Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на модерния свят (архив до 2

[НАИВHИК]

Ахъъ Но нали знаеш, че е желателно първо да наредиш топките за голф

Така си мислиш ти. Други може нещо друго да са си взели за поука от приказката

[mechobikov]

.....и винаги има място за две бири.....

тъжното е, че остават едни крайни количества баклава и боза, които мога да консумирам.
хубавото е че не ги знам колко са тези количества

[oldy]

Ахъъ Но нали знаеш, че желателно първо да наредиш топките за голф

Да, а и други неща после

[tnm]

.....и винаги има място за две бири.....

Ахъъ Но нали знаеш, че е желателно първо да наредиш топките за голф

[НАИВHИК]

.....и винаги има място за две бири.....

[oldy]

...

Доста години останаха за гърба ни след като изрече тези думи, а когато те бяха казани, светът като че ли беше по-нормален ... Какво ли щяхме да прочетем, ако го беше писал днес ...

[tnm]

До какви прозрения след приживяване на зимна криза, провокирана от загубата на любим човек, личи от думите на родения в Ню Йорк през 1937г. Джордж Карлин – водещ американски актьор и комик, който твърди: “Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!” След като съпругата на Джордж Карлин починала, известният като груб и устат комик от 70-те и 80-те годин написал:

“Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на нещата по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобста, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада.... Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете, казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате. Намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което има да си кажете.''

Изтървала си най-важното изречение, с което завършва есето:
"Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни"!

[коки]

До какви прозрения след приживяване на зимна криза, провокирана от загубата на любим човек, личи от думите на родения в Ню Йорк през 1937г. Джордж Карлин – водещ американски актьор и комик, който твърди: “Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!” След като съпругата на Джордж Карлин починала, известният като груб и устат комик от 70-те и 80-те годин написал:

“Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на нещата по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобста, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада.... Запомнете, отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете, казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете, дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате. Намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което има да си кажете.''

[vmankov]

Голяма паплач остана в страната.. И цялата се събра в София... И понеже простият човек е по безрасъден (не мисли как ще имам дете, как ще го издържам итн) и понеже са и на едно място и започнаха да се окучват... И между кварталлен пияница и трите му жени (жена алкохоличка, клошарка и квартална дърта курва) какви деца да се родят? Въобще каква единица на обществото (да не кажем остарялото според някои "семейство") би могла да се създаде.... Виж че половината хора в детеродна възраст са негодни - златотърсачки, работохолици, дроги, пияници, изроди...Взимам малкия преди месеци от училище и една учителка се оплаква на една майка от дъщеря и (майката една дебелана тип продавачка на Илиенци) И майката полудя и пред цял двор деца и учителки крещи на детето: Мале колко си тъпа овца.. Идва ми да ти откъсна главата... Други се карат с учителките че им възпитават клонингите... Естествено такива като мен и Вас (средна класа) веднага вицдат че ако си обичат децата трябва да ги насочат извън страната в даден момент, защото иначе масата олигофрени ще ги превземе... Нас не може да превземе, защото както казвам аз - Докато не могат да ме бият и имам приятели с които бих направил революция в Куба, от нищо не ме е страх, но децата ни са друга мая, те не са "борци" а и не искам да ги правя, защото само ние си знаем какво ни коствала всяка тухла, колянов вал или позиция в живота.. Искам да са щастливи..

Хее, батка. Кво да кажа?..

Много, много вярно има в думите ти.

Мои забележки, от моето виждане:

Пропуснах да отбележа избора "бягане". Най-често - извън родината. <плач>
Не е и това избор, батка, не е.
Това е бягане...
Нне нам, батка, кофти история...

Прочее, да учим турски, цигански и китайски език - тези, които (си) оставаме тук, в родината.<плач през смях>

[Kosmonavta]

Специален поздрав за vmankov и Kosmonavta.
http://vbox7.com/play:26b837cd

Ето за това става въпрос.. Това е и проблем на раззвитите общества... Както казват албанците в Македония: Нема нужда от революция, ние со курец ке Ви превземеме...? Средната възраст в БГ е над 40 години, В турция 25... От там сами може да си сметнете какво ще стане след 50 години (нищо време на фона на развитието на цивилизациите).... Требе да се плющи... Ама е го и аз останх с едно дете... Това си го говорихме и ония ден.. Не че е късно ама си е късно... Ето нещо за което съжалявам.. Щото докато правех кариера, биех хората и променях света, и живота си мина.. Тс много мина, малко остана... И пак стигаме до изходното - децата са ми най голямото богатство.. И тогава идва парадокса, защо като винаги сме можели да ги издържаме, не направихме по 3 деца.. И отговор нямаме...И аз нямам... Може би защото съм много здрав физически, агресивен и зависим от алкохола, самовлюбен и нерештелен средностатистически чиновник или просто да кажем Божа работа...

[anon6706]

Специален поздрав за vmankov и Kosmonavta.
http://vbox7.com/play:26b837cd

[dani de vito]

http://www.youtube.com/watch?v=pChzO...layer_embedded
Решението на американците Нашето ...не го знам

[Kosmonavta]

Та... Слагам ударението на "пълнеха".
Сега ги хранят от детската люлка с простотии.

А тогава не криеха, че ни преподават идеология. И това е по-честно. Имахме и имаме пространство да не сме съгласни.
"Сегашните" немат това пространство, понеже са закърмени с лъжите, и тук родителикте са за ебане!
Ама то едни "родители" сега, а? Като ги гледам, те не знаят какво да правят със себеси, та камо ли - и с децата си.

Голяма паплач остана в страната.. И цялата се събра в София... И понеже простият човек е по безрасъден (не мисли как ще имам дете, как ще го издържам итн) и понеже са и на едно място и започнаха да се окучват... И между кварталлен пияница и трите му жени (жена алкохоличка, клошарка и квартална дърта курва) какви деца да се родят? Въобще каква единица на обществото (да не кажем остарялото според някои "семейство") би могла да се създаде.... Виж че половината хора в детеродна възраст са негодни - златотърсачки, работохолици, дроги, пияници, изроди...Взимам малкия преди месеци от училище и една учителка се оплаква на една майка от дъщеря и (майката една дебелана тип продавачка на Илиенци) И майката полудя и пред цял двор деца и учителки крещи на детето: Мале колко си тъпа овца.. Идва ми да ти откъсна главата... Други се карат с учителките че им възпитават клонингите... Естествено такива като мен и Вас (средна класа) веднага вицдат че ако си обичат децата трябва да ги насочат извън страната в даден момент, защото иначе масата олигофрени ще ги превземе... Нас не може да превземе, защото както казвам аз - Докато не могат да ме бият и имам приятели с които бих направил революция в Куба, от нищо не ме е страх, но децата ни са друга мая, те не са "борци" а и не искам да ги правя, защото само ние си знаем какво ни коствала всяка тухла, колянов вал или позиция в живота.. Искам да са щастливи..

[vmankov]

Космонавт, ние пораснахме на границата на два свята. И въпреки всичките простотии с които ни пълнеха главите, успяхме да научим, че мозъкът ни е даден за мислене, а не за помнене. Научихме се да не набиваме крак, да не отдаваме чест и да не рапортуваме. Станахме личности. Ама в нашето съвремие това е излишна екстра, така да се каже. Затова не живеем, а живуркаме... не работим, а бачкаме... не се любим, а правим секс...
Време е да напишеш биографията си

Та... Слагам ударението на "пълнеха".
Сега ги хранят от детската люлка с простотии.

А тогава не криеха, че ни преподават идеология. И това е по-честно. Имахме и имаме пространство да не сме съгласни.
"Сегашните" немат това пространство, понеже са закърмени с лъжите, и тук родителикте са за ебане!
Ама то едни "родители" сега, а? Като ги гледам, те не знаят какво да правят със себе си, та камо ли - и с децата си.
Не е трагедия, просто това раково образувание "човечество" май требе да си заминава, та да не усира планетата още повече.

[tnm]

А определено ще я напиша... Не ми остава време, а и нямам много енергия. Писането (на друга литература) е едно от нещата с които се издържам, та нали знаеш как човек не му се занимава с работа в свободното време... Още повече искам в биографията да изкарам истинското ми аз, което към момента би убило лицемерното и неадекватно ежедневие в което съм принуден да живуркам......

Космонавт, ние пораснахме на границата на два свята. И въпреки всичките простотии с които ни пълнеха главите, успяхме да научим, че мозъкът ни е даден за мислене, а не за помнене. Научихме се да не набиваме крак, да не отдаваме чест и да не рапортуваме. Станахме личности. Ама в нашето съвремие това е излишна екстра, така да се каже. Затова не живеем, а живуркаме... не работим, а бачкаме... не се любим, а правим секс...
Време е да напишеш биографията си