If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Прогнози и развитие през 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014
??? - Вероятно покачване тази седмица (7 + , 1-). Може би към края на седмицата, петък (03.07), отбелязване на връх и корекция на тренда ?!?
При движение на Юг цел към 3-6 Юли, около 1.3370
При движение на север цел към 3-6 Юли, около 1.4300 или 1.4880-1.4890
???
Ако караме така, към обяд в петък може да направим връх
Суифтър, хубави постове, само искам да те поправя - Бретън Уудс не е от 71, ами от 44 год.
Да, от 44 е, но е премахнат през 1971 - златото не стига, а и има много други причини (примерно не може да се реагира гъвкаво при кризи и да се контролира паричното предлагане и т.н.). Това развързва стабилна постепенна инфлация заради безконтролното парично предлагане след това, особено след петролната криза.
Ако през 1971 с $1 си можел да си купиш кифла и кафе, сега ги купуваш с $5. И това е според CPI, който е най-манипулируемият инфо-индекс в света; реалното валутно обезценяване е много по-голямо.
Друго - ако някой си мисли, че с тази криза световната икономика пътува към тотален срив, значи бърка много. Ако също си мисли, че с 3-месечен бул тренд шоуто ще продължава само ъп, вероятността да е в грешка засега е също много голяма:
Истината е, че докато и последният негър от Чимичунгма няма i-pod, лаптоп и дънки, а след време и електрическа кола, растеж ще има и то доста добър (не от утре естествено). Затова историята ще се повтори и борбата ще е за потенциални пазари за потребители чрез привидни социални мисии в бедните страни. Може би най-добрата инвестиция на богатите държави би била в образование в бедните. Не помощи с храни (което така или иначе убива местният аграрен бизнес), а програми за квалификация. Така ще си осигурят една бъдеща тамошна средна класа, която да потребява като луда. Което ще прати Интел, Apple и Replay в космоса.
Jay спечелил си 500 000 Евро ,обменяш ги в БНБ и имаш 1 000 000 лева за депозит даваш го на любимата си банка, тя го дава на депозит на друга банка, която кредитира фирма за 1 М и тя пък докато направи инвестицията ги държи на депозит.
Така от първия ти милион :-) статистиката отчита 3 М депозити, но и 2 М кредити...
След като излязат левовете от БНБ трябва да се нетират депозити, кредити и задължения...
Ясно Тя цялата банкова измама се крепи на това, ама какво става ако аз искам да си изтегля парите, любимата ми банка си ги поисква от другата, а фирмата решава да си ги изтегли
Така 1 милион се налага да се умножи по 3 пък е само 1 Цялата работа засмърдява. Варианта тогава е, или БНБ спонсорира банките с още 2 милиона, или те фалират. Ако обаче ги спонсорира, трябва да извади по 1 евро за всеки 2 лева.
Ако пък го няма борда отива на кино.
Jay прави разлика между пари в банкноти и пари безналични по сметка. С малко рестрикции в кешовите разплащания, кешовите наличности и валутният режим нещата могат да се овладеят. Защото безналичния кеш може да се държи съмо в банка. И така системата може да се стабилизира.
Единственият изход: производство, производство, производство! Чисто черно бачкаторско или интелектуално--> и износ.
По принцип да, ама с какво?
За наука в България се дава най-малко от БВП в цивилизования свят. Вече имаме и около 20-25 % напълно неграмотни.
Какво може да се произведе от някой 100% неграмотен? ами той упътването на машината си не може да прочете или правилата за безопасност?!
Науката ни пък е на издихания. В Германия от деца ги ловят и пращат в ТНТМ само че там развойната дейност на фирмите се признава 100 % за разход, а тук не.
Точно това е най-фаталното за бг и всички източно-европейски държави от бившия соц лагер. Приватизацията на цели предприятия, валутният обир чрез хиперинфлация, всички корупционни схеми .. и т.н. -- всички те са естествено подкопаващи, но не и фатални! Фаталното беше изтичането на мозъчен материал. И то най-качественият - със стотици хиляди. 1 умен човек може да създаде идея (продукт, бизнес и т.н.), който да даде работа на 30 други не толкова способни, които да хранят още 60 в семействата си и в крайна сметка общественият и финансов принос към държавата да е огромен. Данъците, събрани от потреблението, заплатите, фирмената печалба на тези ~100 човека заети в бизнеса на само 1 умен са равни на стотици хиляди на година. А ако умните бяха не 1, а 500 000? Интелектуалната конкуренция щеше да е огромна, а конкуренцията създава предизвикателства за усъвършенстване - не само в бизнес план, но и рефлектира в/у всички социални социални сектори вкл. здравеопазване и най-вече образование, което продължава приемствеността на качеството.
Накратко, изгонените индиректно към по-добър стандарт 500 000 потенциални мениджъри и среден клас качествени кадри (инженери, проектанти, изследователи, лекари и т.н.) не могат да се заменят с няколко милиона овце. Овцете си остават овце и търпят. Ниският стандарт за тях е начин на живот и стандартът им може да се повиши само от някой, който е наясно със световните практики и успее да пробие със собствен продукт. Така те пак ще са прости и пак може само да завиват болтчета, но да получават 2-3 пъти повече за труда си: защото 1 от 1000 ще оптимизира работата им, ще им намери нови пазари и ще направи бизнеса печеливш. Това в последствие ще стимулира и сектора на услугите и ще създаде още повече заетост и т.н. и т.н. Изглежда ясно, но без голям бизнес, който да изнася и да продава не става. Няма откъде да дойде търговският баланс иначе. А бг икономиката и сега е ~70% потребление (точно колкото US икон.), което е леко тревожно.
Но такива кадри след 1997 или липсваха, или бяха инфлационно ограбени (а без налични капитали, голям бизнес за много хора се прави само в Age of Empires или в сънищата). Затова тази бизнес дупка (говорим за големия бизнес) тогава се запълни от чужди аутсорснати фирми, които имаха готовите бизнес модели и само търсеха евтина работна ръка. Да, това може да направи масата малко по-заможна, но има лимит. Лично мое мнение е, че южните смесени райони са толкова феодализирани и плахи точно заради "възродителния процес" - будните и поемащите риск отпрашиха към Турция да търсят възможност.
Темата ми напомни за това как се ражда сегашната банкова система, как в нея генетично е заложено да разширява паричното предлагане (иначе ще загине) и как това в последствие поражда постоянна задължителна инфлация, както и редуване на надуване-рецесия, надуване-рецесия. За доста хора може да е интересно...
Сегашният модел на банкиране със задължителни резерви (fractional-reserve banking) не се ражда преди 100 или дори 200 години. Ражда се много преди това. Най-близката му форма съществува по време на Ренесанса, когато се отпушва търговията и бартерът става доста неудобен като средство за разплащане. "Аз ще те подстрижа в селската бръснарница, а ти ми дай пет яйца" може и да работи до 1 момент, но не създава оборотите за една истински гъвкава система на разплащане. За бартер се използва всичко: от мляко до метали и дори секс услуги. Постепенно идеята за парите като "средство за обмяна на извършен труд" се усъвършенства. Естествено, ценните металите се явяват като най-удобно средство за размяна - не се развалят като млякото, не се вмирисват като животните и са били сравнително удобни за раздробяване. Така се появяват и златарите-лихвари. 1-воначално те съхранявали златото давано им от всички и таксували малка лихва за съхранение (тип трезор). Разплащането ставало така: "Отиди при Леон златаря и му поискай 2 грама от моето злато за 6 твои кокошки."
С времето златарите се усетили, че вместо всички да идват при тях и да ги занимават с 'елементарни транзакции', могат да издават хартийки за притежаваното злато. И така разплащането станало постепенно мобилно.
Тук много ще кажат: е къде е разликата? И финикийците са имали пари.. и византийците са сякли монети на поразия? Разликата е, че златарите също се усетили за още 1 трик: "добре бе, защо като всички си държат златото при мен и така или иначе почти не го ползват, аз да не почна да го раздавам като заеми? Хем получавам лихва за съхранение, хем ще получавам лихва от заеми!" Гениално, лихварчета. Току що почти открихте топлата вода на банковата система. Кранчето на топлата вода обаче е резервите, които тези златари РЕАЛНО оставяли при себе си. Колкото повече заеми - толкова повече лихва => толкова повече печалба. Просто. Но това автоматично увеличило паричното предлагане в пъти и създало дисбаланс в търговията и производството (и лично според мен е една от причините за индустриалната революция: складиране и раздаване на капитали -> създаване на opportunities). По стечение на обстоятелствата на католиците им било забранено да искат лихва от дружките си и евреите се напъхали в лихварството (фамилии като Goldsmith съществуват и до днес).
Така лихварите открили банковия ливъридж, който е хем полезен, хем опасен. Защото надува средствата драстично за кратко време (инфлация) и неизбежно води до рецесия и фалити след време. Да, всички са хепи, защото могат да инвестират, да потребяват повече, да си купуват ресурси и суровини и да създават повече блага. Но алчното надуване многократно е водило и до фалит на същите тези лихвари, когато стадото е хуквало да си обръща хартийките обратно в злато и резервите са били крайно недостатъчни, защото >80% са били раздадени като кредити.
Тази концепция за мултиплицирането на парите е прародител и на сегашните задължителни резерви на банките, които са абсолютно същото нещо. Банка X оставя % като МЗР (required reserves) в ЦБ и всичко друго може да раздаде. Пример:
МЗР са да кажем 10%. Лихва за депозит = 5%. Средна кредитна лихва = 10%.
Ако Ванко 1 остави 1000 лв. банка 1 от продажбата на новия си албум, целите пари в системата се увеличават с 10*1000:
1. Банка 1 получава 1000, оставя 100 резерв, дава кредит за 900 на Ханс.
2. Ханс плаща 900 на М-тел за нова Нокиа, М-тел оставя парите в банка 2.
3. Банка 2 е получила 900, оставя 90 резерв и дава на инж. Бойлеров 810 за фирмен кредит.
4....
И така до последния лев - ако има оборот в системата, което много често е уловката. Така тези 1000 лв на Ванко 1 мултиплицирахме до 10000 като парично предлагане, 50 лв "печалба" от депозит за рапъра (при 5% лихва за депозит) и 400 лв теоритична банкова печалба (при средна 10% кредитна лихва), ако парите се развъртят в цялата банкова система до последно.
Как е възможно ли? Еми който не вярва да си го сметне или да почете малко (в теоритични спорове за М0-М3 няма да влизам). Но подводните камъни са много и затова си има и много банкови трикове.
След края на златния стандарт през 1971 ( Бретън Уудс), паричното предлагане от ФЕД и всички ЦБ става абсолютно неконтролируемо. Не случайно в последните 50 год. М2 се е покачил над 30 пъти, а покупателната способност на валутите е лайняна. Тук стои въпросът: как по дяволите се създават толкова много пари след като ресурсите, от които се прави продукт/богатство са лимитирани или поне не растат с рази скорост? Еми много просто. В дъното на цялата система стои един филипинец, който в един момент не иска вече да продава бамбуковите си кошници за филипински трици. Отива в гората, прави 100 кошници от бамбук (ресурс -> продукт -> цена -> състояние) и вместо да ги продаде за 1 кило трици ги експортва за US, където получава по $1 за всяка. Току що работливият филипинец създаде $100 лично богатство от бамбук. И хоп: същият този филипинец решава да си депозира спечелената валута в регионалният банков клон, който се оказва US и с кредитно-депозитни врътки може да ги мултиплицира до $1000 с други щатски банки, създавайки естествено лихвена печалба за себе си и раздавайки нови кредити.
Хммм... ливъридж 1:10? Think again. Според законите на ФЕД, за срочни депозити задължителни резерви няма! Само за оперативни сметки (10%) и то за големи суми. Дори ФЕД за собствените си наличности има правило от 35% минимум.
Как е в ЕЦБ? Еми още по-разпуснато: МЗР е 2%!
Банк ъф Ингланд? Резервите са "по-желание" хехе. И се измерват, че ефективно са паднали от ~20% до под 3% за последните 40 год.
Еми как да няма раздуване на паричната маса?! Като намалянето на държания резерв всъщност е увеличаване на ливъриджа. Естествено, това вдига и риска и е фундаменталната причина за гърменето на банки.
Китай? Задължителните резерви са сравнително високи: ~15.5 % (по памет). Но лично според мен точно тяхното неколкократно вдигане през 2007 като борба с инфлацията дръпна спусъка на края на масовото парично предлагане и стартира доминото (съвпада с теорията на Джей, че цунамито на кризата тръгва от Азия, а не от US). Вдигането на лихвените проценти на ЦБ в Европа и САЩ също е фактор, но второстепенен. В единия случай променяш лихва, в другия ratio-то на ливъриджа.
Как е в БГ? МЗР станаха 12% от 8% през септември 2007 "като мярка за борба с инфлацията". Сценарият после е известен. И смъкването им след това не помогна, защото освободеният ресурс излезе навън към банките-майки.
Какъв е изводът.. (до който Австрийската школа стига преди доста време btw). Че този тип банкова система трябва да се храни - иначе почва да кенза кръв. Ако няма свеж ресурс: следва рецесия, намаляне на лихвените проценти, захранване с нов кредит и пак балон. Затова и в цялата история на САЩ се редуват големи и малки бизнес цикли: на балони и рецесии. Другото нещо е, че няма ли оборот в системата, няма и печалби. След октомври-ноември 2008, новите и отблокирани (изкупени през open market) средства на банките бяха огромни. Но всички те стояха като резерв във ФЕД (резервът им се покачи над 200 пъти!!), заради страха парите да текът в системата.
Крайната цел на всяка валутна политика е ясна: щамповане на колкото се може повече стоки с "нашия" валутен етикет. Стока в случая е всичко от бамбука във Филипините до последната капка петрол. Защото ако стоката е с наш валутен етикет, парите се връщат при нас. И ние ги мултиплицираме. Но парите също изразяват моментната ПРЕДСТАВА на всички търгуващи за цена и включват много по-често и очаквания. Ако се загуби доверието и оборотите на интернационалната търговия продължат да падат, присъдата на сегашната валутна система е подписана. Или по-точно пукането на балона на fiat currencies (всички). Другият вариант е да се намали риск-фактора на търговските банки, като се увеличат изискуемите резерви в US & EU. Но това ще е тотален валутен вакуум и няма да е срив, а апокалипсис.
Единственият изход: производство, производство, производство! Чисто черно бачкаторско или интелектуално--> и износ.
По принцип да, ама с какво?
За наука в България се дава най-малко от БВП в цивилизования свят. Вече имаме и около 20-25 % напълно неграмотни.
Какво може да се произведе от някой 100% неграмотен? ами той упътването на машината си не може да прочете или правилата за безопасност?!
Науката ни пък е на издихания. В Германия от деца ги ловят и пращат в ТНТМ само че там развойната дейност на фирмите се признава 100 % за разход, а тук не.
На чичо Скрудж обаче, друго не му е ясно. Ако депозитите на с-ст 59.8 млрд се задържат за 1 год. на 5% лихва, то за една година банките ще произведат 62.7 млрд или с 3 млрд отгоре. И така всяка година, ако в хипотетичния пример лихвата се запазва на 5%. Та чичо Скрудж се пита, как ще се влеят тези 3 млрд в икономиката, като лева или като евро, като от една страна сме в криза и производството е намалено, а от друга страна и неможем да печатаме, освен ако нямаме насрещни постъпления в евро. Някой знае ли, какво съветва световната практика при подобни случаи. Не трябва ли всъщност икономиката да ги отработи тези разлики от лихви.
Чичо Скрудж се извинява предварително за дилетантския въпрос и моли, да не се третира, като някаква препоръка.
\
"Безплатният" обяд на тези с депозитите се плаща от насрещните лихви на набуталите се с кредити. Винаги. Кредитните лихви се плащат от реалния сектор: заплати на работещото стадо с 8 млрд (по памет) потребителски на 15%, фирми - малки и гиганти, оптимисти и новодомци с ипотеки. Факт е, че при спад на износа с 30% риск има - и то не малък. Защото освен необслужените кредити (водещи до сериозни банкови загуби, повишен риск премиум, отписвания и т.н.), води до запълване на кредитната разлика с още НОВ кредит на още по-високи проценти с нови залози (до последните долни гащи), което си е отлагане на агонията във времето. Или по-точно неосъзнат, отложен технически фалит.
Единственият изход: производство, производство, производство! Чисто черно бачкаторско или интелектуално--> и износ.
Ясно Тя цялата банкова измама се крепи на това, ама какво става ако аз искам да си изтегля парите, любимата ми банка си ги поисква от другата, а фирмата решава да си ги изтегли
Така 1 милион се налага да се умножи по 3 пък е само 1 Цялата работа засмърдява. Варианта тогава е, или БНБ спонсорира банките с още 2 милиона, или те фалират. Ако обаче ги спонсорира, трябва да извади по 1 евро за всеки 2 лева.
Ако пък го няма борда отива на кино.
На чичо Скрудж обаче, друго не му е ясно. Ако депозитите на с-ст 59.8 млрд се задържат за 1 год. на 5% лихва, то за една година банките ще произведат 62.7 млрд или с 3 млрд отгоре. И така всяка година, ако в хипотетичния пример лихвата се запазва на 5%. Та чичо Скрудж се пита, как ще се влеят тези 3 млрд в икономиката, като лева или като евро, като от една страна сме в криза и производството е намалено, а от друга страна и неможем да печатаме, освен ако нямаме насрещни постъпления в евро. Някой знае ли, какво съветва световната практика при подобни случаи. Не трябва ли всъщност икономиката да ги отработи тези разлики от лихви.
Чичо Скрудж се извинява предварително за дилетантския въпрос и моли, да не се третира, като някаква препоръка.
Ето това е хубав въпрос.
Парите могат да дойдат от:
- нови външни кредити ( ако ни отпуснат нови кредити то ще е само от МВФ)
- чужди инвестиции (малко вероятно, но все още ги има)
- превишение на износа над вноса (няма начин)
- емигрантите
Та както казва чичо Скрудж, високите лихви също са риск за борда, защото от някъде трябва да се плащат.
Абе рискове много, но дано удържим положението.
Е, чакайте малко, нали насреща на депозитите има кредити за да балансират високите лихви...
+ бамките ни са чуждоземни, тъй че реално изнасят пари от държавата... да?
ерго, на БНБ е нужен капитал с който само да балансират разликата!
BULL MARKET -- A random market movement causing an investor to mistake himself for a financial geniu
Ясно Тя цялата банкова измама се крепи на това, ама какво става ако аз искам да си изтегля парите, любимата ми банка си ги поисква от другата, а фирмата решава да си ги изтегли
Така 1 милион се налага да се умножи по 3 пък е само 1 Цялата работа засмърдява. Варианта тогава е, или БНБ спонсорира банките с още 2 милиона, или те фалират. Ако обаче ги спонсорира, трябва да извади по 1 евро за всеки 2 лева.
Ако пък го няма борда отива на кино.
На чичо Скрудж обаче, друго не му е ясно. Ако депозитите на с-ст 59.8 млрд се задържат за 1 год. на 5% лихва, то за една година банките ще произведат 62.7 млрд или с 3 млрд отгоре. И така всяка година, ако в хипотетичния пример лихвата се запазва на 5%. Та чичо Скрудж се пита, как ще се влеят тези 3 млрд в икономиката, като лева или като евро, като от една страна сме в криза и производството е намалено, а от друга страна и неможем да печатаме, освен ако нямаме насрещни постъпления в евро. Някой знае ли, какво съветва световната практика при подобни случаи.
Hmm.. Умно мислиш чичо Скрудж .... Резултата на края не се харесва.
Първоначално изпратено от hah
Та както казва чичо Скрудж, високите лихви също са риск за борда, защото от някъде трябва да се плащат.
Абе рискове много, но дано удържим положението.
Та както казва чичо Скрудж, високите лихви също са риск за борда, защото от някъде трябва да се плащат.
Абе рискове много, но дано удържим положението.
Коментарът е с аналитичен характер и не представлява препоръка по смисъла на ЗПЗФИ.
Ясно Тя цялата банкова измама се крепи на това, ама какво става ако аз искам да си изтегля парите, любимата ми банка си ги поисква от другата, а фирмата решава да си ги изтегли
Така 1 милион се налага да се умножи по 3 пък е само 1 Цялата работа засмърдява. Варианта тогава е, или БНБ спонсорира банките с още 2 милиона, или те фалират. Ако обаче ги спонсорира, трябва да извади по 1 евро за всеки 2 лева.
Ако пък го няма борда отива на кино.
На чичо Скрудж обаче, друго не му е ясно. Ако депозитите на с-ст 59.8 млрд се задържат за 1 год. на 5% лихва, то за една година банките ще произведат 62.7 млрд или с 3 млрд отгоре. И така всяка година, ако в хипотетичния пример лихвата се запазва на 5%. Та чичо Скрудж се пита, как ще се влеят тези 3 млрд в икономиката, като лева или като евро, като от една страна сме в криза и производството е намалено, а от друга страна и неможем да печатаме, освен ако нямаме насрещни постъпления в евро. Някой знае ли, какво съветва световната практика при подобни случаи. Не трябва ли всъщност икономиката да ги отработи тези разлики от лихви.
Чичо Скрудж се извинява предварително за дилетантския въпрос и моли, да не се третира, като някаква препоръка.
Коментар