Движим се със 130 км.ч. по бойковите магистрали към социалното дъно
Корупцията, грандоманията и егоцентризма на българското правителство и премиер през трите години управление на ПП „ГЕРБ” на практика обрече следващите поколения българи на бедност и мизерия. Магистралите на Борисов не привлякоха чуждите инвеститори в страната. Точно обратното от 2008 г. насам преките чуждестранни инвестиции в страната са намалели в пъти – от 6,5 млрд. евро през 2008 г. по време на мандата на Тройната коалиция, на 3,3 млрд. евро през кризисната 2009 г. и едва 1 млрд.евро през 2011 г.. Тези данни се дължат в най-голяма степен на несигурната бизнес среда в страната – непредвидимата данъчна политика на правителството и висока корупция. За тези високи нива на корупция говори Индексът за възприятие на корупцията на TransparencyInternational, който в последните три години системно се влошава и се доближава до нивата от 1998 г. и 1999 г., като ни подрежда на 86-то място в света, заедно с Ямайка и Панама, след Перу и Тайланд. В потвърждение на това идват и докладите на Europolи Европейската комисия.
Годишният ръст на брутния вътрешен продукт от 6.7 % през времето на мандата на Тройната коалиция (който е по висок от средния за ЕС и за света) през мандата на ПП ГЕРБ пада на ниво от 2 %, което не може да бъде оправдано единствено с кризата, тъй като средните нива в ЕС и в света са по-високи с няколко процентни пункта. Но, все пак, за да сме коректни трябва да се отбележи, че България е малка и отворена икономика, което й придава специфичното вероятно поведение да бъде повлиявана по-силно от и да влиза по-рязко в регионални и световни кризи, но също така и да излиза по-бързо, тъй като за последното са нужни сравнително малко чужди инвестиции на фона на глобалната активност. И дори да дадем толеранс за кризисната 2009 година, слабото и анемично възстановяване на БВП и притеснителното продължително намаляване на БДС (брутна добавена стойност) не може да бъде оправдано с някаква продължаваща икономическа нестабилност на световно ниво (въпреки че за 2012 се очаква световната икономика да нарастне с около и дори над 3 %, което по никакъв начин не може да се квалифицира като криза) или с европейската дългова криза. Икономиките на много държави от Централна и Източна Европа, като например Естония, Латвия, Литва, Полша, вече растат с темпове далеч по-високи от тези на ЕС и Еврозоната, доказвайки, че за държавите без дългови проблеми продължават да съществуват възможности за растеж.
На практика излиза, че по бойковите магистрали не само не идват чужди инвестиции, не се създават нови работни места и не се повишават доходите на населението, а парите на българите изтичат по тях. Всъщност именно затова говори и финансовият министър Симеон Дянков през 2009 г. в едно свое интервю дадено за Агенция „Фокус”, когато е все още експерт в екипа на ГЕРБ: „дългосрочни инфраструктурни проекти са просто несмислена антикризисна мярка. Според мен вместо тази насока да се говори за магистрали, макар, че те са необходими за държавата и трябва така или иначе да се построят, вместо това трябва бързите мерки да са наистина бързи”.
За периода, в който управлява Тройната Коалиция, резервните активи на БНБ се увеличават, както следва за 2005, 2006, 2007 и 2008, с 324.3, 1505.8, 2908.4 и 674.2 милиони евро. Това се дължи на факта, че за същите години, салдото от общия баланс е положителна величина. За 4-те години, съответно 569.3, 1785.6, 3163.7 и 674.2 милиони евро. Тези непостижими за управлението на Борисов стойности се дължат на огромните излишъци по капиталовата и финансова сметка. Това е постигнато основно чрез привличането на огромни количества преки чуждестранни инвестиции, които през 2007 година достигат рекордните 9051.8 милиона евро. Нещо повече, за периода 2005 – 2008, когато на власт е Тройната Коалиция, средният размер на преки чуждестранни инвестиции е 6287 милиона евро. За първите три години от управлението на ГЕРБ, общото количество на ПЧИ в България е едва 4985 милиона евро. Тоест, по времето на Тройната Коалиция средно за една година в Българската икономика са влизали ПЧИ с 20% повече отколкото за първите три години от управлението на ГЕРБ и вероятно колкото ще успее да привлече Борисов за целия си мандат. Казано на прост език, огромният приток на чуждестранни капитали (валута) се използва за покриването на търсенето на Българските граждани на чуждестранни стоки и услуги, и формиране на резерви в БНБ. Без този приток дължащ се на преки чуждестранни инвестиции, който Борисов е очевидно неспособен да възроди, пред българската икономика има два пътя. Единият е българите да спрат да потребяват чужди стоки и услуги, преди резервите на БНБ да са изтъняли, поставяйки страната пред нужда да ползва заем от МВФ, който, разбира се, идва със своите макроикономически рестрикции и обвързаности с тежки реформи. Вторият е българската икономика да генерира такъв приход на чужди валути чрез износ надвишаващ вноса. За 2011 г. се наблюдава за пръв път излишък по салдото на текущата сметка, но то е минимално и нетраен, тъй като в голямата си част се дължи на потребление на чуждестранни туристи, а туризмът в България има разумен лимит, при който е устойчив, и далеч няма възможност да поддържа излишък на търговското салдо за бъдещите периоди. Тук трябва да отбележим, че има и трети вариант. Когато резервите на БНБ свършат, а чуждестранните заеми нараснат до такава степен, че станат непосилни за погасяване, единственият изход ще бъде или излизане от системата на Валутния Борд с цел умишлено обезценяване на лева, последвано от многократно покачване на цените на стоките и услугите от първостепенна социална важност, или неизплащане на задълженията по дълговете ни, което би довело до трайна икономическа изолация на държавата.
Тези данни не биха били притеснителни, ако, де факто, антикризисната стратегия на Борисов, основана върху инфраструктурното строителство, целеше превръщането на България във водещ износител на определен вид стоки и услуги и имаше залегнали годишни цели за ръст на износа, които да покажат на обществото, че кризата в притока на чуждестранна валута ще бъде овладяна целенасочено и по план. Парадоксът е, че Борисов цели точно обратното – възстановяване на ПЧИ като се привлекат инвеститори чрез строеж на пътна инфраструктура. Но данните сочат, че ежедневното откриване на пътна инфраструктура не е фактор, който е в състояние да възстанови преките чуждестранни инвестиции. Тук няма да разискваме дали това е следствие на относителната нерелевантност на тази инфраструктура или фактът, че това не е нищо невиждано за последните 5 години. Важното е, че не съществуват „добри“ и „лоши“ пари и инвестиции във финансите, както Борисов се опитва да ни убеди. Притокът на капитали чрез ПЧИ не е задължително да бъде възстановен, ако България компенсира чрез износ, но в най-добрият случай това ще е случайно стечение на обстоятелствата, тъй като е диаметрално-противоположно на антикризисната политика на правителството. А с оглед на динамиката напоследък, най-добрият случай е казус за далечното бъдеще.
Днес обаче, достигаме до високи нива на безработица, ниска заетост и ниски доходи. Така ако през 2008 г. имаме най-ниски нива на безработица от 5,6 % в началото на кризата през 2009 г. тя е 6,8 и е по-ниска от средната за ЕС – 9 %. Днес към 30 юни 2012 г. средната безработица за страната е около 12, 4 % при средно 11,2 в ЕС, а в някой градове в страната като например Белоградчик тя е рекордните 40 %. Положението със заетостта не е по-различно и спада до около 60 % през 2012 г., което на практика означава, че почти половината от трудоспособното население няма работа. Липсата на заетост, следователно липсата на доходи се отразява изключително негативно и на вътрешното потребление. Отново се връщаме на онова интервю на финансовия ни министър от 2009 г. и ето какво казва той: „Другата част, която за мен е най-важна, е да не се позволява безработицата да расте. Тя ще расте, но да не се позволява да мине 10%. Това, ако стане, част от тази безработица става хронична и след пет години ние ще имаме пак сравнително голяма безработица, както и в България сме го видели след 1997 година, и сме го видели по света”.
Ширещата се корупция, липсата на работни места, свитото вътрешно потребление има своите преки ефекти и върху приходната част на държавния бюджет. Свитото потребление и контрабандата намалява приходите от ДДС и акциз. Оттук насетне следва орязване на разходите за пенсии, майчински, социални помощи, здравеопазване, образование и субсидии за общините. Това наложи вдигането на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране и закриването на болници и училища в страната.
За съжаление този най-страшен сценарий на финансовия ни министър започна да се осъществява под режисурата на премиера Борисов. Прекрасно съзнавайки какво ще се случи в страната правителството на Борисов води вече 3 години целенасочена политика против българските граждани. Още в началото на мандата си Симеон Дянков създаде висока вътрешнофирмена задлъжнялост като не се разплати на фирмите за спечелените и изпълнени обществени поръчки, под удобния предлог за стриктна финансова дисциплина, която ще ни позволи да влезем в Еврозоната, което така и не се осъществи. Увеличи акциза на цигарите като с това стимулира контрабандата. Допусна се рекордно повишение на цената на електрическата енергия и горивата, която ще оскъпи допълнително всички стоки и услуги. Борисов говори това, което всички искаме да чуем – ще имаме магистрали, работни места и високи доходи, но истината е, че се движим се със 130 км.ч. по бойковите магистрали към социалното дъно.http://www.mbsp.bg/newsshow.php?idd=113
Корупцията, грандоманията и егоцентризма на българското правителство и премиер през трите години управление на ПП „ГЕРБ” на практика обрече следващите поколения българи на бедност и мизерия. Магистралите на Борисов не привлякоха чуждите инвеститори в страната. Точно обратното от 2008 г. насам преките чуждестранни инвестиции в страната са намалели в пъти – от 6,5 млрд. евро през 2008 г. по време на мандата на Тройната коалиция, на 3,3 млрд. евро през кризисната 2009 г. и едва 1 млрд.евро през 2011 г.. Тези данни се дължат в най-голяма степен на несигурната бизнес среда в страната – непредвидимата данъчна политика на правителството и висока корупция. За тези високи нива на корупция говори Индексът за възприятие на корупцията на TransparencyInternational, който в последните три години системно се влошава и се доближава до нивата от 1998 г. и 1999 г., като ни подрежда на 86-то място в света, заедно с Ямайка и Панама, след Перу и Тайланд. В потвърждение на това идват и докладите на Europolи Европейската комисия.
Годишният ръст на брутния вътрешен продукт от 6.7 % през времето на мандата на Тройната коалиция (който е по висок от средния за ЕС и за света) през мандата на ПП ГЕРБ пада на ниво от 2 %, което не може да бъде оправдано единствено с кризата, тъй като средните нива в ЕС и в света са по-високи с няколко процентни пункта. Но, все пак, за да сме коректни трябва да се отбележи, че България е малка и отворена икономика, което й придава специфичното вероятно поведение да бъде повлиявана по-силно от и да влиза по-рязко в регионални и световни кризи, но също така и да излиза по-бързо, тъй като за последното са нужни сравнително малко чужди инвестиции на фона на глобалната активност. И дори да дадем толеранс за кризисната 2009 година, слабото и анемично възстановяване на БВП и притеснителното продължително намаляване на БДС (брутна добавена стойност) не може да бъде оправдано с някаква продължаваща икономическа нестабилност на световно ниво (въпреки че за 2012 се очаква световната икономика да нарастне с около и дори над 3 %, което по никакъв начин не може да се квалифицира като криза) или с европейската дългова криза. Икономиките на много държави от Централна и Източна Европа, като например Естония, Латвия, Литва, Полша, вече растат с темпове далеч по-високи от тези на ЕС и Еврозоната, доказвайки, че за държавите без дългови проблеми продължават да съществуват възможности за растеж.
На практика излиза, че по бойковите магистрали не само не идват чужди инвестиции, не се създават нови работни места и не се повишават доходите на населението, а парите на българите изтичат по тях. Всъщност именно затова говори и финансовият министър Симеон Дянков през 2009 г. в едно свое интервю дадено за Агенция „Фокус”, когато е все още експерт в екипа на ГЕРБ: „дългосрочни инфраструктурни проекти са просто несмислена антикризисна мярка. Според мен вместо тази насока да се говори за магистрали, макар, че те са необходими за държавата и трябва така или иначе да се построят, вместо това трябва бързите мерки да са наистина бързи”.
За периода, в който управлява Тройната Коалиция, резервните активи на БНБ се увеличават, както следва за 2005, 2006, 2007 и 2008, с 324.3, 1505.8, 2908.4 и 674.2 милиони евро. Това се дължи на факта, че за същите години, салдото от общия баланс е положителна величина. За 4-те години, съответно 569.3, 1785.6, 3163.7 и 674.2 милиони евро. Тези непостижими за управлението на Борисов стойности се дължат на огромните излишъци по капиталовата и финансова сметка. Това е постигнато основно чрез привличането на огромни количества преки чуждестранни инвестиции, които през 2007 година достигат рекордните 9051.8 милиона евро. Нещо повече, за периода 2005 – 2008, когато на власт е Тройната Коалиция, средният размер на преки чуждестранни инвестиции е 6287 милиона евро. За първите три години от управлението на ГЕРБ, общото количество на ПЧИ в България е едва 4985 милиона евро. Тоест, по времето на Тройната Коалиция средно за една година в Българската икономика са влизали ПЧИ с 20% повече отколкото за първите три години от управлението на ГЕРБ и вероятно колкото ще успее да привлече Борисов за целия си мандат. Казано на прост език, огромният приток на чуждестранни капитали (валута) се използва за покриването на търсенето на Българските граждани на чуждестранни стоки и услуги, и формиране на резерви в БНБ. Без този приток дължащ се на преки чуждестранни инвестиции, който Борисов е очевидно неспособен да възроди, пред българската икономика има два пътя. Единият е българите да спрат да потребяват чужди стоки и услуги, преди резервите на БНБ да са изтъняли, поставяйки страната пред нужда да ползва заем от МВФ, който, разбира се, идва със своите макроикономически рестрикции и обвързаности с тежки реформи. Вторият е българската икономика да генерира такъв приход на чужди валути чрез износ надвишаващ вноса. За 2011 г. се наблюдава за пръв път излишък по салдото на текущата сметка, но то е минимално и нетраен, тъй като в голямата си част се дължи на потребление на чуждестранни туристи, а туризмът в България има разумен лимит, при който е устойчив, и далеч няма възможност да поддържа излишък на търговското салдо за бъдещите периоди. Тук трябва да отбележим, че има и трети вариант. Когато резервите на БНБ свършат, а чуждестранните заеми нараснат до такава степен, че станат непосилни за погасяване, единственият изход ще бъде или излизане от системата на Валутния Борд с цел умишлено обезценяване на лева, последвано от многократно покачване на цените на стоките и услугите от първостепенна социална важност, или неизплащане на задълженията по дълговете ни, което би довело до трайна икономическа изолация на държавата.
Тези данни не биха били притеснителни, ако, де факто, антикризисната стратегия на Борисов, основана върху инфраструктурното строителство, целеше превръщането на България във водещ износител на определен вид стоки и услуги и имаше залегнали годишни цели за ръст на износа, които да покажат на обществото, че кризата в притока на чуждестранна валута ще бъде овладяна целенасочено и по план. Парадоксът е, че Борисов цели точно обратното – възстановяване на ПЧИ като се привлекат инвеститори чрез строеж на пътна инфраструктура. Но данните сочат, че ежедневното откриване на пътна инфраструктура не е фактор, който е в състояние да възстанови преките чуждестранни инвестиции. Тук няма да разискваме дали това е следствие на относителната нерелевантност на тази инфраструктура или фактът, че това не е нищо невиждано за последните 5 години. Важното е, че не съществуват „добри“ и „лоши“ пари и инвестиции във финансите, както Борисов се опитва да ни убеди. Притокът на капитали чрез ПЧИ не е задължително да бъде възстановен, ако България компенсира чрез износ, но в най-добрият случай това ще е случайно стечение на обстоятелствата, тъй като е диаметрално-противоположно на антикризисната политика на правителството. А с оглед на динамиката напоследък, най-добрият случай е казус за далечното бъдеще.
Днес обаче, достигаме до високи нива на безработица, ниска заетост и ниски доходи. Така ако през 2008 г. имаме най-ниски нива на безработица от 5,6 % в началото на кризата през 2009 г. тя е 6,8 и е по-ниска от средната за ЕС – 9 %. Днес към 30 юни 2012 г. средната безработица за страната е около 12, 4 % при средно 11,2 в ЕС, а в някой градове в страната като например Белоградчик тя е рекордните 40 %. Положението със заетостта не е по-различно и спада до около 60 % през 2012 г., което на практика означава, че почти половината от трудоспособното население няма работа. Липсата на заетост, следователно липсата на доходи се отразява изключително негативно и на вътрешното потребление. Отново се връщаме на онова интервю на финансовия ни министър от 2009 г. и ето какво казва той: „Другата част, която за мен е най-важна, е да не се позволява безработицата да расте. Тя ще расте, но да не се позволява да мине 10%. Това, ако стане, част от тази безработица става хронична и след пет години ние ще имаме пак сравнително голяма безработица, както и в България сме го видели след 1997 година, и сме го видели по света”.
Ширещата се корупция, липсата на работни места, свитото вътрешно потребление има своите преки ефекти и върху приходната част на държавния бюджет. Свитото потребление и контрабандата намалява приходите от ДДС и акциз. Оттук насетне следва орязване на разходите за пенсии, майчински, социални помощи, здравеопазване, образование и субсидии за общините. Това наложи вдигането на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране и закриването на болници и училища в страната.
За съжаление този най-страшен сценарий на финансовия ни министър започна да се осъществява под режисурата на премиера Борисов. Прекрасно съзнавайки какво ще се случи в страната правителството на Борисов води вече 3 години целенасочена политика против българските граждани. Още в началото на мандата си Симеон Дянков създаде висока вътрешнофирмена задлъжнялост като не се разплати на фирмите за спечелените и изпълнени обществени поръчки, под удобния предлог за стриктна финансова дисциплина, която ще ни позволи да влезем в Еврозоната, което така и не се осъществи. Увеличи акциза на цигарите като с това стимулира контрабандата. Допусна се рекордно повишение на цената на електрическата енергия и горивата, която ще оскъпи допълнително всички стоки и услуги. Борисов говори това, което всички искаме да чуем – ще имаме магистрали, работни места и високи доходи, но истината е, че се движим се със 130 км.ч. по бойковите магистрали към социалното дъно.http://www.mbsp.bg/newsshow.php?idd=113
Коментар