Яйца

[Императорът]

Аз имам страхотна идея, слушай ся:

1. Сбирай кокенцата и ги остави хууубаво да вмиришат.
2. Изчакай следващият протест пред праламентът или министирският съвет.
3. Мисля той няма да закъснее, ако закъснее - провокирай го ти, пишейки активната в Нетът.
4. Като се сбере тълпата, шиткай ги на хората по кинта - за ученици и пенсии - по 50 стинки бройката.

5. Бомбардирането на парламентът с хиляди вмирисани кокенца ще донесе дълбоко морално удовлетворение на теб и на всички други.
6. Мухобойко може да се направи на мъж и да си покаже нискочелата морда - ще е много удовлетворяваща гледка - той и гейчето-министърче и министър Тотю - засипани со стотици вмирисани кокенца.

7. След като вземем властта и изправим представителите на настоящите и бивши правителства и парламенти до стената, ще ни трябват нови управляващи - тогава всички ще се сетим за този, който помогна да се направи революцията со вонящи кокенца - това ще е старт на твоя политическа кариера.



Кефи ли те моя идея? ;-)

[PeterDelchev]

Благодаря на всички, които се включиха в темата. Значи става въпрос за пъдпъдъчи и кокоши яйца, но първите са основна част. До колкото разбрах има свръхпредлагане на такива в страната, но пък аз мога да предложа изключително изгодна цена, тъй, че това не ми пречи. Въпросът е, че не съм наясно когато един животновъд да се нарека, произвежда определено количество продукция в случая яйца и реши да я пласира директно на едро (или на дребно - независимо пакетирана или не - говорим за яйца) - какви разходи трябва да се направи. Съвсем хипотетично да вземем цена от 10 ст за едно яйце, които искам да взема от него (без калкуация на разходите). Какви разходи трябва да направя, за да го продам съответно на едро и на дребно ? 10% данък печалба ? ДДС 20% ? Някакви разходи с ДВНСК - нали се бият печати на яйцата ? Това не ми е ясно...Пакетирането и транспортните разходи ги изключвам...интересуват ме разходите, които трябва да направя за държавата, ако мога така да се изразя, тъй като искам да бъда изряден. До колкото знам, ако продавам на едро май не дължа почти никакви данъци, а на дребно въпросът стои друго яче ?

Колкото повече се разтърсвам да търся, толкова повече разбирам, че "въпросът с яйцата" стои доста специфично и по наредбите пише противоречиви неща някъде...

Благодаря на всички още веднъж и весело посрещане на Новата година

[Jay Gould]

Разтърси се за пекарни и производители на тестени изделия, закуски - влизаш в нета избираш наред, колкото можеш повече фирми; купуваш си или даунлоадваш yellow pages, отделяш 2-3 дни и с една секретарка започвате звънене наред с гъвкава оферта. От 50 фирми, 2-3 минимум ще хванеш; след това постепенно, не става изведнъж
Втора крачка - верига ресторанти - Хепи и т.н

Точно! С Хепи обаче ще е мижава работа. За съжаление обраснаха в бюрокрация, а на това отгоре централата е във Варна или поне Орлин е тука, но може да обиколи заведения и магазини и малко по малко да си разработи сам пазар.

Ако се остави на търговците на едро нищо няма да стане.
Те вземат само стока която вече се продава!!!
Тоест ако видят, че в мрежата се търси нещо, сами ще го намерят.
Само че:
1. Те не обичат да дават пари
2. Ще продават по-слабо отколкото сам ако се заеме.
3. Много от тях замъкват стока и не плащат или се циганят за количество което един супермаркет продава за ден.
Една квартална бакалия ще ти плати дори да е на разсрочено (ако е малка сметка направо ще ти ги платят), но един голям склад едва ли, или ще го направи с клизма.
От търговци на едро само пари в брой. Всички се пишат на голяма работа, но кажи им да се бръкнат и 20 лева и сам ще видиш

За това което мисли обаче са му нужни някой неща
Всичко ще му искат документи от ДВСК и т. н.
За магазините е добре да си направи някаква търговска марка под която да се продават. Име с което да се налага. Яйца, ама еди какви си. Така и по лесно ще го разпознават в мрежата.
Опаковки? Как ще ги продава и в какви опаковки?
Етикети върху опаковката.
Щом е производител то това няма да е за един ден , а нещо сигурно за това да е като хората всичко и малко по малко за година ще пробие ако е настойчив.

Желая успехи

[Август]

Разтърси се за пекарни и производители на тестени изделия, закуски - влизаш в нета избираш наред, колкото можеш повече фирми; купуваш си или даунлоадваш yellow pages, отделяш 2-3 дни и с една секретарка започвате звънене наред с гъвкава оферта. От 50 фирми, 2-3 минимум ще хванеш; след това постепенно, не става изведнъж
Втора крачка - верига ресторанти - Хепи и т.н

[badboy333]

Не, разбира се. Той едва ли може да пише.

[badboy333]

Кратко, ясно,точно!

+10

В първия момент помислих че това е бадбой

Бе чак толкоз ли за смахнат ме имате, я се засрамете!
Понякога е добре да се прави човек на перде за да оцени срещуположната страна , но всичко си има граници!

[николай]

Не, разбира се. Той едва ли може да пише.

[Факушка]

Кратко, ясно,точно!

+10

В първия момент помислих че това е бадбой

[ход]

Кратко, ясно,точно!

[Jay Gould]

Re: Търговия с яйца на едро

В "Белю Пушилката" на Джек Лондон имаше една спекулация с яйца


.... Снощи пак го прихванаха. Посипа пода на „М & М“ със златен пясък.
Трябва да имаше хиляда долара. Просто отвори торбичката и го пръсна
под краката на танцуващите. Вие сте чули за това, разбира се.
– Да, тази сутрин. Съжалявам, че не съм метач в това заведение. Но
аз все още не ви разбирам. Какво общо имам аз с всичко това?
– Слушайте. Той беше твърде буен. Аз развалих нашия годеж и той
е тръгнал да разправя наляво и надясно, че сърцето му било разбито. Се-
га стигаме на въпроса. Аз обичам яйца.
– Сега пък яйца! – възкликна Пушилката с отчаяние. – Накъде я ка-
рате? Накъде я карате? – Чакайте.
– Но какво общо с всичко това имат яйцата и апетитът? – запита
той.
– Всичко, само ако ме изслушате.
– Слушам ви, слушам ви – проточи той.
– Тогава, за бога, слушайте. Аз обичам яйца. А в Доусън има яйца в
ограничено количество.
– Е, да. Зная и това. Има ги най-вече в ресторанта на Славович.
Шунка с едно яйце – три долара. Шунка с две яйца – пет долара. Това
Джек Лондон
169
прави два долара за яйце, на дребно. Само големците и такива като гос-
пожица Арал и Бързея могат да си позволят да ги ядат.
– Той също обича яйца – продължи тя. – Но въпросът не е там. Аз
ги обичам. Всяка сутрин в единадесет часа закусвам при Славович. Вся-
ка сутрин изяждам две яйца. – Тя изразително замълча. – Да предполо-
жим, само да предположим, че някой реши да направи спекула и откупи
всичките яйца.
Тя зачака, а Пушилката я гледаше с възхищение и мислено одобря-
ваше избора на Бързея.
– Вие не ме слушате – каза Люсил Арал.
– Продължавайте – отговори той… – Не знам. Какво ще стане
тогава?
– Глупчо! Нали познавате Бързея? Когато види, че жадувам за яйца,
а аз чета в сърцето му като в отворена книга и умея да жадувам, какво
ще направи той?
– Кажете ми вие. Продължавайте.
– Ами че той ще се втурне да търси човека, който е откупил яйцата.
Той ще ги вземе всичките, колкото и да му струват. Представете си:
влизам при Славович в единадесет часа. На съседната маса – Бързея.
Той ще се погрижи да е там. „Две яйца на очи“ – ще кажа аз на келнера.
„Съжалявам, госпожице Арал – ще каже келнерът, – яйцата се свърши-
ха.“ Тогава се обажда Бързея със своя дебел мечешки глас: „Келнер,
шест яйца, ровки.“ И келнерът казва: „Да, господине“ и донася яйцата.
Представете си: Бързея ме гледа под око, аз изглеждам възмутена и сту-
дена като ледена висулка и повиквам келнера. „Съжалявам, госпожице
Арал – казва той, – но тия яйца са на господин Бързея. Виждате ли, гос-
пожице, те са негова собственост.“ Представяте ли си: Бързея тържест-
вува, мъчи се с всички сили да се престори, че нищо не е разбрал, и
изяжда шестте яйца. Друга картинка: самият Славович ми донася две
яйца на очи и казва: „С почитанията на господин Бързея, госпожице.“
Какво правя аз? Какво изобщо мога да направя, освен да се усмихна на
Бързея, а след това, разбира се, ние се сдобряваме и той ще сметне, че
евтино се е отървал, дори и да е бил принуден да плати по десет долара
за всяко от откупените яйца.
– Продължавайте, продължавайте! – подкани я Пушилката. – На
коя гара трябва да се кача на това влакче и на коя гара ще ме свалят?
– Как не разбирате! Никой няма да ви сваля. Яйченият влак ще ви
закара направо до крайната гара. Направете вие тая спекула с яйца. За-
почнете още сега, днес. Можете да купите и сетното яйце в Доусън по
Белю Пушилката
170
три долара и да ги продадете на Бързея, кажи-речи, по колкото си иска-
те. А после, след всичко това, ще разкрием задкулисната страна на исто-
рията. Всички ще се смеят на Бързея. Той малко ще се поукроти. Ние с
вас ще разделим победната слава. Вие ще натрупате куп пари. А Доусън
ще се поразсъни от тази голяма шега. Разбира се… ако… ако спекулаци-
ята ви се вижда много рискована, аз ще ви дам злато за откупуване на
яйцата.
Последната забележка бе твърде много за Пушилката. Понеже беше
само най-обикновен смъртен от Запад със странни схващания за парите
и жените, той отказа с презрение предложения от нея златен пясък.
II
– Хей! Малчо! – извика Пушилката през Главната улица на своя
другар, който крачеше с бързата си развлечена походка, тикнал под
мишницата си неувито, биещо на очи шише със замръзнало съдържа-
ние. Пушилката прекоси на другата страна.
– Къде беше цяла сутрин? Де ли не съм те търсил!
– При доктора – отговори Малчо и посочи шишето. – На Сали й
има нещо. Снощи, като ги хранех, видях, че й капе козината от опашка-
та и хълбоците. Докторът казва…
– Остави тази работа – нетърпеливо го прекъсна Пушилката. – Аз
искам…
– Какво те е прихванало? – попита е възмущение и изненада Малчо,
– Ще вземе в тоя студ да й окапе козината на Сали! Казвам ти, че кучето
е болно. Докторът казва…
– Сали ще почака. Слушай сега…
– Казвам ти, че не може да чака. Това е жестокост към животните!
Тя ще замръзне. Какво си се толкова разбързал? Да не са наистина наме-
рили злато на Монте Кристо?
– Не зная, Малчо. Но искам да ми направиш една услуга.
– Дадено – любезно каза Малчо, набързо успокоен и готов да по-
могне. – Какво искаш? Разправяй. За тебе винаги.
– Искам да купиш за мен яйца…
– Разбира се, и одеколон, и пудра за бебета, стига да поискаш. А на
бедната Сали нека си и капе козината по най-скандален начин. Виж как-
во, Пушилка, щом си решил да живееш нашироко, върви сам да си ку-
пуваш яйца. На мене ми стига и боб със сланина.
Джек Лондон
171
– Че ще ида сам да купувам, ще ида, но искам да ми помогнеш да
ги купя. Млъкни сега, Малчо. Аз имам думата. Ще отидеш право при
Славович. Плати му, ако щеш, и по три долара, но купи всичките яйца,
които има.
– Три долара! – изстена Малчо. – Вчера чух да разправят, че имал
цели седемстотин парчета! Две хиляди и сто долара за някакви си коко-
ши яйца! Слушай, Пушилка, я изтичай веднага при доктора. Той ще те
оправи. И ще ти вземе само една унция злато за първата визита. Довиж-
дане. Да вървя да си гледам работата.
Той понечи да тръгне, но Пушилката хвана другаря си за рамото,
закова го на място и го завъртя.
– Пушилка, за тебе съм готов всичко да направя – разпалено запро-
тестира Малчо. – Да речем, ако имаш хрема и двете ти ръце са счупени,
ще седна до леглото ти и ден и нощ ще ти бърша носа. Ама да прахосам
две хиляди и сто долара суха пара за някакви си кокоши яйца за тебе
или за някой друг здрав и прав мъж, туй вече значи да си навлека вечно
проклятие.
– Но това няма да са твои долари, а мои, Малчо. Имам пред вид ед-
на сделка. Трябва да откупя всички яйца до последното в Доусън, в
Клондайк, на Юкон. Трябва да ми помогнеш, Сега нямам време да ти
разправя цялата работа. Ще ти кажа после и ако искаш, Ще те взема за
съдружник. Но засега най-важното е да осигурим яйцата. Хайде, бързай
при Славович н купи всичките яйца, които има.
– Ами какво ще му кажа? Той сигурно ще се сети, че не ги взимам
да ги ям.
– Нищо няма да му казваш. Остави парите да говорят. Той ги про-
дава готвени по два долара парчето. Дай му до три долара за сурово яй-
це. Ако вземе да разпитва, кажи му, че ще правиш птицевъдно стопанст-
во. За мене е важно да взема яйцата. След това продължавай; надуши и
последното яйце в Доусън и го купи. Разбра ли? Купи го! В тая гостил-
ничка срещу Славович имат малко яйца. Купи ги. Аз отивам в Клондайк
сити. Там има един старец с болен крак, който е останал без пари и има
шест дузини яйца. Цяла зима ги държи, дано им се качи цената, та от
тях да изкара пътните си до Сиатъл. Ще се погрижа да си изкара пътни-
те, а аз ще взема яйцата. Хайде бързай. Да, казват, че тази женица, дето
живее зад дъскорезницата и прави мокасини, имала една-две дузини.
– Добре, щом тъй казваш, Пушилка. Но изглежда, че най-много има
Славович. Ще сключа с него честен и почтен договор, черно на бяло, а
ще прибера първо малките количества.
Белю Пушилката
172
– Добре. Бързай. Довечера ще ти разправя подробно целия план.
Но Малчо размаха шишето:
– Първо ще полекувам Сали. Яйцата, могат да почакат толкова.
Щом не са изядени досега, няма да ги изядат и докато се погрижа за ед-
но нещастно болно куче, което много пъти е спасило и твоя живот, и
моя.
III
Никога никоя стока не е изчезвала от пазара тъй бързо. За три дена
всички яйца, за които се знаеше в Доусън, с изключение на няколко ду-
зини, се намираха в ръцете на Пушилката и Малчо. Пушилката купува-
ше с по-широка ръка. Без да се изчерви, той си призна, че е дал на старе-
ца в Клондайк сити по пет долара на парче за неговите седемдесет и две
яйца. Повечето от яйцата беше купил Малчо, а той се беше пазарил, На
жената, която правеше мокасини, беше дал само по два долара на яйце и
се гордееше, че е направил доста добра сделка със Славович, чиито се-
демстотин и петнадесет яйца бе купил кръгло по два и половина долара
парчето. От друга страна, той негодуваше, че в малката гостилничка от-
среща го бяха ограбили по два долара и седемдесет и пет цента за някак-
ви си сто тридесет и четири яйца.
Няколкото неоткупепи дузини бяха в ръцете на две лица. Едното, с
което Малчо водеше преговори, беше индианката от хижата на хълма
зад болницата.
– Днес ще се оправя с нея – заяви Малчо на другата сутрин. – Ти
измий чиниите, Пушилка. Аз ей сега ще се върна, ако не пукна там, до-
като й тикна златния пясък. На мен ми дай да се разправям с мъже. Тези
проклети жени – страшно нещо е, като се заядат с някой купувач! По-
лесно се излиза на глава с тях, ако им продаваш нещо. Пък то ще речеш,
че продава не яйца, а самородно злато.
Подир обед, когато се прибра в хижата, Пушилката завари Малчо,
клекнал на пода, да търка с лекарство опашката на Сали, а лицето му бе-
ше толкова безизразно, че вдъхваше подозрение.
– С какво ще се похвалиш? – нехайно го попита Малчо, след като
минаха няколко минути.
– Нищо не става – отговори Пушилката. – А ти какво направи с тво-
ята индианка?
Малчо кимна победоносно към пълната е яйца тенекиена кофа на
Джек Лондон
173
масата.
– Но по седем долара парчето – призна той, след като търка Сали
още една минута.
– В края на краищата предложих по десет долара – призна Пушил-
ката… и тогава тоя ми каза, че вече ги продал. Лоша работа, Малчо.
Още някой се е разтичал да купува яйца. Тези двадесет и осем яйца мо-
же да ни създадат неприятности. Нали разбираш, успехът на такава спе-
кулация се състои в това, да осигуриш и сетното.
Пушилката се пресече и се втренчи в другаря си. Рязка промяна
настъпваше в изражението на Малчо – нещо го вълнуваше и той полага-
ше крайни усилия да не се издаде. Той затвори кутията е мехлема, бавно
и грижливо избърса ръце в гъстата козина на Сали, изправи се, отиде в
ъгъла, погледа термометъра и се върна. След това заговори с тих, равно-
душен и свръхучтив тон:
– Ще бъдеш ли, моля ти се, така любезен само да ми повториш кол-
ко са яйцата, дето тоя човек не ти е продал?
– Двадесет и осем.
– Хм – рече си Малчо и с леко кимване небрежно поблагодари на
другаря си. После със затаен яд изгледа печката. – Пушилка, ще трябва
да намерим нова печка. На тая фурничката й е прегоряла и влизат саж-
ди, та чернят питките.
– Остави на мира печката! – сопна се Пушилката. – Кажи ми, какво
се е случило?
– Какво се е случило ли? Ти искаш да знаеш какво се е случило? Е,
бъди толкова любезен да насочиш прекрасните си очички, към ей оная
кофа, дето стои на масата. Виждаш ли я?
Пушилката кимна.
– Та искам да ти кажа едно нещо, само едно нещо. В тая кофа има
ни повече, ни по-малко, а точно двадесет и осем яйца и всяко едно от
тия проклети яйца струват по седем големи, кръгли долара суха нара.
Ако изпитваш неотложна нужда от още някакви подробности и сведе-
ния, аз съм напълно на твое разположение да ти ги дам.
– Продължавай – рече заповеднически Пушилката.
– Тоя тип, с когото си се пазарил, е един едър индианец. Така ли е?
Пушилката кимна и продължи да кима в отговор на всеки въпрос.
– От едната си страна има само половин буза, другата половина му
откъснала плешива мечка. Така ли е? Търгува с кучета, така е, нали?
Казва се Джим Белязания. Така е, нали? Разбираш ли някъде я карам?
– Искаш да кажеш, че сме наддавали…
– Един срещу друг. Точно така. Тая скуо е жена му и те живеят на
хълма зад болницата. Аз можех да ги купя тия яйца по два долара парче-
то, ако не беше се наврял и ти.
– Аз също засмя се Пушилката, – ако ти беше си стоял настрана, да
те вземат мътните! По това няма никакво значение. Сега всичко е в па-
ши ръце. Това е най-важното.
След това Малчо цял час се мъчи да прави някакви сметки с огриз-
ка от молив но полетата на тригодишен вестник и колкото по-безкрайни
и но неразбираеми ставаха цифрите, толкова по-весел ставаше сам той.
– Това е то! – най-после каза Малчо. – Хубаво, а? Струва ми се, да.
Чакай да ти кажа какво излиза. Сега ти и аз притежаваме точно деветс-
тотин седемдесет и три яйца. Те ни струват точно две хиляди седемсто-
тин и шестдесет долара, ако смятаме златния пясък по шестнайсет дола-
ра унцията и без да слагаме в сметката изгубеното време. А сега слушай
какво ще ти кажа. Ако смъкнем от Бързея по десет долара на яйце, ще
спечелим чисти пари точно шест хиляди деветстотин и седемдесет дола-
ра. Ето туй се казва да спечелиш на конски надбягвания и това си е, ако
рече някой да дойде да те пита. И аз участвам наполовина! Така си го
запиши, Пушилка. Толкова съм ти благодарен, че няма вече накъде по-
вече. Конски надбягвания ли! Знаеш, отсега нататък по ми се ще да за-
лагам на кокошки, отколкото на коне.
IV
В единадесет часа същата вечер Малчо изтръгна Пушилката от дъл-
бок сън; кожената му парка лъхаше на мраз, а ръката му, допряла бузата
на Пушилката, беше съвсем ледена.
– Какво има сега? – промърмори Пушилката. Да не е окапала кози-
ната на Сали?
– Не. Просто трябваше да ти кажа хубавата новина. Видях се със
Славович. Или по-право, Славович се видя с мен, защото той откри се-
анса. Казва ми: „Малчо, искам да си поприказвам с тебе за тия яйца. Не
съм нищо издал. Никой не знае, че съм ги продал на теб. Но ако смяташ
да спекулираш, мога да ти кажа какво да направиш.“ И той ми каза, Пу-
шилка. Знаеш ли какво ми каза?
– Хайде, казвай!
– Е, може да речеш, че не е за вярване, ама работата била за Чарли
Бързея. Той търсил да купи яйца! Отива при Славович и му предлага по
Джек Лондон
175
пет долара на яйце и докато си тръгне, стига, до осем. А Славович няма
никакви яйца. Най-накрая Бързея казал на Славович, че само да разбере,
че Славович има някъде скрити яйца, ще му счупи главата. Славович се
принудил да му каже, че е продал яйцата, но кой е купувачът, било тай-
на. Славович вика да му позволя да пошушне на Бързея кой е купил яй-
цата. „Малчо – казва ми той, – Бързея веднага ще дотърчи. Можеш да
му смъкнеш но осем долара.“ – „Осем долара, ама от баба ти – казвам
му аз. – Като нищо ще даде и по десет.“ Как да е, казах на Славович, че
ще си помисля и ще му обадя сутринта Разбира се, иде го оставим да
подшушне на Бързея, нали?
– Не ще и питане, Малчо. Първата ти работа сутринта ще е да се
обадиш на Славович. И го накарай да каже на Бързея, че сме съдружни-
ци в тая сделка.
След пет минути Малчо отново събуди Пушилката:
– Слушай, Пушилка! Хей, Пушилка!
– Казвай. – По десет долара парчето и нито цент по долу, Разбра
ли?
– Като нищо… разбира се – сънливо отговори Пушилката.
Сутринта Пушилката отново се сблъска с Люсил Арал пред мани-
фактурния отдел на Алясканското търговско дружество.
– Работата се нарежда! – радостно й съобщи той. – Работата се на-
режда! Бързея ходил при Славович, искал да купи яйца и го заплашвал.
Сега Славович трябва вече да му е казал, че ние с Малчо сме закупили
всичките яйца.
Очите на Люсил Арал заискряха.
– Още сега ще отида да закуся! – възкликна тя. – И ще заръчам на
келнера яйца, а като не ги получа, ще се направя толкова нещастна, че
да стопя и каменно сърце. А трябва да сте сигурен, че Бързея е ходил
при Славович и се е мъчил да откупи всичките яйца, дори да му струват
една от златните му мини. Аз го познавам! И дръжте на хубава цена. Ня-
ма да съм доволна, ако поискате по-малко от десет долара на парче и
ако ги продадете за по-малко, Пушилка, никога не ще ви простя!
По пладне Малчо сложи на масата в хижата им тенджера с боб, ка-
фе, тиган с аляскански пърженки, кутия с масло и кутия кондензирано
мляко, чиния пържено еленово месо с бекон, от която се вдигаше пара,
купа с компот от сушени праскови и извика:
– Яденето е сложено. Погледни първом Сали.
Пушилката остави хамутите, които кърпеше, отвори вратата и видя
Сали и Хитруш сърцато да пъдят глутница впрегатни кучета, дошли от
Белю Пушилката
176
съседната хижа да търсят нещо за ядене. Обаче видя и нещо друго, кое-
то го накара бързо да затвори вратата и да се втурне при печката. Той
грабна тигана, неизстинал още от еленовото месо с бекона, и го сложи
пак на предното колело, пусна в него голяма буца масло, след това по-
сегна да вземе яйце, счупи го и то зацвърча в тигана. Когато посягаше за
второ яйце, Малчо се спуска към него и възбудено го хвана за ръката.
– Хей! Какво правиш? – грубо попита той.
– Пържа яйца – осведоми го Пушилката, счупи второто яйце и отб-
лъсна спиращата го ръка на Малчо. – Какво ти става на очите? Да не ти
се е видяло, че си реша косата?
– Да не си нещо болен? – тревожно го попита Малчо, когато Пу-
шилката чукна трето яйце и ловко го блъсна със свита ръка в гърдите. –
Или направо си се побърка!? Това са вече яйца за трийсет долара!
– А аз имам намерение да ги направя за шейсет долара – отговори
Пушилката и счупи четвърто. – Не ми пречи, Малчо. Бързея се качва по
пътеката и ще бъде тука след пет минути.
Малчо разбра всичко, дълбоко въздъхна с облекчение и седна на
масата. Когато най-после се чу очакваното почукване, Пушилката седе-
ше насреща му и пред всеки имаше чиния с по три горещи, пържени
яйца.
– Влез! – обади се Пушилката. Чарли Бързея, снажен млад великан,
висок, кажи-речи, шест фута и сто деветдесет фунта живо тегло, влезе и
стисна ръка на двамата.
– Седни да похапнеш, Бързей – покани го Малчо. – Пушилка, я му
опържи няколко яйца. Хващам се на бас, че цяла вечност не е вкусил
яйце.
Пушилката чукна още три яйца в горещия тиган и след няколко ми-
нути ги сложи пред госта, който изгледа с такова странно и напрегнато
изражение, че Малчо, както си призна после, се уплаши да не би Бързея
да ги изсипе в джоба си и да ги отнесе.
– Знаеш, разните там богаташи в Щатите не могат с нищо да ни
надминат по въпроса с хапването – злорадо подхвърли Малчо. – Ето се-
га ти, аз и Пушилката ще оплюскаме яйца за деветдесет долара и окото
няма да ни мигне.
Бързея се вторачи в изчезващите яйца и като че се вкамени.
– Хайде, яж! – подкани го Малчо.
– Че те… те не струват по десет долара – бавно изрече Бързея.
Малчо се възползува от забележката.
– Всяко нещо струва толкова, колкото можеш да вземеш за него,
Джек Лондон
177
нали? – попита той.
– Да, но…
– Никакви „но“. Аз ти казвам колко можем да вземем за тях. Десет
долара на парче, като нищо. Не забравяй, че ние сме яйчарски тръст,
Пушилката и аз. Кажем ли по десет на парче, по десет на парче ще взе-
мем. – Малчо избърса чинията си с една пърженка. – Май че не бих се
отказал от още едно-две – въздъхна гой и си сипа от фасула.
– Не бива така да ядете яйца – упрекна го Бързея. – Това… това не
е право.
– Ние сме просто луди за яйца, Пушилката и аз – извини се Малчо.
Бързея дояде без особено желание своите яйца и подозрително заг-
леда двамата приятели.
– Слушайте, момчета, вие можете да ми направите голяма услуга…
– нерешително подхвана той. – Продайте ми или ми дайте назаем, или
ми подарете десетина яйца.
– Разбира се – отговори Пушилката. – Зная аз какво значи да закоп-
нееш за яйца. Но не сме чак толкова бедни, та да искаме да ни се запла-
ща гостоприемството. Те няма да ти струват нищо. – В този миг силен
ритник под масата го предупреди, че Малчо започва да губи самообла-
дание. – Десетина ли каза, Бързей?
Бързея кимна.
– Хайде, Малчо – продължи Пушилката – Опържи му ги. Разбирам
те. Спомням си, когато и аз можех да изям десет парчета наведнъж.
Но Бързея задържа с ръка понечилия да скочи Малчо и обясни:
– Не искам да кажа пържени. Те ми трябват с черупките.
– Та да можеш да ги вземеш със себе си?
– Сега позна.
– Но това не е гостоприемство – възрази Малчо. – Това е… това е
търговия.
Пушилката кимна в знак на съгласие.
– Това е друго нещо, Бързей. – Аз помислих, че искаш просто да ги
изядеш. Виждаш ли, ние се заловихме с тая работа, за да направим
спекулация.
Опасните пламъчета в сините очи на Бързея започнаха да стават по-
опасни.
– Ще ви ги платя – каза той рязко. – Колко?
– О, не десетина – отговори Пушилката. – Не можем да продадем
десетина. Ние не продаваме на дребно; ние спекулираме. Не можем са-
ми да си подбиваме пазара. Ние сме откупили всичките яйца до
Белю Пушилката
178
последното и ако речем да продаваме, ще ги продадем всичките до пос-
ледното или няма да ги продадем въобще.
– Колко яйца имате и колко искате за тях?
– Колко имаме, Малчо? – попита Пушилката. Малчо поизчисти
гърлото си и се залови да пресмята на глас:
– Чакай да видя. Деветстотин седемдесет и три без девет прави де-
ветстотин шейсет и две. И цялата история, по десет долара на парче, ще
направи точно девет хиляди шестстотин и двайсет долара суха пара.
Разбира се, Бързей, ние играем честно и за развалените яйца връщаме
парите, ама няма развалени. Такова нещо още не съм видял на Клон-
дайк: развалено яйце Няма такъв глупак, дето ще докара тук развалено
яйце.
– Това е справедливо – обади се Пушилката. – За развалените яйца
връщаме парите, Бързей. Ето ти нашето предложение: девет хиляди
шестстотин и двайсет долара за всичките яйца, колкото ги има на
Клондайк.
– Ти можеш да ги препродадеш по двайсет долара парчето и да си
изкараш парите двойно – подсказа му Малчо.
Бързея тъжно поклати глава и си сипа боб.
– Много пари, Малчо. На мен ми трябват само няколко парчета. Ще
ви дам по десет долара за двайсетина яйца. Ще ви дам по двайсет, но не
мога да ги купя всичките.
– Или всичките, или нищо – решително заяви Пушилката.
– Вижте какво, вие двамата – заговори Бързея с внезапна открове-
ност. – Ще бъда напълно искрен с вас, само че не го разправяйте на ни-
кого. Нали знаете, че госпожица Арал и аз бяхме сгодени. Е, тя ми е
върнала годежа. Вие го знаете. Всички го знаят. Яйцата ми трябват за
нея.
– Ами! – подигравателно подхвърли Малчо. – Сега е ясно защо ги
искаш с черупките. Ама аз никога не съм очаквал от тебе такова нещо.
– Какво не си очаквал?
– Това е направо подло, ето какво е! – побърза да продължи Малчо,
обзет от целомъдрено негодувание. – Никак няма да се учудя, ако някой
ти тегли куршума за това нещо, и ще си го заслужил!
Бързея пламна от яд и беше вече на границата на един от прочутите
си пристъпи на свирепа ярост. Юмруците му се свиха и евтината вили-
ца, която държеше, започна да се огъва, а в сините му очи заискряха
предупреждаващи пламъчета.
– Слушай, Малчо, какво искаш да кажеш? Ако имаш пред вид
Джек Лондон
179
някоя задкулисна…
– Искам да кажа, каквото казвам – упорито отвърна Малчо, – и къл-
на ти се, че нямам пред вид нищо задкулисно. Такова нещо се върши са-
мо пред кулисите. Другояче не ги хвърлят.
– Какво да хвърлят?
– Ами яйца, сливи, топки и всякакви други работи. Но ти, Бързей,
си на грешен път. В операта още не е имало такава публика, дето ще из-
търпи такова нещо. Само зарад това, че е артистка, никой не ти дава
право да я замерваш пред хората е кокоши яйца.
За миг можеше да се помисли, че Бързея или ще се пръсне, или ще
има апоплектичен удар. Той сръбна голяма глътка вряло кафе и посте-
пенно се съвзе.
– Грешиш Малчо – каза той с пресилено спокойствие. – Нямам на-
мерение да я замервам с яйца. Слушай, човече – възкликна той с нараст-
ващо вълнение, – аз искам да й поднеса тези яйца на чиния, пържени на
очи, тя така ги обича.
– Знаех си аз – великодушно се провикна Малчо, – знаех си, че не
можеш да направиш такава подлост!
– Не ти се сърдя, Малчо – прости му Бързея. – Но да говорим сери-
озно. Нали разбирате защо ми трябват тези яйца? Много ми трябват.
– Ще ги вземеш ли за девет хиляди шестстотин и двайсет долара? –
попита Малчо.
– Това е пладнешки грабеж, ето какво е! – ядосано заяви Бързея.
– Това е търговия – сопнато отвърна Пушилката. – Да не смяташ, че
сме тръгнали да продаваме яйце по яйце за този, дето духа?
– Бъдете разумни! – замоли се Бързея. – Мен ми трябват само двай-
сетина. Ще ви дам по двайсет долара на парче. За какво ми са всичките
останали яйца? С години съм минавал по тия места без яйца и вярвам,
че ще мога някак си да мина без тях и занапред.
– Ти не се горещи – посъветва го Малчо. – Щом не ги искаш, няма
какво да приказваме. Не сме седнали да ти ги натрапваме.
– Но те ми трябват – жално проточи Бързея.
– Е, тогава знаеш колко ще ти струват: девет хиляди шестстотин и
двайсет долара и ако съм сгрешил в сметката, готов съм да я поправя.
– Ами ако те не свършат работа? – възрази Бързея. – Госпожица
Арал може вече да не обича яйца.
– Бих казал, че госпожица Арал заслужава тая цена – спокойно се
обади Пушилката.
– Да я заслужава ли! – Бързея скочи прав, разгорещен от
Белю Пушилката
180
красноречието си. – Тя заслужава милион долара! Тя заслужава всичко,
каквото имам! Тя заслужава всичкото злато на Клондайк! – Той седна и
продължи с по-спокоен тон: – Но няма защо да пропилявам десет хиля-
ди долара за една нейна закуска. Ще ви направя предложение. Дайте ми
назаем двайсетина от тези яйца. Аз ще ги занеса на Славович. Той ще и
ги поднесе с моите почитания. Тя не ми се е усмихвала от сто години.
Ако тези яйца ми спечелят нейната усмивка, ще ги купя всичките.
– Ще подпишеш ли договор в този смисъл – побърза да каже Пу-
шилката, понеже знаеше, че Люсил Арал е обещала да се усмихне.
Бързея зяпна.
– Много сте чевръсти в търговията тука на хълма – каза той със
злобна нотка в гласа.
– Ние само приемаме предложението ти – отговори Пушилката.
– Добре… пиши го… нека да е черно на бяло! – изкрещя Бързея,
ядосан от поражението.
Пушилката веднага написа документ, според който Бързея се задъл-
жаваше да плати по десет долара за всяко доставено яйце при условие,
че – предварително дадените му двадесет яйца му осигурят помиряване
с Люсил Арал.
Бързея тъкмо вече щеше да подпише, когато спря с вдигнато перо.
– Чакайте – каза той. – Когато купувам яйца, купувам пресни яйца.
– На Клондайк няма нито едно развалено яйце – изсумтя Малчо.
– Въпреки това, ако намеря едно развалено яйце, трябва да ми вър-
нете парите, които съм платил за него.
– Добре – отстъпи Пушилката. – Това е напълно справедливо.
– Колкото развалени яйца върнеш, аз ще ги изям – заяви Малчо.
Пушилката добави думата „пресни“ в договора, Бързея навъсено го
подписа, получи пробните двадесет яйца в тенекиена кофа, сложи си ръ-
кавиците и отвори вратата.
– Довиждане, разбойници! – изръмжа им той н тръшна вратата.
На другата сутрин Пушилката бе свидетел на представлението при
Славович. Поканен от Бързея, той седеше с него на съседната маса до
тая на Люсил Арал.
Сцената се разигра почти до сетната подробност така, както я бе на-
белязала тя.
Джек Лондон
181
– Още ли не сте намерили яйца? – жалостиво промърмори Люсил
Арал на келнера.
– Не, госпожице – отговори й той. – Казват, че някой откупил всич-
ките яйца в Доусън. Господин Славович се мъчи да купи няколко парче-
та специално за вас, но този, дето ги е откупил, не ги дава.
В този миг Бързея повика със знак собственика, сложи ръка на ра-
мото му и го накара да се понаведе.
– Виж какво, Славович – дрезгаво зашепна Бързея, – нали снощи ти
дадох двайсетина яйца. Къде са те?
– В склада. Само шест съм размразил и ги държа готови, трябва са-
мо да кажете дума.
– Не ги искам за себе си – още по-тихо пошушна Бързея. – Опържи
две от тях на очи и ги поднеси на госпожица Арал.
– Ще го направя лично – увери го Славович.
– И да не забравиш: с моите почитания – довърши Бързея и освобо-
ди стиснатото рамо на съдържателя.
Хубавата Люсил Арал посърнало гледаше резенчето пържен бекон
и консервираното пюре от картофи на чинията си, когато Славович сло-
жи пред нея две яйца на очи.
– С почитанията на господин Бързея – чуха те думите му от съсед-
ната маса.
Пушилката призна вътрешно, че всичко беше чудесно изиграно –
мигновено проблесналата радост на лицето й, поривистото обръщане на
главата, спонтанно заигралата усмивка, възпряна е върховно усилие на
самообладанието, което я накара решително пак да извърне лицето си
така, че да може да каже нещо на собственика на ресторанта.
Пушилката усети обутия с мокасин крак на Бързея да го рита под
масата.
– Дали ще ги изяде? Там е всичкото! Дали ще ги изяде? – зашепна
той, сякаш беше на умиране.
Двамата наблюдаваха под око и видяха, че Люсил Арал се поколе-
ба, малко остана да бутне чинията настрана, но после се поддаде на
съблазънта.
– Ще взема яйцата – каза Бързея на Пушилката. – Договорът остава
в сила. Видя ли я? Видя ли я!
Тя почти се усмихна. Аз я познавам. Всичко е наред. Още две яйца
утре и тя ще ми прости и ние ще се сдобрим. Ако я нямаше тука, щях да
ти стисна ръката, Пушилка, толкова съм ти благодарен. Ти не си разбой-
ник, ти си благодетел.
Белю Пушилката
182
VI
Пушилката се върна ликуващ горе в хижата, но завари Малчо да ре-
ди пасианс, изпаднал в мрачно отчаяние. Пушилката отдавна вече знае-
ше: щом Малчо е извадил картите за пасианс, това е сигурно предуп-
реждение, че целият свят е загинал.
– Махни се, не ми говори! – бе първият отпор, получен от
Пушилката.
Но скоро ледът се стопи и от устата на Малчо бликна словесен
поток.
– Цялата работа с Бързея пропада… изстена той. – От спекулацията
ни нищо няма да излезе! Утре във всички кръчми ще продават греян хе-
рес с яйце по долар чашата. В Доусън няма да остане ни едно изгладня-
ло сираче, което да не си натъпче корема с яйца. Знаеш ли с какво се
сблъсках?… С един дъртак, който има три хиляди яйца… Разбираш ли
ме? Три хиляди, всичките току-що докарани от Четиридесета миля!
– Празни приказки! – усъмни се Пушилката.
– Не празни приказки, ами пълни сандъци! Аз ги видях. Казва се
Готеро, един як мъжага, синеок канадски французин. Първо ме питаше
за тебе, после ме дръпна настрана и ми заби ножа в сърцето. Чул, че ние
закупуваме яйцата и се постарал. Знаел за тия три хиляди на Четириде-
сета миля, отишъл там и ги купил човекът. Казвам му: „Покажи ми ги.“
И той ги показа. Впряговете му и двамата водачи индианци си почиваха
долу край брега; току-що бяха пристигнали от Четиридесета миля. А
шейните – натоварени със сандъци от сапун, от тия малките дървени
сандъчета от сапун. Извадихме едно от тях, позакрихме се зад ледовете
по средата на реката и го отворихме. Яйца! Пълно догоре, наредени в
дървени стърготини. Пушилка, загубихме ние с тебе! Нашето е било ха-
зарт. Знаеш ли какво ми каза тоз мъжага? Каза ми, че щял да ни ги даде
всичките по десет долара яйцето. Знаеш ли какво правеше, когато изля-
зох от хижата му? Пишеше надпис: „Продавам яйца“. Каза, че най-нап-
ред ги предлага на нас, по десет долара парчето, и щял да чака до два
часа. След това, ако не се спогодим, щял да наводни пазара с яйца. Каза,
че не бил търговец, ама знаел как се печели, кога има сгоден случай –
сгодният случай, както го схванах, сме ти и аз.
– Няма нищо – весело каза Пушилката. – Не губи кураж и ме остави
да си помисля. Трябва само да действуваме бързо и съгласувано. Ще из-
викам Бързея да дойде тука в два часа да си получи стоката. Ти купи
Джек Лондон
183
яйцата на тоя Готеро. Опитай се да се попазариш, но дори и да му пла-
тиш по десет долара на парче, Бързея ще ни отърве от тях на същата це-
на. Ако ли пък ги вземеш по-евтино, е, тогава ще имаме и печалба. Вър-
ви сега. Докарай ги тука не по-късно от два часа. Помоли полковник Бо-
уи да ти даде кучетата си, вземи и нашия впряг. Докарай ги тук точно в
два.
– Хей. Пушилка! – извика Малчо, когато другарят му заслиза от
хълма. – Не е зле да вземеш чадър. Никак няма да ми е чудно, ако, доде-
то се върнеш, от небето започнат да валят яйца.
Пушилката намери Бързия в кръчмата „М&М“ и тука се разрази по-
ловинчасова буря.
– Да те предупредя, че сме намерили още малко яйца – небрежно
подхвърли Пушилката, след като Бързея беше се съгласил да донесе в
два часа златния пясък в хижата им, да се разплати и да получи яйцата.
– Върви ви да намирате яйца, не е като и а мен – забеляза Бързея –
Колко яйца сте купили сега? И колко злато трябва да домъкна горе у
вас?
Пушилката погледна в бележника си.
– Както стои работата сега, според сметките на Малчо, ние имаме
три хиляди деветстотин шейсет и две яйца. Умножено по десет…
– Четирийсет хиляди, долара! – изрева Бързея. – Бяхме споменали,
че имате само към деветстотин яйца. Това е грабеж! Няма да допусна
такова нещо!
Пушилката извади от джоба си договора и посочи условието „ще
платя при доставката“.
– Тука нито не се споменава за броя на доставените яйца Ти се съг-
ласи да платиш по десет долара за всяко доставено от нас яйце Е, ние
намерихме яйцата, а подписаният договор си е подписан договор. Но да
си кажа правата, Бързей, ние узнахме за тези други яйца чак после. То-
гава ни се наложи да ги купим, за да не си развалим спекулата.
Пет дълги минути Бързея не можа да си поеме дъх и мълком се бо-
ри със себе си, но, ще не ще, трябваше да се предаде.
– Лошо загазих – разстроено каза той. – Където и да погледнеш,
никнат яйца. Колкото по-скоро се измъкна, толкова по-добре. Току-виж,
че се е свлякла цяла лавина от яйца. В два часа ще бъда у вас. Но чети-
рийсет хиляди долара!
– Само тридесет и девет хиляди шестстотин и двайсет – поправи го
Пушилката.
– Това прави двеста фунта златен пясък! – продължаваше да
Белю Пушилката
184
бушува Бързея. – Ще трябва да го докарам с кучешки впряг!
– Ние ще ти услужим с нашите впрягове, да откараш яйцата – пред-
ложи Пушилката.
– Но къде ще ги складирам? Няма значение. Ще дойда. Да знаете,
докато съм жив, яйце вече няма да вкуся. Повдига ми се от тях.
В един и половина, сложил по два впряга кучета на шейна зарад
стръмния наклон на хълма, Малчо докара яйцата на Готеро.
– Ще спечелим, кажи-речи, двойно – разправяше Малчо на Пушил-
ката, докато двамата трупаха сандъците от сапун в хижата. – Аз не му
давах повече от осем долара, той руга и псува на френски, ама накрая се
съгласи. Това прави два долара чиста печалба на яйце, а те са три хиля-
ди парчета. Платих му всичко в брой. Ето разписката.
Докато Пушилката вадеше везните за златото и приготвяше всичко
за приключване на сделката, Малчо се задълбочи в изчисления.
– Ето ти сметката! – тържествено съобщи той. – Печелим дванаде-
сет хиляди деветстотин и седемдесет долара. И Бързея нищо не губи от
тая работа. Той спечели госпожица Арал. Освен това получава всичките
тия яйца. Както и да я погледнеш, сделката е изгодна. Никой не губи.
– Дори и Готеро е взел двайсет и четири хиляди… – засмя се Пу-
шилката, – разбира се, трябва да се извади колкото е платил за яйцата и
превоза. И ако Бързея продължи спекулацията, може и той да спечели
нещо от яйцата.
Точно в два часа Малчо надзърна навън и видя Бързея да се качва
по нагорнището. Той влезе с бодър и делови вид, свали големия си ко-
жух от меча кожа, закачи го на един пирон и седна до масата.
– Хайде, давайте яйцата, пирати такива – подхвана той. – И ако ви е
скъп животът, от днес нататък да не сте ми споменали за яйца.
Започнаха с яйцата, които бяха купени оттук-оттам; и тримата бро-
яха. Когато стигнаха до двеста, Бързея изведнъж чукна едно яйце о ръба
на масата и сръчно го отвори с палците си.
– Хей! Чакай! – развика се Малчо.
– Мое ли е това яйце, или не? – рече Бързея. – Аз плащам за него
десет долара, нали? Няма да купувам котка в чувал! Щом вече хвърлям
по десет долара за яйце, искам поне да зная какво получавам.
– Ако не ти харесва, аз ще го изям – язвително предложи услугите
си Малчо.
Бързея погледна яйцето, подуши го и поклати глава:
– Не, не ти го давам, Малчо. Това яйце е добро. Дай ми някой съд.
Аз сам ще го изям за вечеря.
Джек Лондон
185
Още на три пъти Бързея чукаше за проверка хубави яйца и внима-
телно ги слагаше в съда до себе си.
– Две повече, отколкото си ги смятал, Малчо – каза той, когато бро-
енето свърши. – Деветстотин шейсет и четири, а не шейсет и две.
– Моя грешка – великодушно си призна Малчо. – Те от нас ще
минат.
– Мисля, че можете да си го позволите – мрачно прие Бързея. – Тая
партида е наред. Девет хиляди шестстотин и двайсет долара. Ще ги пла-
тя веднага. Напиши ми разписка. Пушилка.
– Защо да не преброим и останалите, че да ни платиш всичко навед-
нъж? – предложи Пушилката.
Бързея поклати глава.
– Не ме бива в смятането. Да свършим първо с едните, че после с
другите, та да няма грешки.
Той отиде при кожуха си, извади от двата странични джоба две тор-
би със златен пясък, толкова надути и дълги, че приличаха на хамбургс-
ки салами. Когато първите яйца бяха платени, в торбите остана злато за
не повече от няколкостотин долара.
На масата бе сложен сандък от сапун и броенето на трите хиляди
яйца започна. Когато стигнаха до сто, Бързея силно чукна едно яйце о
ръба на масата. То не изпука. Звукът беше като плътна мраморна топка.
– Замръзнало като камък – забеляза той и го удари по-силно.
Бързея го вдигна и те видяха, че черупката се беше натрошила на
ситни парченца там, където бе ударена.
– Ами! – рече Малчо. – Може ли да не е като камък, щом е току-що
докарано от Четирийсета миля. Само брадва може да го оправи.
– Дай тука брадвата – каза Бързея. Пушилката донесе брадвата и
Бързея със сигурна ръка и вярно око на дървар разсече яйцето точно на-
половина. Видът му вътре бе далеч от задоволителен. Пушилката усети
да го побиват тръпки от лошо предчувствие. Малчо прояви по-голяма
смелост. Той поднесе едната половинка към носа си.
– Добре си мирише – заяви той.
– Но изглежда лошо – възрази Бързея. – Пък и как ли може да ми-
рише, щом миризмата е замръзнала заедно с всичко друго? Чакай малко.
Той сложи двете половинки в тиган върху предното колело на горе-
щата печка. Тримата мъже мълком зачакаха с разширени, душещи нозд-
ри. Бавно стаята започна да се изпълва с неподлежаща на съмнение ми-
ризма. Бързея се въздържаше да говори, а Малчо седеше безмълвен, ма-
кар и да беше се убедил в печалната истина.
Белю Пушилката
186
– Изхвърли го! – задушавайки се, извика Пушилката.
– Каква полза? – попита Бързея. – Нали ще трябва да проверяваме и
останалите.
– Но не и в хижата! – Пушилката се закашля и едва се сдържа да не
повърне. – Разсичай ги, пък можем да ги проверяваме на гледане. Изх-
върли го. Малчо… изхвърли го! Уф! И остави вратата отворена!
Те отваряха сандък след сандък, разсичаха наслуки яйце след яйце
и всяко от тях показвате същото – че е безнадеждно и безвъзвратно
развалено.
– Няма да искам да ги изядеш, Малчо – започна да се подиграва
Бързея, – и ако нямате нищо против, ще трябва да бягам оттука колкото
мога по-скоро. В моя договор се предвиждаха само пресни яйца. Ако ми
услужите с шейна и кучета, ще откарам хубавите, преди да са се вмири-
сали покрай тия.
Пушилката му помота да натовари шейната. Малчо седна на масата
и взе да реди пасианс.
– Слушайте, колко време сте я държали тая стека? – жегна ги Бър-
зея на раздяла.
Пушилката не му отговори, хвърли поглед към задълбочилия се в
картите Малчо и се залови да изхвърля сандъците вън на снега.
– Малчо, колко, казваш, си платил за тези три хиляди? – меко запи-
та Пушилката.
– По осем долара. Махни се. Не ми говори. И аз зная да смятам кол-
кото теб. Ако някой дойде да те пита, можеш да кажеш, че губим седем-
найсет хиляди от тая спекулация. Аз им направих сметката още докато
чакахме да се размирише първото яйце.
Пушилката се замисли за няколко минути и пак наруши тишината:
– Слушай, Малчо. Четирийсет хиляди долара в злато тежат двеста
фунта. Бързея взе назаем нашата шейна и кучетата, за да откара яйцата.
Той дойде тука при нас без шейна. Тези две торби със златен пясък в
джобовете на кожуха му са тежали само към двайсет фунта всяка. Усло-
вието ни беше да плати в брой при доставката. Той донесе само толкова
злато, колкото да плати за пресните яйца. Значи, изобщо не е имал наме-
рение да плаща за другите три хиляди лица. Ток е знаел, че са развале-
ни. Но откъде може да е знаел? Как я разбираш ти тая работа, а?
Малчо събра картите, понечи да ги разбърка за нов пасианс, но се
спря.
– Ами! По-просто от това има ли? Всяко дете може да ти отговори.
Ние губим седемнайсет хиляди. Бързея печели седемнайсет хиляди. Тия
Джек Лондон
187
яйца, от Гогеро са си били на Бързея. Да искаш още нещо да знаещ?
– Да. Как здравият разум не ти е подсказал да провериш дали тия
яйца не са развалени, преди да ги платиш?
– Отговорът е толкова лесен, колкото и на първия въпрос. Бързея е
нагласил тая мошеническа игра точно до секундата. Аз нямам време да
ги проверявам тия яйца. Трябваше да бързам да ги докарам тук навреме.
А сега. Пушилка, нека да ти задам елин учтив въпрос. Как каза, че и бе-
ше името на тая личност, дето ти пъхна в главата идеята за яйцата?
Пасиансът на Малчо не беше излязъл шестнадесет пъти едно подир
друго, а Пушилката вече смяташе да се залови с приготвянето на вече-
рята, когато полковник Боуи почука на вратата, връчи му някакво писмо
и продължи нататък към своята хижа.
– Видя ли му лицето? – беснееше Малчо. – Малко оставаше да се
пръсне, за да не се разкикоти. Вече са ни вдигнали на ура, Пушилка. Ня-
ма да можем вече да си покажем коса в Доусън.
Писмото беше от Бързея. Пушилката го прочете на глас:
„ДРАГИ ПУШИЛКА И МАЛЧО:
Моля да приемете моите почитания и поканата ми за вечеря
в заведението на Славович. Поканил съм госпожица Арал, а също
и Готеро. Преди пет години ние с него бихме съдружници в Сър-
къл. Той е добър човек и ще ми бъде кум. Да Ви кажа за яйцата.
Те са пристигнали по тия места преди четири години. Били са
вмирисани още когато са пристигнали. Били са вмирисани, още
когато са тръгнали от Калифорния. Били са вмирисани по начало.
Веднъж са зимували в Карлък, после са зимували в Нътлик, а ми-
налата зима са били на Четирийсета миля, където са били прода-
дени, за да се плаща магазинажът. Тази зима, предполагам, ще ос-
танат в Доусън. Не ги оставяйте в топла стая. Люсил казва да Ви
кажа, че според нея вие и тя, и аз положително сме създали сенза-
ция в Доусън. А аз казвам, че пиенето е от вас, нали е така?
С почит Вашият приятел Б.“
Е, какво ще кажеш? – попита Пушилката. – Разбира се, ще приемем
поканата, нали?
– Мога да кажа само едно нещо – отговори Малчо. – Бързея никой
път няма да остане гладен, ако ще и да се разори. Той е чудо актьор,
Белю Пушилката
188
актьор и половина. И мога да кажа едно нещо: моите сметки са съвсем
грешни. Дума да няма, че Бързея спечели седемнайсет хиляди, ама не е
само това; той спечели и още нещо. Ти и аз му подарихме всичките ху-
бави яйца в Клондайк, деветстотин шейсет и четири парчета, две от тях
без пари. А той по най-долен, най-мръсен начин отмъкна в нашата съди-
на и четирите яйца, дето ги счупи за проверка. А накрая мога да ти кажа
и едно последно нещо. Ние с тебе сме се родили да търсим находища и
да добиваме злато. Ама кога се стигне до финанси, ние сме най-големи-
те простаци от всички, дето са се опитвали да забогатеят лесно с някак-
ва спекулация. Отсега нататък мястото ни е по високите скали и в гъсти-
те гори. Споменеш ли ми някой път за яйца, веднага разваляме съдру-
жието. Разбра ли ме?

[Pyramid]

Виж "Хиляда дузини", Джек Лондон ;-)

[Зарзаватчийски глас]

Пази боже ти или търговеца да чукате пичатите.
Не знам, но се надявам да разбера.

[PeterDelchev]

Здравейте. Някой знае ли къде и как може да се търгува с яйца на едро ? Например, ако произвеждам известно количество яйца и желая да ги пласирам на едро - как може да се случи това ? За млякото е ясно, за другите земеделски култури общо взето също е ясно, но как стои въпроса с яйцата ? Големите производители на яйца до колкото знам си имат собствени птицеферми, но има и такива, които изкупуват. Къде изобщо има в България подобни пунктове за изкупуване на яйца и тази "Цена на едро", която се върти 18-19 ст в момента реална ли е, как е определена ?

Много ще съм благодарен, ако някой има информация по този въпрос...

Естествено имам и съпътстващи въпроси - например като производител аз ли трябва да пия печати или търговеца на дребно, който ще ги изкупи и т.н...До сега само на дребно съм пласирал, но се увеличава количеството и се занимавам и с други неща и нямам време да се занимавам на дребно...А макар и да съм в земеделски край с традиции се оказва, че малко хора са наясно как стои въпросът с "яйцата на едро"...

Единственото, което ми идва на ум е стоковата борса в Пловдив...Но може и да греша...