В случаят въпросът е и за обществена ценност, а всяко общество, освен хуманно, трябва да бъде и утилитарно – иначе: пропада.
Какво имам предвид? – В нормалното общество всеки си има своето място и сфера на полезност. Зърнарят прави житце, хлебарят прави хлебец, краставичарят – краставици, пъпешарят – пъпеши, овчарят – овчички, дрехарят – дрехи, обущарят – обувки, компютърджията – програми, докторът – здраве, говедарят – телета, търговецът докарва всички тия неща до тези, които се нуждаят от тях, фризьорката стриже хората, застрахователят им дава сигурност, че всякакви работи стават, банкерът пази парите на тия, дето имат повече и дава пари на тия, дето се нуждаят от, зидарят прави домове, електричарят ги прави да светят, рибарят въди и лови рибоци, попът дава кураж на хората, кръчмарят ги прави весели, гробарят ги закопава, когато Мишо и Петърчо си направят ревизия на тефтерите.
Всеки от тия хора е важен и полезен за обществото, докторът може и да си мисли, че е по-важен от обущарят, ама бос не ще да ходи... всички тия хора честно си обменят благата чрез мангизите, а и взаимно си осигуряват работа, обменяйки си и суровини... като контрапункт на всичко това стои хъхрякът, защото отказва да произвежда и създава друго, освен нови хъхряци... да, ама ЗА ТАЯ СТОКА НЕЩО НЯМА ТЪРСЕНЕ !!! Доказват го иначе обявяващите се за хуманисти тарикати от Франция, Белгия, Британия и т.н. – които веднага пъдят налазилите ги хъхряци. И докато хлебарят с готовност дава хлебец на дрехарят, обущарят, докторът, зидарят – защото неминуемо и той ще опре до тях – защо той, а и останалите да хранят хъхрякът, при положение, че нямат нужда и не желаят производството на нови хъхряци? И нормално ли е една държава, принуждавайки хората да плащат за нещо, което не желаят и което им вреди?
Какво имам предвид? – В нормалното общество всеки си има своето място и сфера на полезност. Зърнарят прави житце, хлебарят прави хлебец, краставичарят – краставици, пъпешарят – пъпеши, овчарят – овчички, дрехарят – дрехи, обущарят – обувки, компютърджията – програми, докторът – здраве, говедарят – телета, търговецът докарва всички тия неща до тези, които се нуждаят от тях, фризьорката стриже хората, застрахователят им дава сигурност, че всякакви работи стават, банкерът пази парите на тия, дето имат повече и дава пари на тия, дето се нуждаят от, зидарят прави домове, електричарят ги прави да светят, рибарят въди и лови рибоци, попът дава кураж на хората, кръчмарят ги прави весели, гробарят ги закопава, когато Мишо и Петърчо си направят ревизия на тефтерите.
Всеки от тия хора е важен и полезен за обществото, докторът може и да си мисли, че е по-важен от обущарят, ама бос не ще да ходи... всички тия хора честно си обменят благата чрез мангизите, а и взаимно си осигуряват работа, обменяйки си и суровини... като контрапункт на всичко това стои хъхрякът, защото отказва да произвежда и създава друго, освен нови хъхряци... да, ама ЗА ТАЯ СТОКА НЕЩО НЯМА ТЪРСЕНЕ !!! Доказват го иначе обявяващите се за хуманисти тарикати от Франция, Белгия, Британия и т.н. – които веднага пъдят налазилите ги хъхряци. И докато хлебарят с готовност дава хлебец на дрехарят, обущарят, докторът, зидарят – защото неминуемо и той ще опре до тях – защо той, а и останалите да хранят хъхрякът, при положение, че нямат нужда и не желаят производството на нови хъхряци? И нормално ли е една държава, принуждавайки хората да плащат за нещо, което не желаят и което им вреди?
Коментар