Пак гроздова, моля! И салата ако обичаш!
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Кръчма "Виртуалната кръчма"
Collapse
Заключена.
X
X
-
Първоначално изпратено от KOSTJUMARС настъпването на ноща идват нови и нови посетители. Това ме навежда на мисълта, че е дошло времето да се листва на БФБ и една чисто алкохолна компания. Пък белким даде по някоя бутилчица дивидент за Нова Година. Няма да липсват акционери, дори да е само за спорта.
Наздраве
Коментар
-
Ами че то е почти ясно.ЕКШЪН.Не са за изключване два логични варианта.
Първи вариант.
Бабката толкова е обичала булонката,че е скочила след нея през прозореца.
Втори вариант
Бабката е била леля на Б.Борисов,владеела е източни бойни изкуства и единият от приятелите е поел пътя след булонката.
А НАЗДРАВЕ И ОТ МЕН !
Коментар
-
Първоначално изпратено от LUBIMEC 13На това място от разказа наставаше гробна тишина и тягосно очакване на развръзката - никой не смееше да шукне!
Та бащата подарил на сина си тая толкова ценна запалка и загубата и - и то точно пък по такъв начин - била непрежалима.
Да се върнем обаче на ситуацията в купето - все пак действието продължава!
Веднага след като булонката напуснала скоропостижно купето, за малко, подобно напускане на "земния рай" да се случи и с бабката - женицата изпаднала в прединфарктно състояние. Явно и за нея загубата се оказала непрежалима - причините са обясними и без лирични отклонения. Нашите "юнаци" набързо излезнали от цигарения делириум и изпаднали в ужас от перспективата за скорошна кончина на все пак симпатичната бабка! Чудели се какво да правят - по времето, когато се е развивало действието, мобилната връзка е била енигма. Все пак единият утърчал при кондуктора и с общи усилия подали сигнал на машиниста да кара бързо към София.
Тук се колебая дали да премълча или да продължа с автентичния разказ!? Май по-добре да продължа!? Добре!
Та се стигнало до ситуацията нашите момчета вместо да се гушкат с млади каки, да правят уста в уста с бабката! Малко наказание за "наперените" петльовци. Хак им е - каквото си посееш, това ще жънеш.
Влакът подминал транзит Подуенската гара /това го пиша специално за Импе-то/, като замалко да я издуха с надутата си свирка и с оригинален маньовър заковал на първи перон на Централна гара. Бабката все още дишала, макар и с чужда помощ. Извикали линейка, която за онези години, пристигнала едва ли не със скоростта на светлината. И точно качвали бабката в линейката и .............. ооооооо, ЧУДО!!!
Коментар
-
В казармата имахме 1 сладкодумец от Лом, който разказваше много увлекателно истински случки. Беше голям майстор, ще ми е много трудно да го наподобя, но все таки ще опитам:
Та било нашето момче на море със свой приятел. Всичко минало добре, но случката за която ще стане дума по-надолу им се случила най-накрая - като вече се прибирали към Лом. Доколкото си спомням били някъде по южното Черноморие, защото взели нощния влак от Бургас за София. Потърсили си купе с готини мацки, ама нямали късмет и накрая се настанили сами. Но не за дълго - някъде на Карнобат в купето им влетяла нагла бабка, която въобще не се притеснила от тяхната компания, даже напротив! Те обаче не били във възторг, ама вече било късно да си търсят друго празно купе и решили да изгонят бабката. Ей, лоши момчета, ей! А, забравих най-важното - бабката си носела ЛЮБИМЕЦА - малка булонка. Та почнали нашите момчета с номерата - отворили широко прозореца, вратата - нъц бабката оказала яростна съпротива. Нашите не се отказали - като затворила бабката всичко, което можело да се затвори, извадили цигарите и я подложили на цигарен тормоз!!! На това място вече на повечето от слушателите им ставаше гот, но имаше и такива, които явно жалееха за бабката. Не знаеха какво още я чака горката женица. И така в "игри и закачки" - много подробно и ярко описвани от ломския сладкодумец - лакардии, които няма как да съм запомнил, че малко ли време се мина от тогава!? - подминали Пловдив. Бабката още имала сили и давала отпор, но нещата вече отивали на изтърване. И нормално - най-накрая нервите и не издържали! Скокнала пъргаво, грабнала запалката на единия, отворила бързо прозореца и я метнала през него! Оооооо, ужас! Приятелят на моя приятел - чиято била запалката - също толкова пъргаво, но все таки не чак дотам разумно, скочил, докопал булонката и също толкова пъргаво както бабката запалката, изхвърлил ЛЮБИМЕЦА през прозореца. На това място от разказа наставаше гробна тишина и тягосно очакване на развръзката - никой не смееше да шукне!
Коментар
Коментар