:

Еджидо Момбели би просто директор на банков клон. Прилежен и акуратен банков чиновник, добър специалист, но в своята област.
И точно тук идва голямата грешка на общественото мнение относно банкерите.
Банкерите са умни хора, понякога, но те са банкери. Тоест хора приемащи пари или даващи такива, работят с най-различни банкови инструменти, но рядко разбират от търговия с акции или валути, освен ако специално не са обучени и за това. С подобен вид търговия се занимават съвсем друга категория хора, който стоят доста далеч от банковия бизнес, но пък разбират добре или зле своята област.
Точно по тази причина имаме случай като описвания тук с Лойдс.
Този с краха на банка Берингс, с големите загуби на Дойче банк около 2000 година (когато незапознати с борсовата търговия банков и чиновници накупиха акции на компании от новите технологии) и на Сосиете Женерал от 2008 година, когато също като Коломбо един банков дилър замъкна милиарди загуби в неуспешни спекулации с фючърси върху индекси, под носа на шефовете си.
Един банков служител дори да е съвестен, рядко има познанията и търпението да нищо някакви непонятни за него сделки откривани и закривани позиции, а още по-малко има понятие на къде ще поеме курсът на една валута или борсов индекс. По тази и причина са смешни всички въпроси към банкери как ще се развие този или онзи пазар. Ако някой в някоя банка има идея за тези неща, то това ще е някой дилър или прекия му шеф (пак дилър) ако има такъв.
Това е все едно един директор на корабостроителен завод да разбира от заварки, освен ако не е бил преди това заварчик или не е карала обучение за такъв.

Но да се върнем при нашия амбициозен младеж Коломбо и клона на банка Лойдс в Лугано.

Коломбо трябвало да докладва на шефа си Момбели (последния понятие си нямал какви ги забърква валутния дилър натресен в офиса му) за загубата, но това значело незабавно уволнение, позор, срам и въобще как може един амбициозен младеж да сложи кръст на току що начеващата си бляскава кариера? Не! Както по късно той казал пред съда - "Всеки дилър има достойнство и никога не би признал провала си, първо пред себе си, после пред другите."

Коломбо в разрез с предписанията решил отново да поеме риск, с надежда да избие загубата. А колко мъки на спекуланти, дилъри и комарджии е донесла идеята за избиване на загубени веднъж безвъзвратно пари.
В интерес на истината, чиновниците на банката в Лондон идея си нямали още какво става за този затънтен край на финансовата галактика. Грешката била, че не обърнали внимание на ни една от молбите на Момбели за помощ. Последния чистосърдечно си признавал, че понятие си няма какво прави валутния му дилър и искал специалист от Лондон да дойде и да надникне в сделките на Коломбо. Такъв обаче не пращали, дали за да спестят малко разходи или просто ей така с с досадно махване на ръка се маха и случая с искането. Отделно искал и помощ от Карл Сенеф , представител на Лойдс в Швейцария, но и той не му обърнал внимание.
Втория път Коломбо накупил форуърди за 100 милиона долара залагайки на покачване на долара.
Доларът обаче отново се показал като гадняр и се сринал този път.
През Март, загубите на на Коломбо били вече десетки милиони.
Ошашавения Коломбо или трябвало да признае всичко (От там уволнение, а може би и съд, заради прикриване на истината по първия случай) или да поеме отново риск.
Рискувал, парите на банката, накупил контракти за 592 милиона долара, които и днес са вече огромна сума, но тогава са били колосална (Горе-долу умножете долара по 14 за да добиете представа за покупателната му способност тогава и ще ви стане ясно за какво иде реч).
Стиснал ръба на бюрото и зачакал. Доларът обаче, пак се извъртял и започнал да се качва.
В желание да покрие поръчките Коломбо бил заел вече пари от най-малко 15 банки (Кой банкер би отказал заем за банка Лойдс. Хорицата не знаели, че дилърът действа на своя глава). С три думи, Коломбо бил "с двата крака"....Коломбо взимал заеми, доларът се качвал, пак взимал и вписвал, не изпращал отчети нито в Лондон или пращал фалшиви такива, нито в швейцарската комисия по банков надзор както би следвало да прави. Момбели пък горкия въобще не бил в течение какво става на няколко метра от него. Както той по-късно казва - "Тези сделки и тези финансови операции са ми мътни като изпирането на пари от мафията. За всеки такъв дилър са нужни няколко човека само да го наблюдават, а за нормалните банкери са съвсем непонятни тези спекулации"

В началото на Август 1974 година, един френски банкер, озадачени попитал някакъв от чиновниците в Лондон за какво са им такива огромни по обем сделки, че чак се налага да дава 4 или 5 заем на клона в Лугано?!
В Лондон някой останала като треснат, но после завила сирена, всички хукнали да вадят каски и да се щурат насам натам като при въздушна тревога от Фау 2.
Някой се сетил да звънят и на други банкери. Всички немски банки на които се обадили потвърдили, че са давали заеми на клона в Лугано!
Бързо екипирали и събрали малък десантен взвод и на следващата сутрин (8-ми Август) към Лугано със самолет литнали екип от експерти. За да се опази тайната на никого не било казано за отиването им в Швейцария.
С пристигането веднага привикали Коломбо, шефът му Момбели и Карл Сенеф официален представител на Лойдс в Швейцария и шеф на трите колона в страната.
Взводът експерти от Лондон моментално се заровили в документацията и колкото повече ровели, толкова по-зле изглеждали нещата.
Били заети позиции за 235 милиона паунда (около 600 милиона долара), а плащанията тепърва предстояли. Във филиала обаче била декларирана само една позиция и то от 36 000 паунда.
Започнало звънене по телефони и огромни трансфери на пари от Лондон към малкото градче Лугано.
Всички се клели в мълчание и капали кръв със страшни клетви (тук малко се увлякох) да пазят тайна, защото ако новината се разчуе, то .... срам, ами освен това цялото реноме на тази уважавана и днес британска банка, стълб на финансовата система отива на кино.
От Лондон, директорът на Лойдс за валутните пазари Робърт Грас дирижирал спасяването на парите и честа на банката (Доста по изкусно и разумно проведено от паническото изтегляне на Сосиете Женерал в 2008 година), като няколко седмици почти не се отделил от поста си. В крайна сметка закрили всички позиции на загуба малко под 32 милиона лири, което се равнявало общо взето на годишната печалба на банката).
Едва тогава сър Ерик Фолкнър , президент на институцията обявил пред света добре режисирано и репетирано обяснение за загубите на банката.
Общо взето реномето на банката било спасено, но акционерите били бесни защото не получили нея година дивиденти, а допълнително загубили още 20 милиона лири, защото цените на акциите и спаднали.
За банкери и акционери останало да си налеят една вода, да пуснат бучки лед, да пият и да забравят, като преди това се разправят с нещастния Момбели и "подчинения му" дилър Марк Коломбо.
Момебили бил уволнен безжалостно, а Карл Сенеф си подал сам оставката.

Швейцарската комисия за банков надзор обаче била бясна.

Измамата била станала под носа и, и то в страна славеща се точно с банкова сигурност.
Марк Коломбо и Еджидо Момбели били изправени на съд.
Обвиненията били общо 26 между които, престъпна небрежност (горкия Момбели), фалшифициране на документи (нашия амбициозен младеж Коломбо) и най-различни нарушения пред комисията за банков надзор в Швейцария.
В хода на делото обаче станал ясно едно: Надзора на Банка Лойдс върху сделките бил минимален (силно казано) или никакъв. Момбели зает с обичайните си банкерски дела бил потънал до гуша в работа и Коломбо ползвал това за да пробутва на шефа си за подпис някой документи които сам не можел да фалшифицира.
Всички почнали да трупат върху главата на Момбели всичко което могат само и само да оневинят себе си. Карл Сенеф също привлечен в делото пък стоварил всичко на главите на шефовете в Лондон.
Разследването траяло само 4 дни (ех, нещастна България, със своите 10-20 годишни процеси!) и накрая приключило с решение на съда и строгото чукване на чукчето!
Момбели отнесъл 6 месеца условна присъда, бил обявен за глупав и наивен до степен, главния съдия Гастоне Луивили да го обяви за тотално некомпетентен.
Съдът глобил Момбели и Коломбо с по 300 паунда и с това приключил. Председателят Луивили им чел строго конско и ги пуснали по живо по здраво.
Ще кажете снизходителни са били.
Да!
Но може би точно строгия съдия Гастоне Луивили е прозрял истината или може би е чувал поговорката - "Когато котките спят, мишките лудуват!" - А котараците в Лондон определено са спали и то дълбоко, до обаждането на озадачения френски банкер с въпроса му - "Какво правите толкова в Лугано, че ви трябват толкова много пари?".
Отделно, Гастоне Луивили председател на съда, бил убеден, никой не е бил злоупотребил за лична облага (както и било).

Коломбо е действал ръководен от амбиции да се докаже, Момбели от глупост и наивна доверичивост.

[9 малки негърчета]

Къде ще е дъното на Софикса, има ли вариант без дъно, хахах

[Jay Gould]

Re: Петрол - Light

Петрол - Light - между 73 и 84 $ очаквам забавяне на тренда.
Не вярвам върха на пазара да се заформи преди средата или края на 7 месец, освен ако петролът не мине 84 $, което поне за сега не ми се вярва.
http://www.imagefreehost.com/files/3...399485106.jpeg

"...Сегашното покачване на петрола може да продължи до 71-74 долара..."

Около 73 е вероятно да имаме корекция. Пък и индикаторът Юки се появи

73.21 Иран - кризи - търсене - предлагане - добиви - ала - бала ... Появи ли се Юки тренда обръща

[Jay Gould]

Овцете, вълната, Англия и търговията

Вълната и нейния пазар са изключително важени за Английската средновековна икономика.
Вълната е важна за икономиката в Англия още от 11-ти век и доминира в английския износ, в търговия, от края на 13-ти век до спада на цените на суровината в края на 15-ти век.
Вълната е на чело при създаването на Англия като европейска икономическа, а от там и политическа сила.

Значението и се отбелязва с много исторически документи и писма.

Огромния откуп на Ричард Лъвското сърце например, вмество в злато, е платен с 50 000 чувала английска вълна. (По обратния път към Европа от кръстоносния поход, Ричард бил пленен през декември 1192 г. около Виена от Леополд V, който го обвинил в смъртта на Конрад, негов братовчед. Ричард бил предаден на Хенрих VI – император на Свещената Римска Империя, който го затворил в замъка Дюрнщайн. Императорът поискал откуп 150 000 златни марки – двугодишният доход на английската корона, от тях 100 000 марки трябвало да бъдат платени предварително (Джон Безземни и Филип II предложили 80 000 марки за това Ричард да остане пленник, но императорът не приел тяхното предложение). Елеонора Аквитанска събрала исканата сума във вълна и на 4 февруари 1194 г. Ричард бил освободен.)

Значението на търговия с вълна лични и от заседанието напарламента в 1297, където се заявява, че "вълната представлява половината от богатство на Англия, или "половината от стойността на цялата земя".



До края на 13-ти век, много силно индустриализираните райони на Европа, не са могли да съществуват без износа на английски вълна.

Спирането на експортната търговия на Англия е могла да доведе цели райони и държави до ръба на глад и икономически банкрут. От търговията със сурова вълна, както и мита, дължими върху износа и, се финансират войните на Едуард I и позволяват на англичаните да се конкурират с по-големите ресурси на Франция по време на 100 годишната война.

В действителност, това оживление и този бум е възможни и покрай въведени за финансиране на войната форуърдни договори в края на тринадесети век (колкото и да ни е чудно днес). Например сред тях е пакет от договори за предварително закупуване на вълна, поет от манастири, производители на вълна, за продажбата на продукцията на своите стада, за до двадесет години в аванс (!) с чуждестранни (италиански - конкретно флорентински търговски дружества) в замяна на огромни суми от свеж капитал, част от които отивали и в кралската хазна за покриване на нуждите покрай войната.
Предполагам, че голяма част от финансовите инструменти, използвани в средновековната икономика са мотивирани от незаконосъобразност на лихвените плащания по кредити (лихвата е била незаконна и неморална според църковните схващания и на места наказуема от закона) по онова време.
Създава се необходимост от сравнително сложни сделки, които изплащат косвено лихва или горница върху даден заем или дадена стока.
Имало е примери не само за вълна, а и за несъществуващи заеми върху пшеница, направени при цени по-ниски от тези, преобладаващи в момента, а мига при погасяването, се смятат по реална пазарна стойност. Друг пример за фиктивни сделки се наблюдава, когато собственици на земя прехвърляли законното право на собственост за период от време, върху имота си, на името на някой "финансист" в замяна на пари в брой.

Tакива и подобни споразумения може да се разглеждат като използваните от съвременните финансисти с много малка разлика. Някой опции са са били платими при някои обстоятелства, като правата за упражняването им са били ползвани или не според интереса на страните в сделката.
"Предварително договори" (подобни на фючърси) за продажба на вълна в Англия преди около 700 години са били сключвани много често.
Инструменти, сходни с форуърдни договори, са широко използване в 13-ти и 14-ти век. Манастири често продават своите вълна на италиански търговски компании, за договорените цени при доставка към датата, на която договорът е бил подписан. Италианци например, са изкупили лъвския дял от вълната в 1294 година. Като са изкупили вълната на 49 от общо 74 манастира, а с много от тях се сключват договори и за по-късна доставка. По този начин и самите търговци се застраховат от покачването на цените, а и са търгували с тези документи както в Англия така и в родната им Италия.

Италиански търговски компании, най-вече Bardi и Peruzzi от Флоренция (ангажирани и в обменния курс на парите от него време) са имали и споразумение да събират и папските данъци в Англия.

Не се и съмнявам, че част от папските пари са отишли в търговията с вълна и спекулациите с договори за бъдещи доставки.
Много от договорите за вълна, посочват и точните валутни курсове, датите на замяна на парите, в деня на доставката.
Италианските търговци са в челните редици на развитието на тези ранни деривати пазари.
Предварителни споразумения за продажба покупко-продажба не само на вълна, но на стъкло, житото и други стоки, също са документирани, като купувачите често са италиански търговци.
В интерес на истината подобни инструменти са ползвани не само в Англия. В Италия те също са били доста широко разпространени, но покрай търговията с вълна са добили голяма популярност на острова.

Трансферът на инструменти върху риска (превозите са били в голямата си част по море) също вече са съществували по това време. Морско застраховане например е било ползвано в Генуа и Венеция през 12-ти век. Само въпрос на време е било канторите да започнат да предлагат такова и в Англия.

Времената са били опасни за всички.
За търговците, за благородниците притежаващи голяма част земята, селяните и фермерите обработващи тази или собствена земя, за занаятчиите и първите манифактуристи. Нуждите от дериватни и застрахователни инструменти са били големи. Самите процеси на търговия и продажбата са били далеч по-рисковани от днес. Транспортиране е изпълнено с опасности, включително пиратство, или кражба и конфискация от корумпирани служители по сушата. Родена от това е необходимостта за поне малка сигурност в много несигурния свят на средновековието. Производителите на вълна са готови да се откажат от някои от евентуални, но несигурни в бъдещето приходи, но чрез продажби на бъдеща и още не произведена продукция, да си осигурят известна сигурност и финансиране "още днес".
Търговците за които това е бизнес, от друга страна имали финансовите средства за си позволят рисковете по търговията с вълна, но често ги диверсифицират с голям брой различни производители, или с други стоки.
А рискове е имало и то не малко. Както политически така и създадени от човешката лакомия.

Нека напишем и кратка история на една криза от него време.
Началото й е породено от проблеми с ликвидността, предизвикани от невъзможност за изплащане на дългове. Ще говорим за последствия от евентуалните фалити по него време и не пропускаме (естествено) лобизма на финансовите кръгове по него време за държавна намеса (нищо ново).
Историята е интересна.
В 1294 година италианското банкерско семейство Рикарди изпълнява ролята на бирник и посредник на английската корона. Предимно при нейните задгранични операции, но и вътре в страната, където са замесени в много сделки за своя сметка.
При едно прехвърляне на вземания от папски данъци, обаче, банкерите се оказват в цветущо финансово здраве на хартия, но декапитализирани на практика.
Натрупали прекалено много „активи" на хартия, които не могат да превърнат лесно в ликвидност, едно поради конюнктурата (Ех колко я обичаме при криза тази дума), второ поради срока на различните доставки с които са ангажирани. Истината в един миг лъснала. Банкерите поискали държавна намеса, отсрочка и помощта на английската корона, и опитали да прехвърлят проблематичните си вземания от Папата към на краля, с аргумента, че кралят на Англия е в по-добра позиция да ги събере. Какви са били аргументите на банкерите Рикарди? Твърде познато - „Нашата банка е твърде големи, за да фалира, а фалита и ще има ужасни последици за всички, за Англия също!!" - Едуард I (Същия оня от филма "Смело сърце" на Мел Гибсън), крал на Англия обаче е безскрупулен когато стане дума за пари, интересите на Англия и короната.



Решил, че никой не е по-голям от дълговете си, конфискува активите на банкерите и се опитва да събере парите които е трябвало да получи от банкерите срещу концесията им чрез още данъци. От затруднения (Закъсал един вид с парите за бюджета) го измъкват други италиански търговци и банкери, използвали възможността да плячкосат останките на фамилията Рикарди, да сложат ръка на договорите и на занижени цени както и да завържат полезни връзки с короната.

Като цяло, контрактите вълна, продавани по предварително договор предлагани в Англия са повишили значително цените и сами по себе си! Те самите (тези контракти) се явяват в следствие на търсенето, но и с тяхната поява цените растат, защото много търговци от Фландрия и Италия вкарват астрономически суми в Англия за високо доходната по него време търговия с вълна. Част това злато обаче отиват не само за отглеждане на овце, а и в строителството или захранват с капитали вноса към Англия на други стоки.



Колко е бил активен пазарът може да се види при неговите спадове в нормалната за всяка икономика цикличност. През 1453 при вълнения в Англия, е четена петиция пред парламента и страстен апел за помощ от страна на държавата (защо ли и това ни е познато), вследствие депресията на вълнения пазар по него време.
Фискалния контрол на вълнения пазар помага на финансите на Едуард III и на успешни кампании срещу французите по време на първата фаза на сто годишната война.
Англия започва периода като износител на вълна за суровина, но след време се превръща в износител и на качествени вълнени платове. Пика на износа на сурова вълна е бил по време на 13-ти и 14-ти век, с около 40,000 - 45,000 чувала изнасяни годишно.
После, постепенно износа спада на 33000 чувала през 1355 и само 9706 чувала в 1476 година.
Короната с решението си за данък върху износа на сурова вълна насърчавани (съзнателно или не) развитието на производство на вълнени платове, като по този начин голяма част от индустрията се появява за да заобиколи финансовите ограничения върху износа и да увеличи печалбите за търговците.

Така, износа на вълна намалява през 15-ти век, но за сметка на износа на готова продукция като се увеличава драстично от година на година.
За по-малко от 100 години английската текстилната индустрия се ражда.