http://www.segabg.com/article.php?id=632198 Битката на Борисов с тройната коалиция доведе само до едно мижаво обвинение
Прокуратурата е проверила 148 "престъпни" според премиера договора и е намерила достатъчно доказателства срещу един служител на МВР
САМУИЛ ДИМИТРОВ, ТАНЯ ПЕТРОВА
Три години след като премиерът Бойко Борисов връчи на прокуратурата документи за 148 договора, сключени от кабинета на тройната коалиция, без да бъдат обезпечени финансово, Софийската градска прокуратура (СГП) е повдигнала обвинения само на един служител от МВР за неизгодна сделка. Това е резултатът от масираната ревизия, която партия ГЕРБ предизвика на сделките на предишната власт, за да покаже на избирателите си какво тежко наследство е получила. Тогава Борисов се възмущаваше, че тройната коалиция е одобрявала сделки, знаейки, че няма достатъчно пари, и му ги е оставила той да ги плаща. "Ако ги признаем, ще вкараме държавата в огромен дефицит и ще трябва да се простим с идеята за влизане в еврозоната", твърдеше премиерът през 2010 г. Той тържествено сезира държавното обвинение с "престъпни" по думите му договори на обща стойност над 2.1 млрд. лв., които трябваше да пратят в затвора министри и други висши кадри на тройната коалиция.
Към днешна дата част от сделките вече тихомълком са платени, а единственото повдигнато обвинение е срещу служител на МВР, който сключил неизгодна сделка и е извършил престъпление по служба. "Става дума за лице, което е било упълномощено от министъра да сключва договори", съобщи пред "Сега" говорителят на СГП Румяна Арнаудова. От СГП не уточниха дали сделката е одобрена по времето Румен Петков или на Михаил Миков. Един от договорите, около който се вдигна най-голям шум, беше за покупката на 1000 принтера, сключен по времето на вътрешния министър Михаил Миков. Заелият поста след него Цветан Цветанов твърдеше, че е платена необосновано висока цена за всяко устройство - 1400 лв., и прати договора в прокуратурата.
По останалите 147 договора няма обвиняеми. Не може и да се каже на какъв етап са проверките на прокуратурата, нито кога ще приключат. След внасянето им всички са разпределени на отделни следователи и прокурори и освен това за няколко министерства са образувани повече от едно разследване. Две са разследванията в регионалното, икономическото и земеделското министерство. По едно разследване има в МВР, както и в Министерството на културата. Едно дело е отишло в спецзвеното, ръководено от зам. градския прокурор на София Роман Василев.
Междувременно финансовото министерство призна, че плащанията по договорите вървят. Те се извършват по механизма, приет през 2010 г. от кабинета за разплащане на държавата с частния бизнес - през Българската банка за развитие. От МФ обаче не уточниха колко от договорите са изцяло разплатени и колко са удължени с анекси. Според статистиката на МФ към края на септември 2010 г. общо са платени почти 487 млн. лв. задължения към частния сектор. 244 млн. лв. са минали през банката, а за останалите са отпускани извънредни средства от бюджета.
Този сценарий с необезпечените договори можеше да се очаква, след като още през 2010 г. тогавашният главен прокурор Борис Велчев каза: "Дори прокуратурата да установи виновно поведение на длъжностни лица, дори те да бъдат осъдени и да отидат в затвора, това няма да промени факта, че тези договори са налице и трябва да бъдат изпълнявани."
Още когато беше пратен сигналът в прокуратурата, се появиха съмнения, че това се прави, за да може правителството да имитира нисък бюджетен дефицит и страната да влезе в чакалнята за еврозоната. На 12 октомври 2009 г. финансовият министър Симеон Дянков обеща, че на 15 юни 2010 г. ще актуализира бюджета, "за да вървим нагоре". Аргументът му беше, че още от пролетта ще има добри сигнали за излизане от кризата, ще се увеличат приходите и ще има повече пари за харчене до края на годината. Осем месеца по-късно обаче се оказа, че актуализацията ще е в обратна посока - с повече разходи, но и с увеличаване на дефицита, който скочи от 1.25 млрд. на 2.57 млрд. лв. Дянков обясни, че една от причините са внезапно откритите договори на предишната власт.
От отговорите на няколко министерства на запитвания на "Сега" тогава обаче стана ясно, че финансовото министерство е знаело за тях, но нарочно не ги е включило в бюджет 2010. От здравното министерство обясниха, че договорите за ремонт и строителство за около 9 млн. лв. са били обезпечени финансово към датата на сключването им, но са останали без финансиране заради съкращението на разходите в бюджет 2009 и 2010. Социалното министерство също посочи, че няма финансово необезпечени договори, а единствено неразплатени - към 32 млн. лв. по "Красива България" и към Социално-инвестиционния фонд.
Прокуратурата е проверила 148 "престъпни" според премиера договора и е намерила достатъчно доказателства срещу един служител на МВР
САМУИЛ ДИМИТРОВ, ТАНЯ ПЕТРОВА
Три години след като премиерът Бойко Борисов връчи на прокуратурата документи за 148 договора, сключени от кабинета на тройната коалиция, без да бъдат обезпечени финансово, Софийската градска прокуратура (СГП) е повдигнала обвинения само на един служител от МВР за неизгодна сделка. Това е резултатът от масираната ревизия, която партия ГЕРБ предизвика на сделките на предишната власт, за да покаже на избирателите си какво тежко наследство е получила. Тогава Борисов се възмущаваше, че тройната коалиция е одобрявала сделки, знаейки, че няма достатъчно пари, и му ги е оставила той да ги плаща. "Ако ги признаем, ще вкараме държавата в огромен дефицит и ще трябва да се простим с идеята за влизане в еврозоната", твърдеше премиерът през 2010 г. Той тържествено сезира държавното обвинение с "престъпни" по думите му договори на обща стойност над 2.1 млрд. лв., които трябваше да пратят в затвора министри и други висши кадри на тройната коалиция.
Към днешна дата част от сделките вече тихомълком са платени, а единственото повдигнато обвинение е срещу служител на МВР, който сключил неизгодна сделка и е извършил престъпление по служба. "Става дума за лице, което е било упълномощено от министъра да сключва договори", съобщи пред "Сега" говорителят на СГП Румяна Арнаудова. От СГП не уточниха дали сделката е одобрена по времето Румен Петков или на Михаил Миков. Един от договорите, около който се вдигна най-голям шум, беше за покупката на 1000 принтера, сключен по времето на вътрешния министър Михаил Миков. Заелият поста след него Цветан Цветанов твърдеше, че е платена необосновано висока цена за всяко устройство - 1400 лв., и прати договора в прокуратурата.
По останалите 147 договора няма обвиняеми. Не може и да се каже на какъв етап са проверките на прокуратурата, нито кога ще приключат. След внасянето им всички са разпределени на отделни следователи и прокурори и освен това за няколко министерства са образувани повече от едно разследване. Две са разследванията в регионалното, икономическото и земеделското министерство. По едно разследване има в МВР, както и в Министерството на културата. Едно дело е отишло в спецзвеното, ръководено от зам. градския прокурор на София Роман Василев.
Междувременно финансовото министерство призна, че плащанията по договорите вървят. Те се извършват по механизма, приет през 2010 г. от кабинета за разплащане на държавата с частния бизнес - през Българската банка за развитие. От МФ обаче не уточниха колко от договорите са изцяло разплатени и колко са удължени с анекси. Според статистиката на МФ към края на септември 2010 г. общо са платени почти 487 млн. лв. задължения към частния сектор. 244 млн. лв. са минали през банката, а за останалите са отпускани извънредни средства от бюджета.
Този сценарий с необезпечените договори можеше да се очаква, след като още през 2010 г. тогавашният главен прокурор Борис Велчев каза: "Дори прокуратурата да установи виновно поведение на длъжностни лица, дори те да бъдат осъдени и да отидат в затвора, това няма да промени факта, че тези договори са налице и трябва да бъдат изпълнявани."
Още когато беше пратен сигналът в прокуратурата, се появиха съмнения, че това се прави, за да може правителството да имитира нисък бюджетен дефицит и страната да влезе в чакалнята за еврозоната. На 12 октомври 2009 г. финансовият министър Симеон Дянков обеща, че на 15 юни 2010 г. ще актуализира бюджета, "за да вървим нагоре". Аргументът му беше, че още от пролетта ще има добри сигнали за излизане от кризата, ще се увеличат приходите и ще има повече пари за харчене до края на годината. Осем месеца по-късно обаче се оказа, че актуализацията ще е в обратна посока - с повече разходи, но и с увеличаване на дефицита, който скочи от 1.25 млрд. на 2.57 млрд. лв. Дянков обясни, че една от причините са внезапно откритите договори на предишната власт.
От отговорите на няколко министерства на запитвания на "Сега" тогава обаче стана ясно, че финансовото министерство е знаело за тях, но нарочно не ги е включило в бюджет 2010. От здравното министерство обясниха, че договорите за ремонт и строителство за около 9 млн. лв. са били обезпечени финансово към датата на сключването им, но са останали без финансиране заради съкращението на разходите в бюджет 2009 и 2010. Социалното министерство също посочи, че няма финансово необезпечени договори, а единствено неразплатени - към 32 млн. лв. по "Красива България" и към Социално-инвестиционния фонд.
Коментар