Ще има ли какво да председателства България през 2018г.?

[Pyramid]

2018-та дойде. ПрЪЦидателтсвото изтича. Да видим, с какво ще ни остави БХ след това.
Харе банана!

[DELCHO SMOKA]

Delcooo, delco...mnogo delnichno.
Де го делкаш, де се делка! Делай си делата и не мисли за ЕС, ще се оправим и без сделаната в насесесерето пропаганда.

Сам знаеш, че аз не съм трол!
Пропаганда пишат други хора! Ако ли пък държиш на квалификацията "пропаганда".

Нека да оставим времето да реализира "пропагандата"!

[4ervenasgan]

Delcooo, delco...mnogo delnichno.
Де го делкаш, де се делка! Делай си делата и не мисли за ЕС, ще се оправим и без сделаната в насесесерето пропаганда.

[DELCHO SMOKA]

Политическата ситуация се развива изключително бързо. Основния въпрос е дали събития като BREXIT и Тръмп са изолирани явления или са част от някаква тенденция, която набира сила!
Противници на ЕС има в много от страните, като до днес, те представляваха предимно малки партии, без особено влияние! Те произхождаха предимно от средите на националистите и патриотичните организации. Част от така наречените "крайно десни", също симпатизираха на идеята за разпад или отделяне на собствените им страни!

Липсата на достатъчна политическа подкрепа на тези партии и високата икономическа обвързаност между страните, беше гаранция, че монолитността на блока ще се запази! Основните рискове, които излизаха на преден план, бяха свързани предимно с високата задлъжнялост на Южна Европа и проблемите, които произтичат за Еврото. Разбира се ЕС се ползваше и със силната подкрепа на САЩ, като тук направленията бяха поне в две посоки. От една страна, големият потребителски пазар на съюза, беше желан от американските корпорации и се готвеше подписването на ТТПИ, от друга страна, изострянето на американо-руските отношения, превръщаха ЕС в удобен буфер, който често се явяваше говорител на Вашингтон. Външната политика на Вашингтон, бе инструмент за самоопределяне на същността на ЕС, особено в частта "ценности". Самият ЕС, като проект на огромният глобалистичен пъзел, прокламираше себе си като основен елементн на бъдещата глобализация, без който основните икономико-политически връзки, би били невъзможни.

Възможно ли е немислимото, да се превърне в реалност?

След излизането на Великобритания, ние се намираме в коренно различна обстановка. От една страна, клуба на "просперитета" бе напуснат от един от основните нетни донори на съюза. След фактическото и излизане, това огромно орязване на средстава от бюджета, неминуемо ще се отрази във възможността на ЕК, да разпределя средства по различни направления. Всичко това е на някакъв по-далечен и неясен етап, може би след 2019г.

Въпроса е какво се случва сега? Излизането на Великобритания и липсата на срив в нейната икономика, дава изключително негативен сигнал, към останалите участници в клуба, особено в страните където са силно представени, така наречените "популисти"(каквото и да означава това), че всъщност, фактическото илизане, не води да Апокалипсис. Тук трябва да отбележим съществения момент, че ако Великобритания излезна предимно по националистически и миграционни причини, поне на пръв поглед, то много от останалите страни, разглеждат членството си в съюза, единствено през призмата на икономическите ползи. Ако след активирането на клауза 50, Великобритания получи, при последвалите преговори, добри условия в рамките на свободната търговия с ЕС. То това ще бъде много силна мотивация, за множество други страни, да очакват същото, при евентуално тяхно напускане. Великобритания се нуждае от пазара на ЕС, но и ЕС се нуждае от пазара на Великобритания. Така погледнато Великобритания ще получи каквото иска. Отделно в Европа единствения приоритетен и първостепенен съюзник на САЩ е именно Великобритания. Едва ли зависимия от САЩ ЕС, ще си позволи да играе курвачка на Обединеното кралство, при бъдещите преговори!

Избирането на Тръмп в САЩ е много ясен знак, за преориентирането на геополитиката в световен мащаб. Показателен е факта, че Тръмп поиска Фараж, да бъде изпратен като посланник в страната, което ясно говори, какво е личното му предпочитание и с какви лидери желае да се обвързва. Aко приемем, че Тръмп променя приоритетите на САЩ от тотален глобализъм, към реиндустриализация на страната в рамките на определени протекционалистични режими, то глобалистичния стопански модел на ЕС, губи своята привлекателност. Както в очите на Тръмп, така и в очите на много от членоветте на самия ЕС.

Интересен е факта, какви точно биха били взаимоотношенията на Тръмп с лидери като Меркел, която изнанадващо за мнозина се кандидатира, за четвърти мандат. Германия и в частност Меркел, са сред най-заинтересуваните от поддръжката на наложеният модел. Ако Меркел, няма директната подкрепа на САЩ, в лицето на новия президент и неговата администрация, то от къде идва тази подкрепа? Някакъв глобалистичен кръг, останал в опозиция или просто няма подкрепа?

Възможно ли е ситуацията да прилича на наркопазара в София, където няма лидери, няма силни групировки, а общо взето цари хаос и разпокъсване? Предстои да разберем.

Кои са външните сили, които може би имат интерес, ЕС да спре да съществува!

Ако приемем, че Меркел не получава подкрепа от САЩ, а от глобалистична опозиция, то Тръмп има интерес лесно и бързо да пренареди пешките на картата. Русия също има интерес от срива на ЕС, защото ще засили своето влияние в Източна Европа. При едни бъдещи влошени взаимоотношения със САЩ, Русия няма да има МОНОЛИТЕН троянски кон в своето предверие. Китай също има интерес от рухването на ЕС, защото ще завладее голяма част от пазарите, които днес се ползват с определени протекции, а срива на Германия ще отвори нови пазари за тях в световен мащаб. Великобритания, няма интерес от опозиционен на нея субект в Европа, ако ЕС рухне, не само чисто икономически, но и политически, тя ще бъде водеща сила!

Каква дружинка само се очертава! САЩ,Русия,Китай,Великобритания.

Какви са обаче вътрешните разрушителни сили.

На първо място, те са свързани предимно с икономически причини! Неравномерното развитие на отделните региони, вътре в рамките на съюза, създава съществени дисбаланси. Ако приемем, че Германия има силна икономика, индустрия и капитали, то тя не иска инфлация и желае стабилно евро. Италия от своя страна, която има колеблив растеж и огромна задлъжнялост, има интерес от развитие в рамките на висок бюджетен дефицит, инфлация и собствена валута за обезценка на своите дългове. Това е само конкретен пример за разминаване на интересите, но същото е валидно и за колабираща Гърция, затъваща Португалия и раздирана от вътрешнополитически борби Испания. Разбира се всички много подцениха и националистическият елемент. Колкото и да са откъснати от националните си идеали, представителите на отделните нации, съвсем ясно започнаха да осъзнават, че привидната "милост" към бежанци и псевдобежанци, релани икономически мигранти, е просто път към постигането и укрепването, на определена власт и постигането, на може би, вече бившият и несъстоял се глобалистичен идеал за Европа!

Изключително показателен е факта, че кликата в ЕП и ЕК, се обръща вече срещу собственото си население, като за врагове се посочват Православието и езикът на "омразата". Абсурда е, че страни като България и Румъния са изцяло правослвани и това е огромно посегателство и обида към религиозния суверинитет, свобода и право на духовна принадлежност. Цензурирането на така нареченият "език на омразата", е нищо друго освен чиста политическа цензура!

ЕС започва да се страхува от "всемогъщата" руска пропаганда, защото разбира, че по никакъв начин, освен с развяването на някакъв външен и измислен враг, не може да сплоти и обедини под нещо собственото си население. ЕС на практика не може да осигури благосъстояние, което особено в Южна Европа стремглаво се стопява. Разчита се на чиста и неподправена ИДЕОЛОГИЧЕСКА пропаганда. Стигне ли една империя до ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА пропаганда, като псоледна карта, в нейната ръка, то знайте, че това е края! Още повече, че тази пропаганда, от тук на сетне няма да намира, своето озвучение от американската "аудио" уредба! Ще се предава ЕКСКЛУЗИВНО само за местните слушатели!

Как ще се развият събитията?

Наблюдаваме много внимателно референдума в Италия на 4ти декември! Предсрочни избори там и победа на Бепе Грило, е предвестник на предстоящи големи сътресения. На същата дата има избори и в Австрия. Кандидата на евроскептиците Хофер води и навярно ще спечели. След броени месеци предстоят избори в Холандия и Франция. Там националистите са с огромни шансове, не гарантирани победители, но гръмкият им резултат, ще доведе до огромен отзвук навсякъде. Какво ли ще стане обаче, ако през цялото това врме, след Нова година, започне корекция на пазарите и натиск по доходността на бондовете в Южна Европа?

Иначе сега ще почват да стягат НДК за предстоящото председателство! Няма лошо, сградата се нуждаеше от ремонт!