"В тази ситуация наблюдаваме две тенденции, с които обществата стихийно се опитват да преодоляват кризата на представителната демокрация:
Първата е на популистко търсене на “спасители” и олигархизация, при което се появяват лидери популисти, зад които стоят големите пари на олигархията, опитващи се с манипулации и шоу, контрол върху медиите да заграбят и държат властта. България върви по тази линия.
Втората е на пряката демокрация, при която хората да придобият чувството, че нещата зависят и от тях. Още през 1991 г. в “Метаморфози на властта” А. Тофлър говори за преход от представителна към “полупряка демокрация”. А преди няколко месеца на един конгрес в Санкт-Петербург се запознах с професора-идеолог на Пиратската партия в Германия, която дължи своя феноменален успех на това, че чрез интернет всички нейни членове вземат директно участие във всяко решение, включително и начина на гласуване на общинските съветници.
В Европа голяма част от партиите, усещайки отчуждението и недоверието на избирателите, пренаписват своите устави, давайки на своите членове директна роля в подбора на партийни кандидати, партийни лидери и даже формирането на партийни политики, премахвайки посредниците между ръководствата и членската маса във вид на различни представителни органи на местно и централно равнище. В онези от тях, в които членовете получат нови правомощия и възможности да влияят върху партийната политика, се наблюдава нов прилив на енергия и нов възход.
Множество изследвания по света показват, че различните форми на пряка демокрация засилват доверието в институциите, в държавата и повишават възможностите на партиите, които ги въвеждат. Съвременните технологии рязко увеличават възможността за реализацията й. В Швейцария изследователите откриват, че пряката демокрация допринася за стабилността на страната и щастието на хората. Затова и новата голяма мода в промяната на институциите са “партиципаторна демокрация”, “колаборативна демокрация”, “делиберативна демокрация”. Те ангажират, предполагат инициативи и решения, които не се вземат от малки групи олигархични политици, а от голяма маса от хора.
България се нуждае от нова визия за управлението, която не само да промени радикално сегашната корумпирана и клиенталистка версия на многопартийна представителна демокрация, но и във всички сфери да въведе форми на пряка демокрация, която да върне убедеността на хората, че нещо зависи от тях. Нуждае се от политическа сила, която да прегърне тези идеи и спечели от тях.
След катастрофалните следствия от прехода към капитализъм чрез многопартийна представителна демокрация сме изправени пред алтернативата: или управление чрез месии и популистки вождове, фасада на олигархически върхушки или пряка демокрация."
Васил Проданов
Първата е на популистко търсене на “спасители” и олигархизация, при което се появяват лидери популисти, зад които стоят големите пари на олигархията, опитващи се с манипулации и шоу, контрол върху медиите да заграбят и държат властта. България върви по тази линия.
Втората е на пряката демокрация, при която хората да придобият чувството, че нещата зависят и от тях. Още през 1991 г. в “Метаморфози на властта” А. Тофлър говори за преход от представителна към “полупряка демокрация”. А преди няколко месеца на един конгрес в Санкт-Петербург се запознах с професора-идеолог на Пиратската партия в Германия, която дължи своя феноменален успех на това, че чрез интернет всички нейни членове вземат директно участие във всяко решение, включително и начина на гласуване на общинските съветници.
В Европа голяма част от партиите, усещайки отчуждението и недоверието на избирателите, пренаписват своите устави, давайки на своите членове директна роля в подбора на партийни кандидати, партийни лидери и даже формирането на партийни политики, премахвайки посредниците между ръководствата и членската маса във вид на различни представителни органи на местно и централно равнище. В онези от тях, в които членовете получат нови правомощия и възможности да влияят върху партийната политика, се наблюдава нов прилив на енергия и нов възход.
Множество изследвания по света показват, че различните форми на пряка демокрация засилват доверието в институциите, в държавата и повишават възможностите на партиите, които ги въвеждат. Съвременните технологии рязко увеличават възможността за реализацията й. В Швейцария изследователите откриват, че пряката демокрация допринася за стабилността на страната и щастието на хората. Затова и новата голяма мода в промяната на институциите са “партиципаторна демокрация”, “колаборативна демокрация”, “делиберативна демокрация”. Те ангажират, предполагат инициативи и решения, които не се вземат от малки групи олигархични политици, а от голяма маса от хора.
България се нуждае от нова визия за управлението, която не само да промени радикално сегашната корумпирана и клиенталистка версия на многопартийна представителна демокрация, но и във всички сфери да въведе форми на пряка демокрация, която да върне убедеността на хората, че нещо зависи от тях. Нуждае се от политическа сила, която да прегърне тези идеи и спечели от тях.
След катастрофалните следствия от прехода към капитализъм чрез многопартийна представителна демокрация сме изправени пред алтернативата: или управление чрез месии и популистки вождове, фасада на олигархически върхушки или пряка демокрация."
Васил Проданов
Коментар