Първоначално изпратено от Императорът
Разгледай мнение
Признавам си, че понякога в минали години ми е припламвала леко предателска мисъл, че може и на моменти да си пресолявал манджата. Обаче времето минава, а аз се усещам все по-объркан и обезкуражен, а надежда взорът (ми) от нийде не види.
Доказано големи световни империи са се проваляли и се провалят в Афганистан, но тамошните трагедии за нас продължават да бъдат някак чужди, далечни, фантазмени.
Да, проблемът ни е, че страната живее в една тиха, необявена гражданска война, за чието съществуване има наложен нещо като закон за омертата. При последните изстъпления през това лято се надигна глас, но ръководството на страната положи усилия за замазване и замитане на проблема, както винаги. Залавям се, че проявявам някакво странно "разбиране" към действията на политическата класа. Просто реално работещо решение, което може да доведе до някакъм позитивен резултат в обозрими срокове НЯМА. И нещата се отбутват с надежда, че по някакъв магически начин проблемът ще изчезне сам.
Коментирайки с приятели тази тема, припомниха ми един драматичен случай от началото на демокрацията. Не ми се мисли за сега, когато процесът на оскотяване е далеч по напреднал.
Коментар