Клирингова къща в България - някога, но не сега!

[kod123]

Из интервюто на Ралица Агайн - зам.-председател на КФН, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност във вестник Пари

На какъв етап е проектът за закон за клирингова къща? Той беше подготвян при предишното ръководство на комисията.
- Поискахме мнение от различни пазарни участ-ници, включително и от Централния депозитар, доколко има нужда от такъв закон. Отговорът беше, че към момента не само няма нужда от нов закон, но и не е много подходящо да се изменя толкова драстично регулацията, тъй като тя би създала стрес и затруднение на всички останали пазарни участници. Затова решихме да бъдат направени изменения само в Закона за публично предлагане на ценни книжа, които касаят дейността на Централния депозитар. С тях ще се въведат изменения в частта на Директивата за окончателност на сетълмента. Ще се даде правна възможност за откриване на сметки на други централни депозитари. Вероятно ще се въведе задължение за българския ЦД да осигури възможност за инвестиции на участници от други европейски държави. И обратно, българските пазарни участници да могат свободно да инвестират в държави членки на ЕС.

Промените в частта за окончателния сетълмент по отношение на времето за приключване на сделките ли са?
- Времето за приключване на сделките не се намалява. Това, което директивата въвежда още през 1998 г., но за съжаление тук не е факт, е неотменимостта на сделката. Това изискване реално у нас не се прилага може би поради недостатъчна яснота в закона и вследствие на съдебната практика.


http://www.pari.bg/2/a/2009/11/03/Fo...orsa_trjabva_b

[v.pavlov]

Банките ще скочат срещу клирингова къща, смята експерт
Борислав Богоев, изпълнителен директор на Сомони асет мениджмънт


Какви мерки от страна на държавата в обозримо бъдеще могат да помогнат на капиталовия пазар? По тази тема вече ви представихме мнението на Петко Вълков и Кирил Иванов. Повод за това станаха текстовете в доклада за икономиката за президента, които се отнасят към функционирането и регулацията на борсовата търговия.


Позицията днес е на Борислав Богоев, изпълнителен директор на Сомони асет мениджмънт. Той е работил и като шеф на отдел в КФН както и в бившата Държавна комисия по ценни книжа и фондови борси.


В условията на световна финансова и икономическа криза, капиталовият пазар в България се сблъсква със сериозни предизвикателства - липса на доверие от страна на международните инвеститори, занижен инвеститорски интерес от страна на местните субекти, значителен спад в цените на търгуваните инструменти, невъзможност за финансиране на икономическите субекти чрез капиталовия пазар и др., а като резултат - значителен спад на ликвидността на пазара.

Мисля, че и сега мерките, които са взети, както и създадените условия, при които работи капиталовият пазар, не са недостатъчни. Но в крайна сметка това е повече работа на изпълнителната власт, отколкото на президентската институция.

Ще взема един пример от това, което е предложено от авторите на доклада – създаване на клирингова къща. Създаването на клиринговата къща е една отколешна мечта на хората от капиталовия пазар. Клиринговата къща е финансова институция, нещо като банка, но с малко по-ограничен лиценз. Тя трябва да има възможност да получи разрешение от БНБ и да извършва сделките по приемане на пари във връзка с търговията с ценни книжа, раздаване на кредити във връзка с търговията с ценни книжа и безкасови плащания във връзка с търговия с ценни книжа. Има и допълнителна възможност при определени условия да се издаде такъв лиценз на Централен депозитар например. Това първо е законово възможно, и второ там най–големите акционери са БНБ и МФ, а останалите акционери са предимно търговски банки. Само че на мен веднага ми идва на ум, че Асоциацията на търговските банки ще бъде първата институция, която ще скочи срещу създаването на клирингова къща с довода, че има достатъчно банки в страната, които могат да правят това. Причината обаче е много по-проста - те ще съзрат един голям конкурент. Оборотите, които вървят при сделки с ценни книжа при един нормален пазар, нямам предвид сега, когато ликвидността е паднала, са огромни. Представете си целият оборот от ценни книжа в страната да се концентрира на едно място. За точни цифри потърсете оборотите на борсата през последните 10 години.

А вие знаете, че връзката между Българска народна банка и Асоциацията на търговските банки е много, много тясна. БНБ се съобразява с това, което казва бизнеса – не го казвам с упрек. Това обаче трябва да се случи поради простата причина, че освен разплащанията на местно ниво, тази клирингова институция е единствено възможният институт, които може да извършва комуникацията на местния депозитар с чуждите депозитарни и клирингови институции. А това също е важен въпрос, който има пряко отношение, но не е засегнат от никоя от мерките директно, а именно свързването на местния депозитар с голям чуждестранен такъв /или пък с мрежа от депозитари, като например Link up markets/. Ето в този смисъл създаването на клирингова институция ще облекчи разплащанията и доверието между страните по сделките.

Що се отнася до мярката готовност да се емитират държавни ценни книжа с по-дълъг матуритет, чрез които да се финансират евентуални мерки срещу кризата смятам, че това не е мярка, свързана с капиталовия пазар. Това е мярка, свързана с политиката на БНБ и Министерство на финансите. Няма нищо общо с капиталовия пазар. И сега има възможност да се търгуват такива книжа. Знаете ли какъв е оборотът там? Нула!

Предложението за изцяло или частично приватизиране на държавни фирми и преобразуването им в публични компании и търгуването им на борсата е прекрасно. Не знам дали ще има политическа воля за това. Това е всъщност нещото, което се очаква да направят държавните институции. Но критиците на прозрачната приватизация през борсата ще зададат логичния въпрос дали по време на борсов спад, е най-подходящия момент за продажба и не се ли накърнява държавният интерес!

По отношение на предложението за двойно котиране на подходящи публични дружества смятам, че от това няма никакъв смисъл при положение, че се появи клирингова институция. Това също според мен не може да бъде мярка. А ако става въпрос за двойно листване, то би било много по-трудно осъществимо, когато липсва директна връзка между депозитарите от двете държави, за което стана дума малко по-горе.

Предложението за набиране на финансов ресурс чрез борсата за големи инфраструктурни проекти както и за проекти в здравеопазването също е прекрасна идея. За това от много отдавна натиска Асоциацията на пенсионните фондове. Би трябвало да се изтегли като по-близък проект, а не в дългосрочен план. Но защо не го правят сега и как ще го правят в близко бъдеще? Съветът ми е да се изтегли това в близко бъдеще, дори веднага, а не в дългосрочен план, както е написано.

Ето и нещо, което според мен е феноменална глупост - нормативни, административни и данъчни стимули за насърчаване на развитието на извънборсовия капиталов пазар. Аз, като човек, който 10 г. е работил в Комисията за финансов надзор, съм се борил да се концентрира капиталовия пазар на едно място и успяхме да го направим, тъй като нашият пазар е достатъчно малък, за да се разконцентрира. Тогава изхвърлихме от терминологията такъв текст като извънрегулиран капиталов пазар. Това е абсолютно невъзможно при наличието на сегашната инфраструктура на капиталовия пазар и особено на института на Централна депозитарна институция и т. н.

Аз не знам кой го е писал това, но явно са хора, които не познават изобщо инфраструктурата на нашия капиталов пазар. Дори човек, който е писал курсова работа за капиталовия пазар в страната, няма да му мине такова нещо през главата. Не искам да повтарям думите на министъра на финансите, защото не ми харесва езика, но от тази по-голяма глупост не бях чувал от доста време на такова високо ниво.

Тези предложения са направени от изключително неподготвен човек. Не забравяйте, че в момента върви дебат и всички правителствата в ЕС, а и по света са готови да направят тотална промяна в нормативните си уредби, за да променят така своето законодателство, че то да концентрира финансовите пазари с цел по-лесна регулация, а ако това не е възможно - поне сделките да се приключват през CCP /central counterparty/ с цел ограничаване на риска. А тук на някои умници им минават щурите идеи за деконцентрация. Ние ще стимулираме извънборсовата търговия??! Каква е целта? Да изчезне всякаква прозрачност от пазара? Нямам думи.... Дано да има някаква грешка или недоразумение....

Също така, не мисля, че има неравностойно третиране на различните видове поднадзорни лица от страна на регулатора, за да прилагат специални действия или мерки..

Ето ви според мен някои много бързи, в краткосрочен план действия, които биха могли да бъдат предприети, които не са обвързани с инвестирането на големи суми, а ефектът от тях за капиталовия пазар да бъде незабавно осезаем:

създаване на условия за повишаване на ликвидността чрез въвеждането на производни инструменти /деривати/
въвеждането на фючърси, опции, търгуеми индекси, реално действащи „къси продажби
интергриране на депозитарната интитуция с други регионални и европейски клирингори къщи, което ще даде възможност за директна търговия на международните играчи
въвеждане на логични кодове на търгуваните компании които лесно и бързо да ориентират инвеститорите /такива бяха кодовете преди въвеждането на новата търговска система XETRA/
либерализиране на законовата рамка по отношение на взаимните фондове. Премахване на лимита за минимално изискуемите 500 хил. лв. активи на взаимните фондове
премахване на закона за АДСИЦ и приравняване на режима на тези дружества с обикновените публични акционерни дружества, тъй като те са някаква странна смесица на няколко вида колективни инвестиционни схеми, за които някой е чул, че има по света и си ги е „побългарил
намаляване или отпадане на данъка върху дивидентите
отпадане на данъка върху доходите от търговия на регулиран пазар за чуждестранните граждани (EU) за инвестиции над 1 г.


Материалът е публикуван в Дарик финанс.
http://www1.darikfinance.bg/view_art...ticle_id=19234

[Stenlian]

Кандидатите за клирингова къща ще трябва да разполагат с 500 хил. лв. капитал


Капитал от поне 500 хил. лв. трябва да притежава бъдещата клирингова къща, гласи законопроектът за нея, който беше обявен от Комисията за финансов надзор (КФН) след днешното й заседание.

Дейността на институцията ще бъде да обезпечи всички сделки с безналични финансови инструменти и да уреди отговорността на всички страни, поясни Милчо Стоименов, говорител и член на комисията.

Лицензът за извършване на дейност като клирингова къща ще се издава от КФН, като за него може да кандидатства всяко акционерно дружество с регистрация в България, което може да осигури техническа база за гарантирането и приключването на сделките.

По думите на Стоименов въвеждането на клирингова къща ще може да реши проблемите пред двойното листване, които съществуват в момента и ще улесни търговията на капиталовия пазар.

Заместник-председателят на КФН Димана Ранкова обясни, че законопроектът е заложен в програмата на правителството за април, но преди неговото приемане от комисията и внасянето му в Министерски съвет той ще бъде обсъден със заинтересованите лица.

За клирингова къща може да кандидатства както държавно, така и частно акционерно дружество, а законът не ограничава броят на операторите в страната, заявиха експерти от комисията.

По техните думи подобна дейност в момента донякъде осъществява Централния депозитар, но той няма техническа възможност да бъде оператор на система за сетълмент.


http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/03...te_triabva_da/

Смятате ли че това Народно събрание ще приеме този закон за клиринговите къщи или остава за следващото Народно събрание?
Аз не мисля, че ще бъде приет закона преди изборите!

[be_google]

Някой знае ли колко финансови инструменти имаме на пазара към днешна дата???
Странно е, че дясната група не е написала и ред коментар ... или чакате нареждане свише!? Срамно е!
Или сега е по-важно да катурнете Борда - при акциите успяхте ... сладури ненаситни

[kod123]

Централният депозитар става и клирингова къща?
Виолета Иванова, 25 февруари 2009 15:28

Законопроект за клиринга и сетълмента подготвя от миналата година работна група, в която участват Комисията за финансов надзор/КФН/, Министерство на финансите, БНБ, Централен депозитар и БФБ. Той е готов и е разпратен за съгласуване с различните организации на пазара. Създаването на този законопроект се налага основно от транспонирането на всички европейски норми, които касаят единния пазар, Валентина Стефанова, ръководител на работната група в КФН.
Източник от инвестиционната общност, пожелал анонимност, коментира, че в законопроекта има непрецезирани моменти, като това да се изисква специално образование за хората, които са в Централен депозитар или в борсата.

В законопроекта се предвижда Централният депозитар да бъде оператор на системата и да организира процеса по приключване на сделките. За да може да работи като клирингова къща, депозитарят трябва да получи лиценз от КФН и да е акционерно дружество с капитал от поне 500 хил. лв.
Участници в пазара коментираха, че в законопроекта дори има интересни изисквания, които предварително определят кой ще е акционер в регистъра и праговете, които са сложени, подозрително окупират структурата на акционерите на Централен депозитар.

Приемането на този законопроект със сигурност ще има ефект върху пазара. Една от причините в момента да няма къси продажби на борсата е, че няма как да се обработят тези продажби и да се покрият рисковете. Проблемът идва от ниската ликвидност на пазара.

Инвеститори коментираха, че към момента освен преструктуриране на институцията Централен депозитар, която да е и регистър, и организатор по сетълмента, едва ли някой ще инвестира в подобна дейност, за да направи такава институция при обема на търговия и липсата на финансов интерес. Все пак всяко инвестиране на средства трябва да се оправдава от идеята, коментираха пред DarikFinance запознати с текстовете в проекта.

Предвижда се законопроектът да се придвижи до Министерството на финансите през април.