По въпроса с митата

[Caridi]

По въпроса с митата

Накрая май ще се окаже, че няма да има печеливши

[gino]

По въпроса с митата

Mnogo zanimatelna prikazka!

[george]

По въпроса с митата

Това, което се вижда и това, което не може да се види
Фредерик Бастиа, 1850, www.bastiat.org

VII. Ограничения

Г-н Забрана (не аз го кръстих така, а г-н Шарл Дюпон), г-н Забрана посвещаваше времето и парите си на това да превръща в желязо рудите, открити в земите му. Тъй като природата беше по-благосклонна към белгийците, те снабдяваха французите с по-евтино желязо от това на г-н Забрана, което означава, че всички французи или Франция могат да получават определено количество желязо с по-малко работа, като го купуват от честните фламандци. Така ръководени от своя интерес, те не биха сбъркали и всеки ден бихме наблюдавали множество производители на гвоздеи, ковачи, колари, шлосери и работници да ходят самите те или чрез посредници да се снабдяват от Белгия. Това никак не хареса на г-н Забрана. Отначало идеята му беше да спре тази злоупотреба със собствени сили. Това беше най-малкото, което можеше да направи, защото той беше единственият, който страдаше от това. “Ще взема пушката, си казваше той, ще сложа четири пистолета на колана, ще напълня кутията с патрони, ще препаша шпагата и ще тръгна, така екипиран към границата. Там първият ковач, шлосер или колар, който се появи да прави собствения си бизнес, а не моя, ще го убия, за да го науча как трябва да живее.” На тръгване г-н Забрана поразмисли малко и успя да укроти войнствения си плам. Той си каза: ”Първо, не е абсолютно невъзможно купувачите на желязо, моите сънародници и врагове, да разберат погрешно и вместо да се оставят да ги убия, да ме убият те мен. После, дори и да извикам всички си прислужници, ние няма да успеем да овардим всички проходи. Накратко, тези действия ще ми струват по-скъпо от резултата.”

Г-н Забрана тъкмо щеше да се оттегли нещастен от това, че е свободен точно колкото и другите, когато лъч светлина озари мозъка му. Той си припомни, че в Париж има една голяма фабрика за закони. “Какво е законът?” – се запита той. Това е мярка, която веднъж постановена, независимо дали е добра или лоша, е задължителна за всеки. За нейното изпълнение се организира публична сила, а за организацията на тази публична сила се черпи от мъжката сила на нацията и от парите й. Ако само успея да накарам голямата парижка фабрика да прокара един съвсем незначителен закон, който да гласи: ”Белгийското желязо е забранено”, ще получа следните резултати: правителството ще замести няколкото прислужника, които исках да изпратя на границата с 20 000 от синовете на непокорните ковачи, колари, шлосери, работници и занаятчии. После, за да поддържа здравето и доброто настроение у тези 20 000 граничари, то ще разпредели помежду им 25 милиона франка, взети от същите тези ковачи, колари, занаятчии и работници. Граничарите ще пазят границата много по-добре и няма да ми струват нищо, аз няма да бъда изложен на бруталността на търговците, ще продавам желязото по моите цени и със сладко задоволство ще гледам как нашият велик народ е бил заблуден. Това ще го научи да се обявява непрекъснато за мотора на всеки прогрес в Европа. О, ще бъде забавно и си заслужава да се опита.

Така, г-н Забрана отиде при фабриката на закони. Някой друг път може би ще разкажа историята на неговите тъмни сделки, но сега просто ще спомена неговите видими постъпки. Той изложи пред господа Законодателите следните мотиви:
“Белгийското желязо се продава във Франция по 10 франка, което ме задължава да продавам и моето на същите цени. Аз бих искал да го продавам по 15, но не мога заради проклетото белгийско желязо. Направете закон, който да гласи, който да забранява вноса във Франция на желязо от Белгия. Веднага ще вдигна моите цени с 5 франка и последиците ще бъдат: За всеки квинтал, който ще добавям, ще получавам 15 франка вместо 10, ще забогатея по-бързо, ще разширя производството си и ще наема повече работници. Аз и моите работници ще правим повече разходи, което ще бъде в полза на доставчиците на много мили наоколо. Те пък, имайки повече клиенти ще правят повече поръчки в индустрията и така оживлението на пазара ще обхване цялата страна. Тази благословена монета от сто су, която ще пуснете в моя сейф, както камък се хвърля в езеро, ще даде началото на безброй много концентрични кръгове.”

Очаровани от тази реч и доволни от това, че е толкова лесно чрез законодателството да увеличат благосъстоянието на народа, производителите на закони гласуват Ограничението. Защо да говорим за работа и правене на икономии?, казваха те. Защо да използваме тези болезнени мерки за увеличаване на националното богатство, когато за тази цел стига един Декрет?

И наистина, законът предизвика всички последици, предсказани от г-н Забрана. Само че беше причина също и за други, които не беше предсказал. Ако трябва да сме честни, неговите разсъждения не бяха грешни, но не бяха пълни. Стараейки се да получи определена привилегия, той взима предвид ефектите, които се виждат, оставяйки в сянка тези, които не се виждат. Той посочи само двама герои, докато на сцената има трима. На нас се полага да запълним този неволен или нарочен пропуск.

Да, екюто, така насочено чрез закона към сейфа на г-н Забрана е от полза за него и за тези, чиято работа трябва да се насърчи. И ако декретът беше направил така, че екюто да падне от луната, тези добри резултати нямаше да бъдат уравновесени с нито един лош компенсиращ ефект. За нещастие не от луната идва мистериозната монета от сто су, а от джобовете на ковачите, шлосерите, коларите, работниците, корабостроителите, с една дума за сметка на Добрия Жак, който ги дава сега без да получава и един милиграм желязо в повече, отколкото когато плащаше по 10 франка. От пръв поглед можем да забележим, че това много променя случая, защото, очевидно, Печалбата на г-н Забрана е компенсирана със Загубата на Добрия Жак и всичко, което г-н Забрана би могъл да направи с това екю, за да насърчи националния труд, би могло да бъде сторено и от Добрия Жак. Камъкът е хвърлен в една част на езерото, защото законът пречи да бъде хвърлен в друга.
Така това, което не се вижда компенсира това, което се вижда и като остатък от операцията остава една несправедливост и което е по-лошо – несправедливост, извършена от закона.

Това не е всичко. Казах, че оставяме винаги в сянка един трети герой. Тук вече трябва да се появи, за изкара наяве втора загуба от 5 франка. Тогава ще получим целия резултат от тези действия.
Добрият Жак е притежател на 15 франка, плод на неговия труд. Сега той е свободен. Какво прави с 15-те си франка? Купува някакъв моден артикул за 10 франка и с този моден артикул плаща (или Посредникът плаща вместо него) за стоте килограма белгийско желязо. На Добрия Жак му стават още 5 франка. Той не ги хвърля в реката (това е, което не се вижда), а ги дава на някой търговец в замяна на някакво удоволствие, например на някой книжар за книгата на Босует “Беседа върху световната история”.

Така, доколкото става въпрос за националния труд, той е поощрен в рамките на 15 франка, а именно: 10 франка за артикула от Париж и 5 франка в книжарницата.

Що се отнася до Добрия Жак, той получава за своите 15 франка 2 предмета, които му носят удовлетворение: първо – сто килограма желязо и второ – книга.

Декретът влиза в сила. Как се отразява той на Добрия Жак? А на националния труд?

Добрият Жак, който дава всичките си 15 франка до последния цент на г-н Забрана срещу сто килограма желязо не получава друго освен желязото. Той губи удоволствието от книгата или от всеки друг подобен предмет. Губи 5 франка.Трябва да се съгласим, не може да не се съгласим, че когато рестрикцията увеличи цените на нещата, консуматорът губи разликата.

Но, тогава казват, че националният труд я печели.

Не, не я печели, защото от въвеждането на декрета, той не е насърчаван повече отколкото преди в рамките на 15-те франка.
Само че след декрета, 15-те франка на Добрия Жак отиват в сектора на металургията, докато преди декрета те се поделяха между галантеристите и книжарите. Насилието, което упражнява г-н Забрана на границата или това, което се извършва от закона могат да бъдат съдени по много различен начин, в зависимост от морала. Има хора, които смятат, че кражбата губи своята неморалност, когато стане легална. Що се отнася до мен, не мога да си представя по-утежняващо обстоятелство. Както и да е, сигурно е, че икономическите резултати са еднакви.

Погледнете на нещата както искате, но ако сте обективни, ще видите, че нищо добро не произлезе от легалната или нелегалната кражба. Не отричаме, че от нея произлиза печалба от 5 франка за г-н Забрана и неговата индустрия или за националния труд. Ние обаче твърдим, че от нея идват и две загуби, едната за Добрия Жак, който плаща 15 франка за това, което би могъл да получи за 10; другата за националния труд, който вече не получава разликата. Изберете която и да е от двете загуби, с която ви харесва да компенсирате печалбата, която имаме. Другата е нищо по-различно от чиста загуба. Къде е моралът: насилието не произвежда, а разрушава. Ако насилието произвеждаше, нашата Франция щеше да бъде по-богата, отколкото е в момента.

[gino]

По въпроса с митата

Napalno prav.Sega e momenta s edin udar, toest otkaz da se iz4isti neefektivnata 4ast ot BG ikonomikata.Tova za Kremikovci e mnogo sme6no, za6toto po-dumite na ma6inostroitelite, te vnasat surovinite si , zabalejete, za6toto tezi na Kremikovci sa neka4estveni!!!Ako se vavedat mita, te 6te badat prinudeni da kupuvat po-skapi i po-neka4estveni surovini ot Kremikovci.Taka 4e izvodat kakvo da se pravi e yasen.Po vaprosa za 100 000 4oveka, ami ako tezi 100 000 jiveyt na garba na ostanalite, kakto e v sila za Kremikovci, tova spravedlivo li e.I tova za za6titata na rodnata industriya e mnogo sme6no.Zna4i trabva li da se podpomagat neefektivni proizvodstav kato se karat potrebitelite da kupuvat po-skapi i lo6i stoki i surovini v slu4aya?Tova mai se nari4a6e ritori4en vapros!Dokoga s tezi izdevatelstva v BG?

[george]

По въпроса с митата

И между другото цялата промишленост дава 25% от БВП, така че е абсурдно Кремиковци да дава 11%. Все пак в БВП се отчита добавената стойност и ако едно предприятие като Кремиковци, което няма много печалби, не може да дава голяма част от БВП.

[george]

По въпроса с митата

Ами то ние сме махнали митата за повечето индустриални стоки с повечето от основните ни търговски партньори и тази засилена конкуренция се отразява много положително на нашите производители - вижте данните за нарастването на добавената стойност в частния сектор. Въобще секторите, в които няма мита, се развиват много по-добре от защитените с мита.

[xxx]

По въпроса с митата

Ами не е логично никак даже. Ама живеем в популистка държава.
И плащането на високи цени заради лоши длъжници на НЕК не е логично.

А ако вземем да си махнем митата ще ни загине половината държавица. Щото не е само Кремиковци неефективен производител в нашта "индустриална" хаха държава...Цялата тежка промишленост е за изхвърляне.
М-у другото направете справка какъв % от БВП на страната дава Кремиковци - към 11 май беше...

[Tosho]

По въпроса с митата

Стъпката с митата е напълно допустима и се практикува по цял свят с цел защита на собствените производители - специално за металургичните продукти тази година и САЩ повишиха вносните мита със същата цел
Съвсем друг е въпросът че в БГ Кремиковци са монополист и това ще затвърди монополното им положение на българският пазар.
Правителството едва ли пропуска момента, че това въобще няма да се хареса на разните там автомобилопроизводители, които искали да правят производсва у нас, така че не бих се учудил, ако се окаже че някой искъл да прави нов металургичен комбинат.
В същност докато пишех, се сетих че това най вероятно са пълни глупости, тъй като повечето суровини се внасят, но пък от друга страна може би неса ако комбината е до морето
Нали се сещате за разликата между Невтохим и Плама

[xopxe]

По въпроса с митата

Прав си че нещата са малко навързани - Кремиковци осигурява около 25% от превозите на железниците, голяма част от натоварването на пристанищата. Получава се като къщичка от карти - издърпваш най-долната и падат всичките. Именно поради това ръководството на Креми си позволява така нагло да рекетира държавата. Да не говорим че могат да натискат доста и чрез синдикатите.

[XXL]

По въпроса с митата

Може би дори повече от 10000 души ще изгърмят. И тук се получава стандартната дилема за управляващите - знаем кое е добро на теория, но какво да направим на практика?

[xopxe]

По въпроса с митата

Както знаеш митата са механизъм за преразпределение на доходите, и аз не съм съгласен да плащам на Захариев. Като не могат да произвеждат конкуретноспособна стока - вън от пазара ! Лошото е че покрай Захариев и Сие ще изгърмят още около 10000 души работници..

[XXL]

По въпроса с митата

Не съм експерт в тази област, но искането на Кремиковци ми изглежда недопустимо. За съжаление нещата са доста сложни - Кремиковци осигурява немалка част от износа на България (ако не греша). Може би по тази причина над него винаги е имало политически чадър.
А за торовите заводи какво ще коментирате?

[Caridi]

Здравейте
Искам да отворя тази тема, за да обсъдим искането на Кремиковци, правителството да защити производството му. До тук нищо лошо. Но с повишаване на митата.
Искам да попитам логично ли е в случай, че въпросното дружество продава продукцията си на високи цени с качество по-ниско от това на вносните метали.
Поздрави.